РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр. Хасково, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20225640200135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1253-002761/13.12.2021г. на
Началник на сектор ПП към ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предл.1
от ЗДвП съответно на осн.чл.174 ал.3 предл.1 е наложил на К. ПЛ. АНГ. ЕГН ********** от
гр.Хасково административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на осн.Наредба №1з-2539 на МВР са отнети
общо 12 контролни точки, както и за нарушение по чл.157 ал.5 от ЗДвП – съответно на
осн.чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя К.А.,
поради което го обжалва в срок. Не било извършено описаното нарушение, защото А. не
бил спиран при управление на МПС. Освен това от НП не можело да се установи кога и
къде било извършено нарушението – не ставало ясно къде жалбоподателя бил спрян за
проверка. Не ставало ясно и къде отказал да бъде тестван за употреба на наркотици.
Липсвали мотиви в НП и това накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Случило се
нещо различно – в жалбата подробно се излага различна фактическа обстановка, от
описаната в АУАН и НП, като главната разлика е, че А. не управлявал МПС. Излагат се и
правни доводи относно квалификацията по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Правят се и всички
оплаквания за липса на реквизити и нарушения на чл.40, чл.42, чл.43, чл.52, чл.55 и чл.57 от
ЗАНН.
Иска от съда да отмени НП изцяло.
1
Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково не оспорват и не изпращат
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2021г., около 00,25 часа, в гр.Хасково, по улица „Филип Тотю“, а
след това и по ул.“Ген.Колев“ жалбоподателят К.А. управлявал собствения си лек автомобил
„*************“ с рег.№*************. Бил забелязан и последван с патрулен автомобил
от св.С.Т. и св.Р.С., като на ул.“Ген.Колев“ в гр.Хасково, бил подаден светлинен и звуков
сигнал и жалбоподателят А. спрял за проверка, близо до висок жилищен блок.
При проверката, св.Т. и св.С. установили, че А. управлява МПС с Акт за
нарушение по ЗДвП, с изтекъл срок.
Св.Т. и св.С. забелязали и силно разширените зеници на жалбоподателя А.,
което е един от признаците за употреба на наркотици. К.А. бил отведен с патрулния
автомобил до РУ-Хасково, където било поискано съдействие от сектор ПП на ОД-МВР-
Хасково и бил изпратен св.К.М. – мл.автоконтрольор с „Дрегер Дръг Тест 5000“.
Жалбоподателят К.А. отказал да бъде тестван за употреба на наркотици.
Не дал и кръвна проба.
На място, в негово присъствие, бил съставен АУАН серия Д
№886312/05.12.2021г., връчен лично.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава както от АУАН, който с оглед
чл.189 ал.2 от ЗДвП е редовно съставен и има материална доказателствена сила, така и от
разпита на трима свидетели - св.К.М., св.С.Т. и св.Р.С., които дават еднопосочни,
последователни и безпротиворечиви показания в унисон с отразеното в АУАН и НП.
Съдът не даде вяра на нито един от другите 4-ма свидетели на жалбоподателя
– св.М.С., св.Н.Д., св.П.Л. и св.Х.В., по следните съображения:
Всички свидетелски показания в наказателния и административния процес се
преценят от съда по вътрешно убеждение, в контекста и във връзка с останалите
доказателства по делото.
Свидетелските показания нямат предварително определена доказателствена
тежест в процеса днес - за разлика от средновековния процес, при който, за да бъде оборена
думата на един барон или граф са били необходими свидетелските показания на цяло село,
защото са имали различна доказателствена тежест.
Последицата от това е, че твърденията на двама свидетели, ако са по-
достоверни и в унисон с житейската логика, могат да оборят показанията на четирима
свидетели и съдът не е длъжен да приема за вярно, това което твърдят 4-ма, само защото 4 е
повече от 2.
2
Съдът даде вяра на св.С.Т. и св.Р.С., защото например св.Т. е дългогодишен
служител на МВР, с богат житейски и около 17 г. професионален опит и вероятността да
лъже относно обстоятелството, че К.А. / с когото няма никаква връзка – родствена,
приятелска или друга/ е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка - е нищожно
малка.
Съдът не даде вяра на св.М.С. и св.Н.Д., първо защото са криминално
проявени и също защото са близки приятели с жалбоподателя. Правят впечатление в
показанията им почти съвършенно преплетени маркери – фрагменти, които да засилят
усещането за достоверност и истина на излаганата версия, за липса на управление на МПС,
които удобно и двамата си спомнят много точно и не пропускат да споменат.
Същото е със свидетелите П.Л. и св.Х.В., които са приятели с жалбоподателя и
също разказват твърде подредено и подготвено за липсата на съставомерния елемент
„управление на МПС“ с хитро преплетени повтарящи се фрагменти за „студеното време“,
„чакането в колата“, „връщането за ключовете“ и „високия блок“. И според съда тези двама
свидетели също са били предварително подготвени, за да подкрепят версията на К.А..
По тези съображения съдът възприе фактическата обстановка в АУАН и НП,
подкрепена от показанията на св.К.М., св.С.Т. и св.Р.С..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да
осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН.
Съдът прие, че жалбоподателят К.А. е управлявал МПС –лек автомобил
„*************“ с рег.№************* в момента на направената му проверка, след това е
бил спрян, поискан му е тест за употреба на наркотици, който А. е отказал.
Не е дал и кръвна проба.
Съдът прие за установено описаното в АУАН и НП административно
нарушение.
По-насетне – разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
3
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Размерите на предвидените в ЗДвП кумулативни наказания са твърди и без
възможност за индивидуализация. Това са и наказанията, наложени на К.А. – 24 месеца
лишаване от право да управлява МПС и 2 000 лв. глоба.
Освен това съгл.чл.6 ал.1 т.3 от Наредба 1з-2539 на МВР при отказ на водач на
МПС, трамвай или самоходна машина да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се
отнемат 12 контролни точки.
Отново твърд размер без възможност за индивидуализация.
Толкова са били отнети и на жалбоподателя.
Проверката е установила още, че А. управлява МПС с Акт за нарушение по
ЗДвП, с изтекъл срок.
Чл.157 ал.6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението
по чл. 190 ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му.
Именно такъв е конкретния случай.
Нарушено е задължението по чл.157 ал.6 от ЗДвП.
За това нарушение няма изричен санкционен текст и се прилага общата
бланкетна норма на чл.185 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
Именно такъв е конкретния случай.
Санкционният текст е правилно определен.
НП е правилно и законосъобразно и в тази му част.
Другите доводи в жалбата са неоснователни.
Мястото на нарушението е определено достатъчно ясно в АУАН и НП – в
гр.Хасково, при управление на МПС по улица „Филип Тотю“, а след това и по
ул.“Ген.Колев“. Има само 1 град Хасково в Р.България и само една улица „Ген.Колев“ в
гр.Хасково. Още по-точно конкретизиране не е необходимо. Както и друг път съдът е
отбелязвал в мотивите си – мястото на извършване на нарушението не е необходимо да бъде
посочвано с точност до квадратни метри, сантиметри или милиметри.
Градът и улицата са достатъчни.
И не само в това НП, но и във всички останали от десетилетия тази
конкретизация на място на нарушението е достатъчна. Още повече в предвид факта, че
понякога в Обвинителни актове, Частни тъжби и Присъди мястото на престъплението се
4
конкретизира само с града, в който е извършено, защото толкова е било възможно.
Няма маловажен случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН в конкретния случай.
Всъщност отказите от тестване за употреба на алкохол или наркотици,
обикновено се дължат именно на обстоятелството, че тези водачи на МПС, са употребили
алкохол или наркотици и се стремят да избегнат административна или наказателна
отговорност.
Управлението на МПС от употребили наркотици или алкохол водачи, е
изключително опасно за всички участници в движението. За това и законодателят е бил
толкова суров с предвидените санкции, които са много тежки – при отказ за тестване. Това
показва и оценката на законодателя, за високата степен на обществена опасност на тези
нарушения и при тях не може да има маловажен случай.
Вярно е изложеното за по-благоприятния закон, но то не се отразява по
никакъв начин на конкретния казус. Сключването на споразумение е само една възможност,
която зависи от преценката на АНО. Съответно, ако АНО избере да не го стори, това не
може да се обсъжда като съществено процесуално нарушение. Това с пълна сила се отнася и
за наказателния процес – ако прокурора не сключи споразумение, това не значи, че е
допуснал процесуално нарушение.
Изобщо нито административният, нито наказателния процес имат за
иманентна цел да бъдат максимално изгодни за нарушителя или подсъдимия.
Няма допуснати нарушения на чл.40, чл.42, чл.43, чл.52, чл.55 и чл.57 от
ЗАНН.
НП се явява правилно и законосъобразно във всичките му части и като такова
ще следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-002761/13.12.2021г.
на Началник на сектор ПП към ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.174 ал.3
предл.1 от ЗДвП съответно на осн.чл.174 ал.3 предл.1 е наложил на К. ПЛ. АНГ. ЕГН
********** от гр.Хасково административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на осн.Наредба №1з-2539
на МВР са отнети общо 12 контролни точки, както и за нарушение по чл.157 ал.5 от ЗДвП –
съответно на осн.чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок
от съобщаването му.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6