№ 177
гр. Велики П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ П., IV СЪСТАВ, ГО, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №
20243610100520 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искови претенции с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 342 от ТЗ, вр. чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД, депозирани от „Й.Б.“ ЕАД, представлявано
по закон от М.С. и Д.К.К. срещу Й. С. Г. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми в общ
размер от 533,02 лева, от които:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират следните
задължения в общ размер на 90,15 лвм от които
- 28,72 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05/12/2021 - 04/03/2022г.
- неустойка в размер на 61,43 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 170,81 лв., от които:
- 68,77 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05/12/2021 - 04/03/2022г.
- неустойка в размер на 102,04 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
3. По Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021 г., с
който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 156,38 лв., от които:
- 57,51 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05/12/2021 - 04/03/2022г.
1
- неустойка в размер на 98,87 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
4. По Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 115,68 лв., от които:
- 49,85 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05/12/2021 - 04/03/2022г.
- неустойка в размер на 65,83 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сторените разноски по
заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 72 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 7.3.2024 год., по ч.гр.д. № 140/2024 год. по
описа на РС- Велики П..
Ищецът излага, че че размера и основанието за възникване на задължението за
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни
номера **********, ********** и ********** (преди 26.10.2023г.), по вина или
инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за
номер ********** в т. 9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г.; за
номер ********** в т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г.; за
номер ********** в т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г. По
отношение на вземането за неустойка за мобилен номер ********** е в сила клаузата
на т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г., действаща и спрямо
Приложението към договора, сключено на същата дата – 26.10.2021г.
Счита, че съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина, или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение се сочи, че абоната дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Излага, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** е 61,43 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 13,32 лв. всяка), а
именно: 39,96 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в
размер на 21,47 лв. Размерът на неустойката за номер ********** е 102,04 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС (по 27,49 лв. всяка), а именно: 82,47 лв., ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок
до края на договора в размер на 19,57 лв. Размерът на неустойката за номер
********** е 98,87 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 15,82 лв. всяка), а именно: 47,46 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,37 лв, и с
2
добавена разликата в размер на 33,04 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство ALCATEL 20.03 Black без отстъпка съгласно актуалната към 26.10.2021г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката за номер
********** е 65,83 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 15,82 лв. всяка), а именно: 47,46 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,37 лв.
В обобщение се сочи, че изискуемостта на вземанията на „Й.Б." ЕАД, по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В заключение заявява, че
всички непогасени и изискуеми задължения на ответника са обединени в
горепосочената крайна фактура, като към датата на депозиране на исковата претенция
претендираната сума не е заплатена от длъжника. Предвид изложените обстоятелства,
моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява лично,
представлява се, а назначения особен представител намира исковата молба за
основателна, прави възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Приложени са Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2021., Договор за
мобилни услуги № ********* от 26.10.2021г., Договор за мобилни услуги №
********* от 26.10.2021г. , както и Договор за мобилни услуги № ********* от
26.10.2021г., ОУ.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искови претенции с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
342 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Й. С. Г. в качеството й на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 72 от 07.03.2024
год. по ч. гр. д. № 140/2024 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл. 46 от ГПК, поради което съдът с разпореждане №
690/11.07.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 140/2024 г. на ВПРС е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за
3
изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Ищецът претендира заплащането на процесните суми с твърдението, че същите са
начислени за използвани и незаплатени от ответника мобилни услуги, месечни
абонаментни такси, както и неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, ведно с добавена разликата между
стандартната цена на предоставените мобилни устройства без отстъпка съгласно
актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването
на договора за лизинг, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края
на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установи, че страните
по делото са страни по валидни двустранни облигационни правоотношения,
представляващи търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадена чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
индивидуални договори.
По силата на същите, ищецът, като доставчик, се е задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
От ангажираните доказателства се установи, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по процесните договори за мобилни услуги като е предоставяло на
потребителя договорените мобилни услуги.
От събраните доказателства по делото се установи, че ответникът не е изпълнявал
своевременно и точно задълженията си по договорите за мобилни услуги да заплаща
цената на предоставените му услуги, като не бяха ангажирани доказателства от
ответника, чиято е доказателствената тежест, опровергаващи тезата на ищеца.
Предвид неизпълнението на ответника, ищецът е издал фактури, приложени по
делото, от които е видно, че ответникът не е заплатил използвани от него мобилни
услуги, месечни абонаментни такси за предоставени от ищцовото дружество на
ответника мобилни устройства в размер на общо 533,02 лева, от които неустойка в
общ размер от 328,17 лева, за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти
за мобилни услуги.
Относно претендираната неустойка в размер на 328,17 лева, начислена вследствие
предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги, същата не следва
да бъде присъждана, като съображенията на съда са следните:
За да начисли претендираната неустойка ищцовото дружество се е позовало на
предвиденото в Допълнителните споразумения към договорите, както и на чл. 71, и чл.
19б от ОУ (приложени в заповедното производство), както и на раздел „Данни за
потребителя“ от договорите за мобилни услуги и пар. IV от допълнителните
споразумения. Съгласно чл. 71 от представените Общи условия на "Теленор България"
ЕАД, за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (с
последно изменение от 15.08.2023 год.) потребителят е длъжен да заплаща
определените цени по начин и срокове, предвидени в т. 27 от ОУ В цитираната клауза
е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение. В раздел „Данни за потребителя“ от договорите за
мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора,
4
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта, до края на срока на
договора, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на
начисляване на неустойката е най-високият според условията на плана. Посочено е, че
потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на
договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 19б, в/ от общите условия, ищцовото дружество има право да откаже
сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален
договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите
условия. Чл. 75 от ОУ гласи, при неспазване на което и да е задължение по част XIII,
или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключването на нов договор.
Цитираните по-горе клаузи водят до извод, че за да възникне за ищеца правото да
начисли претендираната неустойка, следва на първо място да се докаже, че процесните
договори за мобилни услуги са прекратени. Не са ангажирани доказателства по
делото, установяващи кога са били прекратени договорните правоотношения с
ответника, и по какъв начин ищецът е уведомил ответника за намерението си да
развали договора.
Клаузите на чл. 19б в/ и чл. 75 от ОУ предоставят право, но не и задължение за
ищцовото дружество, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно
индивидуалния договор, поради което за да се породят желаните от ищцовото
дружество правни последици е необходимо последното да отправи волеизявление до
абоната (ответник) за прекратяване/разваляне на процесните договори. Доколкото в
настоящия случай между страните не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне, се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изрично
волеизявление в същата форма, като надлежни доказателства за отправено такова и
сведено до знанието на ответника, по който и да било от договорите за мобилни
услуги не бяха ангажирани. Нещо повече, видно от съдържанието на ОУ,
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което
не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно
на прекратяване на облигационната връзка.
Доколкото настоящият съдебен състав прие, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да развали, който и да е от сключените с ответника договори за мобилни
услуги, то не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка.
Дори и договорите да бяха развалени от ищцовото дружество в съответствие с
нормата на чл. 87 от ЗЗД, то неустоечните клаузи се явяват нищожни, поради
накърняване на добрите нрави, като съображенията на съда в тази насока са следните:
5
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното
им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на
неустойката да надхвърля този на реално претърпените вреди, неустойката има и
наказателна функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора.
Включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка, е проявление на принципа
на автономия на волята в частното право, изрично уреден в чл. 9 от ЗЗД. Но
разпоредбата ограничава приложното поле на свободата на договаряне. Страните
могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 26 от ЗЗД). Съгласно т. 3 на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Действително, при прекратяване на договора възниква отговорност за обезщетение
за накърнения интерес на кредитора от неизпълнение на договорните задължения на
насрещната страна, но в конкретния случай размерът на предвидимите за доставчика
на услугата вреди не е съизмерим с претендираната неустойка, уговорена в размер на 3
стандартни месечни такси по всеки един от договорите за мобилни услуги, т.е. без да
се съобразяват промоционалните и пакетните отстъпки, които са приложими към
конкретните споразумения, при което неустойката е в по-висок размер, отколкото
ответникът би платил при реална доставка и потребление на услугите за посочения
времеви период. Ето защо, уговорената неустойка противоречи на добросъвестността
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния
оператор и абоната. Освен това, същата излиза извън присъщите й функции,
предвидени в закона, поради което се явява нищожна (така решение № 219 от
09.05.2016 г по т. д. № 203/15 г на ВКС, I ТО, решение № 193 от 09.05.2016 г по т. д. №
2659/14 г на ВКС, I ТО, решение № 110 от 21.07.2016 г по т. д. 1226/15 г на ВКС, I ТО,
решение № 283 от 27.12.2018 г по т. д. № 2951/17 г на ВКС, II ТО и дрО-
Не на последно място, доколкото ответникът е физическо лице, а предоставените му
мобилни услуги не са предназначени за извършване на търговска, или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се
ползва от защитата за потребителите, предвидена в ЗЗП. Клаузите, с които са
уговорени обсъжданите неустойки се явяват неравноправна и съответно нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл.
3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма
данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на
предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за
последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а
води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид всичко изложено, претенцията за присъждане на неустойка в общ размер
на 328,17 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
6
сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 463,11 лева и включващи
заплатена държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция, както и
адвокатско възнаграждение. Дължат се и сторените в заповедното производство, които
възлизат на 505 лева, съобразно уважената част от претенцията.
На ответника разноски не се следват, съобразно отхвърлена част от претенцията, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като същият не е направил такива в настоящото
производство.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. С. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. С., община В., област Р., ул.“П.“60 и настоящ адрес: гр. С., община
С., област Ш., ул.“Ч.“1 че същата ДЪЛЖИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: ........ (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление - град С.
район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С. сграда 6, представлявано по закон от Д.К.К. -
изпълнителен директор, зедно с М.С. - член на Съвета на директорите, представлявано
по пълномощие от адв. З. Ц., Адвокатска колегия - С., сумата от 204,85 лева,
включваща неизпълнение на задължения по договори на мобилни услуги, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 204,85 лева до пълния претендиран
размер от 533,02 лева (по отношение на сумата от 328,17 лева, включваща
претендирани неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за
мобилни услуги), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, № 72/ 7.03.2024 год. по ч. гр. д. № 140/2024 год. по
описа на РС - Велики П., на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр.
чл. 79, вр. чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. С. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: ........
сумата от 463,11 лева, представляваща сторените съдебно- деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 520/2024 год. по описа на РС- Велики П., включваща заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 505 лева,
представляваща сторените съдебно - деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 140/2024 год. по описа на Районен съд- Велики П., съразмерно с
уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики П.: _______________________
7