Решение по дело №17072/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 856
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20241110217072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217072 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 17072 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-
236/ 15.11.2024 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на „***а основание чл. 83, чл.
53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Жалбоподателят-редовно призован, не изпраща предсатвител. В жалбата са наведени
доводи за неправилност на издаденото наказателно постановление. Счита, че не посочени
фактите, свързани с извършване на нарушението и неправилно е наложено
административното наказание на дружеството при условията на повторност. Навежда
доводи, че квалификацията на нарушението била неправилна, а то е следвало да се
квалифицира като такова по чл. 496 от КЗ. Намира санкцията за непропорционална на
1
тежестта на нарушението, а деянието за маловажно и моли съда да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Алтернативно се моли за преквалифициране на нарушението е се наложи санкция по чл. 644,
ал.1, т. 1 от КЗ.

Въззиваемата страна - КФН, представлявана от гл.юрк. ***, който пледира за
потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен състав на
нарушение.Представят се писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на постъпила в КФН жалба с вх. № 91-02-342 от 19.04.2024 г. от *** била
извършена проверка от главен експерт в отдел „Правоприлагане“ в КФН-акт. М. С.. При
проверката било установено, че на 14.03.2024 г. пред „*** била предявена претенция по
повод настъпило застрахователно събитие - увреждане на л.а „БМВ“ с per. № *** вследствие
на ПТП. Завеждането на претенцията било удостоверено с № ********** на основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/124000551418. Собственик на увредения
автомобил е *** На датата на завеждане на претенцията-14.03.2024 г., пред застрахователя
били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера й, включително данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено
застрахователно обезщетение. На същата дата бил извършен оглед на автомобила,въз
основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. След 14.03.2024 г. от
ползвателя на застрахователна услуга не били изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106. ал. 3 от КЗ. С
платежно нареждане от 19.04.2024 г. дружеството изплатило застрахователно обезщетение в
размер на 213,16 лева по банкова сметка на ***
Проверяващият експерт приела, че в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ - 14.03.2024 г., но не по-късно от 04.04.2024 г. включително,
*** е следвало да се произнесе по предявена Застрахователна претенция № **********
съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 начини, а именно да определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането.
Поради констатираното нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ на 10.07.2024г. съставила на
*** АУАН № № Р-06-254. В акта било отразено, че е извършено нарушението на 05.04.2024
г. в гр. София.
Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП. В НП АНО отразил,
че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като нНа "ЗД БУЛ ИНС" АД
било издадено Наказателно постановление № Р-10-67 от 31.03.20232 г. (влязло в сила на
04.01.2024г.), издадено от зам. председателя на КФН, ръководещ управление
2
"Застрахователен надзор" му била наложена имуществена санкция в за нарушение на чл.
108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на акт. М.С., както и на писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира в цялост събраните писмени и грасни доказателрства като
непротиворечиви и прие, че от тях се установява гореизложената фактическа обстановка.
Еднопосочността на доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на
оплаквания във връзка с установените факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от
ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН като съдържат описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му, описани са всички обстоятелства, свързани с осъществяването му чрез
бездействие, конкретизиран е срокът, в рамките на който жалбоподателят е следвало да се
произнесе, и след изтичането на който е реализирано нарушението. Фактическото описание
на нарушението съответства изцяло на приетатаа правна квалификация. Безспорно е
установено, че след дата 14.03.2024 г. от ползвателя на застрахователна услуга не са
изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на претенцията, съгласно чл. 106. ал. 3 от КЗ, както и че на 19.04.2024 г. е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 213,16 лв. на лицето.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховката в срок до 15 работни дни от представянето па всички
доказателства по чл. 106, като - определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Правилно е описано в АУАН и в
НП, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е бил до
04.04.2024г. и към 05.04.2024г е осъществен състава на адм.нарушение. Нарушението е
формално и обективно e извършено с непроизнасянето на *** в законовия срок.
Съдът констатира, че правилно е прието и че нарушението е извършено при условията
на повторност-в тази насока е приложено като доказателство по делото Наказателно
постановление № Р- 10-67 от 31.03.2023 г. издадено от зам. председателя на КФН, (влязло в
сила на 04.01.2024 г.), с което на *** било наложено адм.наказание за нарушение на чл. 108,
ал. 1 от КЗ. Правилно нарушението е квалифицирано като такова, тъй като съгласно § 1. т. 52
от ДР на КЗ извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
3
постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение.
Съдът не приема, че е нарушено правото на защита на жалблоподателя като за пръв път с
НП е бил уведомен, че деянието е извършено при условията на повторност, тъй като
актосъставителят не би могъл да разполага с данни в тази насока.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лева. e определена в
минималния размер и съдът няма правомощие да я ревизира.
Съдът не намери основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Естеството на
нарушението, важността на засегнатите обществени отношения, свързани с реализирането на
основни права на застрахованото лице като страна по застрахователното правоотношение,
обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, обосновават отговорността на
дружество. В конкретния случай няма нито едно основание, което да налага извод, че
извършеното деяние, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена
опасност или с явно незначителна такава. С реализиране на нарушението сериозно се засягат
правата на потребителите на застрахователни услуги, както и стабилността и ефективността
на застрахователната система. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази
насока следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
В случая съдът намира, че делото не представлява практическа и правна сложност,
проведено е едно съдебно заседание, поради и което съобразно правомощието си по чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН и с оглед сложността на делото и провеждането само на едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав определя възнаграждението за юрисконсулт по
настоящото производство на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-236/ 15.11.2024 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор", с което на „***а основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27
ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
КЗ, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА "*** да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
4
срок от получаване на съобщението за изготвянето му

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5