Р Е Ш Е Н И
Е
Номер…………….
Година
2021
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи март Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 385
по описа за
2021г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Е.Х. против НП
№436а-16/14.01.21г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ към
ОДМВР Варна, с което за нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 257 ал.1 от ЗМВР на Н. Х. е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и за нарушение на
чл.264 ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание глоба в размер на 500лв.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва фактическата обстановка и
моли НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от адв. П.Б.,
който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено.
Въззивникът се усъмнил в длъжността на проверяващата го избягал за да запази
стоката и парите, които имал в превозното средство, което управлява.
Нарушението по чл. 264 ал.1 се завършвало с действие. Освен това въпросния ден
служебните задължения на служителя били да връчва заповеди за карантиниране.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
ю.к. Лукова която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
19.11.2020 г., около 12.30 ч. в гр. Варна на ул. „Марин Дринов“, св.М.Д.
извършвала задълженията си по връчване на заповеди за карантиниране, когато видяла че товарен
автомобил е задръстил улицата. Поради това се представила на водача, поискала
личните му документи и му разпоредила да изчака. Той леко се усмихнал, качил се
на камиона и си тръгнал. Тогава св. Д. направила проверка в близкия магазин и
установила, че лицето е доставчик, като от стоковата разписка станало ясно кой
е работодателя му. Управителят на дружеството посочил кой е водачът е дал
телефон за връзка. След няколко дни бил съставен АУАН, предявен и връчен на
нарушителя, което е удостоверено с подписа на свидетел.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, заповеди, писма и др.
Съдът
кредитира показанията на св. Р. и Д., като искрени, добросъвестни, логични,
конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН
и НП са издадени в предвидените от закона срокове и компетентни лица.
Нарушенията са описани пълно и точно както от фактическа , така и от правна
страна, като са посочени всички съставомерни признаци и всички, относими към
тях факти. Връчването на АУАН е удостоверено с подписа на свидетел.
Съдът
споделя, макар и частично възраженията на защитата относно неправилното
приложение на материалния закон. Действително нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР може да бъде извършено единствено чрез действие. Но съдът намира, че в
случая действие е налице, като вместо да остане, въззивникът е напуснал мястото
на проверката. Също така, действително в деня на нарушението св.Д. е
изпълнявала задължения по връчване на заповеди за карантиниране, но това не я
лишава от правомощията, които в качеството на служител на МВР, същата има по
чл.66 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Дори да не е била компетентна да състави срещу Х.
АУАН за неправилно паркиране, то св. Д. е имала задължение за уведоми за това
компетентните органи. А за да го направи, същата е следвало да установи
самоличността на водача. По тези съображения съдът намира, че извършването на
проверка на документите за самоличност на Н. Х. е било изцяло в компетентността
на св. Д. и той е бил длъжен да изпълни разпореждането й да остане на място за
извършване на проверка и да не пречи на извършването на тази проверка. Като не
го е направил, той на практика е осуетил
проверката, както по ЗМВР относно самоличността на лицето, така и проверката по
ЗДвП относно нарушаване на правилата за движението по пътищата, в частност – за
паркиране. Нарушаването на правилата по ЗДвП – чл.183 ал.2-неправилно паркиране
и чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП-осуетяване на проверка, не са предмет на настоящото
производство, той като лицето не е наказано за това. Въззивникът е наказан
за неизпълнение на разпореждане и за
това, че е попречил на проверката по чл.70 ал.1 от ЗМВР, която св. Д. е била
компетентна да извърши.
Предвид
горното, съдът приема, че Н.Х. е нарушил едновременно и чл.64 ал.4 и чл. 264 ал
1 от ЗМВР. Материалният закон, обаче е приложен неправилно, тъй като съставът
на нарушението по чл.264 ал.1 в случая поглъща нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР. Според описаното в НП, изпълнителното деяние „пречи“ се изразява в това,
че лицето не е изпълнило разпореждането да остане на място. Като не е изпълнил
разпореждането, въззивникът е попречил на проверката, поради което е осъществил
и състава и на нарушението по чл. 264 ал.1 от ЗМВР. Поради това лицето следва
да бъде подведено под отговорност за по-тежко наказуемото нарушение, но не и за
двете, тъй като те са в условия на поглъщане. По тези съображения НП по т.1
следва да бъде отменено.
Чл.264
ал.1 от ЗМВР съдържа и хипотеза и санкция, поради което не е състоятелно
възражението на защитата, че не е налице материално-правна норма, която да е
нарушена.
Несъстоятелни
са и възраженията, че Н.Х. се усъмнил в
длъжностното качество на св. Д.. Според чл.64 ал.4 от ЗМВР, разпорежданията на
органите на реда не са задължителни само в случаите когато налагат извършването
на очевидно престъпление или нарушение, или застрашават живота и здравето на
лицето. Съмненията относно длъжностното качество на проверяващия следва да
почиват на възприятия, основаващи се на обективни факти, които са годни да
породят такива съмнения. В случая проверката е била извършена на открито
обществено място, посред бял ден, след като св.Д. е била в униформа и след като
се е легитимирала, поради което въззивникът е бил длъжен и е могъл да предположи, че тя е
служител на полицията. Не е имало каквито и да било обективни факти, които да
породят у него съмнение.
Случаят
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род, поради което не е маловажен по см. чл.28 ЗАНН.
Наказанието
по т.2 от НП е справедливо, поради което НП в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Въззивната
страна не прави искане за разноски.
Искането
за разноски на въззиваемата страна следва да бъде уважено съобразно това, че по
т.1 НП подлежи на отмяна. За упражненото
процесуално представителство на ОД на МВР – Варна, Второ РУ, съдът намира, че
възнаграждението би било съответно, ако е в размер на 80лв. Общата стойност на
материалния интерес възлиза на 600 лева. Произнасянето на съда е в полза на
въззивника досежно 1/6 от тях. Поради това и възнаграждението за процесуално
представителство на ОДМВР – Варна, Второ РУ, следва да бъде намалено с 1/6, а
именно с 13.33 лв. и да бъде в размер на 66.67 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №436а-16/14.01.21г.
на Началник сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОДМВР Варна, в частта
му по т.1 , в която за нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 257 ал.1 от ЗМВР на Н. Х. е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА
Н.Е.Х. да заплати на ОД на МВР – Варна, Второ РУ, направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.67 лева.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: