№ 2063
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110171590 по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети от А. З.
Л., К. Ш. и Е. Ш., последната действаща чрез законния си представител К. Ш., срещу „.........,
действащо чрез „......... – клон България“ за заплащане на сумата 750 евро (на всеки от
ищците по 250 евро), представляваща обезщетение за недопускане до борда на полет № ....
по направление София - Мюнхен, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са сключили договор за въздушен превоз с резервационен код ..... с
ответника „У......т. (Унгария)“ за превоз на 08.05.2021 г. от гр. София до гр. Мюнхен с
редовен полет № ..... След като ищците се явили два часа по-рано на летището служителите
на ответното дружество отказали да ги допуснат на борда поради липса на изискуемите
документи – валидни тестове за Covid – 19. Сочат, че отказа на ответника е неоснователен,
тъй като ищците са представили тестове за Covid – 19, извършени от сертифицирана
лаборатория по силата на Заповед РД–01–724. Заявяват, че на отделно основание отказа от
достъп на борда е неправомерен, тъй като тестовете не представляват изискуема лична
документация, а само преодоляват задължителната карантина на територията на Германия,
което няма отношение към извършване на въздушния превоз. Твърдят, че са отправили
жалба до „У......т. (Унгария)“ с искане да им бъде изплатено обезщетение за недопускането
на борда, но същата била оставена без уважение. С оглед на изложеното считат, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който молят да бъде признато за
установено, че ответното дружество дължи на ищците сума в общ размер на 750 евро – на
всеки от ищците по 250 евро, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. за
недопускане до борда на полет .... от София - Мюнхен на 08.05.2021 г.
Ответникът „У......т. (Унгария)“ оспорва предявените исковe като неоснователни.
Излага, че на 08.05.2021 г. ищците са се явили за регистрация за полета на летище София, но
не са представили отрицателен PCR тест за Covid – 19, а само антигенни тестове, които не
съдържат референтни стойности за процент на чувствителност и стойност за специфичност.
1
По този начин не били изпълнени изискванията на немските държавни власти за влизане в
Германия. Намира, че не е налице събитие „недопускане на борда на самолета“ на ищците с
оглед нерегистрирането им поради липса на необходимите документи за пътуване.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищците е да докажат наличието на
валидно сключен договор за въздушен превоз за полет .... от София-Мюнхен, определен за
изпълнение на 08.05.2021 г., както и недопускането им на борда на самолета без
регламентирано основание.
В Регламент № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е
предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като съгласно чл. 4, т. 3 aко на пътници се откаже
достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира
незабавно по член 7, в който са диференцирани размерите на обезщетенията.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищците са имали
закупени електронни билети за процесния полет ...., който следвало да бъде изпълнен от
ответника на 08.05.2021 г. по направление София – Мюнхен.
Представена е имейл кореспонденция, водена между ищеца А. З. Л. и ответника, в
която се посочва, че на пътниците е бил отказан превоз поради липса на подходящи
документи за пътуване, а именно поради неспазване ограниченията за Covid (предоставяне
на антигенни тестове, неотговарящи на критериите на СЗО).
Съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже наличието на наведените в
отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, а именно, че ищците не са
спазили изискванията на немските държавни власти за влизане в Германия чрез представяне
на антигенни тестове, съдържащи референтни стойности за процент на чувствителност и
стойност за специфичност.
По делото са представени отрицателни антигенни тестове за Covid на А. З. Л. и К. Ш.,
направени на 07.05.2021 г. от „МЦ Трета поликлиника“ ЕООД, съобразно действащите
правила за пътуване по време на пандемията от Covid-19 пътниците да представят валиден
сертификат за поставена ваксина, PCR или антигенен тест, направен определен брой дни
преди пътуването.
Привлеченото като трето лице помагач на страната на ответника дружество,
извършващо наземно обслужване по проверка на документите на пътниците на летище
София преди качването им на борда на самолетите, имейл, изпратен до определени станции,
съдържащ информация за актуализирани ограничения за пътуване в Германия, който обаче е
за вътрешна информация и сведение на служителите и няма данни съответните изисквания
да са станали достояние на пътниците. Посочено е, че антигенните тестове, за да бъдат
приети, следва да отговарят на минималните критерии за бързи тестове, препоръчани от
СЗО, а именно ≥80% чувствителност и ≥97% специфичност.
Представена е Заповед № ....... г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на COVID-
19, в Приложение № 2 към която са посочени критерии за прилагане на бързи антигенни
тестове за SARS-CoV-2, според които за целите на надзора на заразните болести е
задължително да се използват бързи антигенни тестове с наличие на CE маркировка за
съответствие и следните характеристики на теста: чувствителност ≥ 80% и специфичност ≥
97%. При възможност следва да се използват бързи антигенни тестове с чувствителност ≥
90%. В Приложение № 3 са посочени лечебни, здравни заведения и регионални здравни
инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично изследване
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“, сред които е и „Медицински
център Трета поликлиника“ ЕООД, гр. Стара Загора.
2
В препоръка на Съвета относно обща рамка за използването и валидирането на бързите
тестове за антигени и за взаимното признаване на резултатите от тестове за Covid-19 в ЕС
също е въведено изискването тестовете да носят маркировка „СЕ“ и да отговарят на
минималните изисквания за характеристиките, определени на ≥ 90% чувствителност и ≥ 97%
специфичност.
Като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че на ищците
нерегламентирано е бил отказан достъп до полета, за който са имали закупени билети.
Ответникът не установи по делото какви са били специфичните изисквания на немските
държавни власти за влизане в Германия по отношение на антигенните тестове, каквито
твърди, че са съществували и които именно са били причина за недопускане на ищците до
борда на самолета. Представените писмени доказателства по делото касаят изискванията, на
които трябва да отговарят антигенните тестове, а именно в съответните лаборатории и
медицински центрове следва да се използват такива тестове, които имат референтни
стойности за процент на чувствителност и стойност за специфичност, препоръчани от СЗО,
но не се установява, че тези стойности следва да бъдат посочвани в документите, издавани
на лицата, на които са направени антигенни тестове. По делото не бяха представени
доказателства авиокомпанията по някакъв начин да е обявила, че пътниците, пътуващи до
Германия, следва да представят антигенни тестове, съдържащи референтни стойности за
процент на чувствителност и стойност за специфичност. Поради това не следва да се очаква
от пътниците, които са направили антигенни тестове в медицински център, утвърден от
министерство на здравеопазването на Р България, да представят документи с допълнителни
характеристики относно определени показатели. Съдът намира за основателен и доводът на
ищците, че тестовете не представляват изискуема лична документация, непредставянето на
която е основание за недопускане до борда на самолета, а биха имали отношение към това да
се преодолее задължителната карантина на територията на Германия, което няма отношение
към извършване на въздушния превоз.
Поради изложеното съдът намира, че е налице основание за изплащане на обезщетение
на ищците за недопускане до борда на полет № ..... В чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент №
261/2004 г. е предвидено обезщетение в размер на 250 EUR за всички полети до 1500
километра, в какъвто и размер е всеки един от предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира предявените искове за основателни, поради което
следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на спора право на разноски имат ищците, които са претендирали 146,68
лева – държавна такса и 900 лева – адвокатски възнаграждения, които не са прекомерни с
оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. З. Л., ЕГН **********, К.
Ш., германски гражданин, паспорт № ....... и Е. Ш., германски гражданин, паспорт № G......,
родена на ********** г., действаща чрез законния си представител К. Ш., срещу „.........,
действащо чрез „......... – клон България“, ЕИК ............, по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, че „........., действащо чрез „......... – клон България“ дължи на
А. З. Л., К. Ш. и Е. Ш. сумата от 750 евро (по 250 евро на всеки от ищците), представляваща
обезщетение за недопускане до борда на полет № .... по направление София - Мюнхен, ведно
със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
3
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38312/2021 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „........., действащо чрез „......... – клон България“, ЕИК ............, да заплати
на А. З. Л., ЕГН **********, К. Ш., германски гражданин, паспорт № ....... и Е. Ш.,
германски гражданин, паспорт № G......, родена на ********** г., действаща чрез законния
си представител К. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1046,68 лева – сторени
разноски в производства.
Решението е постановено при участието на „.......“ ООД като трето лице – помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4