Решение по дело №887/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „ВИМПЕЛ-ГМ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. П. М. - управител, [ЕГН] чрез: адв. А. П. К.- З.. ПлАК, рег.№ **********, със служебен адрес: гр. Плевен, [улица], ет.4, офис 25, против Заповед №3286з-3513/24.09.2024г. на Главен комисар/Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с която е отнет лиценз № 3/02-465/25.03.2020 г., за извършване на дейност по ал. 1, т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т. 3 (сигнално- охранителна дейност) от ЗЧОД, на територията на област Плевен, издаден на „ВИМПЕЛ- ГМ“ ЕООД, ЕИК *********.

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е необоснована и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че във връзка със задължения на дружеството, към НАП е образувано публично изпълнително дело № ********* от 2023г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен. Към 12.09.2023г. задълженията по изпълнителното дело са в размер 4395,71лв. - главница, 754,88 - лихви - общо 5150,59лв. По образуваното изпълнително дело е изпратено по електронен път съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК. Наложен е запор на фирмена банкова сметка. Поради това, че не е получено изпратеното съобщение за доброволно изпълнение, сумите, които са постъпвали по запорираната фирмена сметка, са се натрупвали, без да могат да постъпят по изпълнителното дело за погасяване на задължението. Твърди, че е налице пропуск в администрирането на изпълнителното дело, тъй като законът дава и други по- надеждни начини за уведомяване на длъжниците - писмено, по телефона, с посещение на място - чл. 182, ал.2, т. 1. В резултат сумите, които са постъпвали по сметката на дружеството, не са привеждани за погасяване на задължението, а са се натрупвали. Позовава се на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, според която електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Твърди, че по изпълнителното дело няма получено потвърждение за получаването на изпратеното съобщение, което да е удостоверено от органа по приходите, в съответствие със закона. Сочи, че управителят на санкционираната фирма се е явил в ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен на 10.09.2024г., запознал се със съдържанието на Съобщението за доброволно изпълнение по делото. На 11.09.2024г. по делото е постъпила сумата от 2562,71 лв., след което е извършено разпределение по кредитори. След погасяването на задължението по изпълнителното дело, дължимата сума по делото е била 4 629,91 лв. / в т.ч. 3231,80лв. - главница и 1398,11- лихва/, която сума е по-малка от 5 000лв., изискуема по закон, за да е налице задължение на органа по приходите да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензни - чл. 221, ал.6 от ДОПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ДОПК, според която, в случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3 от чл. 182, ал.З от ДОПК, което е сторено от органа по приходите на 13.09.2024г. Твърди, че по запорираната сметка регулярно постъпват суми от клиенти на дружеството, които погасяват задължението му към органа по приходите и към 2.10.2024г. задължението по изпълнителното дело е 4 440лв. Към 8.10.2024г. има ново постъпление по изпълнителното дело в размер на 224лв.

Твърди, че при издаването на оспорената заповед е нарушен принципът на чл. 6, ал.5 от АПК за съразмерност, който задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната цел. Административният орган не е обсъдил размера на задължението към датата на издаване на оспорваната заповед, както и възражението от представляващия фирмата. Не е взел предвид административните пропуски по водене на изпълнителното дело, като в продължение на една година от образуване на делото публичният изпълнител не е направил усилия да уведоми длъжника и по друг надлежен начин, освен на електронен адрес. В резултат по запорираната фирмена сметка са постъпвали суми от дейността на фирмата, които не са погасявали задължението, а са се натрупвали. В случай на активно администриране на изпълнителното дело, образувано през есента на 2023г., дължимите суми към органа по приходите биха били регулярно погасявани.

Жалбоподателят сочи, че за да бъде законосъобразен административният акт, следва да съответства на целта на закона, като е издаден при разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на предоставената му власт, каквато изисква разпоредбата на чл. 6, ал.1 от АПК. Актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, съобразно чл. 6, ал.5 от АПК. Административният орган, при липсата на предвидени в специалния закон по-леки мерки, е следвало да съобрази тежестта на последиците за функциониране на фирмата, чиито лиценз се отнема. Определено отнемането на лиценза във всеки случай при наличие на задължения към държавата или осигурителните фондове, независимо от техния размер, е прилагане на тежка санкционна мярка, което води до преустановяване на дейността на фирмата, подлежаща на лицензиране, както и препятства изпълнението на сключените вече договори за охрана и възникване на задължения за неустойки към контрагентите. Счита, че към датата на издаване на обжалваната заповед, не са били законовите предпоставки за отнемане на лиценза на фирмата.

Поради изложеното счита издадената заповед за незаконосъобразна и несъобразена с целта на закона. Твърди, че има сключени договори за охрана, като плащането се извършва по запорираната сметка, което е гаранция, че издължаването на сумите по изпълнителното дело ще продължи ежемесечно. Регулярното постъпление на гарантирани суми ще доведе до погасяване на задължението към органа по приходите. Отнемането на лиценза би довело до непоправими последици за фирмата, както и за контрагентите, като и събираемостта на задължението към НАП би се затруднила.

Моли за отмяна на оспорената заповед, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.З. от АК-Плевен с пълномощно на л.6 от делото, която излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли за нейната отмяна, претендира разноски.

Ответникът – Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. Представил е писмени бележки с вх.№7095/19.12.2024 год., в които е изложено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед, в заключение се пледира за отхвърляне на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На дружеството-жалбоподател e издаден Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №3/02-465/25.03.20220 год., за извършване на охрана на имуществото на физически или юридически лица и за извършване на сигнално-охранителна дейност – л.52 от делото.

В ГД „Национална полиция” е постъпило приложеното на л.66-69 Уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК с № [рег. номер]-053-0000436/21.05.2024 г. по описа на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, офис Плевен, с което ГДНП-София е уведомена, че „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД, ЕИК ********* има непогасени публични задължения в размер над 5000 (пет хиляди) лева. Същите са формирани въз основа на подадени Декларации образец 6 за ЗО, Декларации за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., Данъчни декларации по ЗКПО и Фактура по разноски за застрахователна оценка в период от 2020 г. до 2023 г., видно от приложената към уведомлението справка.

Заместник-директор на ГДНП е изпратил до Директора на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен приложеното на л.65 от делото писмо, с което, във връзка с уведомлението за наличие на задължения на дружеството-жалбоподател, е поискал информация от ТДНАП дали е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията на дружеството.

От страна на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен до ГДНП-София е изпратено приложеното на л.64 писмо изх.№[рег. номер]-178-0011412/27.05.2024 год., с което последната е уведомена, че по изпълнително дело №*********/2023 год. няма постъпил погасителен план за погасяване на задълженията, нито е допуснато отсрочване или разсрочване на същите.

До дружеството, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изготвено съобщение peг. 328600-38047/07.06.2024 г.-л.61-62, че започва производство по отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, поради наличие на задължения към държавата или осигурителните фондове за ДОО. Поканата е изпратена за връчване на дружеството с препоръчано писмо, чрез „Български пощи" ЕАД и видно от обратната разписка на л.63 от делото, съобщението е връчено на управителя Г. П. М. на 11.06.2024 г.

Във връзка с изпратеното на основание чл. 26, ал. 1 от АПК съобщение 328600-38047/07.06.2024 г. до „ВИМПЕЛ - ГМ" ЕООД за започване на производство - отнемане на издадените лицензи за извършване на частна охранителна дейност, в ГДНП е постъпило уведомление от дружеството с молба за прекратяване на започналото производство с мотиви, че към момента задълженията се събират по ДОПК, за което прилагат разпечатка за началото на събирането и последно постъпилите средства по сметка на фирмата.

Същевременно, публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, е изпратил писмо до ГДНП-София, с което е уведомил последната, във връзка с изпратено Уведомление за отнемане на лиценз № [рег. номер]-053- 0000436/21.05.2024 г., че на 12.09.2024г. е постъпила сума в размер на 2562,71лв. вследствие на изпълнение - запор на банкови сметки. Размерът на дълга на дружеството към 12.09.2024г. след разпределение на сумата е в размер на 4629.91лв. в т.ч. главница 3231.80лв. и лихва 1398.11лв. Към 12.09.2024г. по изпълнително дело № *********/2023г. няма входиран погасителен план за погасяване на задълженията, нито е допуснато разсрочване на същите.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-3513/24.09.2024г. на Главен комисар/Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с която, на основание чл.49, ал.1, т.1 вр. чл.47, т.2, б.а от ЗЧОД и чл.41, ал.4 от ЗМВР, е отнет лиценз № 3/02-465/25.03.2020 г., за извършване на дейност по ал. 1, т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т. 3 (сигнално- охранителна дейност) от ЗЧОД, на територията на област Плевен, издаден на „ВИМПЕЛ- ГМ“ ЕООД, ЕИК *********.

В оспорената заповед са изложени следните мотиви за постановения резултат: В Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) е постъпило Уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК с № [рег. номер]-053-0000206/01.04.2022 г. по описа на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, офис - Плевен, с което органът е уведомен, че „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД, гр.Долна Митрополия, с ЕИК *********, има непогасени публични задължения в размер над 5000 (пет хиляди) лева. Същото не погасява задълженията си и не е предложило надлежно обезпечение. Предприети са действия от страна на публичния изпълнител за събиране на публичните вземания от задълженото лице. Задълженията на „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД са формирани въз основа на подадени Декларации - образец 6 за ЗО, Декларации за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., Данъчни декларации по ЗКПО (за месеци от 2020 г., 2021 г„ 2022 г. и 2023 г.) и Фактура № **********/02.10.2023 г. за разноски за застрахователна оценка.

За извършване на допълнителна проверка, касаеща обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 47, т. 2, б. „а” от ЗЧОД, за предприемане на съответните принудителни административни мерки от Главна дирекция „Национална полиция“ срещу „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД, е изпратено писмо с № 328600-34924/27.05.2024 г. по описа на ГДНП до Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, офис Плевен с искане за предоставяне информация дали компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията.

ГДНП е уведомена от Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, офис Плевен с писмо изх. № [рег. номер]-178-0011412/27.05.2024 г., че спрямо „ВИМПЕЛ - ГМ" ЕООД има образувано изпълнително дело № *********/2023 г., по което няма постъпил план за погасяване на задълженията и не е допуснато отсрочване или разсрочване на същите.

Органът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. “а” от ЗЧОД, лицензът се отнема от органа по чл. 40, с мотивирана заповед, когато юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията.

От проверка в Единния автоматизиран централизиран регистър на лицензите : дейностите по ЗЧОД е установено, че „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД, ЕИК *********, притежава, лиценз № 3/02-465/25.03.2020 г., за извършване на дейност по чл. 5. ал. 1. т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т.3 (сигнално-охранителна дейност) от ЗЧОД, на територията на област Плевен.

Предвид постъпилата информация, от страна на ГДНП са предприети действия за отнемане на притежавания от „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД лиценз.

Във връзка с постъпило от дружеството възражение, органът е направил допълнителна справка на 11.09.2024 г. в НАП, чрез приложени RegiXClient, от която е установено, че „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД, ЕИК ********* има задължения.

На 12.09.2024 г. ГДНП е уведомена с писмо № [рег. номер]-178-0018409/12.09.2 от Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, офис Плевен, че на 12.09.2024 постъпила сума от „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД в размер на 2562,71 лв. вследствие на изпълнение във връзка със запор на банкови сметки. Размерът на дълга на дружеството към 12.09.2024 г., с разпределение на сумата, е 4629,91 лв., в т.ч. главница 3231,80 лв. и лихва 1398,11 лв.

Към 12.09.2024 г. по изпълнителното дело спрямо „ВИМПЕЛ - ГМ“ ЕООД *********/2023 г. няма входиран погасителен план за погасяване на задълженията и допуснато отсрочване или разсрочване на същите.

На тези основания е отнет издадения на дружеството лиценз.

Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството на 26.09.2024 год., видно от разписката на л.51 от делото, а жалбата против същата е подадена чрез административния орган на 10.10.2024 год.и е заведена с вх.№328600-64697.

В хода на съдебното производство е приобщена информация от ТД НАП Велико Търново, офис Плевен с вх.№6254/5.11.2024 год., видно от която срещу дружеството има образувано изпълнително дело №*********/2023 год., както и справка за актуалните задължения на дружеството към 1.11.2024 год. От последната се установява, че към тази дата общият размер на всички задължения на дружеството е 4464,71 лева, от които главница 3007,80 лева и лихви 1456,71 лева, като задълженията са възникнали от декларации обр.6/здравно осигуряване/, декларация –данък върху доходите на ФЛ, данъчна декларация по ЗКПО-корпоративен данък. Посочено е в писмото, че дружеството не е входирало заявление за погасяване на части, задълженията на дружеството не са отсрочени или разсрочени.

Със следващо писмо вх.№7229/31.12.2024 год. е представена следваща справка, от която е видно, че общият размер на задълженията на дружеството към 27.12.2024 год., е 2061,61 лева, от които главница 1489,31 лева и лихви 572,30 лева.

Към същото писмо са представени три броя уведомления от ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен до ГДНП за размера на задълженията на дружеството към различни дати, и от тях се установява следното: от писмо на л.141 от делото се установява, че на 12.09.2024г. е постъпила сума в размер на 2562,71лв. вследствие на изпълнение върху запор на банкови сметки. Размерът на дълга на дружеството към 12.09.2024г. след разпределение на сумата е в размер на 4629.91лв., в т.ч. главница 3231.80лв. и лихва 1398.11лв. ; от писмо на л.143 от делото се установява, че на 4.11.2024г. е постъпила сума в размер на 641,25лв. вследствие на изпълнение върху запор на банкови сметки. Размерът на дълга на дружеството към 5.11.2024г. след разпределение на сумата е в размер на 3826.86лв., в т.ч. главница 2366.55лв. и лихва 1460.31лв.; от писмо на л.145 от делото се установява, че на 5.11.2024г. е постъпила сума в размер на 259.25лв. вследствие на изпълнение върху запор на банкови сметки. Размерът на дълга на дружеството към 11.11.2024г. след разпределение на сумата е в размер на 3572.40лв., в т.ч. главница 2107.30лв. и лихва 1465.10лв.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната норма на чл. 49, ал. 3 ЗЧОД.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед №3286з-3513/24.09.2024г. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 40 ЗЧОД. Цитираните разпоредби изрично предвиждат, че лицензите за извършване на частна охранителна дейност се издават и съответно се отнемат от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

Актът е в предписаната от закона писмена форма.

Съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които са съществени и съставляват отменителни основания, като същевременно заповедта не съответства на приложимия закон и на целта на закона.

Процесната заповед е основана правно на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2. б. "а" от ЗЧОД, съгласно който лицензът се отнема в случаите по чл. 47, т. 1 – 4 от ЗЧОД, т. е. включително когато едноличният търговец или юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията (т. 2).

От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че фактическият състав на приложеното от органа правно основание изисква установяване в хода на проведено административно производство, на първо място наличието на задължения на юридическото лице, титуляр на лиценз по ЗЧОД, към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, а на следващо – липса на допуснато от компетентният орган разсрочване или отсрочване на тези задължения.

По делото е безспорно, което се установява и от доказателствата, че формално първата предпоставка, изпълваща фактическия състав на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а", предл. първо от ЗЧОД е осъществена – "Вимпел-ГМ" ЕООД има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване.

Същите обаче, не са установени в процесното производство, нито по размер, нито по периоди на дължимост. Първото постъпило от ТД на НАП до компетентната да издаде оспорения акт ГДНП писмо е от дата 21 май 2024 год., т.е. повече от четири месеца преди издаване на оспорената заповед /издадена на 24 септември 2024 год./ и от това приложено на л.66-69 Уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК с № [рег. номер]-053-0000436/21.05.2024 г. компетентният орган е уведомен лаконично и формално, че дружеството има непогасени публични задължения в размер над 5000 (пет хиляди) лева. Не е посочен нито конкретния размер на задълженията, нито разбивката им по пера-видове задължения, нито дължимостта им по периоди. Има само една обща формулировка-дружеството има задължения над 5 000 лева. В приложената към уведомлението справка –л. 68-69, също няма разбивка на задълженията по пера, нито размер на общото задължение за периода, само са посочени изпълнителните титули, от които са формирани задълженията- Декларации образец 6 за ЗО, Декларации за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., Данъчни декларации по ЗКПО и Фактура по разноски за застрахователна оценка в период от 2020 г. до 2023 г. Но са посочени единствено вида на изпълнителните титули, от които са възникнали задълженията, никъде не са посочени в справката размера на задълженията, нито периода, за който са дължими. Следващото, второ по ред уведомление от ТД на НАП до компетентния орган е от дата 12.09.2024 г.-12 дни преди датата на издаване на оспорената заповед, и в това писмо е посочен единствено размерът на дълга на дружеството към 12.09.2024 г., след разпределение на постъпила по негова запорирана банкова сметка сума, който размер е 4629,91 лв., в т.ч. главница 3231,80 лв. и лихва 1398,11 лв., т.е. общият размер на задължението-главница и лихви, е бил под 5 000 лева няколко дни преди издаване на оспорената заповед. Макар и без правно значение за законосъобразността на настоящия оспорен акт, видно е от следващи две справки, че след издаване на оспорената заповед, размерът на общото задължение е, както следва: към 1.11.2024 год. - 4464,71 лева, от които главница 3007,80 лева и лихви 1456,71 лева; към 27.12.2024 год., е 2061,61 лева, от които главница 1489,31 лева и лихви 572,30 лева. Т.е. задълженията от първото уведомление и насетне намаляват всеки път, при всяко уведомление и винаги са под 5 000 лева.

Ето защо на първо място административният орган е издал оспорения акт, без да изиска конкретна информация за размера на задължението към датата на издаване на оспорената заповед и на второ място- без да изследва сам размерът на тези задължения, което е препятствало в конкретния случай и възможността за преценка по чл. 6, ал. 5 от АПК, относно спазване на принципа за съразмерност, който задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От друга страна, единствената информация, с която е разполагал, и то не непосредствено преди издаване на заповедта, а 12 дни преди това, е че дружеството е имало задължения в размер под 5 000 лева, като при това не е било ясно дали тези задължения са ликвидни и изискуеми, и какъв е срокът за тяхното плащане.

При произнасянето си директорът на ГДНП на МВР се е позовал само на информацията, предоставена от ТД НАП – Велико Търново, офис Плевен, като в първото писмо е посочено, че дружеството има задължения над 5000 лева, без да е посочен конкретен размер, а във второто писмо е посочен общ размер на задължения, но не е посочен нито техния вид, нито дължимостта им по периоди, по видове задължения и т.н. Като вече от второто писмо, както се посочи вече в изложението е било ясно, че тези задължения са в общ размер под 5 000 лева.

Въз основа само на тези две писма, административният орган приема, без да установи размер на задълженията, че дружеството е длъжник на цялата сума по посочения общ размер задължения.

В тежест на административния орган е да установи, освен че притежателят на лиценза има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, също и техният размер, независимо, че законодателят не посочва конкретен размер на задълженията, основание за отнемане на лиценза. Това е така с оглед изискването за спазване на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, както се възприема и в решение № 8027 от 02.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 334/2021 г., споделяно от настоящия съдебен състав.

Тежестта на отклонението от императивните изисквания на закона предопределя и тежестта на "мярката", с която се цели привеждане на фактическото положение в съответствие със законовите изисквания. В това се състои принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Независимо че законодателят очевидно е поставил по-високи изисквания за притежаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност с оглед значимостта на регулираните обществени отношения, съответно в приложимата правна норма не е регламентирал праг на непогасените публични задължения, с оглед съблюдаване принципа на съразмерност, заложен в разпоредбата на чл. 6 от АПК, администрацията следва да приеме някакъв праг на същественост на неплатените задължения към държавата, основание за отнемане на лиценза. Такова разбиране се възприема и в мотивите, обосновали решение № 16630 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2019 г., които също се споделят от настоящия съдебен състав. Аргумент за това съдът намира и в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която, ако публичното задължение не бъде изпълнено в законоустановения срок, органът, установил вземането, съответно орган на НАП може, ако задължението е по-голямо от 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензи и разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публични задължения. Т.е самият законодател, в разпоредба от ДОПК, уреждаща изпълнението на публични задължения, е предвидил задължение за уведомяване на органите, които издават лицензи за извършване на този вид дейности, едва когато публичното задължение е в размер над 5 000 лева и то, ако не е представено обезпечение за това задължение в размер на главницата и лихвите. В случая не само че размерът на задължението е бил под 5 000 лева и то 12 дни преди издаване на оспорения акт /към датата на издаване на оспорената заповед не е изследвано какъв е размерът на задължението/, но видно от приложеното изпълнително дело, е имало наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки и т.н., като запорът е наложен през април 2024 год.-Постановление на л.99 от делото, т.е. преди издаване на оспорената заповед.

Във връзка с горното, за да бъде законосъобразен, административният акт следва да е съответен и на целта на закона, т. е. да е издаден при разумно, добросъвестно и справедливо упражняване от органа на предоставената му власт, каквото изисква разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК. Съответно актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава (чл. 6, ал. 5 от АПК). Съобразяването на принципа за съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК в процесния случай е от съществено значение предвид липсата на предвидени в специалния закон по-леки мерки в такава хипотеза. А без съмнение отнемането на лиценз във всеки случай на наличие на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, независимо от техния размер, е прилагане на тежка и по своя характер санкционна мярка, която води до преустановяване на дейността, подлежаща на лицензиране.

Въз основа на горното съдът приема от една страна, че административният орган, като не е извършил дължимото в хода на производството и не е установил размера на задълженията на жалбоподателя към датата на издаване на оспорената заповед, съответно не е извършил преценка относно вероятността държавният интерес да се окаже незащитен в достатъчна степен, поради ограничаване на възможностите за изпълнение и погасяване на задълженията към държавата, поради преустановяване дейността на дружеството, поради което е постановил незаконосъобразен административен акт - отменителни основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 6 от АПК. От друга страна и при наличие на доказателства, че преди издаване на оспорената заповед, общият размер на задълженията към държавата е бил под 5 000 лева /макар и в този случай последните да не са били установени по основание, размер, видове, срок за плащане/, и предвид разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ДОПК във връзка с чл.6, ал. и ал.5 от АПК, органът незаконосъобразно е приложил най-тежката предвидена от закона мярка-отнемане на лиценз, водеща до преустановяване на дейността на дружеството, което е с предмет на дейност – охранителна дейност /след издаване на лиценз/ и по този начин се е стигнало до причиняване на вреди на дружеството, явно несъизмерими с преследваната цел. Конституционният съд е последователен в разбирането си, че всяко ограничение на основно право трябва да е наложително за защитата на определена категория обществени интереси, да бъде най-подходящото и възможно най-мекото средство за постигане на конституционно оправдана цел (Решение № 14 от 2014 г. по к. д. № 12 от 2014 г.; Решение № 7 от 2016 г. по к. д. № 8/2015 г.; Решение № 5 от 2019 г. по к. д. № 12/2018 г.). В контекста на това разбиране на КС, ограниченията, които се следват, макар в защита на публичния интерес, трябва да са съразмерни на преследваната легитимна цел, а не да надхвърлят необходимото за нейното постигане. В случая с отнемане на лиценза при наличие на задължения под 5 000 лева и то не безспорно установени по размер, основание , видове и дължимост от компетентния орган, който отнема лиценза, на практика се постига лишаването от право да се извършва определена дейност, което не е целта и смисъла на закона.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че оспореният акт следва да се отмени като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателя се следват сторените в производството разноски общо в размер на 1050 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса-платежно на л.80 и 1000 лева поискано, договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат –адв.пълномощно на л.6 от делото. Тази сума е минималната предвидена такава с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Плевен, пети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на „ВИМПЕЛ-ГМ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. П. М. - управител, [ЕГН] чрез: адв. А. П. К.- З.. ПлАК, рег.№ **********, със служебен адрес: гр. Плевен, [улица], ет.4, офис 25, Заповед №3286з-3513/24.09.2024г. на Главен комисар/Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с която е отнет лиценз № 3/02-465/25.03.2020 г., за извършване на дейност по ал. 1, т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т. 3 (сигнално- охранителна дейност) от ЗЧОД, на територията на област Плевен, издаден на „ВИМПЕЛ- ГМ“ ЕООД, ЕИК *********.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция", представлявана от директора, гр. София, да заплати в полза на „ВИМПЕЛ-ГМ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. П. М. – управител, направените по делото разноски общо в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.