Р Е Ш Е Н И Е
№ 192/ 03.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни
двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
М.И. - ГЕОРГИЕВА
при секретаря Г.К., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 347 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Я.И.П., Д.К.К., Д.И.Б., Р.Н.Я., К.Г.С., Б.П.П., Л.П.К., М.Х.В.,
М.К.Й., П.Л.И., П.С.Т., Н.С.И., Е.Г.К., Н.Й.Р., С.Ж.Г. и З.Н.Г. против Решение
№ 247/ 12.06.2019 г. по гр. д. № 233/2018 г. на Районен съд Димитровград, с което
са осъдени да заплатят на А.П.Т. съответна на припадащите им се идеални части
от общите части на етажната собственост с адрес гр.*** сума за извършен от
ищеца ремонт на покрива на етажната собственост.
В подадената от Я.И.П.,
Д.К.К., Д.И.Б., Р.Н.Я., К.Г.С., Б.П.П., Л.П.К., М.Х.В., М.К.Й., П.Л.И., П.С.Т.,
Н.С.И., Е.Г.К., Н.Й.Р., С.Ж.Г. жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение поради неспазване на уредената в чл. 48, ал. 6 ЗУЕС за процедура
за доброволно заплащане на направените разходи.
В депозираната от З.Н.Г.
въззивна жалба наред с доводите за неоснователност на исковата претенция поради
нарушаване на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС се поддържа и оплакване за недопустимост на
предявения иск, тъй като след 11.06.2018 г. ищецът няма качеството на етажен
собственик, както и в частта на присъдената законна лихва, тъй като не е била
поискана от ищеца. Наред с това се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, тъй като районният съд не е изчислил правилно дължимата от
нея сума за ремонт на покрива, която е 98. 62 лв.
Въззиваемият А.П.Т.
чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
А.П.Т. е предявил срещу
останалите етажни собственици в сграда, находяща се в гр.*** , а именно Я.И.П.,
Д.К.К., Д.И.Б., Р.Н.Я., К.Г.С., Б.П.П., Л.П.К., М.Х.В., М.К.Й., П.Л.И., П.С.Т.,
Н.С.И., Е.Г.К., Н.Й.Р., С.Ж.Г. и З.Н.Г. иск с правно основание 48, ал. 7 ЗУЕС
за припадащата им се част от направените от него разходи за необходим ремонт на
покрива на етажната собственост съобразно притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата. Цитираната разпоредба урежда правото на етажния
собственик да предяви против останалите собственици иск за заплащане на
следващите им се част от направените от него разходи за неотложен ремонт на
сградата, ако общото събрание откаже да му ги възстанови или да ги прихване с
дължимите от ищеца ежемесечни вноски. Основателността на предявения иск е обусловена
от доказване на следните факти от страна ищеца, а именно, че е етажен
собственик, че ремонтът, който е извършил, е необходим по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на ЗУЕС, както и размера на направените разходи, като наред с това законът
изисква наличието на една специална предпоставка за допустимост на иска - отказ
на общото събрание на етажната собственост за възстановяване на направените от
ищеца разходи или за прихващането им с дължимите от него месечни вноски. Това означава
етажният собственик да е поискал от управителя на етажната собственост свикване
на общо събрание възстановяването на наравените от него разходи за ремонт или за
прихващането им със задължението му за внасяне на режийни разноски, а общото
събрание да е отказало да уважи искането му. Настоящият състав намира, че
посоченото изискване ще е спазено и в случаите, когато уведомяването на
управителя и етажните собственици е станало чрез получаване на препис от
исковата молба, като в този случай, за да избегнат исковото производство, те
могат да свикат общо събрание по реда на чл. 12 и 13 ЗУЕС, което да вземе
решение за възстановяване на направените от етажния собственик разходи, предмет
на предявения иск. При наличие на положително решение на общото събрание поради
липса на една от представките за възникване на иска по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС
образуваното исково производство ще се прекрати. Тогава, обаче, когато вместо да
свикат общо събрание болшинството от етажните собственици - ответници по иска, оспорват същия по
основание или по размер, както е в случая, е очевидно, че е налице отказ за възстановяване
на направените разходи, което поражда правният интерес на ищеца да поиска съдебното
им присъждане. Настоящият случай е точно такъв, поради което съдът намира
предявения иск за допустим и правилно е разгледан по същество от районния съд.
Направеното от въззивницата
З.Н.Г. оплакване за недопустимост на иска поради това, че към настоящия момент
ищецът няма качеството на етажен собственик, съдът намира за неоснователно. От
значение за допустимостта на иска по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е ищецът да е
притежавал посоченото качество към момента на възникване на вземането му (извършване
на необходимия ремонт), като последващото прехвърляне на жилището нито погасява
същото, нито пък води до преминаването му върху новия собственик.
При извършената
служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение в съответствие с
правомощията му по чл. 269 ГПК въззивният съд намира същото за недопустимо в
частта, в която районният съд е присъдил законна лихва върху дължимите от
ответниците суми, тъй като такова искане не е направено в исковата молба. Законната
лихва е самостоятелно вземане, което макар и да не се посочва в глобален размер
в исковата молба, се присъжда само ако е поискано изрично от ищеца (чл. 6, ал.
2 ГПК). Поради това, като е присъдил законна лихва, каквато ищецът не е
претендирал, районният съд се е произнесъл по непредявен иск, което налага на
обжалваното решение да се обезсили в тази част на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК по отношение на правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, което означава, че въззивният съд
следва да се произнесе само по отношение на оспорената част от предмета
на делото и само въз основа на посочените в жалбата оплаквания за неправилност освен
ако не е налице нарушение на императивни правни норми (ТР № № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). В тази връзка следва да се има предвид,
че жалбоподателите не оспорват факта на извършения от ищеца ремонт на покрива
на жилищната сграда, както и че същият е бил необходим по смисъл на § 1, т. 8
от ДР на ЗУЕС. Единствено е налице оплакване от страна на жалбоподателката З.Н.Г.
досежно стойността на ремонта. За установяване на посоченото обстоятелство пред
районния съд е назначена съдебно - техническа експертиза, според която
стойността на ремонта възлиза на 2307. 02 лв. От заключението на вещото лице и
устните му обяснения става ясно, че при изготвянето му то е ползвало всички
възможни източници на информация за стойността на ремонта – съобразило е
представените писмени доказателства, събраните свиделски показания, като е
направило и непосредствен оглед на отремонтираната част на покрива. В съдебно
заседание вещото лице е подкрепило констатациите си с логични и технически
обосновани обяснения относно начина, по който е определила площта на
отремонтираната част на покрива и използваните материали. Посочило е, че за
определяне площта на отремонтираната част на покрива е взело предвид площта на апартамента
от 1117. 63 кв. м. и е приложила обичайния в практиката коефициент от 1. 35, а
по отношение на вложените материали се е позовало на извършения от него личен
оглед, при който е констатирало, че покривът над апартамента на ищеца е в
значително по – добро състояние от останалата част и в крайна сметка е
определило стойността на ремонта значително по – малко от твърдения от ищеца
размер от 3550 лв. В този аспект въззивната инстанция намира депозираното пред районният съд заключение за
обосновано и компетентно изготвено, поради което правилно районният съд е
стъпил на него при определяне стойността на извършения от ищеца ремонт.
Съгласно чл. 48,
ал. 3 ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Следователно
дължимата от всеки етажен собственик сума следва да се определи според
притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и общия размер
на разходите за ремонт, без да се приспада частта на ищеца и другите етажни
собственици, които не са страни в процеса. Оплакване досежно размера на
дължимата сума е направено единствено от въззивницата З.Н.Г., само по отношение
на която следва да се провери дали припадащата й се част от разходите за ремонт
е правилно определена. Съдът намира направеното оплакване за основателно, тъй
като дължимата от жалбоподателката сума възлиза на 98. 63 лв. (2307. 02 х 4.
275%), а не на 99. 04 лв., както я е изчислил районният съд. Гореизложеното
налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която предявеният иск е
уважен над сумата от 98. 63 лв., вместо което се постанови ново, с което се
отхвърли над тази част.
При това положение
обжалваното решение следва да се ревизира и в частта на дължимите между ищеца ищецът А.П.Т. и
ответницата З.Н.Г. разноски. Ищецът има право на разноски в размер на 49. 45 лв.
съобразно уважената част на иска, а ответницата З.Н.Г. – на
разноски в размер на 52. 10 лв. съобразно отхвърлената част на иска или по
компенсация ищецът следва да й заплати разноски за двете инстанции в размер на
2. 65 лв.
Тъй като
жалбата на останалите жалбоподатели е неоснователна и по отношение на тях
обжалваното решение следва да се потвърди, всеки един от тях следва да заплати
на въззиваемият А.П.Т. припадащата им се част от направените от последния разноски за
въззивната инстанция за адвокат в размер на 500 лв. или по 31. 25 лв. (500/
16).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 247/ 12.06.2019 г. по гр. д. № 233/2018 г. на Районен съд Димитровград
в частта, в която Я.И.П., Д.К.К., Д.И.Б., Р.Н.Я., К.Г.С., Б.П.П., Л.П.К., М.Х.В.,
М.К.Й., П.Л.И., П.С.Т., Н.С.И., Е.Г.К., Н.Й.Р., С.Ж.Г. и З.Н.Г. са осъдени да
заплатят на А.П.Т. законна лихва върху дължимите от тях суми.
ОТМЕНЯ Решение № 247/ 12.06.2019 г. по гр. д. № 233/2018 г. на Районен съд Димитровград
в частта, в която З.Н.Г. е осъдена да
заплати на А.П.Т. сумата над 98. 63 лв., представляваща дължима сума за
извършен ремонт на покрива на етажната собственост с адрес гр.***, както и в
частта на разноските, които З.Н.Г. следва да заплати на А.П.Т., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Т. против З.Н.Г. иск с
правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС над сумата от 98. 63 лв., представляваща
дължима сума за извършен ремонт на покрива на етажната собственост с адрес гр.***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А.П.Т. заплати на З.Н.Г.
разноски за двете инстанции в размер на 2. 65 лв.
ОСЪЖДА Я.И.П., Д.К.К., Д.И.Б., Р.Н.Я., К.Г.С., Б.П.П., Л.П.К., М.Х.В., М.К.Й., П.Л.И.,
П.С.Т., Н.С.И., Е.Г.К., Н.Й.Р. и С.Ж.Г. всеки един от тях да заплати на А.П.Т.
разноски за въззивната инстанция в размер на 31. 25 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.