Мотиви:
СРП е предявила
обвинение против подсъдимия М.Н.К. *** за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
б.“А“ и б.“Б“ НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства
. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
Подсъдимият М.К.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение като дава обяснения във
връзка с него.Чрез защитата си изразява становище за несъставомерност
на деянието по чл.211 НК , като се твърди, че същото не е извършено в условията
на опасен рецидив и не представлява особено тежък случай, така както се сочи в
обвинителния акт, като се иска оправдаване на подсъдимия по горните обвинения.
Моли са за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Дружество „Пи –ел-си
маркетинг фейшън „ ООД представлявано от св.Л.С. се
занимавало с търговия със зърнени култури,като имало упълномощени представители
в цялата страна, които да договарят от негово име търговски сделки.
Св. В.Д. и св. Г.Ж.,
действайки в качеството си на упълномощени представители на Пи –ел-си маркетинг фейшън
„ ООД през лятото на 2014г търсели да
закупят определени количества пшеница от името на дружеството. В изпълнение на
тази си дейност на 3.07.2014г св. Д. се
срещнал с подсъд. М.К. с цел водене на преговори за
закупуване на необходимото му количество пшеница. В проведения между двамата
разговор К. заявил на Д. , че притежава 400 тона пшеница, която се намира в зърнобаза с. Т. и може да му я продаде. За целта на
6.07.2014г. св. Д. и св.Ж. отишли до зърнобаза с. Т.
за вземане на проби от зърното. К. ги
уведомил, че неговата пшеница не е отделена от тази на собственика на зърнобазата Д.Ж.. Св.Д. и св.Ж. взели проба от намиращата
се в зърнобазата пшеница и я дали за анализ. След
като установили, че качеството на пшеницата е добро Д. и Ж. се свързали с
подсъдимия и го уведомили, че са готови да закупят неговата пшеница. Тримата
постигнали съгласие по параметрите на сделката, след което св.Д. и св.Ж. уведомили св. С.. Последната
одобрила сделката и на 08.07.2014г св. Д. се срещнал с подсъдимия, който му
предал документи, касаещи сделката. След като
предадените от подсъдимия документи били изпратени на св. С. последната извършила банков
превод на 30 000лв. попосочената от
подсъдимия К. банкова сметка *** „К. 68“ ЕООД. Същият ден в проведен телефонен
разговор между Д. и К. било постигнато съгласие товаренето на пшеницата да бъде
извършено на 09.07.2014г , като на тази дата следвало да бъде натоварено
половината количество от договорената пшеница. Останалата част от пшеницата
следвало да се натовари на следващия ден
– 10.07.14 г. На 09.07.2014г Д. отново се чул по телефона с подсъдимия К., като
последният отново му потвърдил намерението си да изпълни своята част от
сделката, но за да не се забавя товаренето на зърното К. поискал да му бъде
платена останалата част от продажната цена. В отговор на това на 09.07.2014г
св. С. извършила банков превод по сметката на „К. 68“ ЕООД на останалата част
от продажната цена на пшеницата в размер на 80 000лв.
След получаване на
парите по сделката подсъдимият преустановил контактите си със св. Д. и св. Ж..
Спрял да си вдига телефона и не изпълнил задължението си да им предаде
договореното и платено количество пшеница. След проведен разговор със
собственика на зърнобаза
с. Т.- св. Д.Ж. , св. Д. и св.Ж. разбрали,че подсъдимият няма оставена на
съхранение в зърнобазата пшеница.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост К. е многократно осъждан, като към датата на
инкриминираното деяние по отношение на него има постановен и влезли в сила
дванайсет присъди.
С Присъда № *** по НОХД *** на Районен съд Стара
Загора, влязла в законна сила на 3.01.08 е осъден на три години лишаване от
свобода, отложено за изпитателен срок от пет години.
С Пр. № ***г по НОХД № ***
на РС Елхово, влязла в законна сила на 28.09.10 е осъдена н 1 год. и 6 мес. лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от
три години.
С Пр. № *** по НОХД № ***
на РС-Карнобат, влязла в законна сила на 4.04.13 е осъден на 1 година лишаване
от свобода, отложено за изпитателен срок от три години.
С Пр. № *** по НОХД № ***
на ЯОС, влязла в законна сила на 4.07.19г К. е осъден на една година лишаване
от свобода , което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда на
осн. Чл. 2 НК е определено общо наказание по НОХД №№ ***на
РС-Карнобат, *** на РС-Елхово и *** на РС-Елхово в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
От приложената по
делото справка от РП-Стара Загора се установява, че липсват данни наложеното с
присъда по НОХД ***г на РС-Стара Загора наказание от 3 години лишаване от
свобода, отложено за изпитателен срок от пет години да е привеждано в
изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 от НК.
Видно от справка на
РП-Елхово К. *** наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца наложено
му по НОХД № *** на РС-Елхово в периода 01.03.95г – 28.07.95г
От приложената справка
от Окръжна прокуратура Бургас се установява, че понастоящем К. търпи наказание
лишаване от свобода по НОХД № ***г на ЯОС с начало 31.07.2019г
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия К., от показанията на разпитаните по делото свидетели А.Р., В.Д., М.И.,
А.Д., Д.Ж., Д.Ж., дадените в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите Динко Ж., Д.Ж., И.П., Г.Ж. и Л.С.,
прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, въз
основа на писменото заключение на изслушаната по делото графическа експертиза и разпита в съдебно заседание на
вещото лице П.Т. а така също и въз
основа на приложените писмени доказателства карта на земеделски производител, ,
декларация за произход и идобра земеделска практика,
фактура №27/8.07.14, пълномощни – 3 бр, писмо изх. №
304-3621/4.09.14 на ОББ, извлечение от банкова сметка ***, писмо изх. № 258/17
на ЯРП, писмо изх. № 453/7.02.17 на РП-Стара Загора, писмо изх. № 177/09.02.17
на РП-Елхово, , Писмо изх. № 11-03-840/2.01.19
ЦУ на НАП, писмо изх. № 10-00-132/10.01.19 ТД НАП София , справка
декларация вх. №211416244445/14.07.14;
справка –декларация вх. № **********/14.08.14, справка –декларация №
22141657073/15.09.14,писмо изх. № 20-18-3902/27.12.18 на ТД НАП Бургас Офис
Сливен, писмо изх. № 62/10.09.19 на Окръжна прокуратура Бургас, справка за
съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М.К. с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 209 ал.1 НК, тъй като на 3.07.2014г. в гр.Ямбол с
цел да набави за другиго имотна облага, а именно за търговско дружество „К. 68“
ЕООД възбудил и до 09.07.2014г. поддържал у В.Н.Д., представител на търговско
дружество“Пи-ел-си маркетинг фейшън“ ООД заблуждение,
че ще му продаде 400 тона собствена пшеница, като в проведени с Д. телефонни
разговори го уверявал, че предаването на пшеницата ще бъде осъществено на дата
09.07.14 и на 10.07.14 и с това причинил на търговско дружество „Пи ел си
маркетинг фейшън“ ООД имотна вреда в размер
110 000лв., като причинената вреда е в особено големи размери.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на
деянието се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свидетелите Д., Г.Ж., Д.Ж. , Др.Ж., С. и П. които са логични
последователни и безпротиворечиви. В тази насока са и
представените извлечения от банковите сметки на двете търговски дружества – „К.
68“ ЕООД и „Пи ел си маркетинг фейшън“ ООД. В тази насока съдът отказа да даде вяра на
обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е разполагал с
необходимото количество пшеница , за да се издължи на съконтрахентите
си и до края на годината е изчистил финансовите си взаимоотношения с
дружеството –купувач и зърнобаза с. Т. Предметът на
извършеното деяние е комплексен. От една страна това е измаменото лице –
представителите на фирма „Пи ел си маркетинг фейшън“
ООД в чиято разпоредителна власт се е намирала процесната
парична сума и от друга страна отнетото имущество- сумата от 110 000лв. От
обективна страна изпълнителното деяние се е осъществило чрез действие и се
е изразило във възбуждане и поддържане
на заблуждение у св. Д. , а чрез него и у св. С. досежно
условията, за осъществяване на акта на имуществено разпореждане. От събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че за да бъде
извършен превод на процесната
сума по банковата сметка на „К. 68“ ЕООД подсъдимият е уверил Д., че е готов да
изпълни своите задължения по сделката, а именно да му предаде на 9 и 10.07.2014г. 400 тона пшеница. По този
начин, подсъдимият е въздействал върху съзнанието на представителите на
търговско дружество „Пи ел си маркетинг фейшън“ ООД за формиране и утвърждаване на една невярна представа досежно
условията при които се осъществява имущественото разпореждане, а именно, че към
момента на сделката подсъдимият не разполага с 400 тона своя пшеница в зърнобаза Т. Именно
твърденията на К., че притежава пшеница, която се намира в зърнобазата
и добрите качествени показатели на последната са мотивирали Д. и С. да сключат
сделката. Последните са превели паричната сума с убеждението, че по този начин изпълняват
своята част от сделката по покупко-продачба на зърно.
Извършеното от законните представители на пострадалото юридическо лице фактическо разпореждане с имуществения предмет
на престъплението е било
осъществено именно в резултат на
създадената невярна представа за действителността. Налице е довършено
престъпление, тъй като в резултат на акта на имуществено разпореждане е
настъпила имотна вреда за „Пи ел си маркетинг фейшън“
ООД в размер на процесната сума, довело до
намаляването му с от 110 000лв и тъй като последната е увеличила
имуществото на „К. 68“ ЕООД за последното е представлявала имотна облага в същия размер.
Макар и първоначално взаимоотношенията между „Пи ел си маркетинг фейшън“ ООД и „К. 68“ ЕООД да са били договорни, последните
не изключват измамата, тъй като подсъдимият изначално не е имал каквото и да е
намерение, а и фактическа възможност да
изпълни задълженията си по договора, предвид липсата на собствена пшеница в
посочения размер.
Обстоятелството,
че стойността на имуществения предмет на
престъплението надхвърля 140-кратния размер на установената минимална работна
заплата в страната към датата на извършване на инкриминираното деяние, съгласно
ТР № 1/98г. на ВКС на РБ определя особено големия размер на причинените
имуществени вреди. Настоящия съдебен състав обаче счита, че в конкретния случай
не е налице особено тежък случай на престъпление измама, съгласно изискванията
на чл. 211 от НК. Освен размерът на причинените на търговско дружество Пи ел си маркетинг фейшън“
ООД имуществени вреди по делото не се представиха други доказателства, които да
дадат възможност на съда да прецени, че извършеното престъпление е довело до
настъпването по-големи негативни последици за пострадалото лице в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
От представената
справка за съдимост не се установява и наличието на извършено от страна на К.
престъпление в условията на опасен рецидив. Съгласно чл. 29 ал.1 б. а и б.б от НК опасен рецидив е налице при налични предходни
осъждания на подсъдимия на ефективно лишаване от свобода, като същевременно чл.
30 от НК изисква от изтърпяване на наказанието да не е изтекъл срок надвишаващ
5 години. В конкретния случай посочените в обвинителния акт присъди , които
според прокурора, обуславят наличието на опасен рецидив, са условни поради което не изпълняват
изискванията на чл. 29 от НК. Съгласно приложената по делото справка от
РП-Елхово К. е търпял ефективно наказание лишаване от свобода през 1995г., тоест в период от време
значително предхождащ пет годишния срок по чл. 30 от НК. Ето защо и на осн. Чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по предявеното
му обвинение по чл. 211 НК и го осъди по основния състав на чл. 209 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че в резултат на неговите действия
в съзнанието на Д. и С. ще възникнат и
ще се затвърдят неправилни представи относно условията при които ще се извърши
имущественото разпореждане. Предвиждал е, че в резултат на неправилната
представа последните ще извършат акт на имуществено разпореждане от името на
представляваното от тях търговско дружество, който ще доведе до намаляване на
имотното му състояние. Същевременно е била налице и предвидената в закона
користна цел, тъй като с действията си подсъдимият се е стремил да реализира имотна облага за „К. 68“ ЕООД в размер на процесната сума, като същевременно е съзнавал, че същата
неизбежно ще доведе до имотна вреда в патримониума на
пострадалото юридическо лице.
При определяне вида и
характера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от
една страна съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем
в страната, от високия размер на имуществения предмет на престъплението, високата
лична обществена опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан. От друга
страна съдът взе предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимия,
дадените обяснения в хода на съдебното следствие, с които частично е спомогнал
за разкриване на обективната истина по делото и изтеклия значителен период от
време от извършване на деянието до постановяване на присъдата. С оглед на
всичко това съдът прие ,че е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство (изтеклия значителен период от време от извършване на деянието до
постановяване на присъдата) и предвидения в закона минимален размер на
наказанието от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежък,
поради което определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, а именно в
размер на единайсет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Тъй като деянието по
настоящата присъда и това по присъда по НОХД № *** на ЯОС е извършено от
подсъдимия в условията на реална съвкупност, тоест преди да има постановена и
влязла в сила присъда за което и да било от тях съдът на осн.
Чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК определи общо
наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Тъй като наличните
предходни осъждания на К. на лишаване от свобода представляват законни пречки за приложение на
института на условното осъждане съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на определеното общо наказание.
На осн.
Чл. 25 ал.2 НК съдът зачете времето през което К. е търпял наказание лишаване
от свобода по НОХД № *** на ЯОС, считано от 31.07.2019г.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен
по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 105.90вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на 385.93, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: