Решение по дело №86/2023 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 106

 

Гр. Разград, 02 октомври 2023 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……  разгледа докладваното от съдията дело № 86 по описа за 2023 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Б. Р. А. от с. Ж., обл. Р. против Решение №1012-16-20/1 от 27.03.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-58 от 20.02.2023 г.  на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. 

В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като неправилно времето от 25.10.2021 г. до 30.08.2022 г., когато е работел като товарач при „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр. Търговище не е признато за действителен осигурителен стаж от пенсионните органи. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

          Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО,  от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:      

Административното производство е образувано по повод Заявление вх .№ 2113-16-839/ 05.09.2022 г., с което Б. А. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към тази дата той е имал навършени 67 години 04 месеца и 25 дни. Към заявлението си е представил документи, установяващи положения от него осигурителен стаж, в това число и доказателства, които сочат, че в периода от 25.10.2021г. до 30.08.2022 г. той е бил назначен като товарач в „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр.Търговище. При преценка на приложените документи административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж на заявителя е 06 години 09 месеца 05 дни от ІІ категория труд и 07 години 06 месеца 18 дни от ІІІ категория труд (общ действителен осигурителен стаж от 14 години 03 месеца и 23 дни без превръщане по арг. на чл. 15, ал. 4 от НПОС).

В хода на административното производство е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Търговище на неговия работодател „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр.Търговище. Изискана е справка от АИС „Граничен контрол“  за регистрирани влизания/излизания на Б. А. в /от Република България. В нея е посочено, че лицето е излязло от Република България на 16.08.2021 г. през ГКПП Лесово и до 30.08.2022 г. няма отразени влизания. При тези данни е  прието, че за времето от 25.10.2021 г. до 30.08.2022 г. жалбоподателят не е пребивавал на територията на страната и не би могъл реално да упражнява трудова дейност, поради което не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и не е осигурено лице. Установените факти и обстоятелства са отразени в съставения Констативен протокол № КП-5-25-01279769/ 10.01.2023 г. (л.126-л.127). Въз основа на него са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01279808/ 10.01.2023 г. от контролния орган (л.128), с които на осигурителя е разпоредено да заличи подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 41 т. 1 от КСО. Те не са обжалвани от него и са влезли в сила на 25.01.2023 г., но не са изпълнени в указания срок, поради което са предприети действия по служебното им заличаване по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

При тези данни Ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ –Разград е приел, че за времето от 25.10.2021 г. до 30.08.2022 г. жалбоподателят не е осъществявал трудова дейност, поради което този период не е отчетен за действителен осигурителен стаж и тъй като няма  доказан действителен стаж най-малко от 15 години с Разпореждане № 2140-16-58/20.02.2023 г. е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое  Решение №1012-16-20/1 от 27.03.2023 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност.  То обаче е незаконосъобразно, като постановено при допуснато процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон.

Спорът между страните е дали жалбоподателят е упражнявал трудова дейност в периода от 25.10.2021 г. до 30.08.2022 г. по трудов договор с „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр. Търговище.

Безспорно упражняването на трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването.  Според  разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Анализът на тези норми сочи, че не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. За да възникне осигурително правоотношение е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност и ако липсват доказателства за това, то няма качеството на „осигурено лице“ независимо от сключения трудов договор, подадените данни в НАП, заплатените възнаграждения и осигуровки.

В казуса са представени достатъчно доказателства, които по категоричен и безспорен начин установяват, че Б. А. реално е упражнявал трудова дейност в полза на „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр. Търговище през спорния период – саморъчно подписани инструктажи и молби за отпуск; ведомости за изплатени възнаграждения; таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа; справки от системата, регистрираща влизането/излизането на работника с неговия служебен пропуск; извлечения от банковите му сметки в ОББ, които сочат, че е  получавал трудовото си възнаграждение и го е теглил от АТМ на територията на „Тракия глас“ АД, гр. Търговище и др. Разпитани са и свидетели, които също потвърждават, че той действително е работил през този период.

Приложено е удостоверение от ОДМВР-Търговище (л.8- л.9), в което е отразено, че според наличните данни в АИС „ Граничен контрол“ Б. А. е излязъл от Република България на 16.08.2021 г. без да е посочено  влизане срещу тази дата, а на следващия ред е отразено, че той е излязъл на 16.11.2022 г. и влязъл на 12.12.2022 г. Изрично е уточнено, че след приемането на страната ни в Европейския съюз гражданите се проверяват по метода „преценка на риска“, поради което данните за техните пътувания са непълни. В тази връзка жалбоподателят е представил и копие от паспорта си, където има поставени печати, които установяват, че след излизането му на 16.08.2021 г. той се е завърнал на 26.08.2021 г.  

Част от тези доказателства са представени още с жалбата до директора на ТП на НОИ, но те не са обсъдени при неговото произнасяне. В мотивите си той се е позовал единствено и само на резултатите от извършената проверка на неговия работодател „Акюзлер Груп БГ“ ООД, гр. Търговище. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в това административно производство жалбоподателят не е участвал като страна и не е имал възможност да заяви своето становище и да ангажира доказателства при оспорване на констатациите.

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че през времето от 25.10.2021 г. до 30.08.2022 г. Б. А. реално е упражнявал трудова дейност и е бил осигурено лице по смисъла на КСО, поради което този период е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. След отчитането му общият осигурителен стаж на оспорващия ще бъде повече от 15 години и с оглед навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Приемайки противното административните органи са постановили своите актове в противоречие на материалния закон. Те следва да се отменят, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят  има право на сторените деловодни разноски. Същите са  своевременно предявени и доказани в размер на 530, 00 лв. - заплатено  адвокатско възнаграждение от 500 лв. и заплатен депозит за свидетели от 30 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-16-20/1 от 27.03.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-58 от 20.02.2023 г.  на ръководителя по пенсионно осигуряване. 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на Б. Р. А. от с. Ж., обл. Р. сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ : /п/