Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46
гр.Д.
06.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети февруари 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПЕПА МИТЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №67 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по
реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна
жалба от М.А.П. от гр.Д. срещу решение №1246/21.12.2018 г. по гр.д.№4071/2018
г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявен
от въззивницата срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА–Д.-90” ЕООД-гр.Д.
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №31 от 20.07.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на М.П. с ответното дружество на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,като
въззивницата е осъдена да заплати на дружеството сумата от 510 лева-разноски по делото.Навежда се
постановяване на първоинстанционното решение в
противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения.Сочи се необоснованост на същото.Районният съд бил достигнал до
неправилен извод,че към момента на връчване на уволнителната заповед между
страните е имало валидно трудово правоотношение.Същият необосновано счел,че
няма данни за подаване на предложение за прекратяване на трудовия договор ведно
с отправяне на предизвестие до работодателя от П. още на 04.06.2018 г.В тази
насока неправилно районният съд не ценил показанията на свидетеля П. във връзка
с писмени доказателства по делото-заявление на ищцата от 19.06.2018 г.,чието
получаване работодателят бил признал,и нотариална покана,връчена на
работодателя на 04.07.2018 г.Неправилно било прието,че клаузата от трудовия договор
с уговорен срок на предизвестие от 15 дни е нищожна.В случая се касаело за
трудов договор за допълнителен труд,при който разпоредбата на чл.334 ал.1 от КТ
регламентирала 15-дневен срок на предизвестие при едностранно прекратяване.Във
връзка с едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата по
делото не били обсъдени три изявления на същата до работодателя-уведомлението
от 19.06.2018 г.,отговор на нотариална покана рег.№3991 от 28.06.2018 г. и
отговор на покани,получен от дружеството на 30.07.2018 г.Не било взето предвид
наличието на четири изявления на работника за прекратяване на трудовия
договор.Районният съд не отчел,че уволнителната заповед е връчена на ищцата
след прекратяване на трудовото правоотношение.Незаконосъобразен бил изводът,че
ищцата не е упражнила законосъобразно правото си да прекрати едностранно
трудовия договор,тъй като не се е явявала на работа през срока на
предизвестието,доколкото чл.220 ал.1 от КТ предоставял възможност да не се
спази срокът на предизвестието при възникване на задължение за заплащане на
другата страна обезщетение за неспазения срок.Необосновани били изводите на
ДРС,че атакуваната заповед е мотивирана,както и че е спазена процедурата по
чл.193 от КТ.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и за уважаване на иска,както и за присъждане в полза на въззивницата на сторените от нея разноски в двете
инстанции.
В писмен отговор на въззивната жалба,както и в писмено становище,депозирано в
хода на въззивното производство, въззиваемото
дружество „Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. оспорва основателността на жалбата и
настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Подробно са обсъдени
доказателствата по делото и е изразено становище за законосъобразност и
обоснованост на всички изводи на първоинстанционния
съд.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Като постави на
разглеждане въззивната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315
ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на
21.12.2018 г.,а жалбата е подадена на 03.01.2019 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 04.01.2019 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и
допустимо като постановено по предявения допустим иск /забел.
възражението на дружеството-работодател за предявяване на иска извън срока по
чл.358 ал.1 т.2 от КТ не касае допустимостта на иска,а,доколкото се навежда
неспазване на давностен срок,е относимо
към неговата основателност/.Решението е обаче неправилно и следва да бъде
отменено поради следните съображения:
Гр.д.№4071/2018
г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ от М.А.П. от гр.Д. срещу „Заложна къща-Д.-90“
ЕООД-гр.Д. за отмяна като незаконосъобразна на заповед №31/20.07.2018 г. на
управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение
с ищцата на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Изложено е в исковата молба,че ищцата М.А.П.
е заемала при ответното дружество длъжността „комисионер заложна къща“ по
силата на трудов договор №**/08.06.2017 г.На 04.06.2018 г. същата подала до
работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.С
волеизявление,получено от работодателя на 19.06.2018 г.,П. прекратила
едностранно трудовия договор.Вместо документи за прекратяване на
правоотношението същата получила на 25.06.2018 г. нотариална покана да се яви в
същия ден в кантората на нотариус Ц.А.в гр.Д.,за да даде писмени обяснения по
реда на чл.193 ал.1 от КТ по неконкретизирано нарушение на трудовата
дисциплина.В тази нотариална покана било налично извънсъдебно признание на
работодателя,че е получил заявлението от 19.06.2018 г.С нотариална покана от
28.06.2018 г.,връчена на работодателя на 04.07.2018 г.,ищцата уведомила
последния,че не е длъжна да му даде писмени обяснения,тъй като трудовото й
правоотношение с него вече било прекратено.На 13.07.2018 г. и 17.07.2018 г. П.
получила още две покани по пощата за даване на обяснения по реда на чл.193 ал.1
от КТ,на които отговорила по посочения по-горе начин.На 09.08.2018 г. същата
получила по пощата и заповед №31/20.07.2018 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това,че
не се е явила на работа от дата 11.06.2018 г.Изтъкват се следните
основания,обуславящи незаконосъобразност на горната заповед:издаване на
заповедта при вече прекратено едностранно от ищцата трудово правоотношение,вследствие
на което не било налице и соченото дисциплинарно нарушение,тъй като ищцата не
била длъжна да се явява на работа по вече прекратен трудов
договор;немотивираност на заповедта за уволнение;нарушение при издаването й на
разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ.
В писмен отговор ответникът „Заложна
къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. навежда на първо място възражение за изтекла погасителна
давност поради предявяване на иска извън рамките на срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ,доколкото се твърдяло от ищцата,че трудовото й правоотношение е прекратено
на 19.06.2018 г.,а исковата молба била подадена в съда на 09.10.2018 г..По
същество се изразява становище за неоснователност на иска.Заповедта за
уволнение била законосъобразна като надлежно мотивирана,издадена в преклузивния срок за налагане на наказанието и при спазване
на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ.Дисциплинарното нарушение,визирано в
заповедта,било извършено,тъй като ищцата от 11.06.2018 г. не се била явявала на
работа.Оспорва се подаването на предизвестие за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от ищцата на 04.06.2018 г.,като се признава
получаването от работодателя на изхождащото от П. заявление от 19.06.2018 г. по
куриер на 20.06.2018 г.Не можело да се приеме,че ищцата надлежно е отправила
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,чийто 15-дневен срок
да е изтекъл на 19.06.2018 г.Но ако се приемело обратното,ищцата също не била
упражнила законосъобразно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 от КТ,тъй като не била изпълнила задължението си да отработи срока на
предизвестието или при условията на чл.220 ал.1 от КТ при неспазен срок на
предизвестието да заплати на работодателя обезщетение като заместваща престация.Следвало да се приеме,че не е настъпило
прекратяване на правоотношението на основание чл.326 ал.1 от КТ,поради което
уволнителната заповед била издадена от работодателя при наличие на висящо
трудово правоотношение между страните.
Възражението за предявяване на иска
извън рамките на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2
от КТ е неоснователно.С предявения иск се атакува законосъобразността на
дисциплинарно уволнение на ищцата П.,извършено от работодателя със заповед
№31/20.07.2018 г.С тази заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,респ.
трудовият договор е прекратен поради налагането на такова наказание /чл.330
ал.2 т.6 от КТ/,и съгласно чл.330 ал.2 от КТ прекратяването на трудовото
правоотношение от работодателя е без предизвестие.При тази хипотеза по смисъла
на чл.195 ал.3 от КТ и чл.335 ал.2 т.3 от КТ наказанието се счита за наложено,респ.
трудовият договор се счита прекратен,от деня на връчване на заповедта на
работника/служителя или от деня на нейното получаване,когато е изпратена по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка.В случая работодателят не е депозирал
доказателства за връчване на атакуваната заповед лично на ищцата или по
пощата.Ищцата П. е признала в исковата молба получаване на заповедта по пощата
на 09.08.2018 г.,която дата не е оспорена от работодателя.Следователно
дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да се счита наложено на дата
09.08.2018 г.,от която по правило следва да се счита,че е настъпило и прекратяването
на трудовото правоотношение.Исковата молба е подадена в съда на 09.10.2018
г.,т.е. в рамките на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ,започнал да тече
по смисъла на чл.358 ал.2 т.1 от КТ от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение-09.08.2018 г.,респ. е изтекъл на 09.10.2018 г.Исковата молба е
подадена в последния ден от горния срок,но е в рамките на същия.Неправилно
работодателят брои двумесечния срок,начиная от
19.06.2018 г.-датата,на която ищцата счита,че е прекратено трудовото й
правоотношение,но на друго основание-чл.326 ал.1 от КТ,т.е. поради
едностранното му прекратяване от работника/служителя.С предявения иск не се
атакува прекратяването на трудовото правоотношение от самата ищца на основание
чл.326 ал.1 от КТ,а се иска отмяна на издадената последваща
уволнителна заповед на работодателя от 20.07.2018 г.,поради което и релевантно
е спазването на двумесечния срок,считано от датата 09.08.2018 г.,на която
заповед №31/20.07.2018 г. на управителя на ответното дружество е връчена на
ищцата.В този смисъл правото на ищцата да иска отмяна по съдебен ред като
незаконосъобразна на уволнителна заповед №31/20.07.2018 г. не е погасено по
давност.
Атакуваното уволнение на
ищцата,извършено от работодателя на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,е незаконно
и следва да бъде отменено като такова поради следните съображения:
Видно от трудов договор №**/08.06.2017
г. /на лист 6 от делото на ДРС/,ищцата М.А.П. е била заета по трудово
правоотношение за неопределено време /безсрочно/ с ответното дружество,като е
заемала длъжността „комисионер заложна къща“ с място на работа Заложна къща „Д.-90“-гр.Д.
при уговорено 4-часово работно време.Договорът е сключен на основание чл.111 от КТ като такъв за допълнителен труд при друг работодател /т.нар. външно
съвместителство/,като е уговорена възможност за едностранното му прекратяване
чрез отправяне на писмено предизвестие до другата страна със срок от минимум 15
дни.Клаузата за 15-дневен срок на предизвестието не е нищожна като
противоречаща на разпоредбата на чл.326 ал.2 от КТ,предвиждаща минимален срок
на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор от 30 дни,както
е приел районният съд,защото в случая се касае за договор за допълнителен труд
при друг работодател.При договора за външно съвместителство законът предвижда
по изключение възможност за едностранно прекратяване с предизвестие от 15
дни-така чл.334 ал.1 от КТ.Следователно уговорката в процесния
трудов договор е валидна и приложимият срок на предизвестието е 15 дни.
Не е доказано твърдението на ищцата П.,че
на 04.06.2018 г. е отправила до управителя на дружеството-работодател писмено
предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.На лист 8 от делото на ДРС е приложено т.нар. „предложение“ от ищцата
с дата на изготвяне 04.06.2018 г.,което съдържа искане за прекратяване на
трудовия договор между страните по взаимно съгласие,а в условие на евентуалност
при неприемане на горното предложение се заявява отправяне на 15-дневно
предизвестие за едностранно прекратяване на договора от П..Не са депозирани
доказателства от ищцата горното изявление да е достигнало до знанието на
работодателя.Същото не е входирано от
последния.Липсват и доказателства да е получено от работодателя по пощата/чрез
куриер.Твърдението на свидетеля А. П.,син на ищцата,че на 04.06.2018 г. лично
той изготвил горното предложение и заедно с майка си посетили офиса на
ответното дружество,в който тя влязла и оставила документа,излязла без него,без
входящ номер по нареждане на управителя,не могат да бъдат кредитирани предвид
близката родствена връзка между свидетеля и ищцата,обосноваваща
заинтересованост на свидетеля.Освен това тези свидетелски показания не намират
опора в други доказателства по делото,подкрепящи тезата за връчено на
работодателя предизвестие от ищцата още на дата 04.06.2018 г.Показанията на П.
се опровергават от показанията на свидетелката С.П.,счетоводител на ответното
дружество,но не по трудов договор.Последната обяснява,че действително в
началото на юни 2018 г. /първи или четвърти юни/ при нея в офиса на
счетоводната й фирма е дошла ищцата да й донесе молба за напускане,но тя не я
приела поради липса на устно или писмено разпореждане на управителя на
ответното дружество за това,каквато била установената практика.От една страна
свидетелката сочи,че писменото искане на ищцата не е било депозирано в офис на
дружеството-работодател,а в офиса на обслужващия го счетоводител,а от друга страна
става ясно,че такава молба всъщност не е била приета от свидетелката и доведена
до знанието на управителя.На лист 9 от делото на ДРС е приложено представеното
от ищцата заявление от 19.06.2018 г.,с което същата уведомява управителя на
ответното дружество,че на 19.06.2018 г. изтича срокът на отправено от нея
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,като заявлението
съдържа и волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение,считано от 19.06.2018 г.Дружеството-работодател признава в
отговора на исковата молба получаването на горното заявление на 20.06.2018
г.Достигането му до знанието на работодателя чрез куриерска служба е видно и от
първото изречение на уведомителното писмо от 22.06.2018 г./на лист 10 от делото
на ДРС/,отправено от работодателя до ищцата-нотариална покана рег.№**,т.І,№**/22.06.2018
г. на нотариуса Ц.А.с район на действие ДРС /така „В отговор на изпратеното ми
по куриер Ваше заявление с дата на съставяне 19.06.2018 г….“/.Така още на
20.06.2018 г. работодателят е получил писмено изявление на ищцата П. за
едностранно прекратяване от същата на трудовото й правоотношение,като от
съдържанието на заявлението от 19.06.2018 г. същият е разбрал,че ищцата желае
прекратяване на правоотношението чрез отправяне на писмено предизвестие /същата
го е уведомила „за изтичане на срока на депозираното от нея предизвестие“,каквото
до момента не му е било надлежно връчено,но от 20.06.2018 г. работодателят е
разбрал,че му се отправя такова предизвестие/.В нотариална покана рег.№**,т.І,№**/28.06.2018
г. на нотариуса Ц.А./на лист 11 от делото на ДРС/,отправена от ищцата П. до
дружеството-работодател,последната отново е изложила желанието си за
прекратяване на трудовото правоотношение чрез отправяне от същата на 15-дневно
писмено предизвестие /така съдържанието на т.1 от поканата/.Това нейно
волеизявление със сигурност е достигнало до знанието на работодателя,получил
чрез управителя на дружеството цитираната нотариална покана от 28.06.2018 г. на
датата 04.07.2018 г. /виж удостоверяването на лист 12 от делото на ДРС и
разписка №27 от 04.07.2018 г. на лист 13 от делото на ДРС/.Ако се приеме,че
писменото 15-дневно предизвестие,отправено от ищцата,е достигнало до
работодателя на 04.07.2018 г.,то срокът на същото е изтекъл на 19.07.2018
г.,поради което трудовото правоотношение е било надлежно прекратено на
основание чл.326 ал.1 от КТ от ищцата,считано от 20.07.2018 г.
Правото по чл.326 ал.1 от КТ за
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работника/служителя с предизвестие е субективно право,което се упражнява само
по преценка на работника/служителя независимо от причината за прекратяване на
трудовия договор на това основание.Работникът/служителят не е длъжен да
мотивира писменото си волеизявление,като е без значение наличието или не на
съгласие на работодателя за прекратяване на правоотношението.Трудовият договор
се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335
ал.2 т.1 от КТ/.За страните по правоотношението съществува възможност трудовият
договор да се прекрати и преди изтичане срока на предизвестието,като се заплати
на другата страна обезщетение за неспазения срок-чл.220 ал.1 и 2 от КТ.Касае се
за заместване на първоначално дължимата престация-спазване
на срока на предизвестието чрез отработването му,с друга престация-плащане
на определена в закона сума.За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ,т.е. договорът да се прекрати преди изтичане на срока на
предизвестието,дължимата сума за обезщетение по горната разпоредба следва да е
била реално изплатена.Ако сумата не бъде платена,прекратяване на
правоотношението преди изтичане на срока на предизвестието не настъпва,но
същото се прекратява по закон с изтичане срока на предизвестието.
В случая
ищцата не е отправила волеизявление за неспазване срока на 15-дневното
предизвестие и не е изразила готовност да изплати на работодателя обезщетение
за неспазен срок на предизвестието,нито е изплатила такова.В този случай
ефектът на прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичане на
срока на предизвестието,който е следвало да се отработи от ищцата.Не е спорно
по делото,че същата не се е явявала на работа от 05.06.2018 г.,като през
периода 05.06.2018 г.-10.06.2018 г. е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност /болничен лист от 05.06.2018 г. на лист 33 от делото на
ДРС/,а от 11.06.2018 г. нататък е преустановила без заявена причина явяването
си на работа при ответника,т.е. не е отработила срока на предизвестието.Законът
свързва момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно
предизвестие от работника/служителя единствено с изтичане на срока на
предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 от КТ/,поради което и фактът дали в рамките на
този срок работникът/служителят е работил или не е ирелевантен
за настъпване ефекта на прекратяването.Соченото в заповед №31/20.07.2018 г. от
работодателя неявяване на ищцата на работа повече от два последователни работни
дни от 11.06.2018 г. нататък е основание единствено за търсене дисциплинарна
отговорност на същата,но не се отразява на законосъобразното реализиране на потестативното право на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работника/служителя.Ако в рамките на срока на
предизвестието работникът/служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина,работодателят
може да го уволни дисциплинарно.За да е законосъобразно обаче уволнението на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,следва дисциплинарното наказание да е наложено
от работодателя преди изтичане на срока на предизвестието,отправено на
основание чл.326 ал.1 от КТ от работника/служителя,т.е. докато трудовото
правоотношение е все още висящо.При настоящата хипотеза работодателят е
следвало да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ преди датата 20.07.2018
г.,защото срокът на отправеното от ищцата предизвестие е изтекъл най-късно на
19.07.2018 г. при приемане на най-късна дата,на която работодателят е получил
предизвестието,04.07.2018 г.Управителят на ответното дружество е издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение едва на
20.07.2018 г.,като наказанието съгласно чл.195 ал.3 от КТ се счита наложено от
по-късна дата-09.08.2018 г.,когато заповедта е връчена на ищцата.Към датата
09.08.2018 г. трудовото правоотношение с ищцата вече е било прекратено на основание
чл.326 ал.1 от КТ поради изтичане на срока на отправеното от П. предизвестие.Не
може да бъде прекратено едно вече несъществуващо правоотношение,което
обосновава незаконосъобразност на заповед №31/20.07.2018 г. на управителя на
ответното дружество.Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.Горните
изводи се подкрепят от постановките на Тълкувателно решение №2 от 23.10.2012 год. по тълкувателно
дело №2/2012
год. на ВКС,ОСГК;решение №104/ 20.04.2011 год. по гр. д. №1833/2009 год. на ВКС,IV г.
о.;решение №54 / 01.03.2011 год.
по гр. д. №1939/2009 год. на ВКС,IV г. о.;решение №34 /
24.03.2017 год. по гр. д. №2962/2016 год. на ВКС,IV г. о.;решение
№617/15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год. на ВКС,III г.о.;решение №6/31.01.2008
год. по гр. д. № 60/2007 год. на ВКС, III г. о.;решение № 39/27.02.2012 год. по
гр.д.№410/2011 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е неправилно и следва
да бъде отменено,вкл. в частта за разноските,присъдени в полза на работодателя.Ищцата
и въззивник М.П. е претендирала сторените от нея
разноски в двете инстанции и такива й се следват на основание чл.78 ал.1 от ГПК.Същата е сторила разноски,както следва:в първоинстанционното
производство 500 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист
50 от делото на ДРС;във въззивното производство 560 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие на лист 35 от делото на ДОС.Наведено е в първата
инстанция от ответника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.Същото е неоснователно.По
смисъла на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. при предявен самостоятелен
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ минималното адвокатско възнаграждение за една
инстанция е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ.В случая договорът за
правна помощ е сключен между ищцата и упълномощен от нея адвокат на 26.11.2018
г.,към която дата минималната работна заплата е в размер на 510 лв.Следователно
изплатеното възнаграждение в размер на 500 лв за
първата инстанция не е прекомерно,като същото е дори по-ниско от минималното по
Наредбата.Изплатеното за въззивната инстанция
възнаграждение от 560 лв към датата 18.02.2019 г. е
равно на минималната работна заплата за страната,която от 01.01.2019 г. е в размер на 560 лв.Възнагражденията не са
прекомерни и следва да се присъдят в пълния им размер.
Ответникът и въззиваем
„Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. няма право на разноски с оглед изхода от спора
и такива не следва да му се присъждат.На основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка
с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК горното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ДРС и ДОС дължимите държавни такси-по чл.3 от ТДТКССГПК за водене на
делото /50 лв по сметка на ДРС/ и по чл.18 ал.1 от
ТДТКССГПК за въззивното обжалване /25 лв по сметка на ДОС/.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1246/21.12.2018 г. по
гр.д.№4071/2018 г. на Д.кия районен съд,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №31/20.07.2018 г. на управителя на
„Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. с ЕИК ** и адрес на управление-гр.Д.,ул.“П.Т.“
№**,ет.**,ап.*,с която е прекратено трудовото правоотношение с М.А.П. с ЕГН **********
*** на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ,т.е.
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ОСЪЖДА „Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. с
ЕИК ** и адрес на управление-гр.Д.,ул.“П.Т.“ №**,ет.*,ап.* да заплати на М.А.П.
с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско
възнаграждение и сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 560 лв
/петстотин и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. с
ЕИК ** и адрес на управление-гр.Д.,ул.“П.Т.“ №**,ет.*,ап.* да заплати по сметка
на Д.кия районен съд държавна такса за водене на
делото в размер на 50 лв /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Заложна къща-Д.-90“ ЕООД-гр.Д. с
ЕИК ** и адрес на управление-гр.Д.,ул.“П.Т.“ №**,ет.*,ап.* да заплати по сметка
на Д.кия окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв
/двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от датата на обявяването му-06.03.2019 г.-пред ВКС
на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.