Решение по дело №999/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Велико Търново , 10.03.2021  г.

 

Великотърновски районен съд, в публично съдебно заседание проведено на 18.02.2021  година, в състав:                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА    При секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 999 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по обективно кумулативно съединени искове с правно основание   чл. 344, ал. 1, т. 1  и 3  , вр. с чл. 225,ал.1 от КТ , чл.    128 ,т.2 от КТ

Ищецът Д.Д.С.  , чрез адв.П. от САК излага твърдения в исковата молба , че по силата на трудов договор е заемал длъжността " шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" с уговорено месечно възнаграждение от 560  лева и допълнително заплащане в посочения размер от 9,19 евро за всеки работен час на територията на Германия . Излага обстоятелства относно извършен курс  от 10.03.2020 г. , при който в товарна база в Гърция поставили изискване за носене на предпазни средства и ползване на дезинфектант, каквито работодателят не му предоставил. Сочи, че камионът не бил натоварен, а той се изплашил да не остане в чужда държава при обявено извънредно положение в страната,  оставил камиона на охраняем паркинг и тръгнал към Видин. Изтъква, че на ГКПП Кулата бил предупреден, че трябва да спазва 14- дневна карантина. Заявява, че отказал да изпълни нареждане на работодателя от 16.03.2020 г. да се върне в Гърция поради липса на предпазни средства осигурени от работодателя и въведените противоепидемични мерки , след което получил множество заплахи. На направеното искане за даване на обяснение същия отговорил подробно , като представил и болничен лист за временна нетрудоспособност . Последвала и друга кореспонденция с работодателя, описана подробно в исковата молба. Със Заповед № **********/4.05.2020 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ, след като със заповед било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" . Счита, че заповедта е незаконосъборазна, а уволнението е незаконно и моли съда да го отмени като такова. Изтъква, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като работодателят е отказал да приеме писмените му обяснения , поради което дисциплинарното уволнение следва да се отмени като незаконосъбразно поради неспазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Навежда, че не е извършил нарушенията, визирани в заповедта, тъй като  работодателят не е спазил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и не му е осигурил лични предпазни средства, както и че е бил длъжен да спазва устното разпореждане на граничните контролни органи за поставянето си под карантина. Твърди, че не е изоставил камиона си, а същият е бил на охраняем паркинг.  Претендира да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 4.05.2020 г. до 9.05.2020 г.- датата на започване на нова работа при друг работодател  в размер на 93,33 лева. Твърди, не са му изплатени трудови възнаграждения в размер на 5147 лева за периода 10.07.2019 г.- 4.05.2020 г. съгласно уговореното в трудовия договор и допълнителното споразумение към него  и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.  В  съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.П. от САК.Поддържа заявените искови претенции и моли съда да ги уважи, като иска по          чл. 128,т.2 от КТ след допуснато изменение се счита предявен за сумата от  16 921 лева.   Претендира разноски.    

            В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът  "Магдак" ЕООД, гр.Велико Търново , чрез адв.М. от ВТАК депозира писмен отговор, с който заема становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Навежда законосъобразност на дисциплинарното уволнение на ищеца при спазване разпоредбите на КТ. Твърди, че са извършени описаните в заповедта нарушения, както и че ищецът не е изпълнил трудовите си задължения по повод командироването му до  Гърция, като на 13.03.2020 г.  самоволно оставил камиона и се прибрал в България. От тогава до 4.05.2020 г.  не се е явил на работното си място. Сочи , че е претърпял вреди поради поведението на ответника, включително  била начислена неустойка заради неизпълнението на договора. Изтъква, че ищецът задържал и ключовете на камиона, което наложило намеса на полицията. Заявява, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание , като излага подробни съображения. Твърди, че е изпълнил всички задължения за работодателя, произтичащи от наложените противоепидемични мерки. Твърди, че е изплатил всички дължими трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М. от ВТАК поддържа изложеното становище в отговора. Претендира разноски. 

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът и ответното дружество са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 256/10.07.2019 г.  и допълнително споразумение  №1/ 10.07.2019 г., съгласно които ищецът е заемал длъжността "шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" с договорено основно трудово възнаграждение от 560 лева , както и допълнително заплащане по 9,19 евро за всеки работен час, през който работникът е зает на територията на Германия.   На 17.03.2020 г. с писмо-искане на основание чл. 193,ал.1 от КТ работодателят е изискал в седемдневен срок от получаването писмени обяснения от ищеца по повод извършено на 13.03.2020 г. дисциплинарно нарушение изразяващо се в ненатоварване на камиона с товар от товарен адрес в Гърция ,отклоняване от маршрута и неправомерно задържане на ключовете на камион с рег.№ СТ7433РК,собственост на "Уникредит Лизинг"-клон Стара Загора. В дадения срок работникът е депозирал писмени обяснения, според които изпълнявайки курс в Гърция след приключване на курса до гр.Тива е заминал за гр.Лариса до фирма "Космос Алуминий". Изчакването в камиона продължило 42 часа и 44 минути. Поради обявената кризисна ситуация в страната и от страх, че ще се зарази със смъртоносния коронавирус, без да са му подсигурени от фирмата лични предпазни средства , както и причинения му стрес от заплахите на работодателя, той оставил камиона на охраняем паркинг, взел ключовете и се прибрал в България. Уточнява, че на ГКПП Кулата бил предупреден, че трябва да се постави в 14-дневна карантина и да не контактува с околните. В обясненията излага още, че на 16.03.2020 г. след проведени множество заплашителни разговори , в които го принуждавали да се върне в страна, където да се подложи на огромен риск от заразяване и да наруши карантината, той отказал да изпълни нарежданията на работодателя. Заявил готовност да върне ключовете, ако се срещне с управителя и получи дължимите си трудови възнаграждения. С писмо-искане от 23.03.2020 г. работодателят е уведомил работника относно налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е счел поведението му за противоправно и е изискал банковата му сметка.  В отговор на това писмо ищецът е посочил, че работодателят продължава да излага него и семейството му на огромна опасност, като изисква изпращане на документи и пратки, което изисква обхождане на населени места и контакти с много пора. Твърди, че иска лично да предаде ключовете от камиона на управителя чрез приемо-предавателен протокол и да получи трудовото си възнаграждение. С писмо-искане № 6/30.03.2020 г.  работодателят на основание чл. 193,ал.1 от КТ и във връзка с докладна записка от 30.03.2020 г. е поискал писмени обяснения в тридневен срок от получаването относно неявяването на работа от ищеца за повече от три работни дни без основателна причина . Приложено е писмено обяснение от 31.03.2020 г. по повод това писмо , в което ищецът сочи, че по повод извънредното положение в цяла Европа и голям риск от заразяване фирмата не може да му осигури нормални и безопасни условия на труд . Приета е и молба за отпуск от ищеца от същата дата за периода 31.03.2020 г. - 12.04.2020 г. Ищецът е депозирал писмена жалба до Инспекция по труда от 25.03.2020 г. , по повод който сигнал е извършена проверка и изготвен констативен протокол с дадени предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство  от 14.05.2020 г. По повод издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода от 18.03.2020 г. до 24.03.2020 г.  на ищеца,  работодателят е сезирал ЛКК на 30.03.2020 г. , която с Решение № 73/28.04.2020 г.  е приела, че е налице временна неработоспособност за периода посочен в болничния лист. Впоследствие ТЕЛК с Решение № 2040/ 3.06.2020 г.  не потвърждава решението на ЛКК. С писмо от 10.04.2020 г. ответникът е уведомен от РЗИ Благоевград относно липсата на данни за поставяне под карантина на лицето Д.Д.С..   Със Заповед №  1/4.05.2020 г. издадена от работодателя на ищеца е наложено на основание чл. 188,т.3 от КТ вр. с чл. 190,ал.1,т.2 от КТ дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на заповедта е посочено, че работникът не се е явил на работа в продължение на 26 последователни работни дни -от 25.03.2020 г. до 4.05.2020 г. в мястото си на работа , което е констатирано с констативни протоколи от 1 до 33 , с което е осъществен съставът на нарушение на чл. 190, ал.1,т.2 от КТ. След отправено писмено искане работникът е отказал да предаде неправомерно задържаните ключове на МПС с рег.№ СТ7433РК. Следствие неизпълнение на служебните задължения по заповед за командировка № 7915 за дружеството са настъпили загуби, изразяващи се в начислена неустойка за неизпълнение договор от клиент на дружеството и загуби поради престой на МПС на територията  на Гърция общо 22 дни.  С писмо -искане от 30.03.2020 г. работодателят е изискал писмени обяснения , но в срока определен в поканата работникът не е депозирал писмени обяснения относно противоправното си поведение. Обяснения изпратени по куриер са депозирани по повод искания от 17.03.2020 г. и от 23.03.2020 г., но те не  оправдават противоправното поведение. Нарушението е установено на 16,17,18,19,20,23,24,25,26,27,30 и 31.03.2020 г., 1,2,3,6,7,8,9,10,13,14,15,16,21,22,23,24,27,28,29,30.04.2020 г., 4.05.2020 г.  В заповедта още е изложено, че болничният лист представен за периода 18.03.2020 г. - 24.03.2020 г. се обжалва от работодателя.  Със Заповед № 00000177/4.05.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 5.05.2020 г. на основание                  чл. 330,ал.2,т.6 от КТ, вр. с чл. 190 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" №1/4.05.2020 г. Приети са констативни протоколи от 1 до 33 за установяване на извършено  нарушение, във всеки от който е отразено, че на посочената в него дата работникът не се е явил на работното си място. По  повод докладна записка от Ц.Б. и уведомление от " Космос Алимуниум" Гърция е установено, че камионът на ищеца е изоставен от него в производствената база на гръцката фирма. Приложени са електронни изявления от 19.03.2020 г. , 25.03.2020 г. и 1.04.2020 г. от "Еконт Експрес",  офис Видин Ровно относно предадени от клиент Д.Д.С. до получател ЕТ М= гр.В.Търново, ул. "Сергей Румянцев" 34 пратки- мини пликове. От приложените обратни разписки е видно, че изпратените пратки от 19.03. и 25.03.2020 г. от ищеца са получени от Радостин Митев- управител на ответното дружество  съответно на 20.03.2020 г и на 26.03.2020 г. Горното не се отрича и от работодателя който е счел, че са дадени обяснения в срок /виж заповед № 1/4.05.2020 г./ Относно изисканото с  писмо изх.№ 6/30.03.2021 г. обяснение, ищецът е изпратил  1.04.2020 г.  по "Еконт Експрес", офис Видин Ровно мини плик с № 5300182999723 до адреса на работодателя. Приети като доказателства са 3 броя писма от  "Еконт Експрес" , с които се установява, че пратките с товарителници 53001797758463/19.03.2020 г.  и № 5300181264501/25.03.2020 г. с изпращач Д.Д.С. до получател ЕТ "Магдак-Радостин  Митев"  до адрес гр.Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" № 34 са получени съответно на 20.03 и на 26.03.2020 г. от Радостин Митев . Пратката с товарителница № 5300182999723/1.04.2020 г. изпратена до същия получател и адрес в гр.В.Търново е върната след опит за доставка на 3.04.2020 г.  с причина "отказана пратка от получател". Приета като доказателство е кореспонденция по приложението Viber между св. Б. и ищеца, съдържаща множество нецензурни изрази, обидни квалификации, закани,  отправяни от страна на ищеца, като първопричина очевидно е нежеланието на ищеца да престоява за товарене на паркинга на гръцката фирма, в резултат на което същият е оставил камиона и си е тръгнал за Видин, а впоследствие  искането му за заплащане на сума от 318 лева / за 1285 км. по 0,24 лева плюс 5 евро за паркинг/.  Приети са разходни касови ордери и разписки за кредит за изплатени суми предмет на изследване от съдебно-графическата експертиза, както и на обсъждане от съдебно-счетоводната експертиза.  Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява редовно водене на счетоводството на ответното дружество. От проверката му вещото лице е заключило , че ищецът няма неизплатени възнаграждения за периода 11.07.2020 г. - 4.05.2020 г. За този период размерът на дължимите /начислени основни трудови възнаграждения в брутен размер е 4781,12 лева, в нетен размер- 3710,06 лева. Получената/изписана сума за периода от ищеца е 3710,06 лева.  За периода дължимите и начислени трудови възнаграждения на ищеца за работа на територията на Германия са в брутен размер от 3200,89 лева, в нетен размер- 2483,81 лева. Получена /изписана сума за периода от 17.08.2019 г. до 31.03.2020 г. е от 2483,81 лева. Дължимото обезщетение за оставане без работа за периода 4.05.2020 г.- 11.05.2020 г. е в брутен размер 135,56 лева, в нетен размер- 122 лева.  В съдебно заседание вещото лице поддържа изложеното заключение. Заявява, че всички суми относно изплатени пари на ищеца са отразени в счетоводните регистри , макар на фишовете за заплати да не е имало подпис на ищеца. Разходните касови ордери и разписките за кредит са отразени като задължение на  партида по името на  ищеца. Събрани са гласни доказателства. Св.  П.   работи в ответното дружество на длъжност " спедитор". Обяснява механизма на работа установен в дружеството, според който при извършен курс шофьорите  пускат отчет в гр.Видин, където има паркинг и офис, дадените  служебни пари и дължимото  се уравняват  в счетоводството в гр.В.Търново и след като се пресметне сумата за заплати, всеки си я получава в офиса в гр.Видин. Свидетелят твърди, че в дружеството всички заплати се изплащат навреме. Излага, че на 13.03.2020 г. били уведомени от фирмата, в която е трябвало да се товари, че  ищецът е напуснал камиона и го е оставил там. Започнала комуникация по вайбър между ищеца и св.  Б., при която ищецът отправил много заплахи и заявил, че няма да товари. Камионът не работил 20 дни, тъй като ищецът бил взел ключовете и същите били върнати след намеса от полицията. Свидетелят заявява, че комуникацията се осъществявала единствено чрез вайбър , тъй като ищецът не си вдигал телефона. Представил болничен, който се оказал фалшив. Твърдял,  че е под карантина, което също не било вярно, а писмени обяснения относно неявяването му на работа не били получени.  Свидетелят сочи, че са им осигурени предпазни средства и че шофьорите осъществяващи международен превоз са продължили да изпълняват задълженията си.  Св.Б. е "организатор експедитор товарно-разтоварни дейности" при ответното дружество. Обяснява , че ищецът оставил камиона на паркинг в Гърция и работодателят получил ключовете за него  едва след подаване на жалба в полицията . Твърди, че ищецът не се явявал на работа 30 дни без основателна причина. Изтъква, че товародателят начислил неустойки поради неизпълнение на поетия ангажимент. Твърди, че всички възнаграждения на ищеца са изплатени. Заплащането ставало по желание на работниците-или по банков път или в брой . Тъй като повечето шофьори били от Видин , след изчисляване на заплатите парите  се изплащали  в една бензиностанция в същия град. Заявява, че всички шофьори са изпълнявали задълженията си по време на извънредното положение и че са им раздадени лични предпазни средства. Твърди, че по повод заплахите отправени от ищеца към него подал жалба в полицията. Заявява, че според пътния лист камионът на ищеца бил технически изправен и на него не му била известна налична повреда , още повече, че месец по късно , след получаването на ключовете шофьорът тръгнал на курс със същия камион.  Св.С.   е "отчетник счетоводство" при ответника. Заявява, че по повод неявяването на ищеца на работа се сформирала комисия , изискани били писмени обяснения  , но конкретна причина за това му поведение не се установила. Твърди, че по време на извънредното положение всички са работили и че са изпратени предпазни средства на шофьорите.Относно начина на заплащане обяснява, че след получаване на съответните отчети се пресмятат направените разходи и изчислената работна заплата се получава от шофьорите срещу подписан от всеки разходен касов ордер, който впоследствие се връща във фирмата. Твърди, че не са получавани сигнали от ищеца относно неполучени от него трудови възнаграждения. Св.П.   работи на бензиностанция "Тип" в гр.Видин. Той обяснява, че неговият работодател има договор с "Магдак" относно получаване на заплати на шофьорите на транспортната фирма на тяхната бензиностанция. Твърди, че при тях пристига списък с имената на шофьорите и начислените заплати, всеки от тях идва и срещу подпис на разходен касов ордер си получава съответната сума. Така се получавали и служебни пари. Свидетелят познавал ищеца служебно , като той  също е получавал заплатите си по този начин . Случвало се е да дадат заплатата му на жена му или на негов колега , като парите са давани след личното потвърждение  и съгласие за това от страна на ищеца. Св. Д.    също работи  на бензиностанция "Тип" в гр.Видин, като касиер. Потвърждава договорките между неговия работодател и ответното дружество , която съществувала от около 9-10 години. Информацията за дължимите суми на всеки от шофьорите получавали по имейл , а сумите били изплащани след попълване на ордер. Ордерите се връщали на работодателя. Освен заплати давали и служебни пари.  Изготвена е съдебно-графическа експертиза. След извършено изследване вещото лице заключава, че описаните в 14 позиции разписки за кредит в едно с РКО за работна заплата , подробно посочени по дати и със суми, са изписани ръкописно от ищеца и подписите положени под тях са положени от ищеца. В представените разписки за кредит и РКО за работна заплата изброени в позиции от 15 до 23, ръкописният текст с името и положеният подпис от името на ищеца не са изписани и не са положени от него. В представените разписка за кредит ведно с РКО за получени служебни пари от различни дати общо 27 бр. ръкописният текст с името на ищеца и положеният подпис са изписани, съответно подписани от него.  В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. В съдебно заседание ищецът по реда на чл. 176 от ГПК лично обяснява, че реалната му договорка с работодателя била да получава по 0,24 лв. на километър независимо дали пътува пълен или празен. Заявява , че не е получил нито лев за работна заплата. Командировъчните пари описани в разходните касови ордери били пари, с които  да плаща разходи  и пътни такси за съответния курс. Твърди, че не е подписвал сумите описани в приложените разходни ордери като работна заплата и командировъчни. Не оспорва, че е получавал служебни пари. Заявява, че не е упълномощавал никого да получава негова работна заплата вместо него-нито жена си, нито негов колега или приятел. Твърди, че съпругата му не е ходила на бензиностанцията и не е вземала негови пари, дори не знаела как да я открие. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 По иска с правно основание чл. 344,ал.1 ,т.1 от КТ:

Искът е процесуално допустим. По същество е основателен. 

В производството страните не спорят съществувалото между тях трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжност "шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона" по силата на трудов договор от 10.07.2019 г. и допълнително споразумение към него от същата дата. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ със Заповед № 00000177/4.05.2020 г. след налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" със Заповед № 1 / /4.05.2020 г. По делото не се установи кога въпросните документи са връчени на ищеца, тъй като не съдържат неговия подпис и дата на връчване,  но след като същият е депозирал исковата си молба, с която ги оспорва в преклузивния двумесечен срок по чл. 358,ал.1, т. 2 от КТ, очевидно ищецът ги е получил. Видно от мотивите на оспорената заповед, с която се налага дисциплинарното наказание, въз основа на констативни протоколи от 1 до 33 за периода 16.03.2020 г. -4.05.2020 г. е установено неявяването на работа на ищеца за посочените дати , изброени в заповедта- 26 поредни работни дни, като работодателят е приел, че конкретното работно място с оглед спецификата на длъжността е в производствената база на фирма "Космос Алимуним" в Гърция, след като ищецът е изоставил камиона на това място. Описано е в мотивната част на заповедта, че работникът не е изпълнил заповедта за командировка и служебните си задължения за извършване на международен превоз на товари и е изоставил управляваното от него МПС  на територията на Гърция, с което е причинил загуби на дружеството.Противозаконно е задължал ключовете на повереното му МПС и е причинил имуществени загуби на дружеството. В заповедта още е изложено, че работодателят е изискал и получил писмени обяснения по реда на чл. 193,ал.1 от КТ с писма-искане от 17.03.2020 г. и от 23.03.2020 г. , които обяснения не е приел за оправдаващи противоправното му поведение. Изложено е,  че са изискани обяснения по реда на чл. 193,ал.1 от КТ относно противоправното му поведение и описаните нарушения на трудовата дисциплина с писмо от 30.03.2020 г., като в определения в поканата срок работникът не е представил писмени обяснения. Поради изложените обстоятелства на основание чл. 188,т.3 от КТ вр. с чл. 190,ал.1,т.2 от КТ и при спазване изискванията на чл. 189,чл.193 и чл.194 от КТ е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Релевантните към спора писмени доказателства установяват , че в действителност работодателят е изпратил три писма-искания с покана в съответния срок ищецът да даде писмени обяснения по реда на чл. 193,ал.1 от КТ. В първото от тях от 17.03.2020 г.  е поискано обяснение относно не натоварване на камиона с товар от товарен адрес в Гърция, отклоняване от маршрута и неправомерно задържане на ключовете. Работникът е изпратил обясненията си и същите са получени от работодателя. Второто писмо-искане съдържа уведомление от страна на работодателя относно не приети като основателни причините, посочени в обясненията на ищеца и предупреждение за налагане на дисциплинарно наказание. Поискана е банковата сметка на ищеца. Писменият отговор на това писмо е получен от работодателя. Третото писмо-искане от 30.03.2020 г. изисква обяснения по реда на чл. 193,ал.1 от КТ относно неявяването в продължение на повече от три работни дни  на работа без основателна причина.Предоставен е тридневен срок за обяснения, като е указано, че непредставянето им в посочения срок ще се счита за отказ от представяне. Работодателят-ответник  отрича да е получил приложените писмени обяснения по писмо с изх.№ 6/30.03.2020 г.   датирани на 31.03.2020 г. , както и приложената молба за отпуск от същата дата и впоследствие на 4.05.2020 г. издава процесната Заповед № 1, в чиято  мотивна част изрично приема, че обяснения са изискани, но не са получени. Съдът не кредитира тезата на ответника и счита, че на практика той не е спазил процедурата по чл. 193,ал.1 от КТ относно дисциплинарното нарушение, за което всъщност му е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". От изпратените писма от "Еконт Експрес" по безспорен начин се доказва, че ищецът е изпращал мини пликове по курирерската фирма с товарителници описани под съответните номера до получател ЕТ "Макдак-Радостин Митев" на адрес в гр.В.Търново, като датите на изискване на обясненията и на изпращането им от страна на ищеца относно първите две искания- от 17.03. и от 23.03. 2020 г. съвпадат по време и същите са получени от Радостин Митев- управител на ответника, което не се спори от ответника, дори е визирано в процесната заповед.  Относно третото писмо-искане от 30.03.2020 г. ищецът твърди да е изпратил обяснения от 31.03.2020 г. с товарителница от 1.04.2020 г. според писмото на куриерската фирма, което писмо е адресирано до същия получател на същия адрес във Велико Търново, но е отказано да бъде получено и това се удостоверява от служителя на куриерската фирма. Изложеното по-горе води до единственият извод, че ответникът умишлено е отказал да получи третата писмовна пратка от работника и е приел, че в дадения срок работникът не е депозирал писмено обяснение, което не отговаря на действителността. Отказът на работодателя да приеме писмените обяснения на работника дадени в предоставения му тридневен срок по съответния ред съдът третира като неизпълнение на задължението разписано в императивната правна норма на чл. 193,ал.1 от КТ. В този ред на мисли никоя от страните не твърди, че са изисквани, респективно , че са давани устни обяснения по този повод. Връщайки се на процесната оспорена заповед, с която всъщност се прекратява трудовото правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е видно, че макар в мотивната и част да са описани и други нарушения, за които са изискани и получени обяснения / относно неизпълнението на заповедта за командировка и задържането на ключовете на камиона , с което  са причинени вреди на работодателя/, работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание само за нарушението относно неявяването на работа без уважителна причина в течение на два последователни работни дни- в случая, посочени са 26 последователни работни дни. Работодателят не се е позовал на друг фактически състав от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от КТ даващ възможност за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" . Описаните в обстоятелствената част  нарушения , които осъществяват различни видове нарушения на трудовата дисциплина, които биха могли да се квалифицират като тежки-например неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законни нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име и пр. очевидно не са използвани от работодателя при реализиране на дисциплинарната му власт, тъй като наложеното наказание, както бе упоменато по-горе е единствено на основание чл. 190,ал.1,т.2 от КТ. Така между обстоятелствената и диспозитивната част на оспорената заповед липсва единство, при което съдът приема, че волята на работодателя, въпреки изброените няколко нарушения на трудовата дисциплина, е да накаже дисциплинарно  работника само за едното от тях , явно счетено за най-тежко. Именно за това нарушение обаче работодателят не е изпълнил императивно разписаното си задължение преди налагането на дисциплинарното наказание да получи обяснение от работника. Приемайки, че работодателят е отказал да получи пратката изпратена на 1.04.2020 г. , съдържаща обясненията на ищеца по повод искането от 30.03.2020 г. /относно неявяването на работа в повече от  три последователни дни/ настоящият състав счита, че процедурата по налагане на конкретното дисциплинарно наказание "уволнение" за конкретното обосноваващо го нарушение на трудовата дисциплина не е спазена. Горното автоматично води до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, без да се обсъжда спора по същество, съгласно нормата на чл. 193,ал.2 от КТ. При тези изводи на съда без значение е обстоятелството , че процедурата е спазена досежно другите нарушения.Не следва да се коментира и доколко поведението на работника е било правомерно и дали изложените от него причини за оставянето на камиона на товарния адрес в Гърция, връщането на ищеца в гр.Видин и задържането на ключовете за камиона в действителност са тези, изложени в писмените му обяснения  и обосновани от процесуалния му представител с подробни съображения, или  има други обстоятелства мотивиращи поведението на работника , които прозират от приложената кореспонденция между  св.Б. и ищеца по приложението Viber. Така или иначе процесната заповед, с която на основание чл. 190,ал.1,т.2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразна и следва да се отмени, респективно уволнението на работника извършено с тази заповед  и прекратяването на трудовото му правоотношение със заповедта издадена въз основа на нея  следва да се признае за незаконосъобразно. Иска е  основателен и като такъв следва да се уважи.

 

По иска с правно основание чл. 344,ал.1,т. 3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ- при уважаване на главния иск за отмяна на признатото за незаконно уволнение на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение в размер на БТВ, но за не повече от шест месеца. Ищецът е представил писмени доказателства, че е започнал работа при друг работодател  по трудов договор от 9.05.2020 г.  и претендира обезщетението за времето от 4.05.2020 г. до 9.05.2020 г. в размер на 93,33 лева. Относно размера на това обезщетение в кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза е установено, че дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от уволнението до започването на нова работа изчислено на база МРЗ от 610 лева е 135,56 лева, но доколкото няма изменение на иска в тази му част , същия следва да се уважи до предявения размер от 93, 33 лева. Законна лихва не е претендирана и такава не следва да се присъжда.   

Относно иска с правно основание чл. 128,т.2 от КТ:

Иска е процесуално допустим. По същество е неоснователен. 

Ищецът претендира неизплатени трудови възнаграждения за периода 10.07.209 г.- 4.05.2020 г. в размер от 16921 лева. Лично той в обяснения дадени по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК твърди, че уговорката му с работодателя е била да му се заплаща по 0,24 лв. на изминат километър и че не е получил нито един лев работна заплата. Твърди, че не се е подписвал на разходните касови ордери за получаване на заплата, както и че не е упълномощавал никого - в частност жена си или приятел/колега да получава заплатите му вместо него. Разгледани в контекста на релевантните за спора доказателства твърденията относно прикритите уговорки между страните относно действителното заплащане на положения от лицето труд следва да попадат в полезрението на други органи, не на съда разглеждащ настоящия спор, за който договореното и дължимо трудово възнаграждение е това, което е посочено в трудовия договор и допълнителното споразумение към него.  Договореното основно трудово възнаграждение при липса на допълнителни трудови възнаграждения, формиращи брутното трудово възнаграждение според Наредба за структурата и организацията на работната заплата,  е в размер от 560 лева - МРЗ установена за страната за 2019 г. Респективно същото следва да се счита относно трудовото възнаграждение дължимо за 2020 г., въпреки липсата на допълнително споразумение, което да актуализира дължимия размер съобразно установената МРЗ за 2020 г. , която е 610 лева. В допълнителното споразумение страните са договорили допълнително заплащане от 9,19 евро за всеки час отработен на територията на  Германия. Имайки предвид горното експертизата на вещото лице установява, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на 4781,12 лева брутен размер, като дължимият нетен размер от 3710,06 лева е изплатен на ищеца. Дължимите трудови възнаграждения за работа на територията на Германия за процесния период в брутен размер са 3200 лева, в нетен размер- 2483,81 лева , изплатени на ищеца. Или общо дължимата сума за изплащане на ищеца е в размер от 7982,01 лева БТВ, или 6193,87 лева чиста сума за получаване.  Вещото лице, чиято експертиза съдът кредитира като компетентна и обоснована заявява , че счетоводството на ответника е водено редовно и че на ищеца не се дължат , тъй като са му изплатени начислените трудови възнаграждения по счетоводни данни. Свидетелските показания установиха възприета практика на работодателя, според която след предаване на съответните  отчети и приспадане на дадените служебни пари на всеки от шофьорите, включая ищеца се изплаща работна заплата съобразно изпратен списък от счетоводството на дружеството на служители от бензиностанция "Тип" в гр.Видин. Тези служители изплащат дължимите суми , за което се  подписват разходни касови ордери, които после се връщат в счетоводството на ответника. Тази практика не противоречи на разпоредбата на чл. 270,ал.3 от КТ, който допуска освен по ведомост трудовото възнаграждение да се изплаща лично на работника срещу разписка, или по влог в посочена от него банка. Заключението на съдебно-графическата експертиза категорично установява, че в 14 изброени позиции разходните касови ордери с работна заплата , изброени по дати и с посочени  суми са изписани и подписани от ищеца. Общо изплатената сума по тези разходни касови ордери е 11220 лева.  Тъй като работодателят не доказа работникът да е отправил писмено искане относно възможността негови близки да получават трудовото му възнаграждение, какъвто  е редът, предвиден в чл. 270 ал.3 от КТ съдът приема, че в останалите изброени от вещото лице по СГЕ случаи, при които приложените РКО не са изписани и подписани лично от ищеца сумите , отразени в тях не са получени от него. Въпреки горното претенцията  е неоснователна. Това е така, защото според договореното в трудовия договор и допълнителното споразумение към него и заключението на вещото лице по ССчЕ , дължимото трудово възнаграждение за посочения период , включая за работата в Германия възлиза на 6193,87 лева чиста сума за получаване, която е почти двойно по-малко от чистата сума за работна заплата по разходните касови ордери, подписани от ищеца, удостоверяващи получаването на сумата. Настоящият състав няма основания да се съмнява в приложените доказателства, кореспондиращи едно с друго , както с  провереното счетоводство на ищеца и заключението на ВЛ относно недължимост на суми за работни заплати към ищеца поради изплащането им, така и със заключението на вещото лице по СГЕ и събраните гласни доказателства досежно начина на разплащане установен в дружеството- ответник. Освен това следва да се отбележи, че противоречи на всяка житейска логика ищецът да е работил повече от половин година при ответника без да е получил нито лев работна заплата, както твърди той. Най-малко имайки предвид поведението на ищеца           / поради неизплатена според него в срок сумата от 318 лева е отправил нецензурни словесни нападки в кореспонденцията със св.Б., които съдът не желае да цитира в съдебния акт/, при неплащане на нито лев работна заплата за период от девет месеца ищецът отдавна би следвало да е сезирал компетентните органи. Изменяйки иска си по размер ищецът основава претенцията си на нередовни от външна страна счетоводни документи  за сумата от 11220 лева и позовавайки се на съдебно-графическата експертиза за сумата от 5701 лева / за която РКО са подписвани от трети лица вместо ищеца/, но по съображенията изложени по-горе съдът приема претенцията за неоснователна, доколкото се доказва безспорно, че ищецът е получил дължимата сума от 6193,87 лева, представляваща трудово възнаграждение в нетен размер. В този ред на мисли  ирелевантно е дали до останалия доказано изплатен размер от 11220 лева влизат командировъчни пари  /каквито не са претендирани от ищеца/, или са изчислявани километри по някаква ставка / 0,24 лева /км по твърдения  на ищеца/ , доколкото съдът базира изводите си въз основа претенцията на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение и на представения доказателствен материал за договореният размер и реалното му получаване от ищеца. По тези съображения иска е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. 

При този изход на делото   ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважените искове в общ размер от 100 лева   /по 50 лева за неоценяемия иск и 50 лева върху оценяемия за присъденото обезщетение/, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.  Независимо от отхвърлянето на иска по чл.128,т.2 от КТ, във връзка с който  са назначени двете експертизи платени от бюджета на съда, същите остават за сметка на съда доколкото ищецът не дължи такси и разноски по това производство.  /с изключение на разноските направени от насрещната страна/. 

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с  уважената част от претенциите. Според приложения списък по чл.80 от ГПК  се претендира сумата от 1300 лева договорено адвокатско възнаграждение, сумата от 500 лева за явяване на пет съдебни заседания извън района на колегията, в която адвоката е вписан, пътни разходи на адвоката от 472,34 лева  и пътни разходи на ищеца, призован да се яви лично в две съдебни заседания  от 196,84 лева. Приложен е договор за правна помощ, както и извлечения от "Еконт Експрес" относно заплатени суми от ищеца на адвоката възлизащи в размер на 1740 лева, както и касови бонове за заредено гориво . При изхода на делото, при който се уважават два от трите предявени иска от ищеца и условно разделяне на договореното възнаграждение от общо 1800 лева / 1300 лева за исковата молба и 500 лева за участие в съдебни заседания/ и заплатеното  възнаграждение , доказано с документи от 1740 лева на три /според броя на исковете/,  ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1160 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. / по 580 лева за двата уважени иска/.  Съдът счита, че пътни пари на адвоката, както и пътни разходи на ищеца за личното му явяване не следва да се присъждат. Съгласно           чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска. В този аспект разходите за адвокат извън договореното възнаграждение не се дължат отделно от насрещната страна, доколкото същите би следвало да се включат в поръчката при уговаряне на възнаграждението.  Няма как да се направи разграничение и да се установи дали адвокатът е пътувал само и единствено по поръчката от ищеца  до района на компетентния съд , или е използвал пътуването и за други цели и затова насрещната страна не може да бъде натоварена с отговорност за заплащане на пътни разноски.  Относно претенцията за разноски на ищеца за явяването му лично в две съдебни заседания в размер на 196,84 лева същата е неоснователна, доколкото приложените по делото касови бонове освен доказателство за заредено гориво не установяват други относими към искането факти.  Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от претенциите.Разделяйки по същия начин условно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева на три  /за защитата по трите иска/ на ответника се дължи сумата от 200 лева, съобразно отхвърлената част от претенциите. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на Д.Д.С. с ЕГН ********** извършено със Заповед №1/4.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190,ал.1,т.2 от КТ, въз основа на която трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 00000177/4.05.2020 г. на основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ , двете заповеди издадени от "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  за НЕЗАКОННО, а иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1  от КТ - за основателен .  

ОТМЕНЯВА Заповед №1/4.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190,ал.1,т.2 от КТ и издадената въз основа на нея Заповед № 00000177/4.05.2020 г. на основание                      чл. 330,ал.2,т.6 от КТ  "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул." Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  ,  като незаконосъобразни.

 

  ОСЪЖДА на основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул." Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  да заплати на Д.Д.С. с ЕГН ********** сумата от 93,33 / деветдесет и три лева и 33 ст./ главница, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 4.05.2020 г. - 9.05.2020 г.  

   

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.С. с ЕГН ********** срещу "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул."Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  с правно основание чл. 128,т.2 от КТ за сумата от 16 921 / шестнадесет хиляди деветстотин двадесет и един / лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 10.07.2019 г.- 4.05.2020 г., като неоснователен. 

 

ОСЪЖДА "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул."Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  да заплати на Д.Д.С. с ЕГН **********  сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева  направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Д.Д.С. с ЕГН **********  да заплати на  "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  сумата от 200 / двеста/ лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул." Сергей Румянцев" № 34, представляван от Радостин Митев  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 100 /сто/   лева, представляваща държавна такса за уважените обективно кумулативно съединени искови претенции,   ведно с 5 /пет/лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново,  чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: