№ 481
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500447 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 7004/18.12.2024 г., по гр.д.№ 111837/2024 г. Софийски градски
съд, I-22 състав е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, да дозаплати на О. Б. Ш., следните
суми: 1./ сумата от 35 000 лева, представляващи част от общо дължими 50 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 03.05.2022 г. по щета №
0801-003261/2022- 01, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2023 г., върху сумата от 10 000 лева до 04.10.2024 г., а след това върху
сумата от 35 000 лева, считано до окончателно изплащане, като отхвърля претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева, като неоснователна; 2./ сумата от
952.78 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева периода от
07.09.2022 г. до 13.12.2022 г. /част от общо дължими 1 347.33 лева/, като отхвърля
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 100.09 като неоснователна; 3./
сумата от 5 000 лева, част от 33 634 лева, но съдебно установен пълен размер на дълга от
19 406.46 лева), представляваща претърпени имуществени вреди, представляващи
обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до 13.08.2022 г.,
вследствие на процесното ПТП, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, - сумата от
6 383.29 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
Срещу това решение, в отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от
О. Б. Ш., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи исковете му в цялост.
Поддържа, че съдът не е отчел и съобразил при определянето на обезщетението за
неимуществени вреди всички негативни последици на претърпяното увреждане. Не били
съобразени и икономическите условия в страната в годината на ПТП. Паричният еквивалент
1
на претърпените вреди следвало да възлиза на сума от 70-80 хиляди лева. Поради
неправилно определената сума на неимуществените вреди, била неправилно определена и
сумата на дължимата лихва. Счита, че съдът неправилно е приспаднал изплатената от
застрахователя сума в размер 20 000 лева от сумата на обезщетението за неимуществени
вреди.
Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД оспорва въззивната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение.
Срещу решението, в частта, с която съдът уважава предявените искове е
подадена насрещна въззивна жалба от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД. Счита, че обезщетение в размер на 20 000 лева, каквото вече било
изплатено, би било съответно на обществения критерий за справедливо обезщетение.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 55 000 лева било завишено с
оглед принципа на справедливост и съдебната практика и не отговаряло на изискванията на
чл.52 от ЗЗД. Неправилно било присъдено обезщетение за пропуснат трудов доход вразмер
5000 лева, тъй като не било установено дали пострадалия е щял да получи дохода.
Ответникът по жалбата я оспорва и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от О. Б.
Ш. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В
исковата молба, уточнена с молба от 26.01.2024 г. се сочи, че на 03.05.2022 г. в област
Пловдив на път II-56 км. 95+00, посока север, около 09:40 ч. е реализирано ПТП между т.а.
„Ивеко”, peг. № ********, управляван от Й. Г. и л.а. „БМВ”, peг. № ********, собственост на
Национална служба за охрана /НСО/. Виновен за произшествието бил водачът на първото
МПС. О. Ш. бил пътник в л.а. „БМВ”, peг. № ******** и като такъв пострадал.
Гражданската отговорност на делинквента била застрахована при „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В болница в гр. Пловдив, били
констатирани множество наранявания, едно от които счупване на раменната кост. Въпреки
извършената операция на ръката и последващите раздвижвания, все още не можел нормално
да си движи ръката и да извършва някои движения. Претърпял негативни емоции и болки.
Извънсъдебно му била заплатена сумата от 20 000 лева по образуваната щета № 0801-
003261/2022- 01, които били недостатъчни, за да го обезщетят. О. Ш. претърпял и
имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от
03.05.2022 г. до 12.08.2022 г. в общ размер на 20 874.84 лева. Ищецът бил в болнични 72
работни дни. Ищецът е поискал от съда да осъди „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да му заплати: 1./ сумата от 40 000 лева, като частичен от 50
000 лева – главница, представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва; 2./ сумата от 1100.09 лева, частичен иск от 1 347.33 лева - лихва за забава върху
главницата от 40 000 лева за периода от 07.09.2022 г. до 13.12.2022 г.; 3./ сумата от 5 000
лева, като частичен от 33 634 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
представляващи обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до
13.08.2022 г., вследствие на процесното ПТП.
С отговора на исковата молба ответникът „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявените искове. Поддържа, че
претенцията за неимуществени вреди е неоснователна. Претенцията за имуществени вреди
била недопустима с оглед нормите на чл.380, ал.3, във вр. с чл.432 от КЗ. Оспорва
2
механизма на ПТП, както и че вината за инцидента е единствено на шофьора на т.а.
„Ивеко”, peг. № ********. Оспорва причинно-следствената връзка между увредите, описани
в исковата молба и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване поради липса на
поставен колан. Счита, че претенцията е завишена и недоказана. Искът за лихви също бил
недопустим по аргумент от чл.380, ал.3 от КЗ.
Страните не спорят, че отговорността на Й. Г. , в качеството му на шофьор на
т.а. „Ивеко”, peг. № ******** към датата на процесното ПТП е била застрахована при
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
По делото е представен Констативен протокол за ПТП № 196/03.05.2022 г.
относно посетено на място ПТП, настъпило на 03.05.2022 г. в област Пловдив на път II-56
км. 95+00, посока север, около 09:40 ч. е реализирано ПТП между т.а. „Ивеко”, peг. №
********, управляван от Й. Г. и л.а. „БМВ”, peг. № ********, собственост на Национална
служба за охрана /НСО/. Механизмът на настъпване на произшествието е следният: на
03.05.2022 г., товарен автомобил „Ивеко АС 440“, се движи по път 11-56, с посока юг-север и
при км. 95+00°, водачът навлиза с превозното средство внезапно в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с насрещно движещия се с посока север-юг, лек автомобил
„БМВ“. В протокола е отразено, че отговорността на шофьора на т.а. „Ивеко”, peг. №
******** е застрахована по застраховка Гражданска отговорност в „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица №
30121001736519. Като пострадал е посочен О. Б. Ш. с работна диагноза: фрактура на дясно
рамо и фрактура на ребро по тялото. Като обстоятелства и причини за ПТП е описано, че
т.а. „Ивеко”, peг. № ******** се е движил направо, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и е ударил л.а. „БМВ”, peг. № ********.
С искане за обезщетение с вх. № 2251/07.06.2022 г. О. Б. Ш. е поискал от
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди 50 000, както и за претърпените
имуществени вреди – 50 000 лева. В края на молбата е посочена банкова сметка.
Няма спор между страните, че „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на О. Б. Ш. 20 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди..
Представено е удостоверение изх.№ 661/10.06.2022 г., издадено от МБАЛ
„Лозенец“ ЕАД, виидно от което О. Б. Ш. работи в болница „Лозенец“ на длъжност лекар
анестезия и реанимация. Удостоверено е трудовото му възнаграждение за периода от м.май
2021 г. до м.април 2022 г. като брутното му трудово възнаграждение за м.април 2022 г. е
8199.94 лева.
Представени са фишове за изплащане на трудово възнаграждение на О. Б. Ш.
от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, видно от които за м.май 2022 г. са му били дължими 2067.66 лева
като 19 работни дни през този месец е бил в болнични ; за м.юни и м.юли 2022 г. са му били
дължими болнични в размер по 710 лв. на месец като общо 42 дни работни дни за двата
месеца е ползвал болнични, а за м.август 2022 г. общо 2024.61 лв.заплата и 308.70 лева
болнични. Видно от фиша за м.август 2022 г. 10 дни от този месец О. Ш. е бил в болнични.
Следователно общо заплатената сума за месеците май, юни, юли и август на 2022 г. на
ищеца е 5820.97 лв. като в този период е бил в болнични 71 дни.
От удостоверение № 21-00184778 от 15.02.2024 г., издадено от НОИ се
установява, че за периода на временна неработоспособност през м.май, юни, юли и август
2022 г. О. Б. Ш. е получил общо 7742.11 лева обезщетение.
По делото е разпитан като свидетел Н. В. Й., от чиито показания се
установява, че работи в Националната служба за охрана. Процесното ПТП настъпило при
движение на охранявано лице. На околовръстното на гр. Пловдив, в посока гр. Асеновград,
имало ПТП с тежкотоварен автомобил. Движели се в собствената си лента и изведнъж, т.а.
намалил, завил рязко наляво и навлязъл в тяхното платно, и ударил автомобила, който бил
3
пред тях - л.а. „БМВ”, peг. № ********. Слезли да помогнат като трудно отворили вратата,
където бил докторът - О. Б. Ш.. Той бил с колан. Бил почти неадекватен. Транспортирали го
в лечебно заведение.
По делото е разпитан като свидетел Й. Г., шофьор на т.а. „Ивеко”, peг. №
********, участвал в ПТП през м.05.2022 г. От показанията му се установява, че валяло
дъжд, било натоварено, натиснал спирачките, за да спре, но камионът поднесъл /не спрял/ и
се отклонил към канавката. В насрещното движение имало автомобил и се ударил в него.
Видял от разстояние 50-60 м., че пред него автомобилите били спрели и искал и той да спре.
От показанията на свидетелката Д. Д. Д. се установява, че е познавала д-р Ш.
от 10 години, били семейни приятели и семействата били много близки. След инцидента О.
Ш. претърпял операция и 4 месеца бил в болнични. Ходел на рехабилитации, боляло го и
приемал болкоуспокоителни. Не можел да се обслужва сам и съпругата му го посещавала
почти ежедневно, за да му помага, понеже той бил десничар. Не можел нито да се изкъпе,
нито да се храни, нито да се избръсне, нито дори да ходи до тоалетна по нормален начин.
Свидетелката се увала по телефона с О. Ш. поне по два пъти на ден и отделно контактувала
със съпругата му и знаела, че Ш. изпитва силни болки и е на обезболяващи. Вливали му
болкоуспокояващи и през системата. Преди инцидента О. Ш. бил многовесел и обичал да се
шегува. След инцидента се затвъ.орил в себе си, станал отнесен и ограничил социалните си
контакти. Той споделил с Д., че не може да спи около 7-8 месеца, тъй като му се налагало да
спи само на гръб.В края на лятото 2022 г. ходил в Павел баня на възстановителни процедури
за около 7-10 дена, което му било изписано по НОИ. Към датата на разпита не можел да си
възстанови пълното движение на дясната ръка. Не можел да си вдигне ръката от едно
положение нагоре, което било пречка за изпълняване на служебните му задължения, тъй
като той бил лекар, анестезиолог, десничар, пътувал често с президента и му се налагало да
вдига тежка чанта с медицински консумативи и лекарства, а когато бил в операционна, след
свършване на операцията, трябвало да пренесат човека от операционната маса на подвижно
легло и свидетелят бил чувал, че няколко доктори хващат, т.е. той не можел вече да участва
в тази дейност. Ищецът споделял, че не може да спи. Понастоящем ищецът извършвал
медицинска дейност, но имал ограничения – например не можел да участва в „магнитни
операции“ поради наличието на метали в ръката. След инцидента имал дълъг болничен, след
което ползвал дълга отпуска и вече бил на работа.
От показанията на свидетеля А. М. Р. се установява, че се познават с О. Ш. от
деца и са много близки. Потвърждава всичко установено от разпита на свидетеля Д. във
връзка с помощта на съпругата на О. Ш. в болницата, както и относно посещенията в Павел
баня, както и всичко свързано със затрудненията, което О. Ш. е имал в личен и
професионален план след инцидента. Около месец след инцидента О. Ш. приема
обезболяващи. След като се прибрал вкъщи също му трябвала чужда помощ, за да се
обслужва. Дясната му ръка била водеща. В момента работел по професията си. Още през
2022 г. О. Ш. се върнал на работа, но след по-дълъг болничен.
Депозирана е комплексна СТЕ и СМЕ, която не е оспорена от страните и като
компетентно извършена, въззивният съд възприема. От заключението и от разпита на
вещите лица в съдебно заседание на 02.02.2024 г. и 04.10.2024 г., се установява, че при
съобразяване на представения по делото Констативен протокол за ПТП № 196/03.05.2022 г.,
механизмът на настъпване на произшествието е следният: на 03.05.2022 г., товарен
автомобил „Ивеко АС 440“, се движи по път 11-56, с посока юг-север и при км. 95+00°,
водачът навлиза с превозното средство внезапно в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с насрещно движещия се с посока север-юг, лек автомобил „БМВ 540и“.
Товарният автомобил е навлязъл косо в лентата за насрещно движение и където и да се е
намирал лекият автомобил, е щяло да настъпи ПТП. По делото няма никакви данни, на база
на които да се определи скоростта на движение на превозните средства в момента и преди
настъпването на удара. Опасната зона на превозните средства не може да бъде определена.
Ударът е бил предотвратим за водача на товарен автомобил „Ивеко“, ако: същият не е
навлизал в лентата за насрещно движение, където в този момент се е движил лек автомобил
4
„БМВ“. Последният е оборудван с 4 обезопасителни колана. При поставен обезопасителен
колана тялото на човек се измества напред 4-7 см. докато сработи инерционния механизъм.
Във връзка с инцидента от 03.05.2022 г., на О. Б. Ш. като пасажер са установени следните
травматични увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма изявена с контузия с
кръвонасядане и охлузване в дясна теменна област на главата: Мозъчно сътресение. Закрита
гръдна травма изявена с контузия на гръдния кош и счупване на по мишнична линия на
четвърто ляво ребро; Травма на опорно-двигателен апарат изявена контузия с оток и
кръвонасядане и закрито, разместено, диафизарно счупване на дясната раменна кост и
закрито счупване на големия туберкул на раменната кост /в областта на дясна раменна
става/; контузия с оток и кръвонасядане и закрито счупване на лакътен израстък на дясна
лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната предмишница, дланта и основите
на пръстите на дясна ръка; контузия на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане;
охлузвания на дясно и ляво колена; охлузване в областта на втори пръст на десния крак.
Всички установени при пострадалия увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и могат да се получат в условията на ПТП, като пасажер в лек автомобил на
задна дясна седалка. Травмите могат да се причинят както директно, така и при индиректно
травмиране по механизъм на удар и притискане в части и предмети от интериора на лекия
автомобил. След челен удар за л.а. БМВ векторното направление на движение на телата на
возещите се в автомобила е напред, възможно и леко нагоре и леко ексцентрично на дясно.
При това движение травмирането на главата на пасажера на задна дясна седалка може да се
обясни с достигане и удар на теменна област в тавана на л.а.; възможно и при контакт с
горната, задна, вертикалната част на предна дясна седалка. От този удар е причинено и
мозъчното сътресение. Дясна ръка е свободно подвижна и може да достигне и да се
травмира от контакт с интериора пред и в страни от пострадалия, както директно - контактно
увреждане, така и индиректно при травма предадена по оста на ръката при опора върху
дланта върху задната страна на вертикална част на предна дясна седалка или интериор в
дясно странично. Косият характер на счупването на диафизата на раменната кост е по-
характерен за индиректно травмиране, което може да обясни и едновременно причиняване
на травмата със счупване на голям туберкул на дясна раменна кост и счупване на лакътен
израстък на лява лакътна кост. Травмите на колената и пръст на десен крак са контактни
увреждания и могат да се обяснят с достигане и травмиране от средната и долна части на
задната страна на вертикална част на предна дясна седалка. Травмата на гръден кош със
счупване на 4-то ребро се дължи на травматично въздействие от удар, което при пасажер в
дясно може да се получи от контакт както с интериора отпред и в ляво, така и от
въздействие на вертикалната, коса част на предпазен колан. В мед. документация няма
описани характерни и специфични травматични увреждания за директно въздействие на
предпазен колан. Такива увреждания могат да липсват и при положение, че при челния удар
е бил поставен колан, като най-често това се дължи на обстоятелство, че пострадалият при
инцидента е бил с по-дебели дрехи. Увреждането на гръден кош в ляво със счупване на едно
ребро по мишнична линия може се дължи на удар и притискане на лява част на гръдния кош
от предмет с ограничена площ контактна повърхност и такова въздействие може да е налице
и от самия поставен предпазен колан при ПТП. Травмите на пострадалия могат да се
причинят и при поставен предпазен колан, тъй като както главата, така и крайниците са
свободно подвижни и могат да достигат и да се травмират с удари в части и предмети от
интериора на л.а. по съседство и при поставен предпазен колан. За гръдния кош в ляво на
ниво 4-то ребро, при пасажера на задна дясна седалка травмата може да се обясни и с
въздействие от самия колан. При наличните данни за полученото от пострадалия мозъчно
сътресение следва да се приеме, че е протекло без загуба на съзнание. Травмите на
пострадали са регистрирани в деня на претърпяното ПТП и добре могат да се обяснят с
описание механизъм на ПТП, т.е. за тях следва да се приеме, че са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Последиците от получените мекотъканни травми - болки,
страдания отшумяват за около 2 до 3 седмици след инцидента. От счупването на едно ребро
възстановяването средностатистически настъпва за около 20 - 25 дни след инцидента, като е
напълно възможно да има персистиращи, но по-леки болки с месеци след инцидента.
5
Последиците от мозъчно сътресение отшумяват за около 25 дни след получената травма, но
не може да се изключи и по-продължително персистиране на церебрастенна симптоматика.
При счупването на раменната кост с оглед вида на приложеното лечение и възрастта на
пострадалия се налага имобилизация за около 2 месеца, като при благоприятно протичане на
оздравителен процес средностатистически функционално; възстановяване: на ръката
настъпва за около 90 дни от датата на травмата. При неразместено счупването на лакътен
израстък се изисква имобилизация за 4-6 седмици, а функционално възстановяване
средностатистически настъпва за около два месеца от инцидента. След инцидента е
проведено консервативно лечение с медикаментозно обезболяване и имобилизация на десен
горен крайник. С отложена спешност на 05.05.2022 г. е проведена операция по повод
разместеното счупване на дясна раменна кост, като е извършено кръвна репозиция и
налагане на фиксираща метална остеосинтеза. След изписване на пострадалия от болницата
дясна ръка е била имобилизирана и му е назначено обезболяващо, общо укрепващо и
антикоагулантно лечение. По делото няма данни за протичане на възстановителния процес,
кога е свалена имобилизацията и няма данни да е наложената метална остеосинтеза да е
отстранена към настоящия етап. От получените травми мозъчно сътресение, счупване на
ребро и счупванията на костите на дясна ръка могат да са налице редица усложнения, както
и пролонгиран възстановителен процес, но тъй като по делото не са представени
проследяващи състоянието на пострадалия мед. документи, са налице основания да се
приеме, че възстановяването е протекло без усложнения в рамките на
средностатистическите срокове. До момента, в който са представени медицинските
документи, не са премахнати металните импланти от ръката на ищеца, няма и последваща
медицинска документация за това. Премахването на имплантите става след провеждане на
хирургическа интервенция, за която е необходимо постъпване в болница, същевременно е
нужна и епикриза от престоя в болничното заведение. Такива документи няма представени.
При поставени метални импланти пациентът следва да се съобразява с движенията, в
зависимост от техниката и начина, по който са поставени. Отчитайки и наличните
счупвания, които са на три места, както в предраменницата, ангажиращи лакътната става,
така и в раменната става и в раменницата, неминуемо ще има някакви ограничения в
движенията на горния и долния десни крайници. В какъв аспект ще продължат и след тези
средностатистически срокове, които се дават, е въпрос както на индивидуално повлияване,
така и на спазване на терапията и предписаните му режим и лечение от пациента.
Непосредствено след премахване на тези импланти пациентът ще има ограничение в
движенията. След това целта е с провеждане на физиотерапия, рехабилитация, ЛФК-
упражения, да се преодолеят. Пълно възстановяване не може да има след такива увреждания.
Цял живот ще има последици от тази травма, които ще се изразяват, в една или друга степен,
намаляване силата или броя на движенията, периодични болки при смяна на времето,
наличие на усилващи се такива болки, функциолеза при натоварване на ръката.
Средностатическите срокове са посочени с оглед функционалното възстановяване на ръката
по отношение на основната й функция, която е хватателната. В каква степен ще се
възстанови зависи от повлияването на лечението и спазването му. Ищецът е бил с предпазен
колан.
Изслушана е по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Представено е заключение относно травматични увреждания: - закрита черепно-мозъчна
травма изявена с контузия с кръвонасядане и охлузвания в дясна теменна област на главата
и мозъчно сътресение /без данни за изпадане в пълно безсъзнание - най-лека степен/. Най-
честите симптоми са липсата на спомен, вегетативна симптоматика, изразяваща се в
световъртеж, повръщане, гадене, главоболие. - закрита гръдна травма изявена с контузия на
гръдния кош и закрито, без разместване счупване по мишнична линия на четвърто ляво
ребро; - травма на опорно-двигателен апарат изявена с контузия с оток и кръвонасядане и
закрито, разместено по дължина и под ъгъл, косо, диафизарно счупване на дясната раменна
кост, съчетано със закрито счупване на големия туберкул на раменната кост (в областта на
дясна раменна става); контузия с оток и кръвонасядане и закрито, неразместено счупване на
лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната
6
предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна ръка; контузия на дясната
подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузвания на дясно и ляво колена; охлузване в
областта на втори пръст на десния крак. Травмите могат да се получат, вследствие на
процесното ПТП. Не са установени коланни травми. На теория, за пасажер на дясна седалка
не може да се изключи и въздействие на вертикалната, коса част на предпазен колан която
минава в този област, но самото увреждане не е характерно, тъй като липсва описание на
лентовидно кръвонасядане в областта и обикновено от директно въздействие от колан се
причиняват линейни счупвания на няколко съседни ребра. За увреждането на гръден кош в
ляво не може да се изключи да е от директно действие на колан. В случая, обаче липсата на
описание на мекотъканни травми с характерна лентовидна форма в лява част на гръден кош,
където преминава част от косата вертикална част на предпазен колан при дясностоящи
пасажери и неспецифичния вид на счупване на 4- то ребро, при липса на характерни за
коланна травма серийни счупвания, не позволява да се приеме, че така регистрираното
увреждане е резултат именно от въздействие от поставен предпазен колан при ПТП.
Неразместеното напречно счупване на 4-то ребро по мишнична линия може се дължи на
откатен удар и притискане на лява част на гръдния кош от предмет с ограничена площ
контактна повърхност от интериора в ляво. Травмите, с или без поставен колан биха били
относително идентични. Средностатистически срокове на възстановяване след подобни
счупвания са около 2,5 - 3 месеца от датата на инцидента при благоприятно протичане на
оздравителен процес. В конкретния случай, след проведената операция с метална
остеосинтеза и консолидиране на счупванията на дясна ръка, е било налице силно
ограничение обем на движение в областта на раменната и лакътната става на дясна ръка, с
оформяне на флексионни контрактури в раменна и в лакътна става на дясна ръка. Водещи
до ограничение в дейности в ежедневието необходими при изпилване на десният горен
крайник. Въпреки провежданата физиотерапия и рехабилитация не е постигнато пълно
възстановяване. Има данни за диагностициран на 07.05. в болнично заведение малък
перикарден излив. Теоретично не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма
от ПТП, но съгласно поставената диагноза: остър неспецифичен идиопатичен перикардит
следва да се приеме, че се касае за болестно обусловен неспецифичен възпалителен процес
на перикарда, а не за такъв с травматична генеза. По делото е представен мед. документ за
диагностицирано в болница наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник.
Принципно при регистрирането травма на левия долен крайник в ляво коляно е напълно
възможно това да е водело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което
да се предизвика или усложни съществуваща тромбоза, но съгласно представените данни не
може да се изключи дълбоката венозна тромбоза да не е травматично, а болестно
обусловена. При наличното описание на причинените мекотъканни травми (контузии,
охлузвания) за тях следва да се приеме, че е настъпило възстановяване до 3 седмици след
инцидента. След подобно неразместено счупване на едно ребро, при благоприятно
протичане на оздравителен процес средностатистически възстановяване настъпва за около
20 - 25 дни след инцидента. Последиците от лекостепенно мозъчно сътресение (за каквото
при наличните данни следва да се приеме, че се отнася) отшумяват също за около 25 дни
след получената травма. По делото не са представени медицински документи за изява или
по-продължително възстановяване от тези травми. При счупването на раменната кост с
оглед вида на приложеното лечение и възрастта на пострадалия се налага имобилизация за
около 2 месеца, като при благоприятно протичане на оздравителен процес
средностатистически функционално възстановяване на ръката настъпва за около 90 дни от
датата на травмата. При неразместено счупването на лакътен израстък се изисква
имобилизация за 4-6 седмици, а функционално възстановяване средностатистически
настъпва за около два месеца от инцидента. В конкретния случай са налице данни за
персистиращи усложнения от тези травми с развитие на флексионни контрактури на дясна
ръка в раменна и лакетна стави за повече от 3 месеца след инцидента. Следва да се отчете,
че не са представени данни за отстраняване на наложената по повод счупването на
раменната кост метална остеосинтеза, като е възможно с оглед необходимост от по пълно
възстановяване след обсъждане да се наложи нова операция за изваждане на
7
остоосинтезните материали. Непосредствено след инцидента е проведено консервативно
лечение с медикаментозно обезболяване и имобилизация на десен горен крайник. С
отложена спешност на 05.05.2022г. е проведена операция за възстановяване на разместеното
счупване на дясна раменна кост, като е извършено кръвна репозиция и налагане на
фиксираща метална остеосинтеза. След изписване на пострадалия от болницата дясна ръка е
била имобилизирана и му е назначено обезболяващо, общо укрепващо и антикоагулантно
лечение. На пострадалия редовно е провеждана физиотерапия и рехабилитация за
възникнали посттравматични усложнения от счупванията на дясна ръка. При отчитане
тежест на травмата на дясна ръка и темпа и вида на възстановителния процес, може да се
направи извод, че при ищеца е възможно настъпване на функционално възстановяване, но
същото не би било пълно (100%) с възвръщане на нормалната силата и обема на движения в
големите стави на травмирания десен горен крайник. Не е имало опасност за живота. Всяка
една медицинска интервенция цели подобряване на функционалното състояние на ръката,
но няма как да се избегне травматизма от самата операция. Поставеният пирон в раменната
става ще се отрази на изследванията, които си прави пациентът. Ядрено-магнитен резонанс
не се позволява в тази област, тъй като влияе, поставен е остеосинтезен материал. Влияе и
при пътуване в чужбина, при проверката за сигурност на летищата и на много други неща.
След операция за отстраняване на пирона ще има нов възстановителен период, като втората
операция е щадяща, с по-малък период на възстановяващ, но все пак е травмираща. Този
период не е включен в експертизата, тъй като няма данни за извършена такава оперативна
намеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба както на ищеца, така и на ответника са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
8
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и законосъобразното
определяне на размера на имуществените вреди.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, възрастта, причинените неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
9
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищеца травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма изявена с контузия с
кръвонасядане и охлузвания в дясна теменна област на главата и мозъчно сътресение /без
данни за изпадане в пълно безсъзнание - най-лека степен/; - закрита гръдна травма изявена с
контузия на гръдния кош и закрито, без разместване счупване по мишнична линия на
четвърто ляво ребро; - травма на опорно-двигателен апарат изявена с контузия с оток и
кръвонасядане и закрито, разместено по дължина и под ъгъл, косо, диафизарно счупване на
дясната раменна кост, съчетано със закрито счупване на големия туберкул на раменната кост
(в областта на дясна раменна става); контузия с оток и кръвонасядане и закрито,
неразместено счупване на лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в
областта на дясната предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна ръка; контузия
на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузвания на дясно и ляво колена;
охлузване в областта на втори пръст на десния крак. Посочените средностатистически
срокове на възстановяване след подобни счупвания са около 2,5 - 3 месеца от датата на
инцидента при благоприятно протичане на оздравителен процес. В конкретния случай, след
проведената операция с метална остеосинтеза и консолидиране на счупванията на дясна
ръка, е било налице силно ограничение обем на движение в областта на раменната и
лакътната става на дясна ръка, с оформяне на флексионни контрактури в раменна и в
лакътна става на дясна ръка. Водещи до ограничение в дейности в ежедневието необходими
при изпилване на десният горен крайник. Въпреки провежданата физиотерапия и
рехабилитация не е постигнато пълно възстановяване. Ищецът е диагностициран в болница
с наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник. Принципно при
регистрирането травма на левия долен крайник в ляво коляно е напълно възможно това да е
водело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или
усложни съществуваща тромбоза, но съгласно представените данни не може да се изключи
дълбоката венозна тромбоза да не е травматично, а болестно обусловена. По отношение на
причинените мекотъканни травми (контузии, охлузвания) за тях следва да се приеме, че е
настъпило възстановяване до 3 седмици след инцидента. След подобно неразместено
счупване на едно ребро, при благоприятно протичане на оздравителен процес
средностатистически възстановяване настъпва за около 20 - 25 дни след инцидента.
Последиците от лекостепенно мозъчно сътресение (за каквото при наличните данни следва
да се приеме, че се отнася) отшумяват също за около 25 дни след получената травма. По
делото не са представени медицински документи за изява или по-продължително
възстановяване от тези травми. При счупването на раменната кост с оглед вида на
приложеното лечение и възрастта на пострадалия се налага имобилизация за около 2 месеца,
като при благоприятно протичане на оздравителен процес средностатистически
функционално възстановяване на ръката настъпва за около 90 дни от датата на травмата.
При неразместено счупването на лакътен израстък се изисква имобилизация за 4-6 седмици,
а функционално възстановяване средностатистически настъпва за около два месеца от
инцидента. В конкретния случай са налице данни за персистиращи усложнения от тези
травми с развитие на флексионни контрактури на дясна ръка в раменна и лакетна стави за
повече от 3 месеца след инцидента. Следва да се отчете, че не са представени данни за
отстраняване на наложената по повод счупването на раменната кост метална остеосинтеза,
като е възможно с оглед необходимост от по пълно възстановяване след обсъждане да се
наложи нова операция за изваждане на остоосинтезните материали. Непосредствено след
10
инцидента е проведено консервативно лечение с медикаментозно обезболяване и
имобилизация на десен горен крайник. С отложена спешност на 05.05.2022 г. е проведена
операция за възстановяване на разместеното счупване на дясна раменна кост, като е
извършено кръвна репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. След
изписване на пострадалия от болницата дясна ръка е била имобилизирана и му е назначено
обезболяващо, общо укрепващо и антикоагулантно лечение. На пострадалия редовно е
провеждана физиотерапия и рехабилитация за възникнали посттравматични усложнения от
счупванията на дясна ръка. При отчитане тежест на травмата на дясна ръка и темпа и вида
на възстановителния процес, може да се направи извод, че при ищеца е възможно
настъпване на функционално възстановяване, но същото не би било пълно (100%) с
възвръщане на нормалната силата и обема на движения в големите стави на травмирания
десен горен крайник. Не е имало опасност за живота. Всяка една медицинска интервенция
цели подобряване на функционалното състояние на ръката, но няма как да се избегне
травматизма от самата операция. Поставеният пирон в раменната става ще се отрази на
изследванията, които си прави пациентът. Ядрено-магнитен резонанс не се позволява в тази
област, тъй като влияе, поставен е остеосинтезен материал. Влияе и при пътуване в
чужбина, при проверката за сигурност на летищата и на много други неща.
От показанията по делото на свидетелите Й., Д. и Р. се установява, че към
момента на ПТП ищецът е бил не много адекватен. Имал е постоянни болки, претърпял е
оперативна намеса и не е могъл да се обслужва сам с оглед причинената травма като е бил
зависим за личните си и битовите си нужди от съпругата си. Изпитвал е болки от многото
счупвания.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че независимо от предприетите възстановяващи лечения, в следствие на
травмата дори при възможно настъпване на функционално възстановяване, същото не би
било пълно - 100%, с възвръщане на нормалната силата и обема на движения в големите
стави на травмирания десен горен крайник. призагубата на крайник е невъзстановима и по
дефиниция води до теф.жък функционален дефицит човека, на когото е причинена. В
процесния случай травмата е настъпила внезапно при изключително болезнена за ищеца
ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни болки и страдания,
които са и физически и психически. Резултатът от тази травма ще съпътства ищеца до края
на живота му, съответно и ще има болките и страдания независимо от възстановяването си.
От формалната човешка логика следва, но същото е потвърдено и от
свидетелските показания, че личният, професионалният и социалният живот на ищеца са
били значително повлияни в негативен аспект от полученото травматично увреждане за
период от повече от два месеца. Ищцът е работил по трудов договор като работата, която е
изпълнявал е изключително отговорна.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 710 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1585 лв.
Предвид изложеното и отчитайки това, че възстановяването на функциите на
тялото на ищеца няма да е на 100 %, въззивният съд намира, че сумата от 55 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. При определяне на
обезщетението съдът отчита, че получената от ищеца травма не е живото застрашаваща. До
пълния размер от 40 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ищеца, че изплатената сума от 20 000 лева
не следва да бъде вземана предвид от съда при определянето на размера на дължимото
обезщетение. Независимо от това, че ответникът не е направил възражение за приспадане на
11
сумата 20 000 лева от определения от съда размер на обезщетението, същият се е позовал на
обстоятелтвото, че е заплатил тази сума, което не е оспорено от ищеца и съдът следва да
вземе предвид този установен по делото факт при определяне на дължимия от ответника
размер на обезщетението.
Неоснователно е наведеното от ответника с отговора на исковата молба,
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата /чл.51, ал.2 ЗЗД/. За
да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на
участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва
механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на ответника е
установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно,
несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът е поставил като задача на
допуснатата съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза въпроса дали ищецът е
пътувал с предпазен колан, както и дали неизпълнението на това правно задължение е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, респ. дали ако тя бе
пътувала с предпазен колан, не биха настъпили процесните телесни увреждания, както и
дали те биха били с по-нисък интензитет. Изслушаните по делото експертизи сочат, че
травмите, с или без поставен колан биха били относително идентични, като липсва
категорично заключение, че ищецът е бил без колан към момента на ПТП. От друга страна
от показанията на свидетеля Й., който е отишъл при ищеца веднага след настъпване на ПТП
се установява по несъмнен начин, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
Следователно, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение, не установи по
несъмнен начин, че ако се приеме, че ищецът не е бил с предпазен колан, не биха настъпили
процесните телесни увреждания, респ. техният вид и степен биха били по-незначителни,
поради което неоснователно се явява поддържаното и пред въззивната инстанция
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-
ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай няма данни ответникът да е
изискал допълнителни доказателства от пострадалия, за което да е уведомен и да не е
представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва от изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 429, ал. 2 от КЗ,
тъй като правилото е приложимо по отношение на договор за застраховка сключен по
смисъла на чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника –
07.06.2022 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 08.09.2022 г.
Законна лихва се дължи върху претенцията за неимуществени вреди, тъй като е заявена пред
застрахователя.
Съдът намира, че изчислението на законната лихва извършено от
първоинстанционния съд чрез електронен калкулатор е правилно като приема, че искът е
доказан в определения от първоинстанционния съд размер 952.78 лева.
По иска за присъждане на имуществени вреди за сумата от 5 000 лева, като
частичен от 33 634 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, представляващи
обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до 13.08.2022 г.,
вследствие на процесното ПТП.
При определяне размера на имуществените вреди изразени в това, че поради
увреждането пострадалия не може да работи, докато се намира в състояние на временна
нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното
трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност - т.2 от ППВС № 4/1968 г. В конкретния случай за ищеца са налице
имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от реализиран трудов доход, тъй като
видно от представени доказателства към датата на ПТП е налице валидно трудово
12
правоотношение, с получено възнаграждение за последния месец преди процесното ПТП –
м.април 2022 г. в размер на 8199.94 лева. Същевременно за периода в който ищецът е
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в периода м.май 2022 г. до м.август
2022 г. – за 71 работни дни той е получил трудово възнаграждение и обезщетение в общ
5820.97 лева от своя работодател и 7742.11 лева от НОИ. Общият размер на получено
обезщетение и възнаграждение за процесните месеци е 13 567.08 лева. Общият размер на
трудовото възнаграждение, което би получил ищеца в случай, че е бил на работа в
процесния период, определено по месечното трудово възнаграждение за последния месец
преди инцидента – м.април 2022 г. е 32 799.76 лева размер т.е. налице е пропуснато сигурно
увеличаване на имуществото на пострадалото лице с разликата между двете суми – 19
236.68 лева, по причина реализираното непозволено увреждане. Искът е предявен като
частичен за сумата 5 000 лева и първоинстанционният съъд законосъобразно го е уважил в
пълния му размер.
Вредите за причинените имуществени вреди вследствие ПТП, които се
претендират по делото са свързани с пропуска на ищеца да реализира доходи по трудовото
си правоотношение за периода, в който е бил нетрудоспособен по причина на настъпилите
физически травми. Същевременно обезщетението, което е изплатено от НОИ за този период
обезщетява същите вреди. Въззивният съдът намира недопустимо изплащането два пъти на
обезщетение на едно и също основание и счита, че при установено изплащане на
обезщетение за тези вреди по делото от страна на НОИ, същото законосъобразно е
приспаднато от размера на дължимото от ответника обезщетение. Това е от значение за
установяване на дължимия размер на обезщетението от страна на ответника и съдът следва
да вземе предвид фактите и без направено от ответника възражение в тази насока. По тези
съображения съдът намира неоснователно възражението по допълнението на въззивната
жалба.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно постановено.
По разноските:
С оглед направените възражения за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения във въззивната инстанция, съдът съобразява размера, посочен в чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който при
интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Това
означава, че при интерес 46100.09 лева адвокатското възнаграждение е 4338 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото въззивния съд намира този размер съответен на
труда на адвокатите, ангажирани в него.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят ответник следва да заплати на
жалбоподателя-ищеца сумата 4142.35 лева разноски във въззивната инстанция съобразно
представен списък на разноските.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят ищец следва да заплати на
жалбоподателя ответник сумата 122.82 лева разноски във въззивната инстанция.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7004/18.12.2024 г., по гр.д.№ 111837/2024 г.
Софийски градски съд, I-22 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да заплати на О. Б. Ш. на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски във въззивното
производство в размер 4142.35 лева.
ОСЪЖДА О. Б. Ш. да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК 122.82 лева.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14