№ 62
гр. Варна, 19.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500040 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
Въззивниците Т. И. Г. и В. И. И., редовно призовани, не се явяват.
Двамата се представляват от общия си процесуален представител адвокат
К. И. от АК-Перник, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд, редовно призован.
Представлява се от адвокат Л. В. от АК-Добрич, редовно упълномощена и
приета от съда, с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.
АДВ. И.: Да се даде ход.
АДВ. В.: Моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 70/03.02.2025г.:
Производството по в.гр.д. № 40/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. И. Г. и В. И. И., подадена
чрез адв. К. И., против решение № 250/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
53/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете им срещу Гаранционен фонд по чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ, за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП
на 14.05.2018г. смърт на Р. И. И., техен брат, в размер на по 70000лв. за всеки
1
от ищците и те са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд деловодни
разноски в размер на 250лв.
Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд е
неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му, за
уважаване на исковете им и за присъждане на разноски по приложен списък.
Сочили са, че съдът недооценил свидетелските показания за наличие на
особено близка житейска връзка и в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., чл.52 от ЗЗД и на
ТР 1/2016 г. за фактическия състав, обуславящ право на обезщетение на
неимуществените вреди на братята и сестрите на починалия и така достигнал
до погрешен извод за липсата на предпоставките за присъждане на такова
обезщетение за вредите от смъртта на брат им. Изложили са съображения за
Въззивниците са настоявали, че решението на окръжният съд е неправилно,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му, за
уважаване на исковете им и за присъждане на разноски по приложен списък.
Сочили са, че съдът недооценил свидетелските показания за наличие на
особено близка житейска връзка и в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., чл.52 от ЗЗД и на
ТР 1/2016 г. за фактическия състав, обуславящ право на обезщетение на
неимуществените вреди на братята и сестрите на починалия и така достигнал
до погрешен извод за липсата на предпоставките за присъждане на такова
обезщетение за вредите от смъртта на брат им. Изложили са съображения за
доказаност на предпоставките за присъждане на претендираните обезщетения:
смъртта на брат им при ПТП, причинено от неустановено чуждестранно МПС;
липса на виновно поведение на пострадалия и липса на доказано
съпричиняване на процесното ПТП; отговорност на ответника поради статута
му- в кръга на дейността му попадало обезщетяването на процесните вреди
съгл. чл.557, ал.1, т.1 вр. с чл.519, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането;
доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Сочили са, че ответникът преценил дължимост на
обезщетения за децата и съпругата на починалия в материалите по
отпускането на обезщетение, като преписките били изискани от тях, но не
били представени, поради което са молили съдът да приложи чл.161 от ТПК.
Молили са също за уважаване на доказателственото им искане за задължаване
на ответника да представи и всички преписки в цялост, или пък съответните
решения с мотивите им по извършените към другите близки на починалия
(майка, деца и съпруга) плащания съгласно молбата им по чл. 190 от ГПК пред
първата инстанция.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез юрисконсулт Я., е подал
писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му и за
2
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 540 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за тях, редовна
е и допустима.
С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без
уважение искането на въззивниците Т. И. Г. и В. И. И. по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника ГФ да представи всички преписки (в цялост) за
извършените плащания на обезщетения в полза на майката, съпругата и двете
деца на пострадалия.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената въззивна
жалба.
АДВ. В.: Поддържаме отговора. Оспорваме въззивната жалба като
неоснователна.
АДВ. И.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноските като претендираме държавната такса за
настоящата инстанция и разноските пред първата инстанция.
АДВ. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Претендираме само юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор по
въззивната жалба.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списък на разноските, представен от
въззивниците.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, тя е
подробна. Ще си позволя само да маркирам оплакванията ни - те се съдържат
според мен в това, че Окръжният съд е нарушил чл. 52 ЗЗД, нарушил е и
правилата за тълкуване и на чл. 52, и на тълкувателното решение на ВКС, като
не е съобразил приложимостта и на Европейската директива, посочени
подробно в жалбата. До приемането на тълкувателното решение и на
Директивата, ВКС беше приел пълно изолиране на братята и сестрите от
възможността да се претендират неимуществени вреди. Но след като
Европейската директива е издадена тя съдържа дефиниции, които не само, че
3
позволяват братът и сестрата да претендират неимуществени вреди, но ги
включва в най-близкия семеен кръг, тя ги поставя в легалната дефиниция до
членовете на семейството - деца и съпруг, и в този смисъл считам подходът на
Окръжния съд за твърде стеснителен, като той пренебрегва изцяло доказаната
съществуваща близост между доверителите ми и техния загинал брат.
Действително има разлика, не може само формалната връзка на роднинството
да обоснове основателност на такива претенции, но и тълкувателното
решение, и Директивата, а пък и житейски справедливо, и покрито според мен
е в чл. 52. Те ни казват, че когато ищците докажат съществуваща близка връзка
между загиналия брат и тях, то тогава те са легитимирани да претендират
обезщетението. И тук вече е неправилността според мен на решението на
Окръжния съд, тъй като то търси едва ли не някаква изключителност на
връзката като привежда примери, които са дадени в тълкувателното решение
като житейски примери, а не изчерпващи хипотезата на такава близост случаи
и поради това считам, че неправилно съдът прие за недоказана претенцията, в
смисъл недоказано основанието или недоказана близостта между брата,
сестрата и загиналия брат. Свидетелските показания ясно сочат такова нещо.
Тук сме изправени пред една хипотеза, в която формалности няма. Тук става
дума за житейски и морално-етични положения на отношения между близките
роднини и в този смисъл възможните хипотези на тези отношения са
безбройни. Не можем да търсим някаква особена изключителност, такава
каквато отговорът на жалбата иска от нас - какви да бъдат връзките между
братя и сестри над това, което сме доказали по делото, за да може да ни
легитимират като правоимащи на такова обезщетение.
Доказа се, че загиналият брат и ищците са били в трайно близки
отношения, в много човешки, в много близки отношения, те не надхвърлят
съдържанието на братството и роднинството, но то не е само формално, те не
са само братя и сестри, които да речем животът ни предлага такива случаи – с
години да не се виждат. С години те са били в много близък контакт, това го
казват и двамата свидетели много ясно, много точно казват колко тежко са
изживяли загубата на брата и ищцата, и ищецът, сочат съответни примери, и
очертават едни достатъчно топли, достатъчно близки за критериите на
тълкувателното решение, и за критериите на Директивата отношения.
Считам, че неправилно Окръжният съд разтълкува тълкувателното
решение на ВКС като съм изложил подробно в жалбата съображения за това,
като прекалено много завишават критериите за това какво е „близост.“
„Близост“ по смисъла и на Директивата, и на тълкувателното решение ясно е
посочено в текстовете, че е „нещо, което изпълва със съдържание формалната
връзка на брат и сестра и изисква от страните да докажат такова съдържание“,
а не просто с един акт за раждане да докажат формални роднински връзки.
Тъй като считам, че това е изпълнено, Ви моля да отмените решението, да
приемете, че имаме право на такова обезщетение, вече по размер с оглед на
справедливостта и на описаните, и доказаните от свидетелите вреди, да
присъдите пълния размер, защото го считам за разумно определен.
4
Пак ще се върна - тримата са били изключително близки, непрекъснато
са си ходели на гости, непрекъснато са говорели, имайки собствени семейства,
поддържали са топла, близка връзка, било е потресаващо за двамата ищци
загубата на брат им. В този смисъл и аргументацията на съда, че „едва ли не
когато човек има семейство вече връзката му с брата и сестрата се изпразва от
съдържание“, не може да се приеме. В тълкувателното решение и в
Директивата просто става дума за това претендиращите брат и сестра да
докажат нещо повече от формалната връзка, да докажат едни добри
отношения, считам, че това е станало - не просто добри, особено близки,
особено топли, предизвикващи особено високо страдание от загубата на
човека, така че считам, че те са в кръга на правоимащите. В този смисъл Ви
моля да постановите решение.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд като правилно
и обосновано. Съображения, доводи, възражения и оспорвания сме заявили
още в първоинстанционното производство, както и с отговора на въззивната
жалба, които моля да бъдат взети предвид и в настоящото - при постановяване
на съдебния акт. Според нас правилно съдът е приел, че не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки да се изпълни критерия по смисъла на
тълкувателното решение, което беше визирано от процесуалния представител
на ищците. Считаме, че точно с тълкувателното решение, а и от конкретно
събраните в хода на делото доказателства се установява, че не са доказани
конкретни житейски обстоятелства, които да обусловят създаване на такава
особена духовна и емоционална близост, която по изключение да допусне
включването на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия.
Установено е и считаме, че първоинстанционният съд правилно е
отбелязал, че е имало едни хармонични отношения между ищците и загиналия
техен брат, но те не надхвърлят рамките на традиционните за нормалното
българско семейство и нормалните отношения между братя и сестри в едно
българско семейство, без да се отличават с изключителност каквато
предпоставя тълкувателното решение, и каквито житейски примери са дадени
и в обстоятелствената част на тълкувателното решение. Моля да ни се даде
възможност за подробна писмена защита. Моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд и оставите жалбата без уважение.
АДВ. И. (реплика): При постъпване на писмени бележки моля да ги
получа и да предоставя и аз. Никъде, нито в тълкувателното решение, нито
директивата използва думата „изключителност“ за отношенията между братя
и сестри. Единствената разлика между кръга роднини, най-близкия кръг
роднини е тази, че братята и сестрите трябва да докажат действително близки
отношения, действително топли човешки отношения, не изключителни. В
този огромен житейски обем на конкретика тези отношения могат да бъдат
5
по-топли, могат да бъдат наистина в някаква много голяма помощ да бъде
единия брат на другия, или да имат човешки топла връзка каквато имаме тука,
която е унищожена със смъртта на човека. В края на краищата, в тази хипотеза
затова е предвидена отговорност на Гаранционния фонд именно в такива
случаи, а не да прилагаме такава формалност и да търсим изключителност за
нещо, което нито една форма не ни задължава.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни, в срок до 26.03.2025г.
включително, да представят в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6