№ 253
гр. Шумен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500308 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №110 от 18.02.2022г. по гр.д.№723/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявената от Н. П. Д. срещу "ТВМ" ООД, искова претенция по чл.121а, ал.4 КТ, и
е отхвърлил насрещния иск срещу ищеца по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, като е осъдил ответника да
заплати на ищеца 1000 лева - неизплатено трудово възнаграждение при командироване за
периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 28.06.2019г. - 01.08.2020г., отхвърлил е насрещния иск
на "ТВМ" ООД срещу Н. П. Д. за заплащане на сумата от 5421,38 лева, представляващи
надплатени суми по трудовото правоотношение за горните периоди. С решението са
присъдени деловодни разноски на ищеца в размер на 300 лева, а ответника е осъден да
заплати държавна такса в размер на 50 лева. С Решение №489 от 15.06.2022г. по гр.д.
№723/2021г. на Районен съд - гр.Шумен /с характер на определение/, съдът е оставил без
уважение искането на ищеца за допълване на горното решение, като приеме че е сезиран с
претенция в размер на още 121355,62 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца
обжалва отказа на съда да допълни решението по същество на спора, като уважи иска за
сумата от 121355,62 лева, а ответника обжалва решението на районния съд, в частта с която
са уважени предявените срещу него искови претенции и е отхвърлен насрещния му иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна "ТВМ" ООД е депозирала отговор на
жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната от
1
насрещната страна част.
Въззивните жалби /втората с характер на частна такава/ са подадени в срок, редовни
и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.121а, ал.4 вр. с
чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, от Н. П. Д. срещу "ТВМ" ООД, с изрично заявен петитум за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, като до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция и постановяване на атакуваното решение, ищцовата
страна не е изменяла размера на претенцията си. Безспорно е установено по делото, че
страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” по сключен между страните трудов договор
№415/10.10.2018г.. Със заповед №325/31.05.2019 г. на управителя на ответното дружество,
това трудово правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал. 1, т.1 от КТ. С
Трудов договор №455/28.06.2019г. ищеца отново бил назначен на същата длъжност, а със
Заповед №491/28.07.202г. на управителя на ответника, правоотношението било прекратено,
считано от 01.08.2020г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по молба на ищеца, като и в
двете заповеди работодателя е посочил, че не се дължат обезщетения. По делото са
представени пет заповеди, касаещи правнорелевантния период - №№450/12.10.2018г.,
73/08.03.2019г., 188/02.07.2019г., 316/11.10.2019г., и 79/25.02.2020г., по силата на които
ищецът е бил командирован със задача - извършване на транспортна услуга, в страните от
Европейския съюз , Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия, за периодите от
12.10.2018г. - 28.01.2019г., 08.03.2019г. - 19.05.2019г., 02.07.2019г.-19.09.2019г.,
11.10.2019г.-14.01.2020г., 25.02.2020г.- 09.06.2020г.. От събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства се установява, че ищеца е работел като шофьор на
полуремарке над 15т., при ответното дружество и превозвал опасни товари. Товарите, които
превозвали били на дружеството „Райден“ със седалище в гр.Брюксел. Ищецът превозвал
товари единствено предоставени от тази фирма. Циклите, по време на който ищецът
прекарвал постоянно в камиона били от порядъка на 3 до 5-6 месеца и повече. Последният
карал товари из цяла Европа-Холандия, Белгия, Франция, Англия, Италия, но се качвал на
камиона, за да почне работния цикъл основно от Белгия, тъй като там имали база- гараж. До
Белгия шофьорите, включително и ищеца били превозвани със служебен бус на ответното
дружество. Само ако евентуално имало някой от камионите по пътя, по който се движели,
правели смяната на място. Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели
почивки и се обслужвали камионите, съответно където предимно започвали курсовете на
ищеца и другите шофьори. Видно от заключението на назначената по делото САТЕ, общият
брой на престираните от ищеца часове през процесния период 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и
2
28.06.2019г. - 01.08.2020г.. в режим „управление“, „друга работа“ и „на разположени“
възлиза на 3090,65 часа. В приложените по делото разпечатки от паметта на тахографа и
картата на водача Н. П. Д., не се открили данни за държавите, в които е престирал труд
ищеца. Информацията от предоставените електронни носители не била манипулирана.
Съгласно заключението на ССЕ, на ищеца, за периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и
28.06.2019г. - 01.08.2020г., са изплатени от работодателя суми общо в размер на 53765,90лв..
За престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през претендирания период
би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в Кралство Белгия в размер
на 89539,23евро , или 175123,52 лв..
Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Съобразно чл.121а,
ал.4 вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, в случай, че български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС, държава-страна по
споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите,
за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Според § 13 от
ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията на Директива
96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21
януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май
2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги.
В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът през периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 28.06.2019г. -
01.08.2020г., е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността
“шофьор, тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период
работодателят е командировал ищеца за общо 452 дни със задача-извършване на
транспортна услуга, в страните от Европейския съюз, Швейцария, Великобритания,
Исландия и Норвегия. Не е спорно между страните и, че по време на командировките си,
ищецът е извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари,
които превозвал били предоставяни на ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в
Кралство Белгия/Кортенберг /показанията на свидетелите и на двете страни, представените
ЧМР и транспортен лист на шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения
със спедиторът „Райден“ със седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между
товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите
за превоза извършван от ищеца. Това води до промяна на мястото на изпълнение на
работата на ищеца, за сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на
договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва
трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в
3
приемащата държава. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не
представлявало командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ, тъй като в приложното
поле на сочената разпоредба не попадало командироването на служители, които
осъществявали в редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без
по повод на тази работа да се налага да пребивават и работят на територията на
предприятието на получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност
на работодателя и по договор между работодателя и неговия контрагент. Както бе посочено
по-горе, в рамките на процесния период от година и половина, ищецът е бил командирован
общо 452 дни да осъществява международен превоз на товари в държави от ЕС,
включително и Кралство Белгия, като целият извършван от него превоз е изцяло на товари,
предоставяни от белгийското дружество „Райден“, между което дружество и ответното е
налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет на този договор е
превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с командировъчната
заповед труд от страна на ищеца. Съобразявайки целта на сочената разпоредба-да се избегне
възможността работниците полагащи на практика труд в държава, различна от държавата на
работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни условия от работниците,
изпълняваща същата или сходна работа в приемащата държава, съответно тълкувайки
мотивите /т.4/ и постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от приложното поле на
директивата/чл.1/, съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, не следва да бъде
изключен разглеждания случай. През процесния период, командироването на ищеца е
изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за белгийското дружество, не и
ответното такова. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че нямало приемаща
държава, тъй като ищецът не извършвал каботаж и понякога командироването било за срок,
по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане, не съдържа
нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива. Видно и от Предложение
на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива
96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за
изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за
определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на
автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС,
Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни
превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при
които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка. Неоснователно е и
възражението, че на ищеца не се следва минималната ставка за работна заплата, установена
в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства, ищецът
изпълнявал най-малко трудовите си функции в Белгия. Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ
не поставя изискване за осигуряване на минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
държавата, където лицето най-дълго изпълнява трудовите си функции, а в приемащата
държава. В случая се установи, че дейността, осъществявана от ищеца при
4
командироването, е била най-тясно свързана с Кралство Белгия - дружеството за което се
извършва превоза на товари от ищеца е „Райден“ със седалище в Кралство Белгия. В база от
тази държава са започвали изходящите превози осъществявани от ищеца, съответно там е
слизал при приключване на курсовете, с малки изключения/няма пречка да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели в тази насока, изпълнявали длъжността „шофьор“
при ответното дружество-показанията им са непосредствени, непротиворечиви,категорични,
същите са били предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Ето
защо следва да се приеме, че се следва за исковия период трудово възнаграждение в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, което
съобразно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 89539,23 евро, или 175123,52 лв.
- левова равностойност. На ищеца били изплатени общо за исковия период 53765,90 лева /В
горния смисъл и Определение №6108 от 05.07.2022г. по гр.д.№4269/2021г., ІІІг.о. на ВКС/.
Предвид изложеното исковата претенция е основателна и следва да се уважи до предявения
и размер 1000 лева. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция и
постановяване на решението по същество на спора, ищцовата страна не е увеличила размера
на претенцията си, поради което и правилно съдът е оставил без уважение искането и за
допълване на решението с осъдителен диспозитив за 121355,62 лева.
По насрещния иск за заплащане на сумата 5421,38 лева, представляваща авансово
изплатени на ищеца суми за работа в чужбина, която той не бил извършил/ иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД/. Установи се по делото/ССЕ/, че ищеца е получил сочената
сума от работодателя, като основанието й за заплащане е вид възнаграждение за труд /аванс,
работна заплата, командировъчни/. Ето защо и не би могло да се приеме, че същата е
заплатена без основание. Още повече, че сочената сума е съобразена при присъждане на
дължимото възнаграждение на ищеца по чл.121а, ал.4 от КТ и приспадната от него. Ето
защо и даването и не е без основание.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
както и решението /с характер на определение/, с което е отказано допълване на решението.
С оглед изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №110 от 18.02.2022г. по гр.д.№723/2021г.. на Районен
съд - гр.Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №489 от 15.06.2022г. по гр.д.№723/2021г. /с характер на
определение/ на Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6