№ 183
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000345 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 60 от 15.02.2023 година, постановено по т. дело №
907/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени като
неоснователни и недоказани исковете на „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С. ****, район С., ул. „Х. М.“ № **, вх.
*, ет. *, ап. **, съдебен адрес град С. ****, бул. „Ген. М. Д. С.“ № **, ет. *,
ап.* - адв. С. Г., против ответниците Х. К. Х. и „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
двамата с адрес град Б., Община К., област П., ул. "С." *, съдебен адрес град
С., ул. „Ст. К.“ № ***, ет. *, ап. *, чрез адв. В. Д., за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107 512,88 лева, представляваща
сбор от сумите 50 874,34 лв., дължима по фактура ********** от ******** г.
с предмет „Изпълнени СМР за обект многофамилна жилищна сграда,
находяща се в град М. адрес ул. "Св. Кл. О." *, както и сумата 56 638,55 лв.,
дължима по фактура ********** от ******** г. с предмет „Изпълнени СМР
за обект многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М. адрес ул.
1
„Св.Кл.О." *.
Осъдено е „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х. К. Х.
деловодни разноски в размер на 1500 лв., а на „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
деловодни разноски в размер на 3 700 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Л. И.“ ЕООД с оплаквания за
неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Искането е за обезсилването му и връщането на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално за
отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се
уважи предявеният иск, като се осъди ответника „С.“ ЕООД да заплати на
жалбоподателя направените разноски. Във въззивната жалба е посочено, че е
неправилен и необоснован изводът на съда, че с исковата молба претенциите
срещу двамата ответници са заявени при условията на солидарна отговорност,
което довело и до неправилност на постановеното решение. Изрично е
отразено, че липсва искане за солидарно осъждане на двамата ответници за
заплащане на сумите по посочените две фактури, а именно фактура №
**********/******** година на стойност 50874,34 лева с ДДС и №
**********/******** година на стойност 56638,55 лева, отнасящи се според
самия жалбоподател за изпълнени СМР на обект многофамилна жилищна
сграда, находяща се в град М., ул. "Св. К. О." № *.
В жалбата изрично е отразено, че без искане на ищеца в исковата и в
допълнителната искова молба за солидарно осъждане на двамата ответници,
съдът е разсъждавал в тази посока, излязъл е извън предмета на делото и е
постановил недопустимо съдебно решение, вместо да остави исковата молба
без движение за уточняване на вида отговорност, която се претендира от
ищеца.
Следващата група доводи във въззивната жалба касаят неправилност
на изводите на съда за недоказаност на твърденията на ищеца, че е участвал
при извършването на СМР в процесната сграда, включително с доставка на
материали, респ. че е направил разходи за извършването на дейността на
Дружеството по ЗЗД „ М.“ ЕООД, в което е участвал заедно с ответника „С.“
ЕООД. Твърди се, че ответниците „С.“ ЕООД и Х. Х. не са оспорили в
преклузивните срокове за това – с отговорите на исковата и на
2
допълнителната искова молба участието на ищеца чрез доставката на стоки и
услуги на процесния обект и факта, че е представил двете процесни фактури
за осчетоводяване от ДЗЗД, който се установявал от приетата като
доказателство заповед от 14.11.2016 година на Х. в качеството му на
управител на ДЗЗД.
Становището на жалбоподателя е, че доказателствената тежест за
установяване на твърденията, че ищецът не е доставил материали и не е
участвал с труд в процесния обект, е за ответниците, тъй като ставало дума за
установяване на направени от тях възражения, респ. че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е разменил носената от страните доказателствена
тежест и е направил неправилни изводи.
Решението било неправилно и поради това, че съдът не се произнесъл
по въпроса дали е прекратено и на какво основание ДЗЗД, който бил от
съществено значение при решаването на спора между страните.
Срещу въззивната жалба е подаде писмен отговор от ответниците „С.“
ЕООД и Х. К. Х. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане
за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорени са доводите за
незаконосъобразност, изложени във въззивната жалба.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства и доводите на
страните, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е
подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца
в първоинстанционното производство срещу решението, с което са
отхвърлени предявените от него искове. При подаване на въззивната жалба е
спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Апелативният съд, извършвайки проверка на допустимостта на
първоинстанционното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК намира, че първоинстанционното решение е недопустимо, постановено
по нередовна искова молба. Нередовностите й не са отстранени след
двукратното й оставяне без движение от въззивния съд преди насрочване на
делото в открито съдебно заседание. Поради това постановеното от
първоинстанционния съд решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото следва да бъде прекратено, в каквато насока са
задължителните за съда указания, съдържащи се в т. 5 от ТР № 1/2013 година
от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР 1/2011 година от
3
17.07.2001 година по гр. дело № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Според тях
когато исковата молба е нередовна, въззивният съд следва да даде указания за
поправянето на нередовностите, за да обезпечи постановяването на допустим
съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат
изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а
производството по делото следва се прекрати от въззивния съд в изпълнение
на правомощията му по чл. 270, ал. 3 от ГПК.
Въззивният съд приема, че исковата молба е нередовна и че
нередовностите не са отстранени въпреки дадените от него указания и срок за
това, по следните съображения:
Обстоятелствата, които са изложени от ищеца в първоначалната
искова молба, са свързани с договор за учредяване на Дружество по ЗЗД „М.
“, в което ищецът „Л. И.“ ЕООД бил съдружник заедно с ответника „ С.“
ЕООД. По отношение на ответника Х. Х. е посочено, че той е лицето, на
което са възложени функциите на управител и представляващ ДЗЗД, като
същевременно той бил и управител на единия от съдружниците - „С.“ ЕООД.
Посочено е, че ищецът като съдружник и при спазване на
уговореното с договора по ЗЗД, е направил разходи, свързани с изпълнение
на СМР и с доставка на строителни материали на обекта многофамилна
жилищна сграда в град М., ул. "Св. Кл. О." № * за които ДЗЗД сключило
договор с Община М.. Тези разходи били своевременно осчетоводени от „Л.
И.“ ЕООД като доставчик с две фактури - № ********** и № **********
от ******** година, съответно на стойност 50 874,33 лева с ДДС за
изпълнени строителни и монтажни работи на обекта и на стойност 56638,54
лева с ДДС за доставени материали на обекта.
Останалите обстоятелства, изложени в първоначалната искова молба,
касаят поведението на ответника Х. Х. в качеството му на управител на
ДЗЗД, свързано с неправомерно / в нарушение на договорните и установени
със закон задължения / разпореждане чрез банкови трансакции, за които не е
имал право, със средствата, получени от Община М.лед приключване на
СМР, включително в полза на „С.“ ЕООД. Твърди се, че Х. Х. е извършил
действия, с които е осуетено осчетоводяването на процесните две фактури в
счетоводството на ДЗЗД. Посочено е също, че действията на Х. Х. били
насочени към изкуствено завишаване на печалбата от дейността на ДЗЗД, от
4
която 90% били за ответното дружество и 10% за ищеца, чрез сключването
на договор за заем между „С.“ ЕООД и ДЗЗД „М.“ в нарушение на забраната
по чл. 38 от ЗЗД, доколкото той представлявал и двете дружества. Според
ищеца, с подробно описаните неправомерни действия, извършени от Х. Х. и с
неизпълнение на задължението му по чл. 281 от ЗЗД като довереник да
изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което е
получил във връзка с нея, той е увредил интересите на „Л. И.“ ЕООД. Твърди
се причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Х. Х. и
причинените вреди на ищеца „Л. И.“ ЕООД, свързани с невъзможността му
да реализира правата си по чл. 364 от ЗЗД да получи разноските и вредите,
които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
Въз основа на тези обстоятелства, в първоначалната искова молба
ищецът „Л. И.“ ЕООД е формулирал петитум, с който е поискал осъждане на
двама ответници – „С.“ ЕООД и Х. Х. да му заплатят сумите от 50 874,34
лева съгласно фактура № ********** от ******** година с предмет:
„Изпълнени СМР за многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М.,
на ул. "Св. Кл. О." № *, представляваща невъзстановени разноски на
съдружника „Л. И.“ ООД при изпълнение на договор от 21.09.2016 година /
какъвто не е описан и не е представен/, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба. Претендирана е и сумата от 56638,55 лева съгласно фактура
№ ********** от същата дата и със същия предмет, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба.
С разпореждане № ****/26.05.2022 година първоинстанционният съд е
оставил исковата молба без движение, давайки на ищеца указания за
отстраняване на нередовностите, свързани с необходимостта да се изложат
обстоятелства, на които той основава осъдителния си иск спрямо
физическото лице Х. Х. за заплащане на разходите, направени от него по
изпълнение на СМР на процесния обект, възложен за изпълнение на ДЗЗД,
предмет на двете фактури, да посочи основанието, на което се претендира
солидарната отговорност на двамата ответници, да представи двете фактури и
да конкретизира работите, които е изпълнил на обекта, представляващи
невъзстановени разходи, за които претендира – количества, единична и обща
цена за труд и материали и да представи доказателства за тях, както и да
посочи ясно дали претенцията му е за неговия дял от общата собственост на
ДЗЗД, дължим при излизането му от дружеството или неговото прекратяване
5
или за разноските, които е направил за изпълнение на дружествените работи.
В изпълнение на подробните указания на първоинстанционния съд,
ищецът е подал молба с вх. № 17640/01.07.2022 година, в която е изложил
ново обстоятелство, свързано с прекратяване на ДЗЗД на 10.12.2016 година
след отправено от него предизвестие за това поради неизпълнение на
задълженията на „С.“ ЕООД. В тази молба отново са изложени съображения
за наличието на правен интерес и основание за предявяването на осъдителен
иск срещу Х. Х. за сумите по двете фактури, представляващи разноските,
направени от ищеца по воденето на дружествените работи. Правният интерес
е мотивиран с нарушаване от Х. Х. на забраната по чл. 38 от ЗЗД за
договаряне сам със себе си и с друго лице, което представлява, за извършване
на банкови трансакции без основание и без съгласието на „Л. И.“ ЕООД.
Това, според ищеца, давало основание за ангажиране на отговорността на Х.
Х. в лично качество за вредите, които му е причинил при осъществяване на
представителството. Посочено е също, че Х. Х. с действията и бездействията
си е възпрепятствал ищеца да си получи разноските по повод на общите дела.
Твърди се наличие на умишлено и противоправно поведение на Х. Х., който
съзнавайки нарушаването на чуждо благо, разпореждайки се с общото
имущество на обединението, без законово и договорно основание, е
препятствал възможността на „Л. И.“ ЕООД да получи възстановяване на
разноските, направени във връзка с изпълнението на договора. Посочено е,
че поради това той дължи обезщетение на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД /
разпоредба, която предвижда, че трети лица, които недобросъвестно
попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение/.
За първи път в тази молба ищецът е конкретизирал донякъде
разноските, които твърди, че е направил при изпълнение на дружествените
работи, посочвайки, че става дума за наем на скеле, механизация, строителни
материали и други в изпълнение на чл. 4 от сключения между съдружниците
в ДЗЗД анекс към договора за създаването му. Посочено е, че с фактура №
**********/******** година са начислени работни заплати за обекта на
заетите лица от състава на „Л. И.“ ЕООД. По вид, единична и обща стойност
са конкретизирани само строителните материали, за които ищецът е твърдял,
че са доставени от него на процесния обект, като конкретизацията е
извършена чрез препращане към опис, изготвен от трето за спора търговско
дружество – „С.“ ЕООД, с твърдения, че то е доставило материалите на „Л.
6
И.“ ЕООД, който от своя страна ги е фактурирал в качеството си на доставчик
с фактура № **********/******** година с получател ДЗЗД „М.“. В тази
молба е посочено, че искът срещу двамата ответници се предявява на
основание чл. 215, т. 2 от ГПК за права и задължения, които почиват на едно
и също основание, а именно договора по ЗЗД.
Същите твърдения и обстоятелства, развити по-подробно, се съдържат
и в подадената от ищеца допълнителна искова молба.
С доклада си по делото, срещу който страните не са възразили, при
така изложените обстоятелства и формулирано искане, първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 364 от ЗЗД за осъждане на двамата
ответници да заплатят на ищеца солидарно сумата от 107512,88 лева,
представляваща сбор от сумите 50874,34 лева, дължима по фактура
********** от ******** г. с предмет „Изпълнени СМР за обект
многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М. адрес ул. "Св. Кл. О."
*, както и сумата 56638.55 лв., дължима по фактура ********** от ********
г. с предмет „Изпълнени СМР за обект многофамилна жилищна сграда,
находяща се в град М. адрес ул. „Св.Кл.О." *. Прието е, че тази сума
представлява невъзстановени разноски на ищеца в качеството му на страна
по договора за създаване на ДЗЗД „М.“ от 20.04.2016 година, включващи
разходи за наем на механизация, разходи за наем на скеле, за труд, за гориво
и стойност на строителни материали за процесния обект, посочени по вид,
мярка, количество, единична и обща стойност в описа на лист 83 и 84 от
делото/ представляващи неподписани описи само на строителни материали и
посочване на лицата, които са ги получили/ .
Въззивният съд е приел, че исковата молба, въз основа на която е
образувано първоинстанционното производство и по която се е произнесъл
първоинстанционният съд, е нередовна, поради което я е оставил без
движение с мотивирано определение № 214 от 09.06.2023 година. С него е
указано на ищеца „Л. И.“ ЕООД да отстрани в дадения едноседмичен срок
нередовностите на исковата молба, посочени в мотивите на определението,
като конкретизира как следва да отговарят двамата ответници по предявения
общо срещу тях иск – дали при условията на солидарност или на разделност и
евентуално до какви размери, да изложи обстоятелства, въз основа на които
се иска ангажиране на отговорността на всеки един от двамата ответници,
7
както и да конкретизира исковата си претенция по пера, като посочи
точните видове и стойност на извършените СМР и на доставените материали,
за които твърди, че представляват направените от него разноски във връзка
с дейността на дружеството по ЗЗД.
В отговор на определението на въззивия съд „Л. И.“ ЕООД е подало
молба вх. № 6827/30.08.2023 година, с приложена към нея нова искова молба.
Въззивният съд е приел, че с нея не се отстраняват нередовностите на
исковата молба, посочени в определението от 09.06.2023 година, а са
предявени нови искове, различни от тези по първоначалната искова молба,
поради което с разпореждане № 1399/12.10.2023 година е дал последен
едноседмичен срок на ищеца да изпълни указания, съдържащи се в
определение № 214 от 09.06.2023 година.
С молба вх. № 10137/19.12.2023 година, подадена от „Л. И.“ ЕООД,
чрез адвокат Г. Ю., в последния даден от въззивния съд срок за изпълнение
на указанията му, същите не са изпълнени. Приложена е нова искова молба с
формулиран петитум за солидарно осъждане на двамата ответници – „С.“
ЕООД и Х. К. Х., при положение, че едно от основните оплаквания във
въззивната жалба е за недопустимост на първоинстанционното решение
именно поради това, че съдът се е произнесъл по иск за солидарното им
осъждане, без такъв да е предявяван.
От молбата не става ясно на какво основание се претендира
солидарното осъждане на ответниците. Отново са изложени обстоятелства
за увреждащо ищеца поведение на ответника Х. Х. в качеството му на
управител на ДЗЗД „М.“, в нарушение на задълженията му по закон и по
договора за създаване на гражданското дружество, изразяващо се в
неправомерното разпореждане от негова страна със средствата, получени от
ДЗЗД при приключването на дейността по договора за обществена поръчка с
Община М.. Твърди се, че това негово поведение осуетявало възможността
на ищеца да получи направените от него разходи за дейността на
дружеството.
Въз основа на изложените обстоятелства може да се приеме, че
ищецът претендира обезщетение за причинените му вреди като съдружник
в ДЗЗД „М.“ от конкретни действията и бездействията на управителя на
8
гражданското дружество. Не е посочено обаче кои са конкретните вреди,
причинени му с конкретните действия и бездействия на управителя и какъв е
техният размер. Не става ясно каква е връзката между евентуалните вредите,
причинени на ищеца от управителя на ДЗЗД в това му качество и
разходите по двете фактури, свързани с дейността на ДЗЗД, чието
присъждане ищецът претендира на основание чл. 364 от ЗЗД.
Съгласно чл. 364 от ЗЗД и съдебната практика, съдружникът има право
да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях и вредите,
които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи. Това
неговото вземане е съобразно дела му и уговореното с договора и става
изискуемо с прекратяването на гражданското дружество. След
първоначалното оставяне на исковата молба без движение от
първоинстанционния съд ищецът се е позовал на прекратяване на ДЗЗД след
изпратено предизвестие от негова страна. Той обаче не е посочил защо иска
осъждане на другия съдружник за пълния размер на твърдените от него
разноски за дейността на дружеството, а не за част от тях съразмерно на
дела му, уговорен в договора от 20.04.2016 година за създаване на ДЗЗД
„М.“.
Вредите, причинени от действията на управителя на ДЗЗД в това му
качество са свързани са с т.нар „управленски деликт“. Те се дължат на
различно основание от вредите, които съдружник в ДЗЗД е претърпял във
връзка с воденето на дружествените работи. Чл. 364 от ЗЗД урежда вреди,
претърпени от съдружник в ДЗЗД във връзка с водене на дружествените
работи, като е необходимо те да са пряка и непосредствена последица от
воденето на дружествените работи и да има пряка причинна връзка между
вредата и дейността, осъществена в интерес на общата работа, доколкото при
договора за гражданско дружество страните не поемат насрещни права и
задължения, а обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел.
Въпреки осигурената му възможност с оставяне на исковата молба
без движение, ищецът не е изяснил обстоятелствата, на които се основава
искът срещу всеки един от двамата ответници и не е формулирал искане по
отношение на всеки един от тях. Изложени са обстоятелства за вреди,
дължащи се на поведението на Х. Х. в качеството му на управител на
гражданското дружество, а се иска осъждането му наред с другия съдружник
9
„С.“ ЕООД за разходите, направени от ищеца, свързани с уреждане на
отношенията между съдружниците след прекратяването на гражданското
дружество. Липсват обстоятелства за размера на претенцията за обезщетение
за вредите, причинени от Х. Х. като управител на ДЗЗД, респ. за съвпадането
й по размер с тази срещу другия съдружник, основана на твърденията за
извършени дейности и доставени материали на обекта, възложен на
гражданското дружество. Не е посочено на какво основание се претендира
солидарното осъждане на двамата ответници.
Следва да се отбележи, че по въпроса за солидарното осъждане на
ответниците самият ищец си противоречи от предявяването на иска до
приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Въпреки
оплакването във въззивната жалба, че солидарно осъждане не е искано, както
неправилно бил приел първоинстанционният съд, след оставянето на
исковата молба без движение ищецът изрично е посочил, че се иска
солидарно осъждане на ответниците. В писмените бележки по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца адвокат Ю. е обсъждала
процесуалните действия на първоинстанционния съд, насочени към
изясняване на начина, по който са предявени исковите претенции спрямо
двамата ответници – солидарно или не, поддържайки, че първоначалната
искова молба е била нередовна и че съдът е следвало да я остави без
движение. Тя обаче не е изразила категорично становище по този въпрос в
писмената защита и не е развила съображения в подкрепа на формулираното
с последната молба искане за солидарно осъждане на двамата. Съдът би
могъл да се произнесе по исковете, предявени срещу двама ответници при
условията на солидарност или разделност при наличие на конкретно
изложени обстоятелства и формулирано искане спрямо всеки един от
двамата. В случая такива не са изложени въпреки двукратно дадената
възможност с подробни указания от въззивния съд.
Дори да се приеме, въз основа на всички изложени обстоятелства и
петитум, че става дума за иск по чл. 364 от ЗЗД, предявен само срещу другия
съдружник в ДЗЗД – „С.“ ЕООД, той също е нередовен и нередовностите не
са отстранени от ищеца. На първо място, въпреки указанията не са изложени
обстоятелства защо се претендира от другия съдружник цялата сума на
направените от ищеца разноски за общата работа на ДЗЗД, а не само част от
нея съобразно дела му, уговорен с договора за създаване на ДЗЗД. Освен
10
това са налице неясноти относно вида на конкретните разходи,
претендирани от ищеца. Първоначално ищецът не е уточнил за какви точно
разходи претендира, а се е ограничил с посочването на двете фактури,
издадени от самия него. Фактурите са представени едва на по-късен етап по
делото и от тях е видно, че те са с доставчик „Л. И.“ ЕООД и получател ДЗЗД
„М.“. Във фактурите са вписани глобални суми от 50874,34 лева с ДДС по
фактура № **/******** година за изпълнени СМР на процесния обект и от
56638,55 лева по фактура № **/******** година за доставка на строителни
материали за обекта. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без
движение за уточняване на конкретните видове работи и материали, но
въпреки това ищецът не ги е конкретизирал изцяло в първоинстанционното
производство. Във въззивното производство, в изпълнение на дадените
указания, ищецът прави подробно описание по вид, количество и цена на
направените разходи и материали, включвайки такива, за които не е изложил
обстоятелства и които не е претендирал изрично в първоинстанционното
производство. За първи път са посочени конкретни размери на разходите,
включително за наем на техника и механизация, трудови възнаграждения на
работници на самия ищец, командировъчни разходи, разходи за гориво, като
общата сума / таблица от стр. 8 до стр. 12/ е 43165,37 лева без ДДС , или
51798,44 лева с ДДС и се разминава с първоначалната искова претенция от
50874,34 лева с ДДС по фактура № **/******** година.
Не са конкретизирани и обстоятелствата, свързани с доставката на
материали от ищеца на процесния обект –лично от него ли са доставени или
от друго търговско дружество - „С.“ ЕООД, защо е извършено
първоначално фактуриране на материалите от „С.“ ЕООД като доставчик и
„Л. И.“ ЕООД като получател и последващото им фактуриране от „Л. И.“
ЕООД като доставчик и ДЗЗД „М.“ като получател. Не става ясно дали при
твърдяната доставка на материали ищецът „Л. И.“ ЕООД е действал като
доставчик на материали за гражданското дружество, в което самият той е
съдружник или в друго качество. Тази конкретизация е необходима, тъй като
се касае за отношения между съдружници в гражданско дружество, които
нямат насрещни права и задължения помежду си, а преследват обща
стопанска цел, което определя еднаквостта и взаимността на техните права и
задължения.
Всичко гореизложено дава основание за съда да приеме, че
11
нередовностите в исковата молба не са отстранени и пред въззивната
инстанция, въпреки двукратно дадената възможност за това, което е пречка за
произнасяне по предявените искове.
Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
производството по делото следва да бъде прекратено поради нередовности на
исковата молба, въз основа на която е образувано и неотстраняване в срок на
тези нередовности, въпреки дадените указания.
С оглед изхода на спора ищецът дължи разноски на ответниците за
първоинстанционното и за въззивното производство. Ответниците Х. Х. и
„С.“ ЕООД са представили договори за правна защита и съдействие,
сключени с адвокат В. Д., конкретно за производството по в.т. дело №
345/2023 година по описа на АС – Пловдив. В тях е отразено, че и двамата са
договорили и заплатили в брой адвокатски възнаграждения в размер на по
8050 лева / стр. 118 и стр. 119/. Няма данни да е договорена посочената в
списъка по чл. 80 от ГПК на ответника Х. Х. сума от 8950 лева за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Представеното на стр. 122 от
въззивното производство преводно нареждане за сумата от 8950 лева е от
20.04.2023 година / преди образуване на въззивното производство/ и касае
адвокатско възнаграждение за „С.“ ЕООД за първоинстанционното
производство – т. д. 907/2021 година на ПОС. Поради това въззивният съд
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на двамата ответници за
въззивното производство е в размер на по 8050 лева, колкото е договорено и
реално заплатено в брой. След обезсилването на първоинстанционното
решение ищецът дължи на ответниците разноските и за първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение, които са в размерите, посочени
в представените по т. дело № 907/2021 година на ПОС списъци по чл. 80 от
ГПК - 1500 лева за Х. Х. и 3700 лева за „С.“ ЕООД.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 60 от 15.02.2023 година, постановено по т.
дело № 907/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са
12
отхвърлени исковете на „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град С., район С., бул./ул. „М. П.“ № *, ет. *, против
ответниците Х. К. Х., ЕГН **********, и „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
двамата с адрес град Б., Община К., област П., ул. "С." *, за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107 512,88 лева,
представляваща сбор от сумите 50 874,34 лв., дължима по фактура
********** от ******** г. и сумата 56 638,55 лв., дължима по фактура
********** от ******** г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., район С., бул./ул. „М. П.“ № *, ет. *, със съдебен адрес
град Б., ул. Т.
А.“ № **,ет. *, адвокат Г. Ю., да заплати на Х. К. Х., ЕГН **********, от
град Б., Община К., област П., ул. "С." *, със съдебен адрес град С., ул. „С.
К.“, № ***, ет. *, ап. *, адвокат В. Д., направените по делото разноски в
размер на 1500 лева за първоинстанционното производство и на 8050 лева за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., район С., бул./ул. „М. П.“ № *, ет. *, със съдебен адрес
град Б., ул. Т. А.“ № **,ет. *, адвокат Г. Ю., да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Б., Община К., област
П., ул. "С." *, със съдебен адрес град С., ул. „С. К.“, № ***, ет. *, ап. *, адвокат
В. Д., направените по делото разноски в размер на 3700 лева за
първоинстанционното производство и на 8050 лева за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13