Мотиви към присъда №60 от 14.09.2016г., постановена по НОХД 838/2016г.
по описа на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО
е срещу В.В.М.,
с ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, безработен, осъждан, в това, че :
В периода от 30.08.2015г. до 17.02.2016г. в град В.Т, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, от кухненско помещение
на хан „Х.Н", намиращо се на ул. „Г.С.Р" № 19 и от лятната градина на
ресторант „А", намираща се на ул. „Ц Т.С"№ 15 , отнел чужди движими
вещи от владението на Л.Х.М. и И.М.К.,***.Търново и „В." ЕООД, гр.
В.Търново без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
стойността на всички вещи е 110,88 лева :
На 30.08.2015г. в град В. Търново ,ул. „ Ц Т.С"№ 15 от
лятна градина на ресторант „А" отнел чужди движими вещи -сметник и сумата
от 20 лева, общо на стойност 28,44 лева, от владението на И.М.К. без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на „В."
ЕООД;
На 17.02.2016г. в град В.Т, ул. „Г.С.Р" № 19, от
кухненско помещение на хан „Х.Н", отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Нокия RM 945", 2бр. бутилки
червено вино „Портвайн" от по 700 мл., 1бр. бутилка водка „Савой" - 700 мл, 1бр.
бутилка с коняк 700 мл. „Плиска", осем броя баклави и 1 бр. секретен ключ,
на обща стойност 82,44 лева, от владението Л.Х.М. ***" ООД без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, вещи собственост на
дружеството - чл. 196, ал.1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Граждански искове не са предявени.
Защитникът на подсъдимия – адв.Г., моли провеждане на съкратено следствие по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Счита, че следва да се наложи наказание по
правилата на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, под минимума предвиден за съответното престъпление - а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
Подсъдимият се признава за виновен, прави пълни
самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт по реда на чл.371,
т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства за същите. Моли за условно осъждане или алтернативно, при налагане на ефективно наказание, да бъде
изтърпявано в затворническо заведение от открит тип.
Съдът, след като прецени
направените самопризнания от подсъдимият и установи, че същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, а именно :
Подс. В.В.М. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, безработен, постоянен адрес:***,
ЕГН **********.
С
определение по НОХД № 1111/2011 г. по описа на ВТРС от 03.05.2011г., е било
одобрено споразумение, съгласно което подс. В.В.М. е
бил признат за виновен за извършено от него умишлено престъпление от общ
характер по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години.
На
основание чл. 343Г от НК на подс. М. е било наложено
и наказание от осем месеца лишаване от право да управлява МПС.
С определение № 269 от 22.01.2013 г. по НОХД №
1568/2013 г. по описа на ВТРС, потвърдено с решение от 19.12.2013 г. по ВНОХД №
510/2013 г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 19.12.2013 г. е било приведено в
изпълнение наказанието в размер на шест месеца лишаване от свобода, наложено на
подс. М. по НОХД № 1111/2011 г. на ВТРС и е било
постановено същото наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип. Така определеното и приведено в
изпълнение наказание лишаване от свобода подс. М. е
изтърпял на 30.04.2014 г. в Затвора гр. Ловеч.
С определение от 22.10.2013 г. по НОХД № 1568/2013 г. по
описа на ВТРС, е било одобрено споразумение, съгласно което подс.
М. е бил признат за виновен за извършено от него умишлено престъпление от общ
характер на 16.08.2013 г. в гр. В.Т по чл. 194, ал. 1 от НК и му е било
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С определение по ЧНД № 2008/2013 г. по описа на ВТРС, влязло
в сила на 03.01.2014г., е било определено едно общо наказание измежду тези
наложени на подс. М. по НОХД № 1657/2013 г., НОХД №
1568/2013 г. и НОХД № 1694/2013 г. по описа на ВТРС от три месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
Наказанието е било изтърпяно на 29.07.2014 г.
На
30.08.2015 г. подс. В.В.М. *** Т. *** и минавал край
лятната градина на ресторант „А". По същото време св. И.М.К., управител на
фирма „В." ЕООД гр. В.Т, което било наело ресторанта, бил оставил на една
от масите сметник с намиращите се в него 20,00 лева. Подс.
М. забелязал сметника с парите, както и, че персоналът на заведението не ги
наблюдава постоянно и решил да ги открадне. Подс.М.
се приближил до масата, взел сметника с намиращите с в него 20,00 лева, които
били собственост на „В." ЕООД гр. В.Т, мушнал ги в задния джоб на
панталона си и ги отнесъл без да бъде забелязан от св. К.. Сметникът подс. М. изхвърлил, а парите изхарчил.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно
оценъчна експертиза стойността на откраднатия сметник възлиза на 8,44 лева.
Общата стойност на парите и вещите, собственост на „В." ЕООД гр. В.Т,
които подс. М. отнел от владението на св. К. възлиза
на 28,44 лева.
На 17.02.2016 г. подс. В.В.М. се
разхождал в района на хан „Х.Н", намиращ се на ул. „Г.С. Раковски" №
19 в гр. В.Т. Когато минал покрай хана, било около 23:45 часа. подс. М. забелязал, че хората от персонала на заведението
си тръгват и решил да влезе в някое от работните помещения и да открадне
алкохол храни и други ценни вещи, които намери там.
Подс.
М. се изкачил на втория етаж на сградата, в която се намирало заведението и там
установил, че врата на кухненското помещение не е заключена. Подс.М. влязъл в помещението и взел от съхраняваните там вещи и хранителни
продукти, собственост на фирма" БУЛ БЕК" ООД, гр. В.Търново, с МОЛ
управителя Л.Х.М.: мобилен телефон марка „Нокия RM 945", 2 бр. Бутилки
с червено вино „Портвайн" от по 700 мл., 1бр. Бутилкас
водка „Савой" - 700 мл,
1бр. бутилка с коняк 700 мл. „Плиска", осем броя баклави и 1 бр. секретен
ключ за брава. Вещите подс. М. изнесъл незабелязано
от хана и ги отнесъл със себе си.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно
оценъчна експертиза стойността на вещите, които подс.
М. отнел от владението на дружество „БУЛ БЕК" ООД гр. В.Т възлиза общо на
82,44 лева.
От приложената по делото медицинска документация и проведено
рентгеново изследване от 31.07.2016г.,
се установи, че подс.М. страда от хроничен
бронхит и е констатирана фрактура на фибулата в проксимална трета.
От заключението при проведена ехокардиография,
се установи, че е констатирана симетрична хипертрофия на ЛК, с намалена систолна функция.
С оглед на установеното се налагат следните
правни изводи :
С деянието си подс.М.
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл. 196 ал. 1 т. 1,
във връзка с чл. 194 ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
във връзка с чл. 29, ал.1, буква "б" от НК.
От обективна страна подс.М. е осъществил две деяния, с които е отнел от владението две лица, чужди за него
движими вещи, на обща стойност 110.88 лева, без съгласието на собствениците. Отнемането е
извършено, чрез осъществяване от страна на подс.М. на
фактическа власт върху обекта на посегателство - движими вещи, с което е
прекратена фактическата власт на лицата в чието владение са се намирали. И
двете деяния са осъществени при една и съща обстановка, през непродължителен
период от време.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал,
че вещите са чужди, че в резултат от всяко деяние ще осъществи фактическа власт
върху вещите, с което ще прекъсне тази на собствениците с намерение да ги
присвои. Намерението за присвояването е манифестирано с последвалото
потребяване на вещите.
Признаците от обективна и субективна страна,
сочат, че се касае до продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
С оглед субекта на престъплението - деянието е извършено от подсъдимият, след
като е бил два пъти осъждан / деянията по НОХД
№ 1657/2013 г., НОХД № 1568/2013 г. и НОХД № 1694/2013 г. по описа на ВТРС са в
условията на съвкупност и следва да се третират като едно осъждане/, с влязла в сила присъда, за умишлено
престъпление от общ характер и след като му е било наложено ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
За
извършеното престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК, се предвижда наказание –
лишаване от свобода за срок от две до десет
години.
Направеното от подс.М.
признание на фактите е предпоставка, за приложение на процедурата при съкратено
съдебно следствие и следващите се последици при индивидуализацията на
наказанието по правилата на чл.58а от НК. При индивидуализацията съдът,
достигна до извода, че е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което обусловя приложението на чл.58а, ал.4 от НК. Като такова
съдът прие ниската стойност на предмета на посегателство - около 1/4 от МРЗ,
което с оглед обществената опасност на деянието, налага извода, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Така с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие и извършеното признаване на фактите от
страна на подсъдимия, съдът достигна до извода, че е по-благоприятно за дееца
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при което наложи наказание -
ЛИШАВАНЕ ОТ СОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим
на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
Относно
режима на изтърпяване – подсъдимият се
явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, поради което на осн.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, бе определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. Режимът на изтърпяване на наказанието
определя и вида на затворническото общежитие в което следва да се изтърпява,
поради което няма законова възможност за изпълнение на наказанието в общежитие
от открит тип.
Здравословното състояние на подс.М.
не бе пречка за участието му в процеса и не може да окаже влияние при
индивидуализация наказанието. Компетентен да се произнесе по въпроса за
отлагане изпълнението на наказанието е прокурора по реда на чл.415 от НПК.
При този изход на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Великотърновски районен съд сумата от 61,64 лева, представляващи направените в
наказателното производство разноски, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ ДТ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: