Р Е
Ш Е Н
И Е №.....
Гр. София, 25.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл. Съдия : Роси
Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 2257/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 371308/26.03.2018 г. на СГС, 124 с - в, по гр. д. № 24179/2014 г. е
отхвърлен предявения от К.Я.К., ЕГН ********** срещу Д.В.Г.,
ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 54, ал. 2
от ЗКИР, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено между
страните, че са налице непълноти и грешки в одобрените кадастрална карта и
регистри (ККР) на град София, извършено по силата на Заповед № РД-18-38 от
10.07.2012 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, публикувана в ДВ бр.68 от
04.09.2012 год., влязла в сила на 02.04.2014 год. по отношение на имоти с
идентификатор 68134.1602.1597 и е идентификатор
68134.1602.1594 в частта от същата ККР, касаещи поземлен имот с идентификатор № 68134.1602.1594, който имот с адрес: гр. София, община Столична, област
София, Район „Студентски", които
непълноти и грешки са по отношение на РЕАЛНА ЧАСТ от поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.1594 с площ на
тази част от 19 кв. м., при границите на процесната част, съгласно действащата
кадастрална карта: поземлен имот е идентификатор 68134.1602.1597, останалата
част от поземлен имот е идентификатор 68134.1602.1594 и поземлен имот е
идентификатор 68134.1602.6177, като бъде признато за установено, че ищцата е
притежавала правото на собственост върху процесната реална част от ПИ е
идентификатор № 68134.1602.1594, подробно
индивидуализирана по-горе, към момента на одобряване на действащата ККР на град
София, извършено по силата на Заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 год. на
Изпълнителния Директор на АГКК, както и че неправилно в ККР на град София като
собственик на тази процесната реална част от ПИ е идентификатор №
68134.1602.1594, с площ от 19 кв. м., са
отразени лицата: Л.П.Г. и Д.В.Г., вместо действителния й собственик К.Я.К..
Ищцата е осъдена за разноски.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ищцата К.Я.К., чрез процесуалният й представител.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост на решението
и постановяването му при неправилно възприета от СРС фактическа обстановка. Поддържа
се, че става въпрос за спор за собственост върху реална част от 19 кв. м. от
поземлен имот, който се владее от ищцата, а преди това и от нейните праводатели,
необезпокоявано от 2000 г. до 2012 г. - след обявяване на кадастралната карта,
както и до предявяване на исковата молба. Съдът не се е произнесъл изобщо по
твърденията на ищцата за придобиване на частта по давност, съобразно изложеното
в исковата молба. Неоснователно и в противоречие с практиката на съдилищата и
ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС, СРС е приел, че по този иск
става въпрос за установяване на правото на собственост към минал момент, вместо
към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на
съдебното дирене. Поддържа се, че само по изключение това право се установява
към минал момент, но поцесния случай не попада в изключението. Според ищцата решението
е постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с
практиката на ВКС по подобни казуси. Излагат се доводи, че в производството е
доказано правото на собственост в полза на ищцата върху спорната реална част от
имота по давност, започнала да тече от 05.10.2000 г. в полза на бабата на
ищцата. Този факт се установява от свидетелските показания и писмените
доказателства, събрани пред СРС. Ответниците не са оспорвали факта, че след
като са придобили техния имот и са го оградили, 2 - 3 год. преди 2000 г., те не
са местили оградата, не са претендирали навлизане в техния имот, нито са
оспорвали правата на праводателите на ищцата, които са долепили оградата на
своя имот до тяхната. След обявяване на ЧИЗРП ответниците не са възразили срещу
него и са дали изрично съгласие с него. Съгласно плана е била одобрена визата
за сградата в имота на ищцата, която е построена съобразно границата по т. 7 -
т. 8 от комбинираната скица към СТЕ – Приложение № 1. Поддържа се още, че по
делото е установено, че границите между имотите на страните, отразена в КК,
съвпада с тази на място - по оградата на имота. Излагат се съображения, че
процесната част от имота от 19 кв. м., отразена с цифри 6-7-8-6 на скицата към
заключението на СТЕ, се владее и до днес от ищцата. Излагат се доводи, че
ответниците не са ангажирали доказателства за законността на тяхната ограда.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че процесната граница съвпада с
регулационната линия на имота, което се потвърждавало от решение на ВАС по адм.
д. № 16888/2013 г. от 02.04.2014 г., доколкото в административната процедура не
се разглеждат въпросите за принадлежност на материалното право и тези решения
не са задължителни за гражданските съдилища, които разглеждат спора. Поддържа,
че към производството е неотносима административната процедура относно строителството
на сградата в имота на ищцата, която е приключила преди 15 години. Неотносимо
към спора е и издаденото в полза на ответниците разрешение за строеж на лека
ажурна ограда от 02.06.2016 г. Според ищцата претендията е доказана от
писмените и гласни доказателства и следва да уважи. Моли да се отмени решението
и да се уважи иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно
списък.
Въззиваемата
страна - ответниците Д.В.Г. и Л.П.Г.,
чрез представителя си, оспорват жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържат, че решението е съобразено със събраните доказателства и е обосновано
и законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Според тях в жалбата не е
изложено в какво се състои порочността на решението. Поддържат, че от
представените доказателства не се установява да е реализирано твърдяното от
ищцата придобивно основание, давностно владение, относно спорната реална част
от 19 кв. м. Границите на имота, закупен от праводателката на ищцата през 2000
г., са утвърдени със Заповед № РД - 50 - 14 от 21.02.1995 г. От графичната част
на тази заповед, изследвана от СТЕ, се установява, че границите между имот пл.
№ 1594 и пл. № 1597 не са променяни от този момент и спорните 19 кв. м. не
попадат имота, закупен от праводателката на ищцата Р.К.. Поддържат още, че в
действащата КК на район Студентски границата между двата имота е одобрена
такава, каквато е съобразно документите за собственост на двете страни. Излагат
се съображения, че от документите не се установява, че спорните 19 кв. м. са
част от имота на ищцата или че нейния имот е намален с тези кв. м., които са
реална част от имота на ответниците. Правилно СРС е приел, че КК не съдържа
грешка или непълнота относно отразяването на границите на имота на ищцата.
Твърдят още, че от доказателствата в съвкупност не се установяват и
придобиването на спорната част по давност от ищцата, не се установява тя да е
осъществявала явно, непрекъснато, пълно и необезпокоявано владение върху тези
19 кв. м., за да ги е придобила по давност по реда на чл. 79 ЗС. Владението е
било оспорвано от ответниците, включително с действия по преместване на
оградата, включително чрез общинската администрация, участвали са в съдебни
производства. Към момента все още не е приключило и производството по
узаконяване на оградата. Излагат се доводи, че между страните са водени
административни дела, които независимо, че не решават спора за материално
право, сочат на оспорване на владението на имота. Ищцата е била наясно, че
владението й се оспорва. Основателно СРС е приел, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Моли да се потвърди
решението, както е постановено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
При постановяването му не са допуснати нарушения на
императивни материално правни норми. СРС е обсъдил относимите към правни спор
доказателства, като е изложил установената въз основа на тях фактическа
обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
относимите към конкретния спор доказателства.
В допълнение
към изложеното от СРС и като съобрази становищата на страните във въззивното
производство, съдът намира следното :
Съобразно
твърденията в исковата молба, СРС е разгледал иск с правна квалификация чл. 54,
ал. 2 ЗКИР - за поправка на грешка в КК, одобрената КККР,
извършено по силата на Заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 год. на Изпълнителния
Директор на АГКК, публикувана в ДВ бр.68 от 04.09.2012 год., влязла в сила на
02.04.2014 год. по отношение на имоти с
идентификатор 68134.1602.1594 и
е идентификатор 68134.1602.1597 в частта от същата ККР, като непълнотата и
грешката касае реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1602.1594, с
площ на тази част от 19 кв. м.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по реда на
чл. 54, ал. 1 ЗКИР въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като искането
може да бъде подадено от всяко едно от заинтересованите лица, т. е. от всяко лице, посочено в регистъра към одобрената
кадастрална карта като носител на вещни права върху имота, вкл. един от
съсобствениците. Когато грешката или непълнотата е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред (чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Съдът следва първо да се
произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху погрешно
нанесената част, като отрази тази
своя констатация на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване,
което именно ще послужи като основание за отстраняване на грешката в
кадастралната карта. Всяко заинтересовано лице, което може да иска отстраняване
на грешката по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР следователно може да иска
отстраняването и по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като предяви иск с цел
разрешаване на съществуващия спор за материално право, защитавайки по този
начин своя правен интерес. (в този смисъл - решение
№ 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г., г. к., І г. о.
на ВКС).
В т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по
тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е установителен
иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е
заснета в границите на имота на ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). Като установителен иск, условие за неговата допустимост
е наличието на правен интерес на ищеца за предявяването му. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на
имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху
тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54,
ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен
ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. (в този смисъл решение
№ 92 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г., г. к., І г. о.
на ВКС).
С ТР № 8/2014 г. на ОСГК - т. 5 се прие
освен това, че правото на собственост по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява към
настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост.
В обобщение следва, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е
установителен иск за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и
пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта,
като в производството съдът изследва въпросът за наличието на непълнота или
грешка във вече одобрената КК.
В случая анализа на доказателствата сочи, че между страните съществува спор
за собственост, основан на грешно отразяване на кадастралната основа на
имотите, респ. в нанасянето на границата между имота на ищцата по
КККР с идентификатор 68134.1602.1597 и съседният на него имот на ответниците с
идентификатор 68134.1602.1594.
От
събраните по делото доказателства се установява и не е спорно, че ищцата е
собственик на поземлен имот, заснет по кадастралния план на гр. София с
идентификатор 68134.1602.1597, представляващ, преди одобряването й, като УПИ ІІІ
- 1597 в кв. 38, по плана на гр. София, СО Район „Студентски", м. „Младост
I".
Установява
се, че имотът е придобит с нот. акт № 174, т. 1, peг. №
2889, д. № 200 от 05.10.2000 г. за покупко - продажба
от Р.П.К.. С него е придобито празно дворно място с площ 338 кв. м,
съставляващо имот, пл. № 1597, разделен на две части от улица, като едната част
попада в кв. 38, а другата - в кв. 3 по плана на гр. София, ж. к. „Младост 1“,
кв. „Мусагеница“, ул. „******. Частта от
имота в кв. 38 съставлява парцел ІІІ - 1597 с площ 237 кв. м. с неуредени
сметки по регулация за 49 кв. м., със съседи на целия имот: запад - улица,
север - парк, изток - парцел ХІІІ -1595, юг - имот пл. № 1594 и улица.
Установява
се, че сметките по регулация са уредени с нот. акт № 71,
т. 1, peг. №
00764, дело № 54
от 18.06.2001 г., с който Р.П.К. купува 49 кв. м от имот без планоснимачен
номер - общинска собственост, при съседи:север - общинска собственост без
пл.номер; изток - улица; юг - имот пл. №
1597 и запад - улица.
С
нот. акт № 146, т. ІІІ, рег. № 7048, дело № 402 от 03.08.2004 г. Р.П.К. е
продала на внучката си - ищцата К.Я.К. ПИ с площ 338 кв. м, находящ се в гр. София,
район Студентски, ул. „******, съставляващо имот с пл. № 1597, разделен на две
части от улица, като едната част попада в кв. 38, а другата - в кв. 3, като
частта н кв. 38 е застроен УПИ ІІІ - 1597 с площ 237 кв. м. , заедно с
построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, описана в акта.
По
делото не е спорно освен това, че ответниците са собственици на съседния имот,
с идентификатор 68134.1602.1594, придобит по продажба с нот. акт № 14, т. XXXVII,
дело № 7024 от 03.04.1997 г., с който последните купуват празно неурегуаирано
дворно място, цялото от 550 кв. м, съставляващо имот пл. № 1594 от кв. 38 по
рег. план на ж. к. „Младост 1“ - II част при съседи: запад - улица, юг - М.К.,
изток - М.К.И., север - циментовата пътека, минаваща през имота
Основният спор касае въпроса налице ли е погрешно
нанасяне на границата между двата имота.
За
изясняване на спорните обстоятелства пред СРС е прието заключение на съдебно - техническа
експертиза, от което се установява, че действащия регулационен план на м. ж.к.
„Младост 1“ е одобрен със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г, който е и сега
действащ.
Процесните
имоти са попълнени в кадастралната основа на регулационния план със Заповед №
РД-50-01/21.02.1995 г. на кметския наместник.
Според
експертизата, имоти с пл. № 1597 и № 1594 попадат в кв. 38 на м. „Младост 1 -
Мусагеница“, а останалите имоти с пл. №№ 1595 и 1596 са в кв. 3 от плана на м.
„Младост 1 - парк Въртопа“.
С
ЧИЗРП, одобрено със Заповед № РД-09-50-14/18.01.2000 г. в процесната територия,
която е в плана на м. „Младост - І - Мусагеница“, е изменен застроителния план
за парцел II от кв. 38 и е изменен регулационния план, като от парцел І - за
ОЖС и парцел ІІ - за озеленяване се образуват: парцел І - за ОЖС, ІІ - за
озеленяване и ІІІ-1597 от кв. 38.
За
територията на Район Студентски има одобрена кадастрална карта със Заповед №
РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, по която процесните
поземлени имоти са с идентификатори 68134.1602.1597 с площ 217 кв. м., записан
на К.Я.К. по н. акт. №
127/2004 г. на СВ и право на ползване на М.Я.К. по н. а.
№ 156/2004 г. от СВ и 68134.1602.1594 с площ 571 кв. м. със собственици: Д. В.Г.
и Л.П.Г. по н. а.№ 14/1997 г.
Вещото
лице сочи, че УПИ ІІІ-1597, кв. 38 е с уредени сметки по регулация за 49 кв. м,
но двете улици от запад и изток не са реализирани по проекта и не е извършено
отчуждаване.
КККР
е изменена със Заповед № 18-13018/16.10.2014 г., като процесния имот (на
ищцата) с ид. 68134.1602.1597 получава нов идентификатор 68134.1602.6250 с площ
256 кв. м., както е описан по цифри 1-2-3-4-5-6-8-1 от комбинираната скица.
Вещото лице сочи, че при изменението на КККР в имота не са включени 19 кв. м.
по цифри 6-7-8-6.
Графичните
им площи са: ПИ пл. № 1594 - 571 кв. м., а ПИ пл. № 1597 - 211 кв. м. Според
експертизата ПИ пл. № 1594 (собствен на ответниците) не е променил площта си до
отразяването му в КККР, а за ПИ пл. № 1597 е отредено УПИ, с което се придават
49 кв. м.
Вещото лице е дало
заключение, че от попълването на двата имота с пл. №№ 1594 и 1597 в
кадастралната основа на регулационния план със Заповед № РД-50-01/21.02.1995
г., същите не са променяни и процесната граница е била по линията 6 - 8,
съгласно комбинираната скица, неразделна част от заключението.
Границите
на имота (на ищцата), установени при огледа и измерването на място от вещото
лице по сега съществуващата граница между ПИ № 1597 и № 1594 е по цифри 7 - 8,
като спорната площ от 19 кв. м. е по цифри 6-7-8-6 е в имота на ищцата.
Според
експерта, в момента между двата имота съществуващата ограда от метални колове,
която съвпада с линия по т. 6 - 8 от комбинираната скица.
Освен
това вещото лице е отговорило, че законоустановеното отстояние между оградата и
новопостроената сграда в УПИ ІІІ - 1597 (на ищцата) е 3 м. Ако отстоянието се мери
до оградата по цифри 7 – 8, която съществува в момента, отстоянието е 3, 20 м.,
а съгласно КККР отстоянието между сградата с идентификатор 68134.1602.6250. 1
(на ищцата) до границата между двата имота по т. 6 - 8 е около 2, 50 м.
В съдебно заседание от 20.04.2017 г., в което е приета
експертизата, вещото лице е отговорило, че триъгълника, който съставлява
спорните 19 кв. м. между цифри 6-7-8-6 е част от ПИ 1594 - на ответниците. По
регулация и по стар кадастър и КК правилното място на границата е по цифри 6-8.
Според вещото лица оградата е била разположена по цифри 7 – 8 така е ползван
имота и е дадена линия за строеж, понеже при това положение отстоянието е 3 м.,
каквото се изисква от ЗУТ.
Съдът намира, че строителната документация, свързана с
изграждането на сградата в имота на ищцата, както и тази, касаеща споровете
между страните по административен ред, е ирелевантна за настоящия правен спор и
основателно не е обсъждана от СРС.
Като
се съобразят установените от писмени доказателства факти, които имат отношение
към спора, въззивният съд намира следното по същество:
Иска
с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, вр. чл. 124 от ГПК има за предмет
принадлежността на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния
и регулационния план - в случая КККР за територията на Район Студентски е
одобрена със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК
и изменена със Заповед № 18-13018/16.10.2014 г.
Основателността
на предявения иск предпоставя доказване от страна на ищцата, че към този момент
е била собственик на имот, чиито граници са нанесени неправилно в кадастралната
карта и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на притежаваното
право на собственост.
След преценка на доказателствата по делото в
съвкупност, въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че не се
установява по КК имотната граница между двата процесни имота да е преместена, нито
имотът на ищците да е намален със спорните 19 кв. м.
Не
е установено по действащата кадастрална карта, спорната реална част от 19 кв.
м. да представлява част от притежавания от ищците имот, нито в одобрената
кадастрална карта да се съдържа грешка относно отразяването на границата на
имота на ищците с идентификатор № 68134.1602.1597.
Обосновано
СРС е приел, че по делото е установено, че границата на имота на ищците е
нанесена така, както е нанесена в регулационния план, одобрен през 1995 г., тъй
като съгласно СТЕ, от попълването на двата имота с пл. № № 1594 и 1597 в
кадастралната основа на регулационния план със Заповед № РД-50-01/21.02.1995
г., същите не са променяни и процесната граница по плановете следва да бъде по
линията 6 - 8, съгласно комбинираната скица, неразделна част от заключението.
Във връзка с възражението на придобиване по давност на спорната реална част от 19 кв. м. от съседния имот идентификатор
№ 68134.1602.1594 (собствен на ответниците) и по повод множеството доводи в
жалбата по този въпрос, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и
чл. 200 от ЗУТ е допустимо придобиване на реални части от УПИ, само ако
отговарят на изискванията на минимални размери за площ и лице за съответния
вид, като от това правило е предвидено изключение в хипотезата, когато тази
част от поземления имот се присъединява към съседен имот - чл. 59, ал. 2 от
ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/2000 г.), чл. 200, ал. 2 от ЗУТ,
съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот.
В конкретния случай са приложими
разпоредбите на ЗУТ, а спорната част не попада в хипотезата на чл. 200, ал. 1
от ЗУТ, предвид на това, че не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1
от ЗУТ за квадратура и лице.
Съдът
намира, че не е приложимо и изключението по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ - за присъединяване към съседен
имот при условията на чл. 17 от ЗУТ. Доколкото, съгласно нормативната уредба, не е достатъчно фактическото
присъединяване на реалната част от УПИ по силата на упражнено давностно владение,
възражението за придобивна давност е неоснователно.
Тъй
като в случая не са налице
предпоставките на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на спорната
реална част от 19 кв. м. съдът намира, че е ирелевантно за спора да
се обсъжда дали е осъществявано непрекъснато владение върху спорната реална част
от ищцата след закупуване на имота или от нейната праводателка преди това, в
какъв период, от кога е осъществявано такова, както и дали то е било явно,
несъмнено и необезпокоявано, в какъвто смисъл са доводите, развити основно във
въззивната й жалба на ищцата.
Понеже крайните решаващи изводи на СГС съвпадат с тези на СРС,
решението е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и
следва да бъде потвърдено.
Предвид липсата на промяна в изхода от спора, решението
следва да се потвърди и в частта по присъдените в тежест на ищцата разноски.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемите страни - ответниците.
Тъй като те не ангажират доказателства за направени разноски в настоящата
инстанция съдът не присъжда такива в тяхна пола.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 371308/26.03.2018 г. на СГС, 124 с - в, по гр. д. № 24179/2014 г.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.