№ 460
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000503112 по описа за 2023 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3741/07.07.2023г. постановено по гр. д.№ 11268/2022г. по описа на
СГС, ГО, 26 състав, е уважен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като Д. Г. Г. е
осъден да заплати в полза на А. Л., гражданин на Република Франция, сумата от 54 534
евро, представляваща получена при начална липса на основание сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото в размер на 9666,37лв.
Решението е постановено при участието на „Витоша сити 2016“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице, помагач на Д. Г. Г..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Д. Г. Г. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и отхвърли предявените искове. Посочва, че според СГС, доколкото дружеството -
продавач по предварителния договор се представлява заедно от двамата управители, а
договорът е подписан само от един от тях, то не е възникнало годно правно основание за
преведената сума. Това обстоятелство не е наведено в исковата молба и поради тази причина
счита, че съдът се е произнесъл на непредявено основание. Изтъква, че от страна на ищеца
не са наведени твърдения за прекратяване на предварителния договор, което от своя страна
1
би довело до отпадане на основанието за получаване на процесната сума. Напротив -
предварителният договор е валиден и обвързващ страните по него и ако някой е в
неизпълнение на същия, то това е ищецът в настоящото производство. На второ място
твърди, относно платената от трето за делото лице сума в размер на 6 500 евро, че
имуществото на ищеца не се е намалило със сумата в размер на 6 500 евро, доколкото
същата не е платена от негова банкова сметка, т.е. не е налице обедняване на същия.
Въпреки това СГС приема, че сумата следва да бъде възстановена на ищеца и че
отношенията между него и третото лице, превело сумата, не са предмет на делото. Отделно
съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД, съгласно който изпълнение на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него лице. Точно такава е и хипотезата при
изпълнение на процесния договор. Кредиторът, в лицето на Витоша сити 96 ООД го е
овластил да получи процесната сума. Това обстоятелство се извежда от факта, че в
качеството на трето лице - помагач, Витоша сити 96 ООД НЕ Е оспорил получаване на
процесната сума, нито е оспорил наличието и валидността на процесния предварителен
договор. В конкретния случай, страните са се договорили сумата по предварителния договор
да бъде преведена по конкретна банкова сметка (овластяване по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД) и в съответните срокове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Л. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Твърди, че позовавайки се на събраните по делото
доказателства, СГС абсолютно правилно е приел, че ответникът по никакъв начин не
установил в хода на процеса законово основание за задържане на процесната сума.
Получаването на сумата е възникнало без наличието на валидно правоотношение. В този
смисъл Д. Г. се е обогатил без да има основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 т.1 ЗЗД, поради
което дължи връщане на получената сума. Посочва, че СГС обосновано е стигнал до извод,
че продавачът, в лицето на „Витоша сити 2016" ООД не е потвърдило изпълнението, нито
има данни да се е възползвало от плащането, като ответникът не е установил в хода на
производството, че третото лице помагач е приело плащането и е в готовност да изпълни
задължението на продавача по предварителния договор, като сключи окончателен договор
за покупко-продажба. Безспорно липсва основание за получаването на сума в размер на 54
534 евро / петдесет и четири хиляди петстотин тридесет и четири евро/ по личната сметка на
Д. Г., тъй като същата е следвало единствено да погаси договорното задължение между
купувача, в лицето на ищеца, и продавача „ВИТОША СИТИ 2016" ООД по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.09.2019 г. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за връщане на даденото при начална липса на основание.
Ищецът А. Л. твърди, че той и съпругата му сключили предварителен договор от
12.09.2019г. за покупко- продажба на недвижим имот - апартамент № В-9С срещу
2
задължението им да платят сумата от общо 103 950 евро с продавача „Витоша Сити 2016“
ООД, представлявано от управителя Д. Г., Цената е следвало да се плати по следния начин -
10 000 евро задатък, платима в срок от 3 дни след подписване на предварителния договор по
сметката на продавача и част от продажната цена в размер на 40 000 евро, също платими по
сметката на продавача. Остатъкът до цената на апартамента е следвало да се заплати чрез
лични или заемни средства.Твърди, че Д. Г. Г. /съдружник във „Витоша Сити 2016“ ООД и
негов управител към този момент/, му се обадил по телефона и го уговорил да преведе
първата вноска от 50 000 евро по личната му сметка, а не по сметката на „Витоша Сити
2016“ ООД, тъй като бил в лоши отношения с другия съдружник, спрямо когото била
стартирана процедура за изключване. След проведения разговор, ищецът превел по личната
сметка на ответника сумата 54 534 евро, като мислел, че изпълнява по предварителния
договор за продажба на имота от 12.09.2019г. Когато поискал отпускане на ипотечен кредит
от банка за останалата част от сумата, необходима за заплащане на цената на имота и в хода
на събиране на исканите от банката документи, разбрал, че е подведен от ответника и че
преведената сума е попаднала в неговата лична сметка респ. сумата не е погасила
задълженията му като купувач по предварителния договор за покупко-продажба. Веднага
отправил молби до ответника да му възстанови парите, но това не се случило. Моли съда да
осъди ответника да му върне сумата 54 534 евро , получена без правно основание.
Ответникът Д. Г. Г. оспорва иска по основание и по размер. Оспорва твърдението, че сумите
са платени без правно основание, като твърди, че е налице правно основание, а именно
предварителния договор за покупко-продажба от 12.09.2019г. Посочва, че съобразно
договора, дължимите суми по него е следвало да се заплатят в следните срокове - до
15.09.2019г. - капаро в размер на 10 000 евро и в срок до 30.10.2019г. - сума в размер на 40
000 евро. Посочва, че ищецът е в неизпълнение на договора, като първата вноска е
просрочена с един месец и е платена на 15.10.2019г., а втората вноска е платена само
частично и също е просрочена, като към 20.04.2020г. ищецът е заплатил само 46 500 евро.
Оспорва претенцията за заплащане на сумата 6500 евро, тъй като същата не е заплатена от
ищеца, а от трето лице респ. за ищеца не е налице обедняване с тази сума. Не оспорва, че
ищецът е заплатил и сумата 1534 евро, но това е за захранване на закупения апартамент с
газ. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
Третото лице помагач „Витоша сити 2016“ ООД не изразява становище по иска.
От фактическа страна се установява, че на 12.09.2019г. между „Витоша сити 2016“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Г., като продавач, и А. Л. и М. Ж. А.
Ф., като купувачи, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № В-9С с прилежащ гараж №3 в с.Бистрица срещу задължението
за плащане на сумата от 103 950 евро. Съгласно чл.2 ал.2 от договора плащането на цената е
следвало да се извърши по следния начин: А/ капаро в размер на 10 000 евро, платими до 3
дни от подписването на договора по банкова сметка с IBAN: ******** в Банка Пиреос. Б/
сумата 40 000 евро - в срок до 30.10.2019г. по посочената банкова сметка. В/ останалата част
от цената, а именно 53 950 евро ще бъде платена с лични средства от купувача или средства,
3
отпуснати му по ипотечен банков кредит, след сключване на окончателния договор във
формата на нотариален акт и учредяването на ипотека в полза на финансиращата купувача
банка .
В чл.3 е уговорено, че окончателния договор ще бъде сключен в срок до 30.06.2020г. В
договора купувачът е записан с наименованието „Витоша сити“ ООД, но между страните
няма спор, че продавачът е с наименование „Витоша сити 2016“ ООД.
В изпълнение на договореното купувачът е превел по лична сметка на Д. Г. сумата от общо
48 034 евро, както следва: 10 000 евро на 15.10.2019г.; 30 000 евро на 19.11.2019г.; 3500 евро
на 14.03.2020г.; 1534 евро на 21.03.2020г. и 3000 евро на 22.04.2020г. /видно от писмо на
банка Креди Агрикол от 24.09.2022г. платени от сметка № 31245285000 на името на А. Л. в
полза на Д. Г. Л., с основание Апартамент В9 и гараж №3. Допълнително е платена сумата
6500 евро на 31.12.2019г. от сметка № 313232219000 на името на Ф. Л. - Ф. в полза на Д. Г.
Л., с основание Апартамент В9 и гараж №3. Така общо са преведи 54 534 евро.
Ответникът не оспорва, че е получил сумите, като видно от представеното от него
извлечение от негова лична банкова сметка № BG******** за периода 1.01.2020г. -
31.12.2020г. по банковата му сметка са постъпили следните относими плащания: на
16.03.2020г. сума в размер на 3500 - получен превод от А. Л. - депозит за покупка на ап.В9 +
гараж 3; на 23.03.2020г. сума от 1534 - връзка газ ап.В9 и Г; на 23.04.2020г. сума в размер на
3000 - получен превод от А. Л. - ап. В9 и гараж № 3.
Безспорно до посочения в договора падеж - 30.06.2020г. не е сключен окончателен договор,
поради което ищецът-купувач претендира връщане на платеното при начална липса на
основание, тъй като е превел сумите по личната сметка на съдружника и управител Г., а не
по тази на дружеството-продавач-страна на предварителния договор.
При направена служебна справка по партидата на „Витоша сити 2016“ ООД в публичния ТР
съдът установява, че дружеството се управлява съвместно от двама управители - ответника
Д. Г. и Г. А. Х., които действат само заедно и притежават равни дялове в капитала на
дружеството. Двамата са правили безуспешни опити да се изключат взимно като
съдружници /като има вече влезли в сила решения на СГС/ и след като не са успели, са
преминали към производство по несъстоятелност. При последна актуална справка по
регистъра бе установено, че считано от 04.01.2024г. е открито производство по
несъстоятелност, съгласно Решение № 15 от 04.01.2024г. постановено по т.д.№1399/2023г.,
по описа на СГС, ТО, по реда на чл.630 ал.1 ТЗ, а за временен синдик е назначена Е. Т.. Ето
защо и доколкото двамата съдружници имат съвместно представителство както към
момента на сключване на договора, така и към извършване на паричните преводи, след като
Г. е подписал еднолично предварителния договор с ищеца и неговата съпруга, той не е
задължил валидно „Витоша сити 2016“ ООД да продаде процесния апартамент с гараж. В
този смисъл СГС е формирал правилен извод, че липсва валидно възникнало облигационно
правоотношение между посочените в договора страни, а платеното по него от страна на
купувача е при начална липса на основание.
4
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Исковете са предявени с ясно и непротиворечиво, предвид обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, единствено правно основание по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - за
връщане на дадено при начална липса на основание, поради нищожност на предварителния
договор. Съгласно посочената разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне, като фактическия състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от
обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на основание за
получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка, правоотношение, което да
оправдава получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на
неоснователното обогатяване, като съставът на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предполага начална
липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува
правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. В случая претенцията е
насочена към Д. Г., който е получил процесната сума по банков път, като в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за извършения превод на сумата.
Доколкото сумата не е идентична с продажната цена по сключения между ищеца и трето
лице предварителен договор, нито с продажната цена по сключения окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, тези доказателства са косвени относно
установяването на валидни правоотношения между ищеца и третото лице Витоша сити
ООД. От представените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят-ответник
е съдружник и управител в това трето лице, но само заедно с другия съдружник, с когото се
намират във влошени отношения.
Управителят на дружеството е законен представител, и при съвместна представителна власт
ограничения може да има само относно активното представителство съгласно чл.141 ал.2 ТЗ
"всеки може да действа самостоятелно, доколкото дружествения договор не постановява
друго". Действията включват активно поведение, волеизявление или юридическа постъпка.
Получаването на волеизявление, или на плащане и др. не изискват активно поведение, не е
необходимо за получаването да се извърши приемане, достатъчно е насрещното действие да
достигне до адресата. Законът е ясен- при съвместната представителна власт на органното
представителство е ограничена само активната представителна власт. Във всички останали
случаи, включително пасивната представителна власт, органното представителство не е
ограничено, включително получаването на плащане и издаването на разписка. Това
тълкуване е в съответствие и с целта на закона, която е да се запази имуществото на
дружеството от разпоредителната власт на едноличния представител. СГС е приел, че
предварителният договор не е породил желаните правни последици т.е. не може да обвърже
валидно дружеството Витоша сити 2016 ООД, тъй като е подписан само от един управител,
който не може еднолично да го задължи, както и че управителят на дружеството, в хипотеза
при двама управители, които представляват само заедно, разполага с пасивна
представителна власт, а не получава плащане като мним представител. Независимо от това
5
сумите, наредени от ищеца, се преведени по лична сметка на съдружника, а не по тази на
дружеството-строител и продавач по договора.
САС споделя практиката на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения:
от 17.01.2012 г. по т.д. № 839/2010 г., І т.о. на ВКС и решение от 18.11.2010 г. по гр. д. №
1539/2009 г., ІV г.о. на ВКС. В практиката се приема, че съгласно чл.75 ЗЗД точно
изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице
/от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди
или се е възползвал от него. Посочва се, че по силата на чл.75 ал.2 ЗЗД длъжникът се
освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. При
изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора, като с плащането дължимата по
договора парична престация води до увеличаване на патримониума му. Специфичните
правила за изпълнение по чл.75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от
кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в
негова полза или че за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то
изпълнението има погасителен ефект. Принципно усложненията при плащането на
некредитор според чл.75 ал.2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и като
резултат на осъществено изпълнение. Измененията във фактическите условия по
изпълнението изискват добросъвестност от страна на длъжника, както и съдействие от
кредитора за точното следване на указанията му във връзка с действията по изпълнението.
Именно за това при двама представляващи дружество може плащането на последното да се
извърши и само на единия от тях, ако са налице предпоставките на чл.75 ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай плащането не е надлажно извършено, тъй като е направено по лична
сметка само на един от двамата представляващи го, като съгласно чл.75 ал.2 ЗЗД следва да
се прецени дали след като плащането е извършено на лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, последното е
отишло в полза на дружеството. Затова при насрочване на делото САС задължи третото
лице-помагач „ВИТОША СИТИ 2016" ООД да изрази становище в писмен вид, като посочи
дали процесната сума от 54 534 евро, е преведена в тяхна полза от страна на Д. Г. Г., както и
сключен ли е вече окончателен договор с купувача А. Л. или същият е развален. В рамките
на предоставения срок дружеството не изрази становище. При последна актуална справка по
регистъра бе установено, че считано от 04.01.2024г. е открито производство по
несъстоятелност, съгласно Решение № 15 от 04.01.2024г. постановено по т.д.№1399/2023г.,
по описа на СГС, ТО, по реда на чл.630 ал.1 ТЗ, а за временен синдик е назначена Е. Т..
Дружеството не е потвърдило изпълнението, нито има данни да се е възползвало от
плащането - ответникът не установи, че е предал сумата в полза на третото лице помагач
респ. че последното е приело плащането и е в готовност да изпълни задълженията на
продавача по предварителния договор като сключи окончателен договор за продажба на
имота.
Ето защо и предвид разпределението на доказателствената тежест, когато ищецът
6
претендира връщане на нещо, което е дал на ответника при начална липса на основание, в
негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото, а когато докаже това и е налице довод на ищеца, че това
основание не е осъществено или е отпаднало, той следва да докаже, че основанието още
съществува. Аналогично Решение по гр. д. № 2183/18-IV г.о. също разглежда хипотезата и
правните въпроси за това кои факти подлежат на доказване при предявяване на иск по чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД и как се разпределя доказателствената тежест между страните при предявен
иск с това правно основание. Съдът е приел, че в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищецът
следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична
сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно
плащането на сумата е извършено без правно основание.
С оглед гореизложеното и доколкото ответникът Г. не е ангажирал доказателства платената
частично цена по предварителния договор от страна на купувачава да е предадена в полза на
представляваното от него дружеството, същият дължи нейното връщане. Що се отнася до
възражението, че сумата от 6500 евро преведени на 31.12.2019г. от сметка № 313232219000
на името на Ф. Л. - Ф. в полза на Д. Г. Л., с основание Апартамент В9 и гараж №3, не води
до обедняване за ищеца, а за трето по делото лице, първоинстанционният съд правилно е
посочил, че няма пречка изпълнението на задължение да е престирано от трето лице /арг.
чл.73 от ЗЗД/, а въпрос на вътрешни отношения между ищеца и третото лице е да уредят
финансовите си взаимоотношения.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати в полза на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 5400 лв., съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3741/07.07.2023г. постановено по гр. д.№ 11268/2022г. по
описа на СГС, ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., чрез пълномощник ад в. Д. Д. Й. - САК, личен номер 17********, с адрес
на кантората: гр. София, ул. „Славянска” № 33, ет. 5, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.
Л., роден на ******** г. в ***, гражданин на Република Франция, с паспорт № 21****32,
издаден на 20.07.2021г. от Република Франция, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. ***, ул.
„***", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 5400 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/ направени
разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Витоша сити 2016“ ООД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, като трето лице, помагач на Д. Г. Г..
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8