№ 15547
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110116486 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „О.Б.Б“ АД
(правоприемник на „К.Б.С.Б.Б“ ЕАД преди „Р. (България)“ ЕАД) срещу З. Р..
Ищецът „О.Б.Б“ АД твърди, че на 14.11.2013 г. между него и ответницата е
сключен Договор за студентски кредит, по силата на който на последната, в качеството
й на кредитополучател, бил предоставен студентски кредит в размер на 59163,83 лева.
Твърди, че съгласно уговореното в чл. 1.1 от договора сумата по кредита била
отпусната с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка
от които била в размер на 5378,53 лева. Посочва, че ответницата поетапно усвоила
отпуснатата сума по кредита до размера от 16135,55 лева. Сочи, че съгласно чл. 4.8 от
договора страните договорили, че кредитът следва да бъде погасен на 120 равни
анюитетни месечни вноски в размер на 897,87 лева всяка, дължими на 15-то число от
съответния месец считано от 15.03.2020 г. до 15.02.2030 г., съгласно погасителен план,
неразделна част от процесния договор. Поради неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя, а именно неплащане на 22 последователни погасителни
вноски (от 15.03.2020 г. до 15.12.2022 г. вкл.), ищецът се възползва от правото си по
чл. 6 от процесния договор за кредит и прави изявление за предсрочна изискуемост с
исковата молба, считано от датата на получаване на препис от същата от ответницата.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата З.Р
да му заплати следните суми: сумата от 16135,55 лева, представляваща главница по
Договор за студентски кредит от 14.11.2013 г., ведно със законната лихва считано от
20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 2996 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 19.12.2022 г., от която: сумата от
2875,39 лева за редовна договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.12.2022 г.,
сумата от 12,29 лева за редовна договорна лихва върху предсрочно изискуема главница
за периода от 15.12.2022 г. до 19.12.2022 г. и сумата от 108,32 лева за отложена редовна
договорна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2020 г.; сумата от 475,81 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 19.12.2022 г.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв.
З., по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата З.Р, с който се
изразява становище за допустимост на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД в тежест на ищеца е да докаже, че по
силата на договор за целеви потребителски кредит е предоставил на ответника
заемната сума, в резултат на което за ответника е възникнало задължение за връщане
на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, респ.
че надлежно е упражнено правото на кредитора на направи вземанията предсрочно
изискуеми, че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна
лихва в уговорения размер.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД
Ориложените по делото писмени доказателства се установява, а и страните в
настоящото производство не спорят, че между "Р. България" ЕАД и З.Р е налице
договорно правоотношение по Договор за студентски кредит от 14.11.2013 г., по силата
на който страните се уговорили ищецът да отпусне на ответницата целеви кредит в
размер 59163,83 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 5378,53 лева. В чл. 1.2. от договора е
предвидено, че окончателната сума на кредита се определя от сумата, усвоена от
кредитополучателя до изтичане на срока по чл. 4.2., т.е. до 15.02.2020 г. при краен срок
за погасяване на кредита – 15.02.2030 г. Страните са уговорили също така за
ползването на кредита кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размер
на 7% годишна лихва.
Съгласно чл. 4.2. от договора кредитополучателят се ползва от гратисен период
при погасяването на кредита в размер на 75 месеца до 15.02.2020 г., като за този
период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита (чл.
4.3). Посочено е, че по време на гратисния период банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.
Съгласно чл. 6. 2. от договора, при неплащането на най-малко три погасителни
вноски по кредита представлява неизпълнение, Банката има право да обяви всички
суми по кредита за предсрочно изискуем и незабавно платими.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, от който се установява,
че в случай на усвояване на целия отпуснат кредит, считано от 15.03.2020 г.
ответницата е следвало да заплаща месечна анюитетна вноска в размер на 897,87 лева
за погасяване на задълженията си по договора.
По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено. Съгласно заключението на вещото лице, от кредитополучателя са усвоени
следните суми по договора: на 15.11.2013 г. - сумата в размер на 5378,53 лева, на
2
23.11.2015 г. - сумата в размер на 5378,53 лева и на 20.05.2016 г. - сумата в размер на
5378,53 лева. Посочените суми са превеждани по сметка на кредитополучателя, след
което са превеждани от тази сметка по сметката на „Медицински университет гр.
Плевен“. Към датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2022 г., няма платени
суми от ответника за погасяване на задълженията по договора за кредит, като към
същата дата са просрочени 34 погасителни вноски с падежи от 15.03.2020 г. до
15.12.2022 г., а към датата на връчване на исковата молба на ответника – 57 вноски.
Размерът на просрочената главница към датата на исковата молба е в размер на
3494,51 лева по вноските с настъпил падеж от 15.03.2020 г. до 15.12.2022 г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 12641,08 лева. Съгласно заключението на
вещото лице, размерът на възнаградителната лихва по падежиралите до исковата
молба вноски е в размер на 2875,39 лева, 12,29 лева – възнаградителна лихва за
периода 15.12.2022 г. - 19.12.2022 г., сумата в размер на 108,32 лева -отсрочена
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2020 г., изискуема към
15.03.2020 г. Обезщетението за забава, начислено за периода 15.03.2020 г. до
19.12.2022 г. според заключението е в размер на 475,81 лева. Към 13.12.2024 г. - датата
на връчване на препис от исковата молба, съгласно заключението на вещото лице,
размерът на падежиралата непогасена главница в размер на 6282,22 лева за вноските с
настъпил падеж до 15.11.2024 г. и 4396,73 лева – възнаградителна лихва по
падежирали месечни вноски до 15.11.2024 г. и 53,65 лева – възнаградителна лихва
върху предсрочно изискуема главница за периода 15.11.2024 г. до 13.12.2024 г.
При защита на заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява,
че въпреки че в договора е предвидено капитализиране на падежирали лихви към
главницата, реално кредитодателят не е сторил това, като лихвата е отчетена като
отложена възнаградителна лихва.
Видно от заключението на вещото лице и към момента на подаване на исковата
молба, и към момента на получаване на препис от същата от ответницата, чрез
назначения й особен представител, е била налице забава в заплащането на повече от
три погасителни вноски по кредита, поради което съдът намира, че изявлението на
банката-ищец за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е породило действие от
датата на получаване на исковата молба от особения представител на ответницата.
Възможността за обявяване на предсрочната изискуемост на договор за кредит чрез
връчване на препис от исковата молба на особен представител на ответника е
безспорно приета в съдебната практика (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 193/2018 г., I т. о., ТК).
Доколкото по делото безспорно се установи, че ищцовата банка е предоставила на
ответницата кредит в общ усвоен размер от 16135,55 лева и предвид извода на съда за
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост чрез връчване на препис от исковата
молба на особения представител, съдът намира, че ищецът се легитимира като
кредитор за вземане за отпусната главница по договора за студентски кредит от
14.11.2013 г. за сумата в размер на 16135,55 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за евентуална
неравноправност на клаузата по чл. 4, т. 8 от договора. Същата предвижда начин на
погасяване на кредита на 120 месечни вноски в размер на 897,87 лева. Действително е
налице различие между посочената в договора месечна вноска и начислената от
ищеца-кредитополучател, която видно от заключението на вещото лице е в размер на
187,35 лева. Това различие се получава от неусвояване на кредита в пълния отпуснат
размер и същото не е във вреда на потребителя, доколкото месечната погасителна
вноска е в значително по-малък от уговорения размер.
Съобразно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
3
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането, поради което претендираната главница по кредита следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г. - датата на настъпване
на предсрочната изискуемост, до окончателното плащане.
По претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, ищецът предявил с
исковата молба иск за осъждане ответницата да му заплати сумата от 2875,39 лева
договорна лихва от 15.03.2020 до 15.12.2022 г., сумата от 12,29 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 19.12.2022 г., както и отложена
възнаградителна лихва в размер на 108,32 лева – за периода 15.11.2013 г.- 15.02.2020 г.
С молба от 13.05.2025 г. ищецът е поискал изменение на иска за възнаградителна
лихва, до датата на предсрочна изискуемост 13.12.2024 г., със сумата 1562,70 лева. С
протоколно определение от 14.05.2025 г. съдът е приел така направеното изменение на
иска.
Тук е моментът да се посочи, че разглеждането на претенцията съдът намира за
недопустимо и в тази част определението, с което изменението е прието, следва да се
отмени и искането да се остави без уважение. Аргументите затова са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, присъждането на изтекла лихва след
предявяване на иска е допустимо, но само ако лихвата е законната лихва, доколкото
разпоредбата на чл. 214, ал.2 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска и без да е
предявил с исковата молба такова искане, присъждане на изтекла лихва след
предявяване на иска. Законната лихва е последица от уважаване на иска, поради което
и добавянето към главницата, и на законна лихва в хода на процеса, е допустимо, на
основание чл. 214, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл. 214, ал.1 ГПК предвижда
допустимост на изменение на иска. Изменение на иска не е налице, когато за едно
периодично вземане се добавя период след предявяване на иска, тъй като същото
включва нов размер и период, непредявен с иска, и същото е недопустимо да се
допуска по реда на изменение на исковете, защото съставлява нов иск – с нов размер и
период.
Поради изложеното, определението от 14.05.2025 г., с което съдът е допуснал
изменение на предявения иск чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ следва да се
отмени с решението и искането да се остави без уважение, като съдът се произнесе в
рамките на първоначално заявената претенция за присъждане на възнаградителна
лихва до 19.12.2022 г. включително, съобразно заявеното с исковата молба.
Съобразно трайно установената практика, кредиторът може да претендира от
длъжника заплащането на възнаградителна лихва по договора за кредит до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно заключението на вещото лице,
размерът на възнаградителната лихва за периода 15.03.2020 г. - 19.12.2022 г. е в размер
на 2996 лева, който се състои от следните суми: сумата от 2875,39 лева –
възнаградителна лихва по падежиралите до 15.12.2022 г. вноски, сумата от 12,29 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.12.2022 г. - 19.12.2022 г., сумата в размер на
108,32 лева -отсрочена възнаградителна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2020
г., изискуема към 15.03.2020 г.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск кредиторът следва да докаже наличието на
4
главен дълг и забава в плащането.
В случая ищецът претендира сумата в размер на 475,81 лева – лихва за забава
върху дължимата главница до датата на исковата молба. От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи размера на дължимата главница до датата
на исковата молба, както и че липсват каквито и да е плащания от страна на длъжника.
Установява се също така, че размерът на дължимата се лихва за забава върху
дължимата главница, част от всяка погасителна вноска, от датата на забавата –
15.03.2022 г. до 19.12.2022 г. (датата предхождаща подаването на исковата молба) е в
размер на 475,81 лева, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски, както следва: 784,29 лева – държавна такса, 450 лева –
депозит за ССчЕ, 1300 лева- депозит за особен представител, 30 лева – такса за
призоваване чрез Държавен вестник, 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК на юридически лица се присъжда
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в
размер, определен от съда. Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на
делото и осъществената от процесуалния представител на ищеца работа по настоящото
дело, намира, че на ищеца следва да бъдат определени разноски за представителството
от юрисконсулт в настоящото производство в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 14.05.2025 г., с
което на основание чл. 241 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения искза
осъждане на ответницата да заплати на ищеца възнаградителна лихва по договора за
кредит в размер на 4558,70 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА З.Р, родена на 21.09.1988 г., с гражданство – Великобритания на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл.
20, ал. 1 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „О.Б.Б“ АД, ЕИК: ******** следните
суми: 1) сумата от 16135,55 лева, представляваща главница по Договор за студентски
кредит от 14.11.2013 г., която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната
лихва считано от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2) сумата от 2996 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 19.12.2022 г., от която:
сумата от 2875,39 лева за редовна договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до
15.12.2022 г., сумата от 12,29 лева за редовна договорна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 15.12.2022 г. до 19.12.2022 г. и сумата от 108,32 лева
за отложена редовна договорна лихва за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2020 г.; 3)
сумата от 475,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2020 г. до
19.12.2022 г.
ОСЪЖДА З.Р, родена на 21.09.1988 г., с гражданство – Великобритания на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „О.Б.Б“ АД, ЕИК: ******** сумата в размер
на 2664,29 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
5
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6