Решение по дело №2590/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 650/8.4.2020г.           Година  2020, 08 април,        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, VІІ състав

 

   на 12.02.2020 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2590 по описа за 2018 година и като обсъди :

 

              Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

            Жалбоподателят „***“ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ЖК „Трите чучура“, бл.74, ет.12, ап.88, е оспорил Ревизионен акт (РА) № Р-16002417007762-091-001 от 30.05.2018г., издаден от  В.А.– Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложила реви­зията, и М.Г.-– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див,офис Хасково,Ръководител на ревизията, в ЧАСТТА,потвърдена с Решение №439 от 24.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигу­ри­телна практика”(Д”ОДОП”) – Пловдив, с който на дружеството – жалбопода­тел са определени допълнително дължими суми за: корпоративен данък за 2015г. в размер на общо 17 241 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 3 784,21 лева и за 2016г. в размер на общо 19 557,51 лева, ведно с прилежа­щите лихви в размер на 2 309,06 лева.

            В хода на съдебното производство е постъпила молба вх. №2848 от 12.02.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с която се прави изрич­но изявление от управителя на дружеството, че жалбата срещу РА № 16002417007762-091-001/30.05.2018г. се оттегля „в частта на корпоративен данък за 2016г., определен на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗСч – отчетените разходи за материали в размер на 172 069лв. по фактури с доставчици ЕТ „Зара – Стефан Димитров“, ЕТ „БМД – Д. Г.“ и ЕТ „Ивимекс – Ивайло Костов“ на стойност 172 069лв.“.

            Ответникът, чрез процесуалния представител юр. С. не възразява срещу оттеглянето на жалбата, но моли да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно материалния интерес по делото, посочен в депозираната жалба. В подкрепа на това е обстоятелството, че оттеглянето се извършва непосредствено преди даване ход за разглеждане на жалбата по същество, след като са извършени множество съдопроизводст­вени действия, включително приемане на основно и допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза.

            При така направеното оттегляне на жалбата, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 от АПК, приложим съоб­разно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, оспорващият може да оттегли частично оспорването при всяко положение на делото. В настоящия случай, дружеството – жалбоподател, чрез представляващия го управител, се е ползва­ло от това си право, при изпълнение изискванията на чл.155 ал.3 АПК с нароч­на писмена молба.

            Доколкото не е посочен конкретен размер на данъчното задължение за корпоративен данък за 2016г., по отношение на което жалбата се оттегля и пра­во­мощие по чл.160 ал.1 ДОПК съдът да действа като инстанция по същество, следва да бъде изчислен конкретен размер на задължението и на акцесорните задължения за лихви, по отношение на които производството по делото да бъде прекратено.

            Съгласно данните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. „***” ООД е декларирало положителен счетоводен финансов резултат (СРФ) печал­ба в размер на 87 561,09лв. и данъчен финансов резултат (ДФР) в същия раз­мер. При ревизията е извършено преобразуване на декларирания СФР в увели­чение на различни основания, като на основание разпоредбата на чл.77 ал.1 от ЗКПО - със сумата в общ размер на 200 053,55лв., част от която е и сумата, по отношение на която жалбата се оттегля – в размер на 172 069лв. С решението на горестоящия административен орган обжалваният РА е отменен, в частта му на извършено преобразуване на декларирания СФР в увеличение със сумата в размер на 27 984,55лв. и е изчислен допълнително дължим корпоративен да­нък, въз основа на преобразуването на декларирания СФР със сумите в размер на 172 069лв. на основание разпоредбата на чл.77 ал.1 ЗКПО, в размер на 22 750,24лв. на основание разпоредбата на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО и в размер на 755,84лв. на основание разпоредбата на чл.26 т.1 от ЗКПО.

При използване подхода на ревизиращия екип и на горестоящия адми­нист­ра­тивен орган, дължимият корпоративен данък, по отношение на който жал­бата се оттегля, възлиза на 17 206,90лв., а размерът на акцесорните задъл­жения за лихви, изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор – на 2 031,36лв.

            На основание разпоредбата на чл.159, т. 8 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК производството по делото следва да бъде прекратено в ЧАСТТА на допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2016г. в размер на 17 206,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 031,36лв.

            Предмет на делото, по отношение на който жалбата не е оттеглена, ще е ревизионният акт в ЧАСТТА, потвърдена с решението на ответника, с който на дружеството са определени допълнително дължими суми за корпоративен да­нък за 2015г. в размер на 17 241лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 784,21лв. и за 2016г. в размер на 2 350,61лв., ведно с прилежащите лихви в раз­мер на 277,70лв.

Жалбоподателят, чрез пълномощника адв. К., счита, че актът е неп­ра­вилен и незаконосъобразен, като конкретни доводи са подробно изложе­ни в жалбата. Настоява се за отмяна на РА, в частта, по отношение на която жалбата не е оттеглена, и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез про­цесуалния представител юр. Б., счита същата за неоснователна, и мо­ли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаг­раж­дение, включително по отношение частта, в която жалбата е оттеглена в пос­ледното съдебно заседание по делото. Подробни съображения по същест­вото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, в настоящия  си състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство дока­зателства, намира за установено следното.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно произ­водство. Така постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив ре­зул­тат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002417007762-020-001 от 10.11.2017г., издадена от на В.А.- Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател, включително с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Първоначално определеният срок за приключ­ване на ревизията (до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР) е удължен последователно със ЗИЗВР №№ Р-16002417007762-020-002 от 07.12. 2017г. и Р-16002417007762-020-003 от 19.02.2018г., като е определен краен срок до 20.04.2018г. Със ЗИЗВР № Р-16002417007762-020-002 от 07.12.2017г. е променен персоналния състав на ревизиращия екип, като вместо Ана Маринова – инспектор по приходите, е включена Смилена Данаилова – старши инспектор по приходите.

В срока по чл. 117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад (РД) № Р-16002417007762-092-001/04.05.2018г., против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден ревизионен акт № Р-16002417007762-091-001/30.05.2018г., предмет на настоящето произ­водст­во, с който на “***“ООД са определени данъчни задълже­ния по ЗКПО в следствие преобразуването на декларирания СФР със суми на осчетоводените текущи разходи за 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви. В решение № 439/24.07.2018г. обжалваният РА е намерен за частично незако­но­съобразен, съответно допълнително определената дължима сума за корпо­ра­тивен данък за е намалена от 22 355,96лв. на 19 557,51лв. и размера на при­ле­жащите лихви от 2 639,46лв. на 2 309,06лв.

По делото е прието заверено копие на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с които са делегирани правомощия за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на конкретно посочени органи по приходите, заемащи длъжност „началник сектор“ в отдел „Ревизии“.

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният РА е издаден от компетентен орган, при спазени административно производствени правила и при правилно приложение на материалния закон.

По СЪЩЕСТВОТО на спора съдът намира следното.

Основната дейност на РЛ е изработка на бутикови облекла и акцесоари, която се осъществява в нает обект в гр.София, кв. "Илиянци", собственост на „Джи Би Ай”ООД. За осъществяването на дейността дружеството разполага със собствени ДМА на обща стойност 6 700лв. Няма регистриран ЕКАФП и всички разплащания с клиентите се извършват по банков път.

1. Относно увеличението на СФР за 2015г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО в общ размер на 172 069лв. при ревизията е конс­та­тирано,че дружеството е отразило разходи за платове по фактури,както след­ва: № 4127/29.04.2015г. за плат на стойност 18 880лв., № 4171/30.07.2015г. за плат на стойност 19 420лв. и № 4124/03.01.2016г. за плат на стойност 18 000 лв., издадени от ЕТ „ЗАРА - СТЕФАН ДИМИТРОВ“; № 616/02.09.2015г. за паму­чен плат на стойност 19 999лв., № 636/13.05.2015г. за памучен плат на стойност 19 330лв. и № 624/11.02.2015г. за плат памук на стойност 18 450лв., издадени от ЕТ „БМД - Д. Г.“; № 2279/18.03.2015г. за плат различни видове на стойност 18 050лв., №2762/22.10.2015г. за плат несъразмерен на стойност 21 000лв. и №2771/26.06.2015г. за трико памучно на стойност 18 940лв., изда­дени от ЕТ „ИВИМЕКС - ИВАЙЛО КОСТОВ“. Фактура № 4124/03.01.2016г. е от­ра­зе­на в счетоводството на дружеството с дата 03.01.2015г.

При извършени насрещни проверки на посочените доставчици е конста­тирано, че: Ивайло Константинов Костов, собственик на ЕТ „ИВИМЕКС – ИВАЙ­ЛО КОСТОВ“ декларира, че не е издавал фактури с посочените по-горе номера и никога не е имал контакт с РЛ; от С.Д.С.е представена декларация, че фирмата ЕТ „ЗАРА - СТЕФАН ДИМИТРОВ“ е с предмет на дей­ност производство и търговия с епоксидни смоли, втвърдители, разредители, ел. изолации, слюденитови изделия и др. и не е имала търговски контакти с жал­бо­подателя, както и че не е издавала посочените фактури, няма касов апарат и извършените плащания са само по банков път; от ЕТ „БМД - Д. Г.“ също е декларирано, че фирмата не е издавала фактури на „***“ООД, не извършва дейност, не издава фактури от месец март 2010г., подава СД с нулеви данни и няма включени продажби към ревизираното дру­жество.

Извършени са допълнителни служебни проверки в информационния масив на НАП за фирмите – доставчици на материали, при които са констати­рани следните обстоятелства :

-ЕТ „БМД - Д. ГЕОРГИЕВА“ няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г., няма извършвана дейност и няма регистриран ЕКАФП;

-ЕТ „ЗАРА - СТЕФАН ДИМИТРОВ“ има един регистриран ЕКАФП с изте­къл договор с фирмата за поддръжка към 07.07.2013г. и с регистрационен но­мер на ФУ и ФП, различни от номерата на ЕКАФП, издал фискалния бон към фактурите с издател посочената фирма;

-ЕТ „ИВИМЕКС – ИВАЙЛО КОСТОВ“ има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. с декларирани приходи в размер на 83,20 лв., има регистри­рани 3 бр. ЕКАФП, като регистрационните им номера на ФУ и ФП не съвпадат с регистрационния номер на ФУ и ФП на ЕКАФП, издал фискалния бон към фак­турите.

При преглед на данните във фискалните бонове, приложени към процес­ните фактури, се констатира, че ЕКАФП с рег. № на ФУ DY148527 и № на ФП 00144785 е издал фискалните бонове към фактурите и на трите различни фир­ми. От РЛ са изискани, но не са предоставени доказателства за осъществяване на доставките на процесните материали, обяснения за организацията на отчи­тане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията, документи за калкулиране на себестойността на произвежданите облекла и раз­ходването на платовете, предмет на фактурите. Направен е извод, че в про­цесните фактури е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик, както и че извършените разплащания в брой не са документирани с фискални бонове, издадени от надлежно регистрирани от посочените по-горе доставчици ЕКАФП.

2. Относно увеличението на СФР за 2016г. по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО в размер на 22 750,24лв. при ревизията е констатирано, че жалбопода­телят е отразил в счетоводството си по сметка 602 Разходи за външни услуги фактура № 1/30.10.2016г. с доставчик „Кардиго груп“ ООД (свързано лице по смисъла на § 1, т.3, б.„е“ от ДР на ДОПК) и предмет – „външни услуги, мате­риали и труд“. При извършена насрещна проверка на доставчика са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които са извършени разходи по организация на дейността, разходи за външни услуги и материали. След като „Кардиго груп“ ООД не е започнало извършването на икономическа дейност, из­вършените разходи са префактурирани на РЛ, тъй като дейността на двете дружества е една и съща. Няма извършено разплащане по доставката, тъй като съдружникът в двете фирми е едно и също лице - Динко Иванов и не е необхо­димо да плаща сам на себе си. Представени са две примерни фактури за извършените разходи и рекапитулация, от която са видни сметките, по които са отразени разходите, извършени в проверяваното дружество, както и копие на процесната фактура. При насрещната проверка доставчикът не представя ко­пия на фактурите за извършените разходи, които са послужили като основание за издаване на фактурата с получател „***“ ООД.

Извършена е допълнителна проверка на място в счетоводния офис на „Кардиго груп“ООД, при която са открити фактури за доставка на услуги, фак­тури за доставка на материали и начислени разходи за работна заплата и ЗОВ, които са послужили като основание за префактурирането. Заверени копия от същи­те са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизион­ното производство, както следва: от доставчик „Джий Би Ай“ООД с предмет „наем и консумативи“ за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г. и за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2016г.на обща стойност 12 416,43лв.; от доставчик „Бул­реал“АД с предмет „пропуск за автомобил и паркинг карта“ на обща стойност 492лв.; от доставчик „Груп 7“ЕООД, с предмет „охрана на обект съгласно дого­вор“ на обща стойност 468,26лв.; от доставчик Джобс.бг с предмет „обява“ на стойност 30лв.; куриерска услуга с доставчик „Еконт Експрес“ ООД и получател фирма, различна от проверяваното дружество - „Дри“ ЕООД на стойност 6,30 лв.; В стойността на префакторираните разходи е включена и сумата в размер на 9 337,25лв., която представлява начислена работна заплата и ЗОВ за пе­риода от месец април до месец септември 2016г.

Тъй като при ревизията не са представени договори, споразумения, протоколи или други документи, удостоверяващи реално извършени услуги от страна на доставчика „Кардиго груп“ ООД към получателя „***“ ООД е направен извод, че процесната фактура № 1/30.10.2016г. е издадена без основание и отразените разходи за това нямат отношение към извършваната от жалбоподателя икономическа дейност. През 2016г. от страна на РЛ не са от­че­тени приходи във връзка осчетоводените разходи по тази фактура.

3. Относно увеличението на СФР за 2015г. и 2016г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 341,08лв. и 755,84лв. при ревизията е конста­ти­рано, че представляват отчетени разходи за материали в сметка 601 по фак­тури, подробно описани в РД, с предмет: пасатор, свещник, машинка за под­стригване, захарни изделия, хранителни продукти, спален комплект, алкохол, лежанка, велоергометър, пътнически куфар, детско легло и др., По отношение на тези разходи, предвид предмета на закупените стоки, е направен извод, че не са свързани с извършваната от жалбоподателя икономическа дейност.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказа­телства – 2 бр. анекси към договор за наем от 01.11.2014г. със страни „Джий Би Ай” ООД – наемодател и „***” ООД като наемател и предмет отдадане под наем на помещения с обща площ от 148кв. м срещу наемна цена от 548 евро месечно, считано от месец февруари 2015г. (л. 422 – 423). Приети са основно и допълнително заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото.

В съдебното заседание на 08.05.2019г. е прието основно заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице Недял­ка Г..

След анализ на представените по делото доказателства, включително първични счетоводни документи и счетоводни регистри, описани на л. 393 – 386 и допълнителни доказателства, проверени в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

- задача 1: през ревизирания период жалбоподателя прилага двустранна форма на счетоводно записване. Направен е експертен извод, че счетоводст­вото е водено частично редовно, тъй като 9бр. процесни фактури, описани в при­ло­жение №1 към заключението, са осчетоводени два пъти – през 2015г. и 2016г., а процесната фактура № 4124/03.01.2016г. е осчетоводена през 2015г., а се отнася за 2016г. Посочените фактури са осчетоводени директно като раз­ход, като не е формирана себестойност на готовата продукция, съгласно изиск­ванията на СС 2 „Отчитане на стоково – материалните запаси”. По този начин не може да се направи връзка за коя готова продукция са използвани закупе­ните платове, съответно за кой клиент е предназначена готовата продукция. Закупените материали не са били заскладени, в последствие изписани във връз­ка с конкретни поръчки. Няма осчетоводяване на готовата продукция, съот­ветно изписването й по конкретни продажби.

- задача 2: в процесните фактури, описани в приложение № 1 към заклю­чението, е посочено, че предмет на доставките са различни видове плат, без посочени количество и единична цена.

- задача 3: в процесните фактури няма посочване на количеството и еди­ничната цена на закупените платове. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗСч(отм., действал към процесния период) задължителен реквизит е стойност­ното изражение на стопанската операция. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.3 от ЗСч се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първич­ния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл.7 ал.1 и ал.2 от ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице докумен­ти, които я удостоверяват. В конкретния случай, няма такива документи и при лип­сата на реквизити няма как процесните фактури да бъдат отразени счето­водно, както при покупката на материалите, така и при влагането им в готова продукция.

При осчетоводяването на фактурите не са спазени изискванията на ЗСч и СС 2, тъй като те са осчетоводени директно като разод, без да е образувана себестойност на готовата продукция и не може да се определи кой от закупените платове към кой конкретно готов продукт и/или поръчка се отнасят. Взетите счетоводни операции са за отразяване на фактурите по сметка 601 Разходи за материали в кореспонденция със сметка 501 Каса и в кореспон­денция със сметка 611 Разходи за основна дейност, което означава, че са отне­сени като разходи за основна дейност и извършените разплащания са извър­шени в брой.

- задача 4: съгласно хронологичен регистър на сметка 701 Приходи от продажба на продукция и хронологичен регистър на сметка 702 Приходи от про­дажба на продукция, двете с едно и също наименование (неприложени по дело­то), сметка 611 Разходи за основна дейност е приключена директно с двете приходни стоки, като по този начин е отчетена последваща реализация на сто­ки­те, предмет на процесните фактури. Отчетените приходи са намерили отра­же­ние в приходната част на ОПР, в Баланса и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. Това осчетоводяване не е съгласно изискванията на счетоводното законода­телство, тъй като сметка 611 е следвало най-напред да се приключи със сметка 303 „Готова продукция” по съответните продукти и в последствие изписването на готовата продукция да се обвърже със съответните фактури за продажби на продукцията.

- задача 5: разходите по фактура № 1 от 30.10.2016г., издадена на жал­боподателя от свързаното лице „Кардиго груп”ООД попадат в обхвата на хипо­тезата на чл.26 т.1 ЗКПО, т.е. не са свързани с извършваната от РЛ икономи­ческа дейност. Срещу тези разходи няма отчетени приходи, срещу които да бъдат съпоставени. Независимо, че фактурата съдържа необходимите рекви­зити по ЗСч, тъй като разходите не се признават за данъчни цели, самото дружество – получател е следвало да бъде включена в увеличенията на СФР, в следствие на което да бъде определен ДФР.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението ве­щото лице е пояснило, че основната дейност на жалбоподателя е ушиване на дрехи и търговия с тях, като от тази дейност са реализирани приходи. Нап­ра­вените разходи за закупуване на платове са за материали, използвани в произ­водството, като след продажбата на шивашките изделия са отчитани при­хо­ди. Налице е последващо префактуриране на разходите за наем по договор, склю­чен със свързаното лице „Кардиго груп” ООД.

В съдебното заседание на 12.02.2020г. е прието допълнително заключе­ние по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от същото вещо лице, без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства относно осчетоводения разход за наем, както и допълнително представени доказателства от наемодателя „Джий Би Ай” ООД, наемателя „***” ООД и свързаното с него лице „Кардиго груп” ООД вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: наемодателят „Джий Би Ай”ООД е собственик на недвижим имот, нахо­дящ се в гр.София, кв.„Илиянци”, ул.„Илиенско шосе”№ 1 съгласно нотариален акт №85 от 2000г. Съгласно представения договор за наем от 03.08.2015г. нае­ма­телят „Кардиго груп” ООД първоначално е наело помещения с площ 22кв. м срещу месечен наем от 110 евро. Съгласно анекс към договора от 01.02.2016г. е наето още едно помещение от 63кв. м срещу месечен наем от 425 евро, което е освободено, считано от 01.10.2016г. Наемодателят е осчетоводил приходи от продажбата на стоки и услуги – наем и консумативни разходи за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г. и от 01.01.2016г. до 31.08.2016г. Извършено е раз­пла­щане в брой по издадените фактури, посочени на стр. 4 и стр. 5 от заключе­нието.

Префактурираните на жалбоподателя разходи по фактура №1/30.10.16г. в размер на 22 750,24лв. са формирани от осчетоводени разходи по сметка 601 в размер на 3 403,91лв., 602 в размер на 10 009,08лв., 604 в размер на 7 925,46 лв. и 605 в размер на 1 411,79лв. Съгласно ОПР за 2016г. на „Кардиго груп”ООД са осчетоводени разходи за оперативна дейност на обща стойност 23 хиляди лева и осчетоводени приходи на същата стойност от нетни продажби на стоки. Разходите по фактурите, посочени в т.3.1 от заключението(стр.6) са осчетово­де­ни по сметки от гр.60, а последващата им реализация се изразява в префак­ту­ри­рането им по фактура №1/30.10.2016г. на свързаното лице „***”ООД.

Основната дейност на жалбоподателя за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. се извършва в нает обект от „Джий Би Ай”ООД – помещение с площ от 63кв. м,находящо се в гр.София, ул.„Илиенско шосе”№1, съгласно до­го­вор за наем от 01.11.2014г. С анекс към договора от 02.02.2015г. се наемат допълнително помещения с обща площ от 126 кв. м, а с анекс от 09.02.2015г. – помещения с обща площ от 148кв. м.

Съгласно съдържанието на депозираните при ревизията писмени обяс­нения, префактурирането на направените разходи от „Кардиго груп”ООД към жал­боподателя с фактура № 1/30.10.2016г. е извършено, тъй като двете дру­жества извършва една и съща дейност и са свързани лица – съдружник и в двете е Динко Иванов.

Според вещото лице не може да се направи категоричен извод, че са свър­зани с дейността на предприятието на „***” ООД, тъй като не са представени договори, протоколи и/или други документи, показващи пол­зата, която тези префактурирани разходи са допринесли. В ОПР за 2016г. на „Кар­диго груп” ООД тези осчетоводени разходи са съпоставими с осчетоводени приходи в същия размер.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението ве­щото лице е уточнило, че няма доказателства, установяващи връзка между дей­ността на доставчика „Кардиго груп”ООД и на жалбоподателя „Метаморфо­за груп” ООД.    

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен със­тав намира следното от правна страна.

По отношение констатацията по т. 1 – твърденията в жалбата, направени пред горестоящия административен орган са преповторени и в жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Същите се свеждат до обстоятелството, че фактурите съдържат задължителните реквизи­ти по чл.7 от ЗСч (отм., действал към 2015г.), както и закупените материали са вложени в ушиване на готови облекла, от продажбата на които е осчетоводен приход за годината. Липсата на издадени фискални бонове от регистрирани над­лежно фискални устройства не следва да бъде тълкувано във вреда на получателя по доставката, доколкото същата е реално осъществена. В подкре­па на твърденията се ангажира изготвянето на заключение по съдебно – счето­вод­на експертиза.  

Настоящият съдебен състав намира твърденията за неоснователни. Съг­ласно разпоредбата на чл.26 т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели раз­ходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съг­ласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанс­ката операция.

В настоящия случай, чрез събраните при ревизията доказателства реви­зиращите органи по приходите са направили обоснован извод, че не само фак­турите са придружени с ФБ от нерегистрирани по надлежния ред ФУ, но и посо­чените като доставчици фирми са отрекли да са имали каквито и да било тър­говски отношения с жалбоподателя. Това е достатъчно да се приеме, че са нали­це нарушения на чл.10 от ЗКПО и РЛ е отчело разходи за отчетния период въз основа на първични счетоводни документи, не отразяващи вярно и точно стопанската операция.

По отношение твърдението, че закупените материали – платове са из­полз­вани изцяло за извършване на икономическата дейност на дружеството  за ушиване на дрехи, съдът намира следното: по делото не са спорни обстоя­телст­вата, че РЛ разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на дейността. В случая, обаче, от съществено значение е из­полз­ването на материали за дейността, закупени именно от издателите на фак­турите, като в тежест на жалбоподателя е ангажирането на доказателства за обос­новаността на отчетените разходи.

Приетото по делото заключение по ССЕ подкрепя изцяло констатациите в РД, като вещото лице е направило експертен извод, че процесните 9 бр. не съдър­жат задължителните реквизити, съгласно чл.7 ал.1 от ЗСч (отм., действал през 2015г.), тъй като не е посочено количество и единична стойност на стока­та. Не са представени и други доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ЗСч.(отм.), от които да се направи извод за закупените количества мате­риа­ли, като вещото лице дори е посочило изрично в заключението си, че счето­водството е водено нередовно, като посочените 9 бр. фактури са осчетоводени два пъти като текущ разход – веднъж през 2015г. и веднъж през 2016г., като фак­тура № 4124/03.01.2016г. е отчетена през 2015г.

Вещото лице е направило и друг извод, в подкрепа на констатациите в РД, а именно, че при воденото счетоводство е допуснат и пропуск, състоящ се в директно изписване на закупените материали с цялата им стойност по факту­рите като разход първоначално по сметка 601, в последствие по сметка 611, като не е образувана себестойност на готовата продукция и не е налице счето­вод­но записване по материална сметка 303. По този начин на осчетоводяване не може да се проследи коректността на взетите при жалбоподателя счетовод­ни операции, което е допълнително нарушение на счетоводното законодателст­во.   

По изложените аргументи, жалбата е неоснователна в тази си част, съот­ветно обжалваният РА правилен и законосъобразен, в частта си на извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2015г. със сумата в раз­мер на 172 069 лв. на основание чл.26 т. 2 и чл.10 от ЗКПО.

По отношение констатацията по т.2 – в жалбата се твърди, че констата­ция­та е направена при неизяснена фактическа обстановка и несъбрани дока­зателства. Според жалбоподателя правилно разходите на свързаното лице „Кардиго груп“ООД са префактурирани на жалбоподателя, тъй като двете дру­жест­ва са свързани лица и използват едни и същи активи за извършване на дей­ността си. В подкрепа на твърдението е ангажирано изготвянето на заклю­че­ние по ССЕ.

Съдът намира, че единствените доказателства, които се твърди да са в подкрепа на твърденията в жалбата за префактуриране на процесните разходи по фактура №1/30.10.2016г. са, че двете дружества са използвали едни и същи помещения за извършване на икономическата си дейност, наети от един и същ наемодател и намиращи се на един и същ административен адрес. Съгласно съдър­жанието на писмените обяснения, разходите са префактурирани, тъй ка­то „Кардиго груп“ООД не е започнало осъществяването на икономическата си дейност, икономическата дейност и на двете дружества е една и съща и съд­ружникът няма необходимост „да плаща сам на себе си“.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССЕ, съгласно което не са представени каквито и да било доказа­телства за правна връзка между двете дружества, от съдържанието на които да бъде направен извод, че процесните разходи следва да бъдат префактурирани. По делото не е спорно обстоятелството, че двете дружества са ползвали под наем едно и също помещение за извършване на дейността, но това не е осно­ва­ние за префактуриране на разходи, още повече, че са сключени отделни дого­вори за наем с един и същ наемодател. По отношение на консумативните раз­ходи, дори да се приеме, че подлежат на префактуриране от едното дру­жество на другото, няма представени никакви доказателства за направена договорка за преразпределението им.

Следва да бъде посочено, че са префактурирани не само разходи за ма­те­риали и външни услуги, но и за работни заплати и ЗОВ за лица, които са наз­начени по трудови правоотношения в „Кардиго груп“ООД и трудът им не е пре­дос­тавен под каквато и да било форма в „Метаморфоза груп“ООД.

Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, в ОПР на „Кардиго груп“ ООД за 2016г. са отчетени както направените разходи, така и съответстващи им приходи, които са обозначени като „нетни приходи от продажби“. Предвид лип­сата на каквито и да било първични счетоводни документи може само и единствено да се предположи, че декларираните приходи са именно от префак­турираните разходи, като по този начин от „Кардиго груп“ООД е спазен принци­път на съпоставимост между приходите и разходите.

Същевременно обаче, експертният извод на вещото лице е, че няма ни­как­ви доказателства префактурираните разходи да са пряко свързани с дей­ност­та на жалбоподателя и самото РЛ е следвало да извърши преобразуване на СФР с тези разходи именно на посоченото от ревизиращите органи по приходите правно основание – разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.            Съгласно раз­поредбата на чл.26 т.1 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, което означава всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават приход за дейността на ДЗЛ. Данъчното им третиране по реда на  ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието, за което доказателства следва да бъдат ангажирани именно от жалбоподателя. Такива дока­зателства не са представени нито при ревизията, нито при административ­ното и съдебно обжалване на РА, като заключението по ССЕ е изцяло в под­крепа на констатациите на ревизиращия екип.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна в тази си част, съответно обжалваният РА правилен и законосъобразен, в частта си на извър­шено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016г. със сумата в размер на 22 750,24 лв. на основание чл.26 т.1 от ЗКПО.

По отношение констатацията по т.3 не се ангажират никакви доказателст­ва относно твърденията в жалбата, включително изготвяне на заключение по ССЕ. В тази връзка, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на ревизиращия екип, че се касае за осчетоводени разходи за 2015г. и 2016г., които, предвид закупените вещи, не са свързани с дейността на РЛ, а за удов­лет­во­ряване на лични нужди на съдружниците.

Правилно и законосъобразно е извършено преобразуване на декларира­ния СФР на жалбоподателя, на основание разпоредбата на чл.26 т.1 от ЗКПО със сумите съответно в размер на 341,08лв. за 2015г. и в размер на 755,84лв. за 2016г.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия съдебен състав – за отхвърляне жалбата на ООД-то изцяло, като неоснователна.

            При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответ­ника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита вър­ху целия материален интерес, формиран с подадената жалба, на основание раз­по­ред­бата на чл.143 ал.4 от АПК, приложим съобразно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществе­ната юрисконсултска защита за материалния интерес по делото, който възлиза на 42 891,78лв. Изчислено съгласно разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение възлиза на 1 816,75 лева, което следва да се присъди в полза на НАП.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ООД със седалище и ад­рес на управление гр.Стара Загора, ЖК„Трите чучура“, бл.74, ет.12, ап.88, про­тив Ревизионен акт (РА) № Р-16002417007762-091-001 от 30.05.2018г., издаден от  В.А.– Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложила ре­ви­зията, и М.Г.-– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див, офис Хасково, Ръководител на ревизията, частично потвърден с Ре­ше­ние № 439 от 24.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”) – Пловдив, в ЧАСТТА на допълнително опре­делена дължима сума за корпоративен данък за 2015г. в размер на 17 241лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 784,21лв. и за 2016г. в размер на 2 350,61лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 277,70лв. КА­ТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“ООД със седалище и ад­рес на управление гр.Стара Загора, ЖК„Трите чучура“, бл.74, ет.12, ап.88, про­тив Ревизионен акт (РА) № Р-16002417007762-091-001 от 30.05.2018г., издаден от  В.А.– Началник сектор в ТД на НАП – Плов­­див, възложила ре­ви­зията, и М.Г.-– главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, офис Хасково, Ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 439 от 24.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”) – Пловдив, в ЧАСТ­ТА на допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2016г. в размер на 17 206,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 031,36 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА „***“ООД със седалище и ад­рес на управ­ле­ние гр.Стара Загора, ЖК„Трите чучура“, бл.74, ет.12, ап.88 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 816,75(хиляда осемстотин и шест­на­десет лева и седемдесет и пет стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в частта, с която производството е прекратено/с харак­тер на определение/ подлежи на обжал­ване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до стра­ните за постано­вяването му.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :