Р
Е Ш Е
Н И Е № 48
гр. Пловдив, 14.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
и съдебен секретар КРАСИМИРА
КУТРЯНСКА, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНЧХД № 1591
/2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по жалба на защитника на подсъдимите срещу присъда № 20 от 19.06.2019г на
Районен съд Асеновград по НЧХД 54/2019г.
С присъдата първоинстанционния съд е признал подсъдимите С.А.Я. и
А.Т.Я. за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и е освободил всеки от тях по чл.78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от
по 1000лв. С присъдата подсъдимите са били признати за невиновни в това да са
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на основание чл.304 НПК
подсъдимите са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.130,
ал.1 от НК. В тази част присъдата не е предмет на обжалване. В тежест на
подсъдимите първоинстанционният съд е възложил
заплащането на направените от частния тъжител разноски.
В жалбата на
защитата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В
допълнението към нея се описва липса на преки и категорични доказателства за
постановяване на осъдителен съдебен акт, а от наличните косвени такива не може
да се направи извод за съпричастността на подсъдимите към вмененото им
престъпление. Изтъква се, че фактическите изводи не почиват на задълбочен
анализ на доказателствата по делото, като се твърди, че е пренебрегнато
обстоятелството за липса на очевидци на случилото се. Иска се в случай, че въззивният съд приеме обвинението за доказано да приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като се сочат аргументи в тази насока. В заключение се излагат съображения
за произнасяне на първостепенния съд по непредявено обвинение. Алтернативно се
иска преквалифициране на деянието по чл.132 ал.1 от НК.
Жалбата се
поддържа в съдебно заседание от защитника на подсъдимите и лично от тях. В
последната си дума подсъдимите С.А.Я. и А.Т.Я. желаят да бъдат оправдани.
Частният
тъжител и неговия повереник оспорват жалбата.
Изразяват становище за нейната неоснователност и желаят потвърждаване на
атакуваната присъда.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло
от настоящия съд:
Подсъдимият
С.А.Я. е син на подсъдимия А.Т.Я.. През 2017г. двамата и Р. А. Я. –майка на
първия и съпруга на втория подсъдим, заедно със свидетелите Д. И.
К., П. С. П. и З. Н. К., както и частния тъжител работели в кравеферма,
стопанисвана от „Е.“ ООД, чиито управители били свидетелите Н. А. А. и Я. А. А.. Кравефермата се намирала в с. П., обл. П. Двамата подсъдими, свид.
К. и Р. Я.работели като животновъди. Свидетелят Д. К. работел като ветеринарен
техник, а П.П. като ветеринарен лекар. Частният тъжител В.К. работел като инженер
поддръжка на инсталация и съоръжения за биогаз.
На 20.07.2017
г., сутринта, двамата подсъдими, Р. Я.и свид. З. К.
били на смяна и извършвали обичайната си работа. Свидетелите П.П. и Д. К. също били във фермата и по това време извършвали
ваксинации на кравите, като били подпомагани от животновъдите. През това време
своите трудови задължения в кравефермата във връзка с поддържането нормалната
работа на инсталацията изпълнявал и
частния тъжител К.. В един момент той забелязал, че има проблем със сместа,
която идвала от обора, където се намирали работниците, сред които и двамата подсъдими. Във времето между 9.00 и
10.00 часа, частния тъжител отишъл до въпросния обор. Извън работното
помещение, между подсъдимите и частния тъжител възникнал конфликт по повод
инсталацията, отвеждаща животинските изпражнения. При това частния тъжител
наругал и напсувал двамата подсъдими. Те се засегнали и също му отвърнали, като
в яда си го бутнали на земята, където му нанесли по няколко удара с юмруци.
Ударите им попаднали в главата, ръцете, краката и по гърба. Един от ударите бил
нанесен с помощта на тояга в областта на пояса отдясно на пострадалия. В един
момент двамата подсъдими преустановили ударите и се върнали в обора. Частния
тъжител напуснал мястото, като непосредствено след инцидента се обадил на
двамата управители на кравефермата, като им се оплакал, че е нападнат и бит от подсъдимите. Сигнал за
инцидента бил изпратен в РУП Асеновград, като във връзка с това на
местопроизшествието бил извършен оглед от полицейски служител, с което
започнало досъдебно производство № 561/2017г. по описа на РУ гр. Асеновград.
Образуваното досъдебно производство приключило с Постановление от 29.09.2017г.
за прекратяване на наказателното производство по общия ред, тъй като прокурорът приел, че не са налице данни за
такова, а са налице данни за престъпление от частен характер. Постановлението било
потвърдено с Определение №334/10.11.2017г.
по ЧНД №845/2017г. на АсРС, влязло в сила на
14.12.2017г., потвърдено с Определение по ВЧНД №2386/2017г. по описа на ПдОС.
Междувременно,
още в същия ден на гореописания инцидент, частният тъжител посетил РУ на МВР
Асеновград, където се срещнал със свид. Х. С. П.,
който изпълнявал задължения, като дежурен офицер. При проведения с този
свидетел разговор частният тъжител се оплакал от нанесения му побой и от
болките, които изпитвал по тялото. Здравословното състояние на частния тъжител
станало причина да се извика екип на Спешна медицинска помощ, Филиал
Асеновград, в състава на който *** бил свид. Й. Н.
Н.. След извършен преглед / карта № 1622310/20.07.2017г., л. 8 от ДП №
561/2017г./ тъжителят К. бил откаран с линейка и предаден в Спешно Отделение на
„МБАЛ Асеновград“ ЕООД гр. Асеновград.
Там му бил извършен допълнителен преглед с разчитане на изготвената
рентгенограма на дясна гръдна половина /л.15 - 17 от ДП № 561/2017г./. Вечерта
тъжителят се прибрал в дома си и разказал случилото се на съпругата си - свид. Т. В. К.,
показал й нараняванията, които получил вследствие нанесения побой.
На
21.07.2017г. частния тъжител посетил УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където
му бил извършен преглед от съдебен лекар в Отделение по Съдебна медицина. Във връзка с това му било издадено съдебно
медицинско удостоверение №732/2017г. /л. 27 от ДП /. На същата дата, тъжителят
посетил и намиращия се в с.Б. лекарски кабинет на общопрактикуващ
лекар Н. С. Д.. Свид.Д. също извършил преглед на
тъжителя и съставил амбулаторен лист № ***/21.07.2017г. Издал и болничен лист
№*** / л. 88-90 от НЧХД №35/2018г./, с
което на частния тъжител К. бил предписан 14 дневен режим на домашно лечение.
На 26.07.2017г. последният отново посетил свид. Д., който му извършил нов преглед и съставил
амбулаторен лист № 6520/26.07.2017г. След възстановяването си, тъжителят не се
върнал повече на работа в обекта.
Описаната
фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на гласните доказателствени средства, изводими от показанията на всички
свидетели, които е анализирал поотделно и в съвкупност при спазване на
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. По несъмнен начин в хода на производството пред първостепенния съд се
доказва авторството на деянието, механизмът на извършването му, времето,
мястото и обстановката на осъществяването му, независимо от липсата на преки
доказателства. В тази насока възражението на защитата е несъстоятелно.
Аргументирано районният съд е обосновал съдебният си акт въз основа на верига
от косвени доказателства, от която се извежда несъмнения извод за стореното
престъпление и неговите дейци в лицето на двамата подсъдими. Настоящият съд е
напълно съгласен с приетото от първата съдебна инстанция, че за факта на разправията
между тъжителя и подсъдимите свидетелстват Д. К. И . К., че участниците в
конфликта взаимно са си отправяли псувни, което лично са чули. Първият съд е
дал отговор и защо кредитира показанията на свид.К.,
прочетени съгласно нормата на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради липса на
спомен. На свой ред свид.П.
е възприел идването на полицейските служители на место и причината за това.
Освен това свидетелите Н. и Я. А. заявяват пред съда, а за Н.А. и приобщени по
реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК /поради липса на спомен/, че тъжителят и
на двамата се е оплакал и разказал за случилото се непосредствено след
инцидента. Същият ден такива възприятия е имал и полицейският служител П.пред
който тъж.К. отишъл да се жалва. Свидетелят описва
как за него без съмнение тъжителят е имал здравословен проблем и му е личало,
че изпитва болки, трудно дишал и стоял на стола /л.116 гръб, СП/. Доказателствени факти за получените наранявания освен от
този свидетел се разкриват и от заявеното от свид. Д.
– *** на пострадалия и от свид.Н. – ***, а и от свид.К. За последната, макар и съпруга на тъжителя,
обосновано АсРС е кредитирал с доверие показанията й,
тъй като са в синхрон с останалите доказателствени
източници и не разкрива съмнение за недостоверност.
На следващо
място описания механизъм на получените наранявания в тъжбата съответства на
изготвената от д-р М. Б. Съдебномедицинска експертиза /л. 65-86 СП/, приета от
съдебния състав и неоспорена от страните. Видно от заключението й и разпита в
с.з. пред районния съд на вещото лице става ясно, че при инцидента на
20.07.2017г. на тъжителя са били причинени: кръвонасядане
по главата, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане в поясната област,
охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица,
както и контузия на гръдния кош и множество повърхностни травми на гръдния кош,
които травми по отделно и по съвкупност причинили болка и страдание без
разстройство на здравето или налице е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, констатираните от него травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или
притискане със или върху такъв или неговото тангенциално действие, както и от предмет с цилиндрична форма и е
възможно да се получат по начина описан от пострадалия в тъжбата по делото, а
именно при нанасяне на удар с тояга по
гърба в поясната област и с юмруци по главата в централната теменна област и дясната гръдна
половина, при падане на земната повърхност и застъргване в нея на дясната
мишница, лявото коляно и подбедрицата.
По
юридическите критерии нараняванията като най-тежък престъпен резултат се субсумират в състава на леката телесна повреда по чл.130
ал.2 от НК, а не по ал.1 по предявеното обвинение, така както е приел и съдът в
обжалваната присъда и съответно е постановил и оправдателен диспозитив
в коментираната част.
Подсъдимите и
пред първата съдебна инстанция и пред настоящата не са давали обяснения, което
е и тяхно право.
Коментираната
верига от косвени доказателствени факти се подкрепя и
от писмените доказателства по делото – фиш от преглед от ЦСМП, амбулаторни
листове, болнични листове, резултати от изследвания, вкл.образно изследване,
справки съдимост, извадка от книга за пропускателния режим в РУ гр.Асеновград,
Заповед № 239з-409/29.06.17г. на Началник РУ гр.Асеновград за определяне на
дежурни служители и график за разследващи полицаи.
Правната
теория и съдебна практика са последователни и единодушни, че осъдителна присъда
може да се основава единствено на косвени доказателства (Решение № 59 от
17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II Н. О.. Решение № 80 от 26. II 1979 г. по
н. д. № 56/79 г. на II Н. О.). Свързването на всяко косвено доказателство само
по себе си с основния факт е от такова естество, че обсъдено във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и допринася да се
разкрие обективната истина досежно обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и то по начина, описан в частната тъжба.
В случая
очевидци на побоя няма, освен тъжителя, който не може да бъде свидетел в
наказателното производство от частен характер, тъй като качеството на свидетел
и тъжител не може да се смесва. Но в настоящия случай всеки свидетел пряко е
възприел факти, които косвено се отнасят към предмета на доказване и те
образуват такава верига, че единствено възможният извод е за авторството на
деянието в лицето на двамата подсъдими. Както се посочи по-горе една част от
свидетелите са възприели разправията извън обора, други – идването на полиция
на место, трети съобщеното им непосредствено след инцидента за случилото се,
нараняванията на тъжителя, притесненията му и търсенето на помощ. На следващо
място, съобщеното от него е проверено чрез освидетелстване с констатиране на
нараняванията му от съдебен лекар, а впоследствие и чрез способът за доказване
– съдебномедицинска експертиза, която също не е пряк източник на доказателства,
а служи за тяхната проверка. Вещото лице е посочило механизма на уврежданията
след преглед на всички налични медицински документи и е посочил, че те са вследствие
удари с ръце и юмруци, падане/застъргване по земята, удар с тояга /продълговат
цилиндричен предмет/ в областта на торса.
Защитната теза
на подсъдимите чрез техния защитник и направеното възражение в жалбата за
преквалификация на деянието по чл.132 ал.1 от НК е несъстоятелно. В хода на въззивното производство бяха назначени съдебнопсихиатрични
и психологични екпертизи на подсъдимите относно
въпросите за психичното им и емоционално състояние по време на деянието и дали
е имало фактори, водещи до изкривяване на възприетото от тях и поставянето им в
условия на силно раздразнение с оглед изследване на възможността да са
действали при физиологичен афект. Вещите лица М.Г. и Д.В. са заключили след
запознаване със всички материали по делото и
провеждане на експертни интервюта с подсъдимите, че и двамата към
момента на деянието не са били в необичайно състояние, с повлияни или променени
поведение и действия. Действията им са били целесъзнателно
насочени по повод на определен външен дразнител вследствие неудоволствено
отправени реплики. Последните са предизвикали възмущение, раздразнение и гняв,
които не са протекли в такава степен, че да затормозят психичните процеси и да
ги поставят в ситуация на дезориентация и объркване и така да затрудни
чувствително възможността на всеки един от двамата правилно да оцени
обстановката и да избере адекватно поведение.
Предвид
гореизложеното, за настоящия съд се налага несъмнения извод, че АсРС правилно е приел, че престъплението по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК е било
осъществено от двамата подсъдими в съучастие като извършители, виновно при пряк
умисъл. Всеки от двамата е бил съгласен с действия на другия и съвместно са
допринесли за настъпилия престъпен резултат. С.Я. и А.Я. напълно съзнателно и
целенасочено на инкриминираната дата са нанесли телесни увреди по пострадалия,
като не са действали в състояние на силно раздразнение.
Престъплението
за което подсъдимите са признати за виновни предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация или глоба. Прав е
бил първият съд, като е намерил, че в случая е приложим институтът на чл.78а от НК и по отношение на двамата. Налице са всички материалноправни
предпоставки за освобождаване на
подсъдимите от наказателна отговорност. Правилно първостепенният съд им е
наложил административно наказание глоба, което е преценил, че следва да е в
минималния размер от по 1000 лева за всеки от тях. Отчел е добрите им
характеристични данни, трудовата ангажираност, факта, че и двамата са били
раздразнени от отправената им обидни думи от тъжителя. Видно от
психично-психологичния облик на подеспертните при
двете експертизи, назначени от въззивния съд, водят
на извода, че ценностната им система е
била формирана от традиционната за общността и етноса, към който принадлежат,
при което семейната и родовата част се
преживяват като собствена чест и достойнство и са действали, водени от този
импулс, макар че са имали психична годност да изберат алтернативно поведение.
Прочее липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата, липсва и жалба с искане за утежняване на
наказанията. Налице е и изминал вече над две години и половина период от време
от деянието до момента на постановяване на присъдата.
Правилно първият съд е възложил
разноските в проверявания съдебен акт.
Пред въззивния
съд е представено от повереника на тъжителя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с вписано заплатено в брой възнаграждание за процесуално представителство в размер на
600 лева на адв.В.. С оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимите да
бъдат осъдени да заплатят поравно
направените разноски на частния тъжител и за настоящата фаза на процеса.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени
да заплатят и по сметка на Окръжен съд Пловдив направените разноски за двете
комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, като всеки от тях
заплати по 380 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20 от 19.06.2019г.,
постановена по НЧХД № 54 / 2019г. на Асеновградски районен съд.
ОСЪЖДА всеки един от двамата подсъдими С.А.Я. и А.Т.Я. да заплати на частния тъжител В.В.К. сумата от по 300 (триста) лева за процесуално представителство на въззивното производство.
ОСЪЖДА всеки един от двамата подсъдими С.А.Я. и А.Т.Я. да заплати сумата от по 380 (триста и
осемдесет) лева по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив направени разноски за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: