МОТИВИ към Присъда № 566/27.11.2019г. постановена по НОХД № 720/2019г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимата К.И.И. ***, е
за това, че: За времето от 19.02.2010г. до 31.01.2013г. в гр. Разград, в гр. Лозница,
обл. Разград и в с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ - експертно решение
№ 0110/20.01.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания
при МБАЛ “Св. Иван Рилски”- гр. Разград, приложен /по служебен ред/ към предложение
за пенсиониране вх. № 11635/12.07.2000 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и на социална пенсия за инвалидност и лично приложен към
заявление № МП-5781/19.02.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност,
подадени пред служител на Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/- Разград
до Директора на РУСО- Разград /понастоящем ТП на НОИ- гр. Разград/, лично приложен
и към Молба-декларация вх. № Л-88/24.03.2010 г. за отпускане на месечна добавка
за социална интеграция, подадени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”
/ДСП/ - гр. Разград/ с изнесено работно място - в гр. Лозница/ до Директора на ДСП-
Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер
на 6 874.26 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен
институт- гр. София, пари в общ размер на 682.50 лева, представляващи изплатени
месечни добавки за социална интеграция /за транспорт и за диетично хранене и лекарствени
продукти/, собственост на Агенция „Социално подпомагане”- гр. София, всичко на обща
стойност - 7 556.76 лева, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимата е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане
на подсъдимата и нейния защитник в проведеното разпоредително заседание. При
предварителното изслушване подс.И. е признала фактите, посочени в обвинителния
акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът й- адв.П. счита, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, като моли да бъде наложено наказание към минималния
размер, съобразявайки многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна
по така повдигнатото й обвинение, като й наложи наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК. На основание чл.53, ал.1 от НК следва да бъде отнето в полза на
държавата неистинския документ- експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания
при МБАЛ- Разград.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата К.И.И. е българска гражданка, с основно образование,
омъжена, пенсионер по болест, неосъждана.
В началото на 1997 г. тя подала молба до ТЕЛК за общи заболявания
към МБАЛ «Св. Иван Рилски» - гр. Разград /чрез РКМЕ - гр. Разград/ за да бъде първично
освидетелствана. Към нея приложила медицинските документи от направените й до тогава
прегледи и изследвания. След като членовете на комисията ги разгледали, те преценили,
че диагнозата на подс.И. е «Бъбречни инфекции /нефролитиазис. Пиелонефритис хроника.
Хипертония артериалис. Кор хипертоникум СН-1. Стенокардия при усилие и покой.».
Била й определена втора група оценка на трудоспособността със срок на инвалидността
до 01.02.1999 г. /за две години/ и й било издадено експертно решение /ЕР/ №
0415/15.02.1997 г., в което били отразени гореописаните констатации. ЕР било получено
лично от подсъдимата.
След това, на 21.02.1997 г. същата лично подала предложение
за пенсиониране - молба за отпускане на лична пенсия за социална инвалидност вх.
№ 1365/21.02.1997г. до Областен народен съвет, Дирекция „Пенсионно осигуряване”
/ДПО/ - гр. Разград, към което приложила горепосоченото истинското ЕР, тъй като
същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията.
Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка,
преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите
на тогава действащите нормативни актове подс.И. има право да получи исканата пенсия
и същата й била отпусната като започнало ежемесечното й изплащане.
След като наближил срока на изтичане валидността на горепосоченото
ЕР, подс. И. се явила за преосвидетелстване пред лекарската комисия при ТЕЛК- Разград,
била й поставена същата диагноза и й била определена същата група оценка на трудоспособността,
като й било издадено ЕР № 2303/12.11.1998г. със срок на инвалидността до
01.11.2000г. /отново за две години/. Решението било изпратено по служебен ред до
ДПО- Разград и подсъдимата продължила да получава отпуснатата й по-рано пенсия.
През 2000г. подс. И. пак се явила за преосвидетелстване пред
ТЕЛК- Разград. Отново й била поставена същата диагноза, но този път съгласно нормативните
изменения й била определена оценка на трудоспособността - 78,4 %, срокът на инвалидността
бил определен до 01.09.2002г. и й било издадено ЕР № 1941/29.09.2000г.
Нормативните изменения наложили И. да подаде ново предложение
за пенсиониране - молба за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и на лична пенсия за социална инвалидност вх. № 11635/12.07.2000г., вече
до Управление социално осигуряване, Дирекция „Пенсионно осигуряване” /ДПО/ - гр.
Разград. Към същото приложила истинското ЕР № 1941/29.09.2000г., тъй като то продължавало
да бъде задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. И този път служителите,
които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието
на така подаденото експертно решение и разпоредбите на тогава действащите нормативни
актове подсъдимата има право да получи исканите пенсии, които й били отпуснати и
започнало ежемесечното им изплащане.
След като наближил срока на изтичане валидността на ЕР, подс.И.
се явила за преосвидетелстване пред лекарската комисия при ТЕЛК- Разград. Съгласно
новите изисквания й била поставена водеща диагноза «Бъбречни инфекции», а като общо
заболяване «Хипертонична болест II степен, сърдечна и бъбречна форма, умерена към
тежка степен. Хипертонично сърце СН I-II ФК по Ниха. ИБС Антгина пекторис. Хроничен
калкулозен пиелонефрит. ХБН-0. Хронична желязодефицитна анемия.». Оценката на трудоспособността
й намаляла на 74,8 %, а срокът на инвалидността бил определен до 01.07.2004г. Било
й издадено ЕР № 1884/22.07.2004г. и същото било изпратено по служебен ред до ДПО-
Разград, като подсъдимата продължила да получава отпуснатите й по-рано пенсии.
Впоследствие на всеки две години подс.И. се явявала на преглед
пред ТЕЛК- Разград и й били издадени ЕР с № № 1946/09.06.2004г.,
1350/15.05.2006г. и № 0626 от 21.03.2008г. Във всички тях водещата диагноза на подсъдимата
била «Хипертонична болест на сърцето», а оценката на работоспособността й съответно
намалявала както следва - 72 %, 56 % и 54 %. ЕР били изпращани по служебен ред до
ДПО- Разград и подс.И. продължавала да получава отпуснатите й пенсии, като разбира
се, когато ТИР паднал под 70 % тя спряла да получава една от отпуснатите й пенсии,
а именно личната пенсия за социална инвалидност. Освен това размерът на личната
й пенсия за инвалидност поради общо заболяване също намалял, защото той се определял
като признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците
осигурителен стаж се умножавали с коефициент в зависимост от определеният процент
оценка на работоспособността, който съответно бил по-нисък.
Предвид тези обстоятелства - прекратяване получаването на
единия вид пенсия, намаляване размера на втората, видимо подобряване на здравословното
състояние и знаейки много добре каква е процедурата по издаване на ЕР, подс.И. била
наясно, че с явяването й на редовен преглед пред ТЕЛК и представяйки актуални медицински
документи, не би постигнала издаването на редовно и истинско ЕР, в което да е определен
желания от нея процент ТНР.
Поради тази причина, когато наближил срока на изтичане на
последното ЕР - 01.03.2010г. подс.И. не се явила на преглед за преосвидетелстването
й пред ТЕЛК- Разград, а се сдобила, по неустановен начин и от неустановено в хода
на разследването лице с неистински официален документ - експертно решение №
0110 зас. № 013 от 20.01.2010г. /т. 2, л. 122/, на който бил придаден вид, че е
издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания
при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В ЕР било посочено, че подсъдимата е с
водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на маточната шийка”, била й определена
80 % трайно намалена работоспособност (ТНР),
като за дата на инвалидизация била посочена - 14.05.1996г., а срок на инвалидността
- три години - до 01.01.2013г.
Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград на името
на подсъдимата било образувано медицинско експертно досие (МЕД), към което освен
горепосоченото ЕР, били приложени Протокол № 2149 от 12.11.2009г. на Обща клинична
онкологична комисия и епикриза от Комплексен онкологичен център - Русе ЕООД за новото
й заболяване и лечението й.
Видно от направената справка в информационната система на
КОЦ- Русе /т. 1, л. 122/ подс.И. не е регистрирана и не се води на учет в болничното
заведение, не е постъпвала за лечение там и съответно не са й издавани никакви медицински
документи.
1. Въпреки, че знаела,
че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са й издавали ЕР, на
19.02.2010г. подс. К. И. подала заявление за отпускане на лична социална пенсия
за инвалидност с вх. № МП-5781/19.02.2010г. /т. 2, л. 123/ до директора на Районно
управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение
на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. Е. Ю. А.. Към заявлението бил приложен
неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото
било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Освен това по служебен
ред неистинското ЕР било приложено и към предложение за пенсиониране вх. №
11635/12.07.2000г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и на социална пенсия за инвалидност, за да може подс.И. да продължи да получава
тази пенсии и съответно размера й да бъде увеличен.
Служителите, които обработили пенсионната преписка, преценили,
че с оглед съдържанието на така подаденото ново експертно решение и разпоредбите
на Кодекса за социално осигуряване, подс. К. И. има право да получи лична социална
пенсия за инвалидност, и да продължи да получава лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
С разпореждане № ********** от 08.03.2010г. /т. 2, л.
126/ на ТП на НОИ - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на обвиняемата,
като общият им размер за изплащане бил определен в размер на 195.92 лева месечно,
а с разпореждане № ********** от 10.03.2010г. /т. 2, л. 127/ на ТП на НОИ - гр.
Разград увеличен на 168.18 лева месечно.
По този начин за времето от 19.02.2010г. до 31.01.2013г. подс.
К. И. получила от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер на 6 874.26
лева, представляваща изплатени пенсии, които й били изплащани по изплащателен картон
от пощенска станция в с. Градина и по- късно по банков път.
С разпореждане № Ра-191/05.07.2013г. на ТП на НОИ - гр. Разград,
считано от 02.01.2013г., отпуснатите на подс. К. И. пенсии били спрени на основание
чл. 95, ал. 2 от КСО.
Така с деянието си, подс. К. И. е осъществила от обективна
и субективна страна, при пряк умисъл, състава на престъплението по чл. 212, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК /понеже се касае за периодични плащания, престъплението
документна измама се счита за довършено в момента на получаване на последното плащане.
Ето защо, понеже за посоченото време подс. К. И. периодично /всеки месец/ е получавала
неправомерно отпуснатите пенсии, деянието й следва да се квалифицира като продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК/.
2. На 24.03.2010г. подс.
К. И., в изпълнение на решението си системно да получава парични средства по неправомерен
начин, подала молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция
вх. № Л-88/24.03.2010г. /т. 2, л. 140/ за отпускане на месечни добавки за социална
интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред
св. И. М. А. - социален работник в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград.
В същата подс. К. И. декларирала, че притежава експертно решение
№ 0110 зас. № 013 от 20.01.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван
Рилски”-гр. Разград и го приложила. Като се запознал със същите, св. И. Алиев преценил,
че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента
на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на чл. 25 и чл.
29 от ППЗИХУ, подс. К. И. има право да получи исканите месечни добавки за социална
интеграция в размер на 9.75 лева всяка една от тях, поради което дал положително
становище.
Впоследствие със заповед № Л-88/01.04.2010 г. на ДСП - Разград
горепосочените добавки били отпуснати, а сумите били изплащани по банкова сметка,
***. К. И..
По този начин за времето от 01.03.2010г. до 31.01.2013г. подс.
К. И. *** парична сума в общ размер на 682.50 лева, представляваща изплатени интеграционни
добавки, посочени по-горе.
Така с деянието си, същата е осъществила от обективна и субективна
страна, при пряк умисъл, състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 НК /понеже се касае за периодични ежемесечни плащания/.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
почеркова и техническа експертиза /т. 2, л. 50-77/ е видно, че:
1. Подписът, положен
в ЕР № 0110/20.01.2010г. на позиция «председател», не е изпълнен от св. д-р В. К.
Ш.
2. Подписите, положени
в ЕР № 0110/20.01.2010г. на позиции «членове» НЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ, както следва: срещу
реквизит «членове» на позиция № 2 - св. д-р Р. Д. Д.; в реквизит «членове» на позиция
№ 3 - св. д-р М. К. М.; в реквизит «членове» на позиция № 4 - св. д-р Б. Г. Б.
3. Подписите положени:
- на позиция «получих
решението» в ЕР № 0110/20.01.2010г.,
- на позиция «подпис»
в «Заявление» с вх.№ МП 5781/29.02.2010г.,
- на позиция «подпис»
в «Молба-декларация» с вх. № Л- 88/24.03.2010г. не са изпълнени от подс. К.И.И..
4. Отпечатъка от кръгъл
тампонен печат положен в долна дясна част на втора страница на ЕР №
0110/20.01.2010г., е положен от оригиналния печат на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-
гр. Разград.
Видно от заключението на назначената по ДП съдебно-икономическа
експертиза /т. 2, л. 82-87/, подс. К. И. И., е получила за периода от
20.01.2010г. до 31.01.2013г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни
услуги, за хранителни и лекарствени продукти, общо в размер на 7556.76 лева. в т.ч.:
- пенсии в размер на
6874.26 лева;
- добавки за транспорт
в размер на 341.25 лева;
- добавки за хранителни
и лекарствени продукти за 341.25 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимата и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Нейното самопризнание
се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно-
показанията на свидетелите, съдебно-икономическа и комплексна съдебно-почеркова
и техническа експертизи, характеристика, справка за съдимост и др. Всички те са
единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа
обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието
си, при пряк умисъл, подс.К.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подс.К.И.И. се е ползвала от неистински
официален документ - Експертно решение № 0110/20.01.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш.
- за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и д-р Б. Г. Б. за „Членове”, а не
от лицето, което действително го било съставило.
Подсъдимата К.И. представила документа съответно пред служители
на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/
и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал
имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ,
използван от подсъдимата, като средство при осъществяване на документната измама,
била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите.
В случай, че подс.И. не е била представила неистинското експертно решение, то не
би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и месечни добавки
за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и месечни
добавки по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства. Вследствие на акта
на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи
- парични средства за пенсии в общ размер на 6 874.26 лева, месечни добавки
за социална интеграция /за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени
продукти/ в размер на 682,50 лева, общо в размер на 7 556.76 лева, преминали
във фактическата власт на подс.К.И..
От субективна страна подс.И. е извършила престъплението виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Съзнавала е, че използва неистински официални документи
и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала заблуждението
на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане като следствие
от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във
волево отношение подсъдимата е имала за цел да получи фактическата власт върху имуществения
предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои
предмета на посегателството, след като го получи.
«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои
в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се
разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в
момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното.
За посоченото време подс.К.И., периодично /всеки месец/ е получавала неправомерно
въз основа на представеното от нея пред надлежните органи неистинско решение на
ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция по
чл.25 (транспорт) и чл.29 (диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане
на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), поради което деянието следва
да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
В конкретния случай извършените от подсъдимата деяния са от един и същи вид, осъществени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимата за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното
състояние и възрастта на същата, направените самопризнания още на ДП, а като
отегчаващо такова- високия размер на предмета на престъплението, поради което й
определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на минимума- 2 години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и й
наложи наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Предвид чистото
съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето
на подсъдимата, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде
търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.53 от НК приложеното Експертно решение № 0110/20.01.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски- гр. Разград“ АД следва да бъде отнето в полза на държавата и
впоследствие унищожено.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: