Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 13.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2316 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДИПОМ“ ЕООД, депозирана против електронен фиш серия Г № 0006070, издаден от ОДМВР – Русе, с който на дружеството жалбоподател, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че издаденият електронен фиш не съдържа изискуемите от закона реквизити като описание на нарушението и място на извършване на същото и не е съобразен с нормативните изисквания на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, както и не става ясно, какво нарушение е извършено от дружеството, тъй като липсва словесно описание на нарушението, а е посочено само и единствено, че е установено нарушение на КЗ, което е лишило санкционираното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност. На следващо място се ангажират доводи, че не е посочено ясно мястото на нарушението, а е посочена само абревиатура РЗПАБ 2. Релевират се доводи, че не е ясно дали устройството заснело нарушението е мобилно или стационарно и не могат да бъдат установени изискванията на които същото следва да отговаря и ако се касае за мобилна система, то разпоредбите във връзка с издаване на електронен фиш не важат и се прилагат общите правила на ЗАНН. По същество се оспорва извършването на нарушението.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.08.2019г., в 08,20 часа, в град Русе, бул. „България“ до РЗПАБ 2, посока на движение ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 543, било заснето с МПС – лек автомобил Ситроен Ц 5, с рег. № Р 65 07 КК, собственост на „Дипом“ ЕООД, което е извършило нарушение на Кодекса за застраховането – нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за което на дружеството собственик на моторното превозно средство е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, приложима на основание чл. 647, ал. 3 КЗ, но същият не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като не съдържа описание на нарушението. Последното е описано само като „нарушение на Кодекса на застраховането“, без да са отразени, каквито и да било съставомерни признаци на посочения, чрез неговата цифрова квалификация, състав на нарушение. Това съставлява съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице да бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, които субсумирани под хипотезиса на правната норма да сочат на осъществен състав на нарушение, съобразно дадената му от наказващия орган правна квалификация.
Така описано нарушението „установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“, не покрива изсикването на чл. 6 ЗАНН, тъй като не съдържа посочване на нито едно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено от санкционираното лице, което да е запретено от закона и да осъществява състав на административно нарушение, в частност такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, каквато правна квалификация е дадена от наказващия орган.
Липсата на описание на нарушението, както изисква изрично разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, което негова право включва да бъде запознат, както с дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието, така и с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в състава на същото.
На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена относимата санкционната норма.
Съдът намира за неоснователи и без опора в закона останалите възражения, залегнали в жалбата и поддържани в хода по същество, касаещи посочване мястото на нарушението, липсата на представен снимков материал и че неправилно е бил издаден електронен фиш, доколкото самото нарушение не е установено със стационарна камера.
Мястото на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, чрез посочване на конкретно място, а именно РЗПАБ 2 (Регионално звено „Пожарна и аварийна безопасност“ 2). Отделно от това само по себе си нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ не изисква, както се твърди в жалбата, преценка на зоната на действие на знаци, касаещи ограничение на скоростта на моторните превозни средства.
Без опора в материалите по делото са и доводите за липса на снимков материал, тъй като такива са представени от наказващия орган (лист 5 от делото)
По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което в настоящия случай е мобилна радарна система за видеоконтрол, поставена в автомобил на контролните органи на МВР, която е работела при стационарно положение на автомобила, което се установява от приложения по делото Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (лист 6 от делото). С измененията на ЗДвП ДВ, бр.19/13.03.2015г. е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи” както и отделните видове такива – стационарни и мобилни (§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТТС могат да бъдат разположени, както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Изменена и нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с АТТС, независимо от кой вид е АТСС. Израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не се отнася за използваното АТТС, поради което не се изключва използването на мобилни АТТС. Този текст касае издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Волята на законодателя, която се вижда и от мотивите на към законопроекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е при издаване на електронен фиш да се включат всички видове АТТС - стационарни или мобилни, доколкото и двата вида са „автоматизирани”, т.е. работят самостоятелно, без намеса на контролен орган. Използването на заснемащи технически средства е позволено по силата на чл. 165, ал. 3 ЗДвП. Редът и условията за използване на стационарни и мобилни автоматизирани технически средства се съдържат в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (Обн. ДВ бр. бр. 36 от 19.05.2015г.), където детайлно са разписани редът и условията за използване на стационарните и мобилните автоматизирани системи и правилата за използване на мобилни технически средства, както и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Самата мобилна система за видеоконтрол е техническо средство от одобрен тип, видно от приложеното Удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 3 от делото), което е преминало последваща проверка, видно от приложения по делото протокол № 4-37-19/20.08.2019г. (лист 4). Видно интрукцията за работа с мобилната система за видеоконтрол в т. 1.3 от същата, системата притежава възможност да установява и други нарушения на правилата за движението по пътищата, освен контрол на скоростта.
По гореизложените мотиви, издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0006070, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на „ДИПОМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление град Русе, ул. „Николаевска“ № 101, вх. 1, ет. 3, ап. 6, на
основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на „ДИПОМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Николаевска“ № 101, вх. 1, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА от 300,00 (триста) лева, представляваща разноски в хода на съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: