П Р О Т О К О Л №1937
31.10.2019 г. град ПЛОВДИВ ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД ХХІ наказателен състав
На тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕТОВ
СЕКРЕТАР: НЕВЕНА НАЗАРЕВА
ПРОКУРОР: СТОЯ ПАВЛОВ
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 5692 по описа за 2019 година
На поименното повикване в 13:30 часа
се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно
призована, се представлява от прокурор Стоян Павлов.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Ж.П. –
редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. О.Т. с
пълномощно по делото, който е редовно призован.
ПОСТРАДАЛАТА Е.И.Д.-П. –
редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Н.С.с пълномощно по
делото.
Съдът
докладва постъпила справка за съдимост по отношение на подсъдимия П..
Докладват се
молба с вх. № 67310/18.10.2019 г. и
молба с вх. № 69600/28.10.2019 г. от Е.И.Д.-П., с която моли да бъде
конституирана като частен обвинител по делото.
Съдът връчи
на останалите участници в разпоредителното заседание препис от молбите за
конституиране.
ПРОКУРОР: Не са налице пречки за даване на
ход на делото. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното
делото. Поддържам молбата и желаем доверителката ми да бъде конституирана като
частен обвинител по делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. П.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
Съдът, след
съвещание и като взе предвид становищата на участниците в разпоредителното
заседание, намира, не е налице пречка за даване ход на разпоредителното
заседания, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на подсъдимия:
С.Ж.П. – роден на *** г. в гр. Д.,
б., български гражданин, с адрес: ***, с висше образование, женен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът
разясни на подсъдимия правата му по чл.
55 от НПК и правото да участва в обсъждане на въпросите в разпоредителното
заседание.
ПОДС. П.: Разбирам правата си.
Разясняват
се на пострадалия правата по чл. 76 НПК и чл. 84, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на
разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни.
АДВ С.: Доверителката ми е получила
съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК преди
повече от 7 дни.
АДВ. Т.:
Преди повече от седем дни сме получили съобщението за насрочване на
разпоредително заседание и препис от разпореждането на съда и сме уведомени за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПОДС. П.: Получих преди повече от седем дни копие
от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, към
което имаше копие на разпореждането на съда и съм уведомен преди повече от
седем дни за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
Съдът
разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че
всички възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са
поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за
несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния,
въззивния и касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. С.: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Т.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. П.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на
отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. С.:Нямам искания за отводи.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. П.: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н председател, считам, че
делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основание за прекратяване или
за спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Разглеждането
на делото при закрити врати не се налага, както и привличането на резервен
съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник и останалите субекти по т. 5
на чл. 248, ал. 1 НПК. Взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение
„подписка“ ще моля да потвърдите. Нямам към настоящия момент искания за
събиране на нови доказателства. Относно насрочване на делото, моля да го
насрочите по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица съгласно
списъка-приложение към обвинителния акт. По молбата за конституиране на Е.П.
като частен обвинител считам, че същата е своевременно подадено, но
неоснователна по същество, тъй като от престъплението по чл. 296, ал. 1 НК не
възниква фигурата на пострадал и молбата изхожда от нелегитимирано лице, което
не притежава качеството на пострадал.
АДВ. С.: Уважаеми г-н председател, съгласен
съм с всичко казано от прокурора с изключение на това, че молбата на Е.П. за
конституиране като частен обвинител не била основателна. Същата е претърпяла
неимуществени материални вреди, пряка последица от извършеното деяние и
съдебната практика в редица решения на ВКА е изяснила, че в този случай следва
да й се признае качеството на пострадал. Моля да уважите молбата.
АДВ. Т.: Уважаеми г-н съдия, делото е подсъдно
на Районен съд – Пловдив. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че по т. 3 на досъдебното производство са
допуснати процесуални нарушени, но преди да ги изложа подробно, искам да кажа
нещо друго - ако конституирате Е.И.Д.-П. като частен обвинител, то на
досъдебното производство не й е предявявано разследването, следователно само по
себе си това е основание за връщане на делото.
Същественото
според мен е, че са допуснати съществени процесуални нарушения по отношения на подзащитния
ми П. и те се изразяват в следното - на първо място в обвинителния акт се
излагат факти за три дати, на които П. е доближил съпругата си П.. В същото
време обаче съгласно диспозитива на обвинението се посочва, че е нарушил не
това, че е доближил П., а че е посетил или се е появил на места за отдих и социални контакти, както
се казва в обвинителния акт. Според мен има несъответствия и е нарушено правото
на защита, изразяващо се в това подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен и
дали за това, че е доближил съпругата си П. или че се е появил в конкретно
посочените места.
На следващо място
не става ясно коя точно заповед е нарушил подс.
П.. В обвинителния акт се сочи заповед, различна от тази по гр. дело № 20486/2013
г. на Пловдивски районен съд. Посочената в диспозитива на обвинителния акт
Заповед за защита е по въззивно гр. дело № 1065/2014 г. на Окръжен съд –
Пловдив от 22.05.2014 г. и оттук възниква неяснота коя заповед е нарушил П..
На следващо
място в обвинението се сочи, че е доближил градски парк срещу пивоварна „Каменица“
и място за социални контакти и отдих срещу магазин „БИЛЛА“. Не става ясно въз
основа на кой акт му се забранява да посещава именно тези места и изобщо има ли
издаден такъв акт.
По
останалите въпроси на разпоредителното заседание с оглед взетата позиция от
подзащитния ми, че не призвава вината, не са налице основанията за разглеждане
на делото по реда на особените правила. За мен няма основания за разглеждането
на делото при закрити врати, не се налага привличането на резервен съдия,
съдебни заседатели, назначаване на защитник и останалите субекти по т. 5 на чл.
248, ал. 1 НПК. Взетата по отношение на подзащитния ми най-лека мярка за
неотклонение следва да потвърдите. Нямам към настоящия момент искания за
събиране на нови доказателства. Моля, в случай че не приемете искането ми за
прекратяване на делото, то да бъде насрочено по общия ред.
Считам, че
молбата за конституирана на лицето Е.И.Д.-П. като частен обвинител, не е
основателна. Повдигнатото обвинение напомням е по чл. 296 НК, което
престъпление е от раздел ІІІ на Глава VІІІ от Общата част на НК престъпления
против правосъдието. С цялото ми уважение към Е.И.Д.-П., която не познавам, но
тя няма как да се конституира като такава.
ПРОКУРОР: Уважаеми господин председател,
считам, че възраженията на защитата не са основателни. Смятам, че при непредубедения
прочит на така внесения пред Вас обвинителен акт от страна на Районна
прокуратура се вижда, че е внесен годен обвинителен акт. Същият подробно и
обстоятелствено описва извършените от страна на обвиняемия деяния, по отношение
на кое лице и къде са извършени същите, както и съдебния акт, който е бил
нарушен. С оглед горното, моля да не приемате за основателно така направеното
от защитника на подсъдимия възражение.
АДВ. С.: Относно твърдяните процесуални
нарушения, които изтъкна защитникът на подсъдимия, съм съгласен с прокурора.
Относно възражението, че не може да бъде конституирана като частен обвинител Е.П.-Д.,
не мога да бъда съгласен. Има практика на Върховен съд. В този смисъл моля да
бъде уважена молбата за конституиране на като частен обвинител.
ПОДС. П.: Съгласен съм с всичко, което каза
защитникът ми. Считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив, че не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Поддържам
възраженията на защитника ми за допуснати съществени процесуални нарушения.
Искам да добавя, че беше ограничено правото ми да дам обяснение още на
досъдебното производство, тъй като беше назначена експертиза, като към онзи
момент не се чувствах добре. Разследващият орган заяви, че след като бъде
дадено заключението от вещото лице, ще ми се даде възможност да дам обяснение. Ограничено
е това ми право. Има противоречия и между
фактическото описание и диспозитива на обвинението, че съм се доближил до нея.
Обвиняват ме за това, че съм доближил до места, които не са цитирани и не са
конкретизирани по имена на улици и адреси, като е посочено само магазин
„БИЛЛА“, автомивка в квартал „Каменица“. В Пловдив е общоизвестно, че има пет-шест магазина „БИЛЛА“, автомивки и по
този начин не става ясно къде точно. Няма часове на деянията. Също се посочва,
че е нарушена Заповед за защита на Районен съд – Пловдив, а се цитира
съдържанието на Заповед, издадена от Окръжен съд с дата 22.05.2014 г., като не
мога да разбера коя заповед е нарушена - тази на Районен съд или на Окръжен съд. Считам, че е недопустимо Е.П.
да бъде конституирана, като частен обвинител, тъй като пострадал в смисъла на
спора е лицето, претърпяло имуществени и неимуществени вреди от извършване на
дадено престъпление. Това престъпление е в Глава VІІІ на Наказателния кодекс,
там няма пострадало лице. Нямам доказателствени искания, нито искания във
връзка с мярката за неотклонение.
ПРОКУРОР: Досежно първото твърдение за
нарушение, а именно че не му е дадена възможност за обяснение в качеството на
обвиняем по досъдебното производство, то това твърдение категорично се оборва
от приложените по делото материали. Видно е, че много след извършената
експертиза на 22.03.2019 г. подсъдимият е бил привлечен и му е дадена
възможност да даде обяснение, но същият е отказал. По отношение на останали възражения
считам, че същите доразвиват наведените от страна на защитата и са
неоснователни.
АДВ. С.: Съгласен съм със становището на
прокурора.
АДВ. Т.: Поддържам становището си от
по-рано, нямам какво да добавя.
ПОДС. П.: И аз поддържам своето становище,
нямам какво да добавя.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
съвещание и като съобрази становищата на участниците в разпоредителното
заседание и въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, намира делото е подсъдно на
Районен съд – Пловдив. Не са налице основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство. По т. 3 по наведените възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза съдът намира, че не се
споделят твърденията да е било допуснато такова нарушение, налагащо връщането
на делото на досъдебната фаза поради ограничаване на правото на защита на
подсъдимия чрез неосигуряването му на възможност за давене на обяснения. Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат
нарушения, свързани със събирането и допускането на доказателства и
доказателствени средства. Допълнително следва да се посочи, че подсъдимият би
могъл да даде обяснения във всеки един момент в хода на съдебното следствие.
Липсата на посочване на час от денонощието и на имена на улиците, където се
твърди да е извършено всяко от трите инкриминирани деяния, съдът намира, че не
води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и възможността му да
разбере какво обвинение от фактическа страна му е повдигнато, тъй като и
времето, и мястото на извършване и на трите деяния от състава на продължаваното
престъпление са ясно индивидуализирани, по начин, позволяващ на подсъдимия да
разбере на кое конкретно място в обективната действителност се твърди да е
извършено всяко от деянията и на коя дата.
На следващо
място съдът намира, че с диспозитива на обвинителния акт на подсъдимия П. е
било повдигнато обвинение за това, че през инкриминирания период от 08.04.2014
г.-27.04.2014 г. чрез три деяния не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие, издадена на 06.02.2014 г. по гр. дело № 20486/2013 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, която била за срок от четири месеца. Същевременно в
обстоятелствената част на обвинителния акт на втора страница, трети абзац се
твърди, че по същата заповед забраната за доближаване до пострадалата Е.П. е за
срок от 6 месеца. По-нататък се посочва, че срокът на забраната бил намален на
4 месеца от Окръжен съд – Пловдив, но
със съдебно решение от 22.05.2014 г.,
т.е. след края на инкриминирания период. Налице е противоречие относно срокът
на забраната по заповедта, която се твърди да е нарушил подсъдимият, а това
категорично е обстоятелство, за което следва още с обвинителния акт да има ясно твърдение на прокурора,
за да се очертае предметът на доказване и да е наясно подсъдимият срещу обвинение с какви
фактически рамки – в случая какъв е бил срокът на действие на заповедта, се
защитава. Предвид диспозитива на Решение № 945/22.05.2014 г. на Окръжен съд –
Пловдив, с което отменя Заповедта,
издадена от районния съд, и постановява да
се издаде нова, то въпросът дали някога въобще е имало заповед, която хем
да е издадена от районния съд, но същевременно срокът на защита по нея да е бил
4 месеца, е въпрос по същество, по който не се дължи отговор към настоящия момент.
Същественото е, че е налице противоречие между твърдения за факти в
обстоятелствената част и твърдения за същите факти в диспозитива, което
препятства възможността за еднозначната индивидуализация на заповедта, която се
твърди да е била нарушена, и внася неяснота в обвинението.
В случая не
може да се приеме, че е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка предвид
наличното твърдение, че след деянието срокът на защита по заповедта е бил
намален.
На следващо
място съдът намира, че съществено процесуално нарушение е допуснато и чрез неразясняването
на правата на пострадалата на досъдебното производство. Съгласно актуалната
съдебна практика нарушаването правата на пострадалия невсякога се цени като
абсолютно съществено процесуално нарушение, а е въпрос на конкретна преценка във
всеки отделен случай. Така например непредставянето
на разследването, въпреки изрично направено искане, е принципно санируемо
предвид задълженията на съдията –
докладчик по чл. 247б, ал. 5 НПК, както и разследването на правата на участниците
в разпоредително заседание. В случай обаче изначално пострадалата е лишена от
възможност да участва в процеса и да прецени дали желае да упражнява тези си права,
тъй като те въобще не са й били разяснени в нито един етап от развитието на
процеса което съдът намира за процесуално нарушение, съществено ограничаващо
правата й. В тази връзка съдът намира за необходимо да изложи някои принципни
положения относно възникването на фигурата на пострадалия при обвинение за
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК в хипотезата на нарушаване на заповед за
защита, без обаче съдът да се произнася към настоящия момент по конкретната
молба от Е.П.-Д. за конституирана като частен обвинител и без да взема
становище по нейната редовност, допустимост и основателност. Въпросът за
възможността поначало да има пострадал не само от престъплението по чл. 296,
ал. 1, пр.2 от НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя
състав причиняването на вреди за някого (съставомерни вреди), е въпрос, спорен
в съдебната практика. Преценката дали едно физическо лице има качеството на
„пострадал“ по смисъла на НПК изисква да се отчитат множество обстоятелства:
основният и непосредственият обект на престъплението, съдържанието на
изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните
последици и т.н. Правилното решаване на този въпрос неминуемо изисква
съобразяване на следните характеристики на престъплението: съставомерните
общественоопасни последици, връзката между обекта на посегателството (защитените
обществени отношения) и правната сфера на определено физическо лице, вредата
като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в
отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен
субект. Актуалната съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към
принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все повече разширява възможността за
признаване статут на пострадал от престъпление в хода на наказателното
производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната
напр. в резултат от престъпления против правосъдието, престъпления против
обществения ред и спокойствие. Така например в Решение № 304/2011 година по
к.д. № 1610/2011 г. на III н.о. ВКС е приел относно престъплението набедяване,
че независимо, че същото е против правосъдието, то в конкретния случай е прието
наличие на пострадали от престъплението лица, които са били конституирани като
частни обвинители и граждански ищци. Аргументи в този насока се извеждат от
търпените от тези лица неимуществени вреди от престъплението, което се
преследва по общия ред, изразяващи се в накърняване на тяхната чест и
достойнство, авторитет и добро име. В синхрон с изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ако нито общият (груповият) обект на посегателство (изводим
от заглавието на съответния раздел на НК), нито непосредственият обект (изведен
в заглавието на съответния раздел на НК), както е в конкретния случай, не
насочват директно към защита на индивидуална правна сфера, то необходимо е да
се анализира конкретният фактически състав. В случай че бъдат установени
общественоопасни последици, накърняващи непосредствено нечии права, тогава
съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има пострадал. Въпреки
липсата на задължителна съдебна практика относно престъплението по чл.296, ал. 1,
пр. 2 от НК настоящият състав намира, че по същото може да има пострадало лице,
тъй като от диспозицията на нормата може да бъде направен извод, че наред с
общия и непосредствен обект на престъплението - обществените отношения,
гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната система, е налице и
допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето, в чиято полза е
била издадена заповедта за защита. Обстоятелството дали престъплението е
формално /на просто извършване/ също не изключва възможността при този вид
престъпления да възникне фигурата на пострадалия със следващите се от това
процесуални права по чл. 74 и сл. НПК. Това е така, тъй като от значение е не
дали общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен престъпен
резултат, а дали процесното престъпление може да засегне отделни лични или собственически
права. В този смисъл лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал от
деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. Актуално е и
понастоящем ППВС № 9/1961 г. изм. с ППВС № 7/1987 г., според което основание на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението, и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по
претенцията за възмездяването им. В този изричен смисъл е и актуалната съдебна
практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение
№ 311/11.03.2016 г. по ВЧНД № 438/2016 г. и Определение № 39/11.01.2019 г. по
ВЧНД № 2333/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
На следващо
място съдът намира, че е налице нередовност и при описание на фактическите твърдения,
от които се прави изводът подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление.
В тази връзка в наказателния процес вината не се предполага, а като всеки факт на
доказване. Тук се поставя въпросът какви твърдения следва да се съдържат в обвинителния
акт по обвинение за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, изразило се в
нарушаване на заповед за защита чрез доближаване на местата за социални контакти
и отдих на пострадалото лице. Възможни са два подхода. Според първия достатъчно
е прокурорът да твърди, че пострадалият се е намирал на място, което по своето
естество е за социални контакти и отдих, както и че деецът също е отишъл/озовал
се е на това място. Според втория подход наред с тези обстоятелства прокурорът
следва да твърди и че деецът е съзнавал, че информираното място се ползва от
пострадалия за отдих и социални контакти. Това не означава, че според съда престъплението
би могло да се извърши само с предумисъл. Последният би могъл да бъде и
внезапно възникнал при осъществяването на определени факти. И в този случай
обаче следва да се съдържат изрични твърдения в обстоятелствената част за факти,
от които да се направи извод за целенасочено, съзнателно поведение. Пренесено
на плоскостта на настоящия казус липсват твърдения за това подсъдимият преди
всяко от деянията да е бил наясно, че П. посещава някое от тези места. За това
подсъдимият би могъл да бъде уведомен от съдържанието на самата заповед, от
други лица, от предходни срещи с П. на тези места или по друг начин. В
конкретния случай обаче не се твърди никое от тези или друго равнозначно
обстоятелство.
В тази
връзка прави впечатление разликата при описанието на първото деяние от
08.04.2014 г. и на второто от 12.04.2014 г. При деянието от 08.04.2014 г. се
твърди, че след като подсъдимият се е появил, сам е отишъл при съпругата си. За
деянието от 12.04.2014 г. се твърди, че просто подсъдимият се е появил, а след
това, че е отишъл при сина си. Неясно остава дали появяването му не е резултат от
случайната среща. Липсват твърдения, след като се е появил подсъдимият, за
което в обвинителния акт не се твърди да е било целенасочено, той да е
предприел активно поведение и да се е доближавал до П., да е търсил контакт с
нея. При всяко положение не може да се приеме, че всяко доближаване на лицето,
срещу което е издадена заповедта, до
място, което по естеството си е за социални контакти и отдих, автоматично води
до умишлено нарушаване на заповедта. Противното би могло да превърне заповедта
от средство за защита в такова за нападение, ако например лицето, ползващо се
от закрилата целенасочено започне да посещава места, за които знае, че и запретеният
от заповедта посещава. Следователно, за да е описано съставомерно престъпление,
трябва да се твърди активно, целенасочено поведение по нарушаване на Заповедта,
а не просто среща, за която не е ясно дали не е случайно.
Следва да се
посочи, че за третото инкриминирано деяние на 27.04.2014 г. в обстоятелствена
част наред с описаните действия по доближаване на детска площадка, близо до
автомивка и магазин Билла, се описва още, че подсъдимият е започнал да крещи на
пострадалата П. и е отправял към нея заплашително различни реплики. Това му
поведение обаче не е възпроизведено в диспозитива на обвинителния акт и
по-важното липсва твърдение дали чрез тези действия също е била нарушена
заповедта за защита и ако да, то коя от забраните, регламентирани с нея, е била
нарушена.
По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав намери, че при изготвянето
на обвинителния акт и при провеждане на разследването са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия и пострадалата и които съставляват основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебна фаза.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДИЛИ
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 5692/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с.
ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатираните съществени
процесуални нарушения в мотивната част на определението на съда.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава XXII от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14:28 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала! ХБ