Решение по дело №3404/2016 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ __________/__________________, гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, Седемнадесети състав

На пети декември две хиляди и седемнадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: М. И.-Даскалова

 

Секретар: Оля ЙОРДАНОВА

Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №3404 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.220, ал.1 от Закона за митниците.

Образувано е по жалба на “ОРБИКО БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр.София, против Решение изх. №32-340256/05.12.2016г. към ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. издадено от Началника на Митница Варна, с което на основание чл.77, &1, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 вр. с чл.32, ал.8 и чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54, чл.55 ал.1, т.2, чл.56, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определен нов размер на държавните вземания за поставените под режим „допускане за свободно обръшение“ на стоките с цитираното ЕАД: акциз в размер на 14702, 96лв. и ДДС в размер на 17854, 11лв., а предвид взетия под отчет с ВПО №1797 от 02.03.2016г. заплатен ДДС в размер 14913, 52лв., са определени за доплащане от дружеството 14 702, 96лв. - акциз и 2940, 59лв.- ДДС.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. То противоречало на материалноправни разпоредби и при постановяването му били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл.33а, ал.1 и ал.3 от Закона за акцизите и данъчните складове не предвиждала, че за прилагането й следва да се създаде подзаконова уредба и не препращала към такава в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, за разлика от другите случаи, какъвто представлявал чл.33а ал.5 от ЗАДС. Твърдят, че през периода 01.12.2009г. -26.03.2010г. нулевата ставка за акциза по чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС се прилагала без необходимост от представяне на декларация, още по-малко такава със съдържание по чл.26е ал.3 от ППЗДАДС. Поради това подаването на такава декларация не съставлявало предпоставка за прилагане на нулевата акцизна ставка в случая на чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС, тъй като с подзаконов акт не можело да се поставят допълнителни условия за прилагане на разписани в закона облекчения. В условията на евентуалност се твърди, че дори и да се приеме, че декларацията по чл.26е от ППЗАДС е условие за освобождаване на внесеното количество от акциз, то дружеството е подало декларация със съдържанието по цитираната разпоредба, а ако органът е счел, че има нередовности в нея, следвало да даде възможност на жалбоподателя да ги отстрани. Като не направил това, той допуснат съществено нарушение на производствените правила. Пред митническите органи било декларирано, че са налице предпоставките по чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС, което било достатъчно за приложение на нулевата акцизна ставка. ВнеС.те стоки не били използвани в производство по смисъла на чл.59 от ЗАДС, поради което нямало основание са се приеме, че се дължи акциз в размер по чл.32 ал.8 от ЗАДС. Обстоятелството, че “С. М.” ЕООД не бил краен потребител на стоката било ирелевантно за определяне на акцизната ставка. С неправилното начисляване на акциз, неправилно била увеличена данъчната основа на стоката, а от там неправилно бил увеличен и размера на ДДС. С тези доводи се иска отмяна на оспореното Решение към ЕАД на Началника на Митница Варна и присъждане на дружеството-жалбоподател на направените по делото разноски. В съдебно заседание процедсуалният представител на дружеството депозира писмени молби, в които заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Началникът на Митница Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли за постановяване на решение за  отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и като взе предвид разпределението на доказателствената тежест между страните, съдът достигна до следните фактически установявания:

На 02.03.2016г. в отдел “Митническо оформяне” при Митница Варна е подадена митническа декларация /л.11 от преписката/ за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока– моторни масла „SHELL“: „SHELL ALEXIA S4“ – 14865.303 литра ; „SHELL ARGINA X40“ – 5025.236 литра и „SHELL MELINA S 30“ – 4997.186 литра, с общо нето тегло 22760.000кг. Декларатор и получател на маслата e „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр.София. Стоката e внесена от Република Турция с товарен автомобил тип цистерна с рег.№ 24TJ417/27AHY15. Митническата декларация e регистрирана с №16BG002000Н0017333 на 02.03.2016г. С нея били представени фактурите за стоката №********** от 29.02.2016г., за транспорта, за митническото представителство, товарителница, сертификати за анализ, за движение на стоките, за непреференциален произход. В ЕАД в кл.33 „Тарифен код“ e деклариран код „Х319“ и към митническата декларация e приложена декларация по чл.26е, ал.5 от ППЗАДС /л.21 от преписката/, поради което била приложена нулева ставка на акциза за стоката. В тази декларация управителят и представител на „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София заявил, че маслата по фактурата за внос №********** от 29.02.2016г. са предназначени за реализация на територията на страната и ще се използват в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл.59 от ЗАДС; няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление; няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива и не съдържат газьол.

Със Заповед за възлагане № ЗМ-5800-238/32-195253/13.07.2016г., началникът на Митница Столична възложил проверка в рамките на последващия контрол на основание чл.48, вр. чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. и чл.84а от Закона за митниците. Проверката приключила с Доклад № BG005800/1/21/04.10.2016г. /л.89-107 от делото/ , в който е отразено, че „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр. София е представило неточна декларация по чл.26е, ал.2 от ППЗАДС, тъй като не били спазени изискванията на чл.26е, ал.3 от ППЗАДС да се посочат дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват.

В доклада е отразено установеното при проверката, че дружеството-купувач на стоката–„С.“ЕООД-гр.Варна представило декларация по чл.26е от ППЗАДС, че получените масла над 210 литра са за „корабно снабдяване“, т.е. че то няма да потребява тези стоки. Проверяващите съобразили чл.24 ал.1 т.1 от ЗАДС, съгласно който от облагане с акциз се освобождават енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове /вкл. за риболов/, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с ППЗАДС. С оглед на това констатирали, че в декларацията на „С.“ ЕООД-гр.Варна не е посочено целевото използване на стоката, на която то не се явявало краен потребител. Тъй като за вноса се прилагали разпоредбите на чл.26е от ППЗАДС, от който ал.2 и ал.3 от ППЗАДС – кумулативно, в доклада е направен извода, че вносителят на стоката „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД - София е следвало в писмена декларация да посочи дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват – т.е. пълната информация и данните по чл.26е, ал.2 и ал.3 от ППЗАДС за маслата, за да бъде използвана за вноса им нулева ставка на акциза /л.89-107 от делото/. Проверяващите посочили, че съгласно чл.26е ал.4 от ППЗАДС към митническата декларация следвало да се приложи писмена декларация по ал.2 и ал.3  при вноса на смазочните масла на територията на страната, след като не са в потребителски опаковки до 210литра. По повод посоченото в декларацията на „С.“ ЕООД, че маслата са за зареждане на плавателни съдове е взето предвид, че доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се освобождава от облагане с акциз съгласно чл.26 ал.2 от ЗАДС, като тази дейност се смята за износ и платеният /обезпечен/ за стоките акциз се възстановява по ред и в срокове посочени в ППЗАДС. В случая от установеното при проверката и от посоченото в декларацията на „С.“ ЕООД-гр.Варна за процесната стока е направен извода, че за нея не са налице предпоставките осъществилото вноса й дружество да се възползва от преференцията на нулевата акцизна ставка за вноса й. Съгласно чл.20 ал.1 от ЗАДС в доклада е посочено, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, като в случая е приложим чл.20 ал.2 т.5 от ЗАДС който определя като освобождаване за потребление и вноса и когато е в нарушение на митническото законодателство. Поради това дружеството-вносител се явява данъчно задължено лице по арг. От чл.3 ал.1 т.2 от ЗАДС, а задължението за заплащане на акциза по ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. възниква на основание чл.2 т.3 и чл.199 ал.1 от ЗМ. Предложено е съгласно чл.42 във вр. с чл.20 ал.2 т.5 от ЗАДС акцизът да се определи и вземе под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи, като ставката бъде определена съгласно чл.32 ал.8 от ЗАДС в размер на 646лв. за 1000литра или 1000кг, в зависимост от определената данъчна основа. На основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗДДС проверяващите са посочили, че в случая възниква и задължение за заплащане на ДДС и данъкът става изискуем на основание чл.54 от ЗДДС, като длъжник е декларатора, който е дружеството-вносител на стоката, съгласно чл.202 ал.1 от ЗМ. Така с доклада е изчислено и посочено, че по ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. за внесеното количество от 22,76тона новия размер на задължението е: 14702,96лв. за акциз и 2940,59лв. за ДДС.

Въз основа на доклада Началникът на Митница Варна приел, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл.26е, ал.3 от ППЗАДС относно съдържанието на писмената декларация, което води до начисляване на посочените размери на акциз и данък върху добавената стойност за внесената стока. Той издал Решение №32-340256/05.12.2016г. към ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г., с което на основание чл.77, &1, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 вр. с чл.32, ал.8 и чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54, чл.55, ал.1, т.2, чл.56, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС определил нов размер на държавните вземания за поставените под режим „допускане за свободно обръшение“ на стоките с цитираното ЕАД: акциз в размер на 14702, 96лв. и ДДС в размер на 17854, 11лв. Предвид взетия под отчет с ВПО №1797 от 02.03.2016г. заплатен ДДС в размер 14913, 52лв., с Решението административният орган определил за доплащане от дружеството както следва: 14702, 96лв. - акциз и 2940, 59лв. – ДДС във връзка с процесната стока.

Във връзка със спора по делото в последното открито съдебно заседание са приети и приложени постъпилите писмени доказателства с писмо от „С. М.”ООД-гр.Варна отразяващи начина по който са използвани маслата доставени им от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактури **********/10.03.2016г. и №**********/22.08.2016г., фактури и деливърилисти, износни декларации, кореспонденция и обяснителна записка. Приети са и допълнително представени от жалбоподателя  писмени доказателства, представляващи 4 бр. счетоводни извлечения и справки,  отнасящи се до получаването, движението и последващата реализация на стоките, предмет на  ЕАД №16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г., във връзка с което е издадено оспорваното Решение.

Въз основа на тези писмени доказателства по делото е изготвено и прието без оспорване от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено. Вещото лице установява счетоводно същите факти и обстоятелства, каквито са констатирани в доклада от последващият контрол: че маслата закупени и внеС. в РБългария от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактура №********** от 29.02.2016г. декларирани с ЕАД №16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. за допускане за свободно обръщение са: „SHELL“: „SHELL ALEXIA S4“ – 14865.303 литра ; „SHELL ARGINA X40“ – 5025.236 литра и „SHELL MELINA S 30“ – 4997.186литра, с общо нето тегло 22760.000кг.; че са заприходени в счетоводството на това дружество и с две фактури №**********/10.03.2016г. и №**********/22.08.2016г. са продадени на „С. М.”ООД-гр.Варна, в счетоводството на което са отразени по сметката за разходи за материали и не са съхранявани, а директно са отнасяни на плавателния съд, на който са натоварени. От счетоводните записвания на „С. М.”ООД-гр.Варна вещото лице констатира, че маслата, които е закупило от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактури №**********/10.03.2016г. и №**********/22.08.2016г. са реализирани в последствие само за зареждане на плавателни съдове както следва: с инвойс фактура от 02.03.2016г. е зареден м/к Дружба на „Порт България Уест“ЕАД и с инвойс фактура от 22.08.2016г. е зареден чуждестранния м/к  „Badr“ с флаг на Либия. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от „Орбико България” ЕООД има счетоводни справки по сметките, по които са заприходени процесните масла и съответно реализацията им, че документите представени от счетоводството на „С. М.” ООД допълнително по делото са взети предвид в заключението, в което е направен извода, че маслата за вноса на които е подадено конкретната ЕАД от жалбоподателя от „С. М.”ООД са качени на кораби. Експерта сочи, че в случая не е установил друга индентификация, като например отбелязване на деливъри листите, че тези масла са в опаковки до 209литра. Поради това е извършило изчисления и установило, че само в един от деливъри листите количеството гориво е кратно на 209 литра, но там броя на опаковките не отговарял на това число, което се получава. За последващата реализацията на стоката вещото лице сочи изготвена таблица в заключението, с двата  вида мерки – литри и килограми, тъй като при покупката на „Орбико България” от доставчика са посочени килограми, а впоследствие се сочат литри. Затова, където има съпоставимост и са посочени двата вида мерни единици, експерта ги посочил едновременно във връзка с констатацията, че няма индикация маслата да са в опаковки от 209 литра.

С оглед изложеното в жалбата по повод на която е образувано настоящото съдебно производство е допустима за разглеждане. Депозирана е в законовоустановения срок, тъй като Решението №32-340256/05.12.2016г. е връчено на жалбоподателя на 08.12.2016г., видно от известието за доставяне представено с преписката. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 22.12.2016г., видно от щемпела на пощенския плик на л.8 от делото. „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София е активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването на Решението, с който му се установяват публични задължения за довнасяне на акциз и ДДС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение №32-340256/05.12.2016г. е издадено от Началникът на Митница Варна, който е материално и териториално компетентният да постанови такъв акт орган. Както е посочено в него, той го е издал на основание чл.19 ал.1 от ЗМ във вр. с чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство да се издават от директора на Агенция "Митници" или от началниците на митници, а чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ предвижда митническите органи да издават решения за прилагането на митническите разпоредби. Както е посочено в оспореното решение то е издадено за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с което в чл.19 ал.7 от ЗМ е предвидено, че за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго, който в случая е Началника на Митница Варна.

Решението е волеизявление издадено в писмена форма, с обстоятелствена част в която са изложени фактическите и правни основания за постановяването му, с ясно и точно формулирана разпоредителна част, с дата, номер и подпис на издателя му. То е акт съответстващ на изискуемата форма и  

 

 

 

в съответствие с целта на закона, да се установят фактите и обстоятелствата за внесените стоки и съобразно нормативните изисквания да се определят дължимите за вноса им публични държавни държавни вземания, както и останалата за внасяне част от тях.

Не се установяват да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при извършване на проверката и издаването на Решението. От ангажираните от ответника и приети по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка и допълнително депозираните в съдебната фаза се установява, че е спазена процедурата по чл.84-чл.84м от ЗМ. Митническата декларация подадена от дружеството-жалбоподател като вносител на процесните масла се явява предмет на проверка в рамките на последващия контрол, при който съгласно § 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията в подадената митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи я документи, да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В жалбата няма конкретни оплаквания за нарушения на регламентираната процедура, а твърдение, че след като е установил, че декларацията не е със съдържанието изискуемо по чл.26е, ал.3 от ППЗАДС, органът постановил обжалваното решение е бил длъжен да даде указания за представяне на нова декларация с необходимото съдържание и с непредприемането на такова той нарушил съществено процесуалните правила. Съдът счита, че при подадени документи и декларации от вносителя във връзка с прилагането за дадена стока на нулева акцизна ставка за вноса й, във връзка с което има нормативно разписаното задължения да подаде съответните декларации и доказателства, в които да посочи и удостовери фактите и обстоятелствата, които се явяват предпоставките за прилагане на нулевата акцизна ставка за този внос, при извършването на последващ контрол административният орган да има задължение да указва на вносителя да подава нови декларации и книжа и да му дава такава възможност. Нещо повече, съгласно чл.19б ал.1 от ЗМ решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, като уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. Поради това неоснователно жалбоподателят сочи като допуснато от административният орган при издаване на оспореното решение нарушение на процесуалните правила и то съществено това, като преди издаване на Решението не го уведомил и не му дал възможност да подаде декларация и със съдържанието по чл.26е ал.3 от АПК.

Неоснователни са доводите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон при постановяването на Решение изх. №32-340256/05.12.2016г. към ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. издадено от Началника на Митница Варна, с което на основание чл.77, &1, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 вр. с чл.32, ал.8 и чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54, чл.55 ал.1, т.2, чл.56, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определен нов размер на държавните вземания за поставените под режим „допускане за свободно обръшение“ на стоките с цитираното ЕАД: акциз в размер на 14702, 96лв. и ДДС в размер на 17854, 11лв., а предвид взетия под отчет с ВПО №1797 от 02.03.2016г. заплатен ДДС в размер 14913,52лв., са определени за доплащане от дружеството 14 702, 96лв. - акциз и 2940, 59лв.- ДДС.

Няма спор, че внесената с процесната ЕАД стока - смазочно масло представлява енергиен продукт по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗАДС и акцизна стока съгласно чл.4, т.1, вр. чл.2, т. 3 ЗАДС. Според чл.33а от ЗАДС акцизната ставка за такъв продукт с посочения тарифен код е 0 за 1000л., като съгласно ал.3, тази ставка се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210л., предназначени за реализиране на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл.59. Неоснователно жалбоподателят счита, че подаването на декларация със съдържание по чл.26е, ал.3 от ППЗАДС не е предпоставка за прилагане на нулевата акцизна ставка по чл.33а, ал.1 и ал.3 от ЗАДС, че тази ставка се прилагала дори и за опаковки над 210лв., стига стоката да се използва пряко в дейности, които не представляват производство. Тези доводи не кореспондират, а са в противоречие на чл.33а, ал.3 от ЗАДС, съгласно която нулевата ставка по ал.1 е приложима само за опаковки до 210л., но не и за тези над 210л. Няма спор по делото, че процесната стока не е била в опаковки до 210литра, както констатира и вещото лице, а е над 210литра и е внесена с цистерна. При тази правна уредба, през периода 01.12.2009г. – 26.03.2010г. нулевата ставка е била приложима, но само за опаковки до 210литра и при кумулативното наличие на останалите посочени в чл.33а, ал.3 от ЗАДС условия. Поради това неоснователно е твърдението в жалбата, че с приемането на разпоредбата на чл.26е, ал.2 от ППЗАДС се създава подзаконова разпоредба, която противоречи на чл.33а, ал.3 от ЗАДС.

С приемането на чл.26е ал.2 от ППЗАДС е създаден облекчен за вносителите ред за прилагане на акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код КН 2710 19 99, съгласно който е предвидено наличие на декларация по чл.26е, ал.2 със съдържание по ал.3, като материално-правна предпоставка за прилагането на нулева акцизна ставка за внеС.те на територията на страната смазочни масла, които не са в потребителски опаковки до 210литра. Спрямо редът по чл.33а, ал.1 и ал.3 от ЗАДС, който предвижда нулева акцизна ставка само за опаковките до 210литра, редът по чл.26е, ал.2 и ал.3 от ППЗАДС е облекчен, защото предвижда такава ставка и за опаковките над 210литра, но при условието да е изготвена такава декларация. При липсата на декларация по чл.26е, ал.2 или при липсата на съдържание на декларацията по чл.26е, ал.3 от ППЗАДС, облекченият ред не следва да се прилага, както правилно е преценено в доклада от последващият контрол и в Решението на началника на Митница –Варна.  Изрично в чл.26е, ал.4 от ППЗАДС е разписано, че се изисква писмената декларация по ал.2 да се прилага към митническата декларация, тъй като първата е част от материално-правния режим по прилагането на нулевата акцизна ставка за смазочни масла, които не са в потребителски опаковки до 210литра.

Предвид изложеното подаването на декларация по чл.26е, ал.2 от ППЗАДС представлява материално-правно условие, а не процесуално такова, поради което подаването на нова декларация след вноса на стоката и след представянето на митническата декларация е без значение за прилагане на облекчения ред. Съдържанието на декларацията е уредено в разпоредбите на чл.26е, ал.2 и ал.3 от ППЗАДС. Видно от съдържанието на подадената от жалбоподателя декларация, тя отговаря единствено на изискванията в чл.26е, ал.2 от ЗМ, но не и на чл.26е, ал.3 от ЗАДС, тъй като не са посочени дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват. Посочването на тези обстоятелства е от значение за съобразяване както на дейностите, в които ще се използват стоките във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от ЗАДС, така и за лицето, което ще ги потребява – във връзка с чл.24а от ЗАДС. Непосочването в декларацията на дейностите и лицата което се изисква от чл.26е, ал.3 от ППЗАДС изключва прилагането на облекчения ред по чл.26е от ППЗАДС и обуславя прилагането на акцизната ставка по чл.32, ал.8 от ЗАДС по отношение на процесната стока, която не е в потребителски опаковки до 210л.

Поради това при последващия контрол не е съществувало за органа задължение да установява и събира доказателства относно фактите релевантни за прилагането на разпоредбата на чл.26е, ал.3 от ППЗАДС, т.е. да установява фактическата дейност в която са били използвани внеС.те масла и лицата, които фактически се явяват техни крайни потребители. Въпреки това е извършена проверка и установено от декларацията на дружеството закупило маслата от жалбоподателя не е техен краен потребител, а ги е продало на други лица. Верността на тези изводи в доклада от последващият контрол и в обжалваното Решение се доказа от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и не бе опровергано от жалбоподателя с доказателства. По тези съображения, като е приложил с обжалваното решение ставката по чл.32, ал.8 от ЗАДС и е определил нов размер на държавните вземания, административният орган правилно е приложил материалния закон – ЗАДС, ППЗАДС и ЗДДС. 

С оглед гореизложеното при съдебната проверка на оспореното Решение не се констатира основание за отмяната му на основанията предвидени в чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят – “ОРБИКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД-София следва да заплати на ответната страна – Митница Варна сумата от 1059,31лв. за юрисконсултско възнаграждение, определен съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид общия размер от 17643,55лв. на спорния интерес по делото.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, Съдът

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба на “ОРБИКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД -гр.София на Решение № 32-340256/05.12.2016г. издадено от Началника на Митница Варна към ЕАД № 16BG002000Н0017333/02.03.2016г.

 

ОСЪЖДА “ОРБИКО БЪЛГАРИЯ”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„***“ №***с ЕИК ********* да заплати на Митница Варна сумата от 1059,31лева /хиляда петдесет и девет лева и 31 стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: