Р Е
Ш Е Н
И Е №25
гр.В**, 01.04.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на десети март две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН*П***
2. Д** М**
при секретаря В* К* като разгледа докладваното от съдия Ан* П*
въззивно гражданско дело №44 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от ОД на МВР-В** против решение № 606/06.12.19г. по гр.д.№2268/19г. на
ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А.С.Т. от гр.К** следните суми:
-сумата от 622,24
лв./главница/, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 08.08.2016 г. до 02.11.2017 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска до пълния
претендиран размер от 756.07 лв..
- сумата от 133,83 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 622.24 лв.,считано от падежа на всяко
дължимо за исковия период възнаграждение до 08.08.2019 г..
-сумата
от 254.88 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
иска, като е отхвърлен иска до пълния му размер от 300.00 лв. и направените по делото разноски.
Иска
се да се отмени
решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано по следните съображения: крайните правни изводи на първоинстанционния
съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесиите
служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били подкрепени с
доказателствен материал. Поддържа се, че бил неправилен изводът на Съда за субсидиарното приложение в
процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която наредба е нормативен акт издаден по приложението на нормите на КТ, поради
което не може да намири приложение при наличието на служебно правоотношение между
страните по делото. Подържа се, че на 01.01.18г. е влязла в сила нормата на чл.9г от НРВПО,
съгласно която отработените часове на работника или служителя, който в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на роботното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата се отчитат за
извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие по силата на параграф 3 от
ПМС №131/05.07.18г. в чл.9г от Наредбата
думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличени-т.е. отчетените
в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневните броят им със сигурност е над броя отработени часове, определени по
чл.9б. от НРВПО. Иска се да бъде взето предвид, че за периода от 01.01.18г. до 17.07.18г. е
десйтвало правилото на чл.9г. от НРВПО, съгласно което извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни. При сумарно изчисляване на работното време отработените часове
/фактически отработените часове, към които се прибавят часовете получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143% се определя в края на
отчетния период и се съпоставя с работните часове при нормална продължителност
на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен инзвънреден труд и съответно
–тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се и
направените по делото разноски. В случай, че съдът не уважи жалбата се иска да
бъде намалено поради прекомерност
направените от отнетника разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил
е писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, в
който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната
жалба. Претендират се направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
ВОС ,за де се произнесе, взе
предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на А.С.Т. от гр.К** против О Д на МВР-В**. Твърди се от ищеца, че
от 2002 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на
територията на гр. К**, обл.В**. Сочи, че през периода
08.08.2016 г. до 02.11.2017 г. работи като младши оперативен дежурен в РУ – К** при ОД- МВР – В**, като през цялото това
време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 24 часа,
поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.
Поддържа, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен
труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му
месечно възнаграждение, ответникът следвало да му изплати и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Излага че, ответникът не му
е заплатил извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този
извънреден труд.Твърди, че, през целия исков период е осъществявал дейността си
по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени
протоколи и графици при работа със специфични условия при 24 часови смени и
сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно
приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По конкретно: един ден на работа /24 часа/ след
което три дни почивка.
Сочи, че тъй като през целия исков период е работил на 24 часови смени, то
дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 и ли 8 и излага, че общо
положеният от него нощен труд за целя исков период е в размер на 768 часа. При
коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 878 часа, от които след приспадането на
768 часа се получава общо извънреден труд в размер на 110 часа, за който счита,
че му се дължат общо 1060.00 лева или по 9.61 лева на час извънреден труд,
формиран от дължимото му се трудово възнаграждение с получено допълнително
възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд. Поддържа,
че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент
1.143 е нормата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й, при
липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване
на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата. Твърди,
че по силата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Поддържа,
че съгласно чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Коефициентът се определял като нормалната продължителност на работния ден 8 ч.
дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143. Сочи, че за периода от 08.08.2016г.
до 02.11.2017г. е полагал
нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на
нощните часове в дневни не му е заплащано. Излага,
че през всеки един месец от исковия период /с изключение на този, в който е бил
в отпуск/ е полагал извънреден труд. При сумарното му изчисляване положеният от него извънреден труд за
всяко едно тримесечие е около 40 часа. Общо за исковия период, около 440
часа, за който труд му е изплащано допълнително възнаграждение.Твърди, че за
всеки отработен час нощен труд, ответникът му е изплащал добавка от 0.25 лева. Уточнява, че относно
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в общ размер от 150.00
лева, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за
изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което
се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно
ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на депозиране на исковата
молба /08.08.2019 г./. След допуснато изменение се
иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 756.07 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
08.08.2016г. до 02.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /08.08.2019 г./ до окончателното изплащане на
сумата,както и сумата в размер на 133.83 лв,представляваща обезщетение за
забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на
задълженията до 08.08.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище
за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно
правоотношение с ОД на МВР- В**.
Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за
всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа,че ищеца е служител на МВР и в тази връзка е приложим
единствено ЗМВР, а
не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Между страните не е налице
спор, че през исковия период от 08.08.2016г. до
02.11.2017г. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника,като се представени справки за трудовото
възнаграждение на ищеца ,както и графици за отработени смени.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през
периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. ищецът е отработил 88 нощни смени или 704 нощни часове.
Вещото лице е посочило, че
при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на
нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са
в размер на 101 часа. В заключението е отразено , че допълнителното
възнаграждение, представляващо
възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на
622,24 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период, изчислен по периоди на
възникване/ по тримесечия/ до 08.08.2019г., възлиза на 133,83 лв. За да уважи предявените
искове ВРС е приел, че в
разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се
явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера
на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От
значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9
ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015
г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съобразно чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се
поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.ВРС е приел,че от
събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо
на 101 ч./положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото възнаграждение
съобразно ССчЕ е в размер на 622,24лв. Предвид изложеното предявения главен иск
следва да бъде уважен частично ,а именно за сумата от 622.24 лв., ведно със
законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, като в останала част да пълния размер от 756.07 лв. иска следва да се отхвърли.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок. На основание чл.
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко дължимо вземане до 08.08.2019 г.
Съгласно заключението на
съдебно счетоводната експертиза за исковия период обезщетението за забава
възлиза в общ размер от 133,83 лв., който съвпада с претендирания, поради което ВРС е уважил иска
изцяло.
При така установената фактическа
обстановка ВОС
приема за установено от правна страна следното :
Обжалваното решение,
предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд
правилно е дал правна квалификация на правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка
с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР. За да бъде уважена такава
искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти: фактът на възникване на
служебно правоотношение с ОДМВР- В**,
че е полагал нощен труд за исковия период от 08.08.2016 г. до 02.11.2017 г.,
който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера
на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването
му със съответния коефициент. Искът
се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З
ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и
че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Същата
е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел, че липсата на такава норма
не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. За пълнота на изложението
въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този коефициент е 1,143 и
че се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8
часа (установена
в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически
начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Може да се обобщи ,че
в горната наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда
и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лицао със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители
,полагащи труд. Поради това включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период. С
оглед на гореизложеното се явява
правилен изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по своето
основание. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение
за забава, както правилно е прието от ВРС.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78,ал.2
от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото от
страна на ответника е представен договор за правна помощ в размер на 700лв. С
оглед обема на предоставената помощ по делото, неголямата фактическа и правна сложност
на делото и направеното възражение за прекомерност на възражението, съдът
счита, че на основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението, което следва да бъде
присъдено следва да бъде в минималния размер на чл.36 от ЗАдв. Съгласно
чл.36,ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Предвидения минимален размер на адвокатското
възнаграждение в чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес до 1000лв. какъвто е в
настоящия случай е 300лв. която сума следва да бъде присъдена на ответника.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №606/06.12.19г. по гр.д.№2268/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-В** да заплати на А.С.Т. от гр.К**,
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
На
основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: