С решение № 152/ 28.07.2004 г. , постановено по гр.д. № 215 по описа за 2003 г. Момчилградски районен съд е отхвърлил предявеният от Мохамед Бекир Юмер от с.Китна , К- а обл. иск против ТП НОИ, РУ”СО” г. Кърджали и “Електростроежи “ АД г. Хасково за установяване на трудов стаж за времето от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. като недопустим. Производството по делото е прекратено по отношение същите страни. Против решението на районния съд е постъпила жалба от Мохамед Бекир Юмер от с. Китна ,К- а обл., който го атакува като неправилно , необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения . Оплакванията му се свеждат до следното: съдът не бил възприел правилно съдържанието на исковата молба , неправилно “Електростроежи” АД г. Хасково бил конституиран като ответник по делото , допуснатите до разпит свидетели и изслушани от съда означавало , че е налице писмено начало , в противен случай не би допуснал до разпит свидетели. Налице било писмено доказателства УП-30 № 9 от 07.02.2001 г. издадено от “Електростроежи “ АД г. Хасково , което е обсъдено от съда , но не са направени правни изводи относно вероятността на претендирания трудов стаж, а съпоставени писмените данни на свидетелските показания давали основание да се приеме, че на свидетелските показания следва да се вярва, защото те съвпадат по време ,място и длъжност . С оглед на това неправилно съдът е отказал да обсъди свидетелските показания . Допуснати били и нарушения на материалния закон , не била приложена разпоредбата на чл. 1 от УУТССР. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго по същество на делото , като уважи изцяло предявеният иск, като се присъдят и разноски по делото. В съдебно заседание поддържа жалбата . Представя писменни доказателства . ТП НОИ, РУ”СО” г. Кърджали оспорва жалбата . Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурора намира жалбата за неоснователна и недоказана . В констативния протокол ясно се казвало , че за исковия период не се намират разплащателни ведомости на осигурителя , в които жалбодателя да фигурира , при което не могат да се обсъждат свидетелските показания . Съмнително било тези свидетели да помнят точно кога е работил жалбодателя , след като и защитата му заявява, че изминал половин век от този момент . Окръжния съд, след преценка на доказателства , приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество обаче е неоснователна. Производството е по чл.97,ал.3, от ГПК във вр. с чл.1 и сл.от УУТССР. В исковата молба се твърди, че за периода от 10.02.1964 год. до 31.12.1964 г. е работил като ел. монтьор в “Елктростроежи “ АД г. Хасково при осемчасов работен ден , при помесечно заплащане на труда, посочено е и името на едно ,с което ищецът е работил . За установяване на трудовия си стаж ищецът е представил УП-30 № 9/ 07.02.2001 г. на “Електростроежи “ АД г. Хасково , в което е посочено , че трудовия му стаж в дружеството е от 10.02.1964 г. до 30.04.1965 г. или една година, два месеца и 20 дни . Представя и удостоверение изх. № 111/ 10.07.2003 г. на “Електростроежи “ АД г. Хасково , от което се установява, че в дружеството липсват писмени данни от които да е видно , че ищецът е работил като ел. монтьор за времето от 10.02.1964 до 31.12.1964 г. Моли съдът да приеме за установено по отношение на ответниците , че за времето от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. е работил като ел. монтьор при "Електростроежи" АД г. Хасково . В съдебно заседание от 26.02.2004 г. районния съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да представи такава , отговаряща на изискванията на чл. 2 от Наредбата за приложение на УУТССР и към молбата си да приложи удостоверения по чл. 1 и 9 от Наредбата и писмени доказателства , които установяват вероятността на трудовия стаж по чл.4 от УУТССР . В приетата от съда искова молба наред с обстоятелствата по чл.5 от УУТССР ищецът сочи, че вероятността на положения трудов стаж се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства- УП – 30 № 9 / 07.02.2001 г. на “Елктростроежи “ АД г. Хасково и удостоверение изх. № 111/ 10.07.2003 г. на “ Електростроежи “ АД г. Хасково. По делото е представен Констативен протокол вх. № 9/ 32.01.2003 г. на НОИ ,РУ”СО” г. Хасково, от което се установява, че за периода от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. е констатирано , че лицето т.е. ищеца не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя. За периода от 01.01.1965 г. до 30.04.1965 г. ищецът е вписан в Книгата за извлечение от разплащателните ведомости под името Мохамед Бекиров Ахмедов. На дружеството са дадени предписания да отмени удостоверение обр. УП-30 № 9 от 07.02.2001 г. и да издаде ново удостоверение за действителния трудов стаж на ищеца. Пред настоящата инстанция се представя писмо изх. № 175 от 18.11.2004 г. на “Електростроежи АД г. Хасково , от което се установява, че издадения от дружеството УП – 30 № 9 / 07.02.2001 г. е отменен , а данните от издадения УП- 30 № 13/ 23.01.2003 г. са извлечени от документи , отразяващи отработените дни през 1965 г. Така въз основа на този документ и други такива , установяващи трудовия стаж на ищеца с решение № 15/ 13.05.2003 г. Директора на НОИ , РУ “СО” г. Кърджали е оставил в сила разпореждане № 396/ 19.03.2003 г. , което е приложено към делото . При тези данни съдът следва да приеме , че за исковия период от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. ищецът не е вписан във ведомостите на “Електростроежи “ г. Хасково . Писмените доказателства сочат , че разплащателните ведомости за исковия период са налице , същите не са загубени или унищожени, при което следва да се приеме, че не са налице писмени доказателства , установяващи трудов стаж , положен от ищеца в “Електростроежи “ АД г. Хасково за преиода от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. като ел. монтьор.В случая се касае за установяване на трудов стаж по УУТССР , а не за установяне съществуването на трудово правоотношение по чл.357 от КТ . Данните по делото сочат, че при издаването на УП-30 № 13 от 23.01.2003 г. от “Електростроежи “ АД г.Хасково е извършена щателна проверка от осигурителния орган и е установено, че за посочения от ищеца период няма писмени доказателства . По делото не се представят и писмени доказателства – документи , издадени от работодателя , където ищеца е работил , които могат да послужат за писмено начало и са съставени въз основа на ведомости или други книжа , установяващи времето на претендирания трудов стаж . Независимо , че са налице убедителни доказателства , че за исковия период ищецът не е положил трудов стаж като ел. монтьор при “Електростроежи” г. Хасково, районния съд на основание чл.109,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 6 от Наредба за прилагане на УУТССР районния съд е положил усилия за изясняване на фактическата страна на делото като е оставил исковата молба без движение с указания, които обаче не са изпълнени от ищеца . С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че искът е недопустим .Съгласно чл.1,ал.2 от УУТССР удостоверението , че книжата , ведомостите и пр. са унищожени или изгубени е изискване за установяване на правния интерес на ищеца и без наличието на такова удостоверение следва да се приеме, че установителния иск по чл.97,ал.-3 от ГПК във вр. с чл.1 от УУТССР е недопустим. В тази връзка мотивите на районния съд се възприемат от настоящата инстанция . Независимо от това обаче съдът е постановил непрецизен диспозитив като е отхвърли иска като недопустим и едновременно с това е прекратил производството по делото по отношение на двамата ответници .Разпоредбата на чл. 1,т.3, изр.2-ро от УУТССР разпорежда искът да се предявява срещу съответните отдели “Пенсии” , или сега НОИ, РУ”СО” в Кърджали , при което не е следвало да се конституира “Електростроежи “ АД г. Хасково като ответник по делото, при което искът по отношение на дружеството е недопустим . Прочее,с оглед на изложеното съдът следва да отмени решението на районния съд в частта , с която предявеният иск е отхвърлен като недопустим , а в останалата част следва да бъде оставено в сила . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 152/ 28.07.2004 г. , постановено по гр. д. № 215 по описа за 2003 г., в частта, с която предявеният от Махомед Бекир Юмер от с. Китна, К-а обл. със съдебен адрес г. Златоград, ул. “ Стефан Стамболов” № 20, ет. ІІ, кантора на адв. Красимир Георгиев Гочев против НОИ, РУ”СО” г. Кърджали и “Електростроежи “ АД г. Хасково иск за установяване на трудов стаж за времето от 10.02.1964 г. до 31.12.1964 г. , положен в “Електростроежи “ АД г. Хасково е отхвърлен като недопустим . ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30 – дневен срок от съобщението на страните .
Председател: Членове :1.
2.
|