МОТИВИ
към Присъда № 187/19.11.2019г.
по НОХД 4661/2018г. по описа на РС-Бургас
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
по Досъдебно производство ДП № 1036/2016 г. по описа на 2 РУ ОД МВР Бург пор.
3561/2016 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Г.Д.И. с ЕГН
**********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
реабилитиран, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес:***, за това,
че на 17.10.2016г., в гр.Бургас, ж.к.*, в близост до бл.75, по хулигански
подбуди, причинил на Т.К.Я. с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в оток и зачервяване в областта на лявата ръка между рамото и лакътя, довели
до болка - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК.
В пледоарията си пред съда прокурорът заявява, че не
поддържа обвинението, доколкото от събрания на съдебното следствие доказателствен материал се установява различна фактическа
обстановка.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Д.Р. –
БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат
за невиновен.
В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Пред съда, производството по делото протече по общия
ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от
защитата и бяха приобщени относимите и необходими
писмени доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Д.И.
с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
реабилитиран, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес:***.
Към 17.10.2016г., свидетелите Т.К.Я., М.В.М. и Х.В.А., били съученици в
осми клас, при СУ „*“, находящо се в гр.Бургас, ж.к.“*“,
в близост до бл.75.
Към същата дата, обв.Г.Д.И., живеел на адрес: ***,
чиято тераса била ориентирана с изглед към беседка, находяща
се между СУ „*“ и бл.75, чието построяване било инициирано от обв.И.. Беседката била дървена, оградена и с покрив. По
средата имала дървена маса, а около масата имало пейки за сядане, долепени до
оградата й. Подс. И. притежавал пневматичен пистолет
марка „*“, модел „РМ“, кал.4,5мм. с идентификационен номер *.
На горепосочената дата, свидетелите Я., М. и А. били на училище първа
смяна. В голямото междучасие - около 10.00 часа, тримата си купили закуски,
след което седнали на беседката, находяща се между СУ
„*“ и бл.75, да закусват. Времето било студено. Св.Я. бил облечен с дебело яке,
а под него носел спортна горница с дълги ръкави. Я. седял върху оградата на
беседката, с крака върху пейките и с лице към блок 75. От мястото, където
седели свидетелите нямало пряка видимост към терасата на жилището, обитавано от
подс. И..
По същото време подс. И. бил в домът си, на
горепосоченият адрес. Същият чул гласове, които възприел като идващи откъм
беседката и излязъл на терасата на жилището си. От терасата, подс.И. видял, че в беседката са се събрали ученици -
свидетелите Я., М. и А., които седели стъпили с крака върху пейките и масата,
като И. могъл да ги види само от кръста надолу, заради покрива на беседката. Подс. И. помислил,
че свидетелите чупят беседката, извикал няколко пъти към учениците в беседката,
но тъй като същите не му обърнали внимание, влязъл в апартамента си, взел
пневматичният си пистолет зареден със сачми кал.4,5мм. и патрон с СO2, след което
излязъл с него на терасата и произвел няколко изстрела във въздуха по посока на
беседката. Разстоянието между терасата на жилището и мястото, където седял св. Я.
в беседката било 55,68 метра. Изстреляните сачми описали парабола и част от тях
паднали върху покрива на беседката. Свидетелите Я., М. и А. чули звука на
падащите сачми и първоначално помислили, че започва да вали дъжд.
В този момент Св.Я. изпитал болка в лявата си ръка, от вътрешната страна
между рамото и лакътя. Тогава тримата преценили, че по тях се стреля и
побягнали към СУ „*“. По пътя св. Я. видял, че има зачервяване на ръката на
мястото, където усетил болка. След като се върнали в училището, свидетелите Я.М.
и А. разказали за случилото се на учители, които подали сигнал за случая на
тел. 112.
На подаденият сигнал от ОУ„*“, същият ден, около обяд, в училището се
отзовали св.Д.В.Д. - командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“ при
02 РУ-МВР-Бургас и колегите му старши полицай Х.Д. и старши полицай П.П., които същият ден били на работа, дневна смяна,
съвместно като автопатрул с позивна
„Бреза 6“. На място полицейските служители провели беседа със свидетелите Я., М.
и А., които им разказали за случилото се малко по-рано същият ден, след което
св.Я. им показал лявата си ръка по която заявил, че е бил уцелен със сачма, в
областта между рамото и лакътя, при което се видяло, че по кожата на посоченото
от св.Я. място, има зачервяване. Веднага след това полицейските служители
посетили жилището на подс. И., който бил сам в
апартамента. При проведената беседа с подс. И.,
същият признал, че е стрелял с пневматичният си пистолет във въздуха, за да
сплаши учениците.
Подс. И. бил
съпроводен до 02-РУ-МВР-Бургас, където с протокол за доброволно предаване от
17.10.2018г. предал на полицейски инспектор *, 1 бр.пневматичен пистолет марка
„*“ с идентификационен номер *, 1бр.удостоверение на името на *С. - служебна
бележка № */03.09.2016г. за притежаване на пневматичен пистолет марка „*“ с
идентификационен номер *, 1бр. удостоверение - служебна бележка № */13.10.2016г.
на името на Г.Д.И. за притежаване на пневматичен пистолет марка „*“ с
идентификационен номер *, и 1бр. пластмасово шишенце със сачми кал.4,5мм. Подс. И. бил задържан за срок от 24 часа със заповед по
ЗМВР.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени
средства: показанията на св. Т.Я. (л. 41-гръб- 42-гръб); частично показанията на св.
Д.Д., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК (л. 67-68 от ДП), св. Ч.К. (л. 43-44),
св. Х.А. (л. 71-гръб и л. 72), св. М.М. (л. 83-гръб и
л .84), частично показанията на св. Х.Д. (л. 72-гръб и л.73), частично
показанията на св. П.П. (л. 73 и л.73-гръб) както и
частично от обясненията на подсъдимия, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК
(л. 84 от ДП).
От писмените доказателства: протокол за
доброволно предаване (л. 29 от ДП); Справка за съдимост (л. 14-15).
От експертизите:
Съдебномедицинска експертиза (л. 49-51 от ДП), включително и от отговорите на
вещото лице в съдебно заседание (л. 40 и 41-гръб), балистична експертиза-
Протокол №30 (л. 21-25 от ДП), както и отговорите на вещото лице в съдебно
заседание ( л. 41-гръб), балистична експертиза- Протокол № 105 (л. 137-138), както
и отговорите на вещото лице в съдебно заседание ( л. 139-гръб), както и
отговорите на поставените задачи от вещото лице Г. при проведения следствен
експеримент (л. 123-гръб и 124).
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи:
Съдът не кредитира обясненията на
подс. И., дадени в последното съдебно заседание, в
които заявява, че нямал сачми. Това противоречи на изложеното от него в
досъдебното производство, както и на целия доказателствен
материал. Съставът кредитира именно изложеното от подсъдимия в обясненията му
от 16.05.2018 г., където заявява, че е стрелял във въздуха, което се
потвърждава от свидетелските показания по делото.
Най-съществени за изясняване на
обективната истина по делото се явява показанията на св. Я., А. и М.. Съдът
кредитира изцяло изложеното от тях при разпитите им в съдебно заседание.
Техните показания са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви. Освен това
показанията им си кореспондират взаимно. И тримата свидетели заявяват, че не са
погледнали откъде се стреля и не са видели кой стреля по тях, което всъщност е
основното противоречие с показанията им, които бяха прочетени по реда на чл.
281 от НПК. В последните се посочват конкретно място- шести етаж на бл. 75, а
даже в показанията на св. М. се посочва и входа на блока, както и че лицето,
което е стреляло е било на 18-20 години. Съдът обаче не кредитира тези
прочетени показания, тъй като това противоречие не може да се обясни с изтеклия
период от време, защото ако свидетелите са запомнили с такава точност лицето и мястото,
откъдето е стреляно, включително номера на блока, остава необяснимо как в
съдебно заседание не успяха да посочат поне този номер, още повече, че
училището им е в този район. Напротив, в съдебно заседание свидетелите заявиха,
че не знаят номерата на блоковете, а св. М. (който е дал най-пълни подробности
на досъдебното производство) дори заявява, че номерът на блока им е бил казан
от полицейският служител, който ги е разпитвал в районното управление. От друга
страна, изглежда житейски много по-логично след като са осъзнали, че по тях се
стреля, свидетелите да са побягнали, а не да са гледали кой и откъде стреля. Кредитираните
показания на тези свидетели оборват и заявеното от подсъдимия на досъдебното
производство, че след като спрял да стреля, свидетелите го видели и той им
казал да се махат, тъй като съдът счита, че това е било защитна версия, за да
се наблегне на обстоятелството, че никой не е имал наранявания, за каквото
обвинение е бил привлечен като обвиняем.
Съдът не кредитира показанията на
св. Д., Д. и П. в частта, в която твърдят, че св. Я.,
М. и А. са им посочили терасата, от която било стреляно, тъй като последните
трима категорично заявяват, че не са погледнали откъде се е стреляло, а са
побягнали. В останалата им част показанията на тези свидетели следва да бъдат
кредитирани, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК, тъй като
липсват основания да се счита, че същите са предубедени.
Тук е мястото да се отбележи, че
на практика противоречията в свидетелските показания относно това по какъв
начин е установено, че именно подс. И. е стрелял и
дали някой го е видял, са ирелевантни в случая,
доколкото самият подсъдим в обясненията си на досъдебното производство
признава, че именно той е произвел изстрелите и е предал доброволно оръжието.
Следва да бъдат кредитирани и
показанията на св. Ч.К., доколкото същата излага твърдения за по-късно
осъществили се факти и изложеното от нея не е в противоречие с останалия доказателствен материал. Съставът не взема предвид
показанията на св. Д.И., прочетени по реда на чл. 281 от НПК, тъй като същите
по никакъв начин не допринасят за разкриването на обективната истина и в тях не
се съдържат факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Съдът кредитира и всички писмени
доказателства, приложени по делото, като същите не са били оспорвани от
страните. Също така, страните не направиха възражения във връзка с извършения
следствен експеримент в съдебно заседание на 24.09.2019 г., поради което съдът
използва и направените констатации. Св. Я. посочи мястото, където е седял в
момента на инцидента, като неговите твърдения кореспондират с останалия доказателствен материал. По време на следствения
експеримент от страна на вещото лице Г. бе извършено и измерване на
разстоянието от терасата на жилището, обитавано от подсъдимия и мястото, където
е седял св. Я., като липсват основания нейните заключения да не се кредитират.
Съдът кредитира и заключенията на
изготвените по делото съдебномедицинска и две балистични експертизи, като
същите отговарят пълно, ясно и точно на поставените въпроси и са изготвени от
компетентни лица. Също така следва да бъдат кредитирани и отговорите на вещите
лица, дадени в съдебните заседания, които допълват писмените им заключения.
Следва да се отбележи, че първата балистична експертиза, изготвена на
досъдебното производство дава яснота относно характеристиките на използвания от
подсъдимия пневматичен пистолет, докато при назначената в съдебно заседание
балистична експертиза бе извършена експериментална стрелба, поради което двете
експертизи не си противоречат, а се допълват.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна
се установява, че лицето Т.Я. е получило зачервяване в областта на лява ръка, между рамото и
лакътя, което е довело до болка.
От обективна страна
също се установи, че подсъдимият Д. е възпроизвел изстрели с пневматичен
пистолет в посока беседката, където се е намирал Я..
За да е налице
престъпление, е необходимо също така да съществува причинно-следствена връзка
между деянието на дееца и настъпилото телесно увреждане. Безспорно обаче се
установи, че със своите действия подсъдимият е нямало как да причини въпросното
телесно увреждане на Я., т.е. безспорно се установи липсата на такава причинно-следствена
връзка. Това следва най-вече от изготвената на съдебната фаза балистична
експертиза, от която се установява, че при стрелба на 50 метра с процесното оръжие не може да се достигне мишена. Вещото
лице С. разясни в съдебно заседание, че беседката, в която се е намирал Т.Я.
може да бъде достигната от изстреляната сачма само при изстрел във въздуха, при
който се образува парабола, при което обаче енергията на сачмата ще е много
малка. Нещо повече, при проведената експериментална стрелба е бил използван
чисто нов резервоар с газ, като въпреки това мишената на 50 метра не е била
достигната, а вещото лице разясни, че колкото повече се използва един
резервоар, толкова повече намалява енергията на изстрела. Иначе казано, и при
максимално добри условия не е била достигната мишената на 50 метра.
От отговорите на
въпросите на вещото лице М. по съдебномедицинската експертиза пък се
установява, че за да е налице увреждане от вида, който е получил Т.Я., следва
да има осуркване на сачмата в кожата на пострадалия.
Последното в случая се явява невъзможно, както с оглед отговорите на втората балистичната
експертиза, така и с оглед обстоятелството, че при следствения експеримент се
констатира, че от терасата, от която е произвел изстрели подсъдимия, заради
покрива на беседката, тялото на Я. се вижда единствено от кръста надолу. Освен
това, самият св. Я. заявява, че е бил с анцуг и яке, като дрехите му не били
скъсани, т.е. очевидно не е имало пряк контакт на някакъв обект (сачма) с
кожата му.
От всичко
гореизложено следва изводът, че не е било възможно чрез произведените изстрели
от страна на И. да е било причинено увреждането на св. Я., което е посочено в
обвинителния акт, като сачмите са могли да попаднат единствено върху покрива на
беседката, където се е намирал свидетелят. Поради това липсват и признаците от
обективна страна на престъплението, което е вменено на подсъдимия, което
обезсмисля обсъждането на признаци от субективна страна, доколкото вината е
отношение на дееца към извършеното от него и неговия резултат, а в случая резултат
липсва. Липсата на признаци от състава на престъплението в конкретния случай и
по-конкретно липсата на причинно-следствена връзка означава, че деянието, за
което е повдигнато обвинение на И. не е извършено, поради което и на основание
чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК.
По веществените доказателства:
Съдът счита, че не е
налице нито една от хипотезите на чл. 53 от НК, поради което веществените
доказателства, намиращи се на съхранение във Второ РУ-Бургас - 1бр.пневматичен
пистолет марка „*“ с идентификационен номер *, 1бр.удостоверение на името на *С.
- служебна бележка № */03.09.2016г. за притежаване на пневматичен пистолет
марка „*“ с идентификационен номер *, 1бр. удостоверение - служебна бележка № */13.10.2016г.
на името на Г.Д.И. за притежаване на пневматичен пистолет марка „*“ с
идентификационен номер * и 1бр. пластмасово шишенце със сачми кал.4,5мм.,
следва да бъдат върнати на подсъдимия.
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че подсъдимият бе признат за невиновен в извършване на
вмененото му престъпление, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по
делото разноски остават за сметка на държавата.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.