Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 148

 

гр.Белоградчик,  27.09.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                   Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

 

при участието на секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 182 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по жалба на Л.И.Л. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 242-4-ЗОБВВПИ/25.06.2019г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което са му наложени :  "глоба" в размер на 500,00 лв. на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ и „глоба“ в размер на 500,00 лв. на основание чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ.

        В жалбата си Л., твърди че НП е незаконосъобразно, тъй като наказанията му са наложени по закон, който не е бил влязъл в сила към момента на нарушенията. В с.з. се явява представител на Л., който поддържа жалбата, излага доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се компетентността на АНО. Моли съда да отмени атакуваното НП. Твърди, че жалбоподателят е имал разрешение за индивидуален лов за период, включващ датата на нарушенията, че първото деяние не е конкретизирано и не са посочени елементи от състава, въведени в закона, че второто деяние не е правилно квалифицирано – „пренасяне“ на оръжие не е имало въобще, за да се прилага чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ.

         Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща представител, но в придружаващото преписката писмо, взема становище да се остави без уважение  жалбата.

         Съдът, по свой почин, е изискал от АНО пощенският плик, с който до него е пристигнала жалбата на Л.Л., с оглед изясняване допустимостта на същата във връзка със срока за депозирането й. Предвид отразеното върху плика – дата на пощенското клеймо за изпращане, съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима. НП е връчено на 01.07.2019 г., а жалбата е изпратена от пощенска станция в гр.Видин на 05.07.2019 г. Поради това, съдът я приема за депозирана в срок и счита, че  оплакването на Л. следва да се разгледа и обсъди по същество.

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е ловец, като притежава законно ловно оръжие –  “ИЖ” кал.12 с № 05070058, “ИЖ” кал.12 с № 8873596 и „МР“-153, кал.12 с № **********. За същите имал и издадено разрешително от РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.

                На 09.04.2019 г. обаче, по повод СПО, провеждана от служители от поделението на «Жандармерия»-та  към ОД-МВР-Монтана, в с.Г.Л. била извършвана проверка, вкл. и в дома на Л. ***. При тази проверка служителите на полицията констатирали в сграда в имота, обитаван от Л. три огнестрели оръжия, които стоели зад врата на постройката. По този повод бил подаден сигнал до РУ-Белоградчик, и от там бил изпратен служител на Служба «КОС» при това РУ – свид.В.Т., заедно с мл.разузнавач в управлението – свид.С.С. в с.Г. Л.. Т. , придружаван от С. посетили имота в селото на ул.»Първа» № 150. В присъствието на Л.Л., в по-малка постройка от основната къща – лятна кухня, зад вратата на същата установили три вида огнестрелни оръжия.  В едното от тях - м.»МР-153», кал.12, намерили и поставени в «магазина» 6 бр. боеприпаси, патрони.  Св.Т. извършил проверка за притежанието на оръжия от Л., и констатирал, че последния има надлежен документ – Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като в приложението към това разрешение били вписани три оръжия - “ИЖ” кал.12 с № 05070058, “ИЖ” кал.12 с № 8873596 и „МР“-153, кал.12 с № **********.  Оръжията, законно притежавани иначе, не били прибрани в метална каса, неподвижно закрепена и заключена някъде в сградата. Пред свид.С.С. –Л. заявил, че е забравил оръжията си на мястото, където ги намерили полицаите.

 Предвид констатираното, свид.В.Т., преценил, че са налице нарушения по чл.98 ал.1 и чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ и веднага на 09.04.19г.,  съставил на жалбоподателя АУАН № 4 от същата дата, в присъствието на свид.С. - като свидетел-очевидец на извършване и установяване на нарушенията, и в присъствието на самия нарушител. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 242-4-ЗБОВВПИ/25.06.2019г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  частично само основателна.

         При съставянето на акта и издаването на НП са допуснати някои съществени  нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които налагат отмяната на наказателното постановление в една негова част само – относно едно от деянията, а в другата си част – НП е правилно и законосъобразно.

         Ноторно известно на съда е /и по повод и други разглеждани от него дела по ЗОБВВПИ/, че Началникът на РУ може да издава  НП по този нормативен акт, като счита, че АНО не е длъжен да посочва в НП конкретния документ, с който е оправомощен. Допълнително - такъв документ не е искан за прилагане от възразяващата страна, а се изтъква едва в пледоарията по същество на казуса.

           От събраните по делото гласни и писмени доказателства, според настоящият съдебен състав, се установява, че жалб.Л.Л. притежава на законно основание огнестрелно оръжие – три броя дори, и е ловец, имайки надлежно разрешително – за индивидуален лов поне / за посочен конкретно в документа период/. Това не се и отрича от АНО и актосъставителя, въпреки ,че писмени доказателства за това да не са приложени по преписката на АНО, но пък бяха представени от страна на самия жалбоподател. Като притежател на огнестрелно оръжие, жалбоподателят би следвало да е, и според съда е бил, запознат и с правилата за съхранение на оръжието, респ. за задължението си да го съхранява в заключена, неподвижно закрепена метална каса, по своя постоянен или настоящ адрес. Св.В.Т. и С.С. пред съда установиха без противоречиво , че в хода на извършена от тях проверка, са констатирали ненадлежно съхранение на оръжието на Л. *** в имота , обитаван от него на ул.“Първа“ № 150 – което окачествили като нарушение на законовата норма на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, след като Л. е бил оставил три оръжия в сграда – зад входната врата на същата, независимо според съда кой от свидетелите как окачествява тази сграда. Т.е. съдът не намира за някакъв недостатък при провеждане на адм.нак. производство обстоятелството – дали сградата, в която са стояли оръжията се оприличава на „лятна кухня“ или „жилищна постройка“, още повече имайки предвид обичайното ползване на подобни сгради в региона от сраната – изграждани наистина по-малки постройки, в имота до основната жилищна постройка, като тези по-малки постройки се ползват наистина за обитаване обичайно  през топлите сезони на годината – за готвене или живеене дори. Безспорно от думите на двамата свидетели се изяснява, че оръжията са стояли поставени просто зад вратата на постройката в имота, т.е. не са поставени в надлежна заключена метална каса. Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя в тази насока. От думите на разпитаните в с.з. свидетели се установи, че именно за това е обвинен и Л. - за нарушаване правилата за съхранение на оръжията си – те не са били поставени в надлежното за това място – метална каса, поясниха в с.з. свидетелите, а описваното от Т. и С. място безспорно  не съответства на изискванията на закона за съхранение на ловното оръжие. Т.е. според съда, с направения в АУАН и НП запис, е ясен и смисъла на обвинението.

         Обстоятелството, че жалбопод. Л. е имал издадено позволение за извършва индивидуален лов, в периода  01-30.04.2019 г., не означава, че от една страна на този ден – 09.04.19 г. той е осъществявал въобще такъв лов / въпреки, че сам е попълнил реквизит за подобно поведение в разрешителното/, нито, че дори и да е провел лов – то това не го освобождава да изпълнява задължението си да съхранява след това надлежно оръжието. Още повече – трите такива, с които едва ли едновременно е ловувал в един ден.

         /Съдът отчита факта, че действително за едно от оръжията – първото по ред, посочено в разрешението, издадено на И., и първо посочено и в АУАН и НП, е записан номер, различаващ се с една цифра – първата - „5“ е в повече, вписана в акта и НП, и че техническа грешка в този вид производства е недопустима, но това не променя факта, че неправилно съхранявани оръжия от И. са установени на датата на проверката, а ако се приеме, че става въпрос за друго оръжие, различно от разрешеното му да притежава, това би означавало съвсем друг правен извод и последствия за жалбоподателя – установено притежание на оръжие, за което няма разрешение, което би влошило и положението му, като извършител на противоправно деяние, но за което пък няма и обвинение/

За извършеното нарушение ЗОБВВПИ, в чл.193 ал.1 предвижда "глоба" в размер от 500 до 1500 лева, ако извършителят е ФЛ. Съдът намира, че наложената на жалбоподателя "глоба" в размер на 500 лв. е съобразена с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил наказание в минимален размер дори, въпреки конкретиката на казуса – няколко оръжия, едното дори заредено с боеприпаси, но пък и няма никакви данни за финансовите възможности на Л. - трудова заетост или осигурени други финансови доходи на нарушителя, поради което съдът приема, че правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието за това деяние.

         Съдът обаче, относно второто приписано на Л. деяние – по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ, намира, че обвинението е неоснователно, респ. така отразеното, като текст и с цифри – дадената правна квалификация на деянието, остават недоказани. Не се спори по делото, че в едно от проверените на 09.04.19 г. оръжия на Л. – „МР 153“ кал.12, е имало поставени боеприпаси – патрони, 6 броя. Съставът обаче, на нарушението по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ изисква оръжието да е било обект на „пренасяне“ най-напред, като при това – ако то е било с поставени в него боеприпаси, ще има осъществено противоправно деяние. В настоящият случай не се установява към момента на проверката, оръжието „МР 153“ кал.12 с № ********** да е било пренасяно от някого, респ. от собственика му Л.Л.. Напротив, оръжието е било „съхранявано“ според съда в този момент. Възможно е преди самата проверка, то да е било носено някъде или донесено от някъде в дома на Л., т.е. едва тогава би могло да се каже, че има поведение „пренасяне“. Но такова действие – да се носи от едно място на друго, не е констатирано от Т. и С., те не са заварили в момента пренасяне на вещта. При положението , в което оръжието е заварено, следва да се направи единствено извод за негово състояние „съхранение“, в смисъл, на разговорен език - като „държане“ на вещта на определено място и по определен начин. Ето защо, съдът не приема за коректно обвинението към Л., че след като в едно от оставените му, макар и на неправилното място оръжия, е имало боеприпаси, то е налице нарушение на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ.  

Доводът на жалбоподателя – за неяснота относно момента от деня, в който е извършена проверка и  са установени нарушения – съдът не приема за резонен – според съда е ясно отразено в АУАН и НП, че става въпрос за 10.00 ч., на 09.04.2019 г.

          По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в частта, в която Л. е обвинен в извършване на деяние по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, е законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Относно обаче, обвинението и налагането на санкция по чл.190 ал.1 вр. чл.96 ал.4 от ЗОБВВП И - НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-4-ЗОБВВПИ/ 25.06.2019 г. на Началник  РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, в частта , в която на Л.И.Л. ***, с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 500,00 лв. на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-4-ЗОБВВПИ/ 25.06.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, в частта, в която на Л.И.Л. ***, с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 500,00 лв. на основание чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                        

  

                                                            Районен съдия: