№ 40177
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110140974 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 243271/25.07.2024 г. от ищеца, с която се
иска изменение на Определение № 28552/12.07.2024 г., постановено по ГД №
40974/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като
бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на искането за
изменение от ответника.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК поради оттегляне на
иска от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването
е поради постигнато между страните споразумение. По делото липсват данни
за действителните причини за оттеглянето. След като ищецът не е представил
доказателства за наличието на някое от изключенията по чл. 78, ал. 4 от ГПК,
които го освобождават от отговорност за разноски, същият дължи такива на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът има
1
право на възнаграждение за юрисконсулт. Именно защото обемът на
предоставената защита от процесуалния представител на ответника се
изразява в едно единствено процесуално действие – подаване отговор на
исковата молба, на ответника се дължат разноски в минимален размер
съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на
100,00 лв.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение, тъй като се
отнася до случаи, различни от разглеждания – признание на иска.
Ирелевантно е какво трудово възнаграждение получава юрисконсултът,
тъй като право на възнаграждение за юрисконсулт има съответната страна –
юридическо лице или едноличен търговец, а не нейният процесуален
представител. Страната е тази, която дължи, респ. заплаща възнаграждение за
процесуално представителство на своя представител. Това е и причината,
поради която разноските се дължат на нея (на страната), а не на
представителя.
Ето защо искането за изменение на определението се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Определение №
28552/12.07.2024 г., постановено по ГД № 40974/2024 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. №
243271/25.07.2024 г. от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда, по който подлежи
на обжалване Определение № 28552/12.07.2024 г., постановено по ГД №
40974/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2