Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на тридесети
май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 3414 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
115523 от 11.05.2017
г. по гр. д.
№ 20433/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Р.Л., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията
между страните, че Р.Р.Л. дължи на „Т.С."
ЕАД сумите както следва: сумата от 1
111,63 лева — главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.******, вх. А, ап. 11, с аб.№ 034900,
сумата от 174,81 лева - законна лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до
09.03.2015 г., 18,36 лева - сума за разпределение на ТЕ за периода от м.05.2012
г. до м.04.2014 г. и сумата от 2,94 лева — лихва за забава върху сумата за
разпределение за периода от 30.06.2012 г. до 09.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. №
14738/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Със същото решение
Р.Р.Л. е осъдена да заплати на „Т.С." ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 985,59 лева, представляваща
направените в заповедното и исковото производство разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Недоволна
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени, е останала ответницата Р.Л., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с
оплаквания, че в хода на производството не е установена обективната истина за
реално потребление на ТЕ в топлоснабдения имот, поради което решението е
неправилно, както и че не са събрани всички доказателства по делото. Заявява,
че ще посочи протоколите от персоналния отчет на годишното потребление за
топлоенергия в нейния имот. Искането й към въззивната инстанция е да отмени
решението на СРС в частта, с която исковете са уважени.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД депозира
молба от 30.05.2019 г., с която иска съдът да даде ход на делото в нейно
отсъствие, да постанови решение с което да се отхвърли въззивната жалба,
претендира юрк. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на въззивника.
Третото лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От представения като доказателство по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 71, т. VІ, peг. № 7840, дело № 874/2003 г. на
нотариус И.Н., се установява, че ответницата Р.Р.Л. с ЕГН ********** е придобила
собствеността върху процесния топлоснабден имот на 25.08.2003 г., както и че е подала
Заявление-декларация до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно
име. Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава
извода, че въззивницата Р.Л. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право
на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр
на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла,
който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр
на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията,
дадена в чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Тази
разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания
в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент
на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на
етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо
вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Р.Л..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 —
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. От друга страна,
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна
собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до
отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от
вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, е обща етажна собственост,
като потребителите разполагат с възможността да направят рекламация по
отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия.
Предвид липсата на данни по делото за възражение от
ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и
одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в
един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника.
Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано
основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение
на ответницата Р.Л. за сума в размер на 1 111,63 лв. за периода от м.05.2012
г. до м.04.2014 г. Претендираните вземания не са установени единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно
съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключението на съдебно-техническата
и съдебно-счетоводната експертизи. От
заключението на изслушаните пред първоинстанционния съд експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в
имота на ответницата е имало 3 броя отоплителни тела, с поставени ИРРО и 1 брой
водомер за топла вода. На 20.08.2000 г. е изключено отоплението на стълбите.
Вещото лице дава заключение, че размера на дължимите суми за ТЕ, потребена от
ответницата през процесния период е 1 111,63 лева. Дяловото разпределение през
процесния период е извършвано на база реален отчет на разпределителите
от фирма „М.Е.” ООД. Топлата вода е начислявана по реален отчет, като
показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. ТЕ отдадена от сградна инсталация е изчислена от ФДР на
осн. чл. 143 ЗЕ съобразно Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че при извършена проверка при ищцовото дружество, не се установява
плащане на суми, касаещи процесния период. За процесния период „М.Е.“ ООД е
изготвило за имота на ответницата изравнителни сметки, които са въведени в
информационната система на „Топлофикация София, и отразени по месечни фактури,
описани в заключението. За процесния период м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за
абонатен № 034900 на името на Р.Р.Л., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул.”******, вх. А, ап. 11, с аб.№ 034900, съгласно издадените
кредитни известия към данъчни фактури за прогнозно начислена ТЕ и изравнителни
сметки за периода е начислена сума за реално консумирана ТЕ в размер на 1
129,99 лева, от която сумата от 1 111,63 лева — главница за доставена ТЕ и
18,36 лева — дялово разпределение през процесния период.
По
делото не са ангажирани доказателства за рекламации от страна на
потребителя-ответник в производството към „М.Е.“
ООД. При събрани
доказателства, че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е
сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология, в негова тежест е да докаже, че цялото разпределение, извършено от
помагача на ищеца на база отчетените стойности, е неточно. Затова съдът приема,
че задължението е определено според отчетното количество и подадената
топлоенергия.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 30 от Общите условия, купувачът
е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху
вземанията за главница в размер на 1 111,63 лева за периода от м.05.2012
г. - м.04.2014 г., считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от
вземанията - т.е. за периода от 30.06.2012 г. до 09.03.2015 г., възлиза общо на
174,81 лева, до който размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен. Основателен е и
иска за мораторна лихва върху главницата за сумата от 18,36 лв. за дялово
разпределение за периода от 30. 06.2012 г. до 09.03.2015 г., която възлиза на 2,94 лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115523 от
11.05.2017
г. по гр. д.
№ 20433/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав в обжалваните части, вкл.частта
за разноските.
ОСЪЖДА Р.Р.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с
адрес: *** сумата от 100 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.