№ 488
гр. Благоевград, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500321 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на
Г.С. Д. и АНГ. С. Д. против определение № 905894/08.12.2021 г.,
постановено по гр.д. 3075 по описа за 2019 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и
незаконосъобразно. Сочат, че съдът по реда на чл. 248 ГПК се е произнесъл
по недопустима молба, която е подадена извън предвидения в закона срок.
Неотносими към разглеждането й са причините за пропускането му - дали
определението за прекратяване на производството е съобщено на всички
страни респ. причините за несъобщаването му на ответниците. Освен това
ответниците не са представили списък за разноски, поради което не могат да
искат изменение на решението в частта за разноските му. Претендираните
разноски са завишени, като се има предвид материалния интерес и чл. 7, ал. 2
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и извършените
процесуални действия от ответниците. Според жалбоподателите разноски не
се присъждат на страна, на процесуалния представител. Затова молят
определението да се отмени.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от
Г. и А.Д. против ответниците СН. Й. П., ИВ. Й. Д. и П. Й. М., като след
смъртта на последната в хода на процеса, са конституирани наследниците й.
Установява се, че исковата молба е била връчена на ответниците и те са
депозирали отговори. Впоследствие след преценка на съда за нередовност на
исковата молба и неизпълнение на указанията му, производството с
определение № 905017/6.7.2021 г. е прекратено.
Определението за прекратяване не е връчено на ответниците.
1
След прекратяване на производството ответниците по ел. поща
депозират на 24.09.2021 г. чрез пълномощниците си съотв. от адв. Д.М.,
пълномощник на И.Д. и от адв. Р. К., пълномощник на останалите ответници
- молби по чл. 248 ГПК за допълване на определението с присъждане на
направените от тях разноски. Идентична молба адв. Д. М. депозира и на ръка
в регистратурата на съда на 27.9.21 г. Към молбата адв. М. прилага
пълномощно и договор за правна помощ, подписани на 10.7.21 г., според
които уговорената сума за плащане от 500 лв. е платена в брой. Към молбата
на адв. Р. К. също е приложено пълномощно и договор със С.П. /които са
били представени и с отговора на исковата молба/ ,като в договора е
посочено, че сумата от 600 лв. е платена в деня на подписване на договора в
брой; като такъв договор и пълномощно са приложени и за страната Й.П., в
които също е уговорено възнаграждение от 500 лв., както и че договора
служи за разписка за плащането му. Такъв договор с идентично съдържание в
т.ч. и досежно уговореното възнаграждение и заплащане е сключен с всяка
една от ответниците А. Н. и С.Н., приложени с отговора по исковата молба.
РС с атакуваното определение на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК е
осъдил ищците да заплатят на всеки един от ответниците сума от по 300 лв.,
представляваща направена разноска за заплатено възнаграждение за адвокат.
Постановеното определение БлОС счита за правилно и
законосъобразно.
Според чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му
за разноските.
В случая постановеното определение за прекратяване, с което е
приключило производството е обжалваемо, но видно е, че то все още не е
влязло в сила, тъй като не е съобщено на ответниците, въпреки че и с тях е
възникнало процесуално правоотношение с връчването им на исковата молба
и приложенията към нея. Следователно следва да се счете, че молбите на
ответниците по чл. 248 от ГПК са подадени в предвидения в ал. 1 на чл. 248
ГПК срок - преди да изтече срока за обжалване на определението.
Несъстоятелен е довода в жалбата, че липсата на списък по чл. 80 ГПК
е пречка за присъждане на разноски. Както е посочил и РС, позовавайки се на
т. 8 от ТР 6/2013 г. липсата на списък е пречка да се иска изменение на
определението относно размера на присъдените разноски, а не и за
допълването му, когато съдът въобще не се е произнесъл по разноските.
Доводите в жалбата относно момента, до който може да се иска присъждане
на разноски, също са несъстоятелни, тъй като съдебната практика е
непротиворечива /като е цитирано от РС определение № 439/25.11.2020 г. на
ВКС по ч.т.д. 1389/20202 г./, че при прекратяване на производството в
закрито заседание ответникът може не само да претендира заплащането, но и
да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248
ГПК, като единственото логично ограничение е те да са извършени до
момента, в който ответникът е узнал за прекратяване на воденото срещу него
2
производство. По делото се установява, че ответниците са представили
доказателства за реално извършените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение до узнаването им за прекратяване на производството.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е
обсъдено от РС, намалявайки го до минималния размер по Наредба №
1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и тези доводи в жалбата, аргументирани с материалния интерес,
са несъстоятелни. Ето защо атакуваното определение следва да се потвърди,
поради което БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 905894/08.12.2021 г., постановено по гр.д.
3075 по описа за 2019 г. на РС-Благоевград.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3