РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500527 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против решение №456 от 04.11.2021г.
по гр.д.№ 20211100100736/2021г. на Бургаския окръжен съд в осъдителната
му част, с която на ищеца Т. В. А. от гр.Б., на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1 ЗОДОВ, е присъдено обезщетение от 12 000 лв. за неимуществени
вреди от неоснователно обвинение по ДП № 91/2011г. на ОСО при ОП-Б., по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда, като се претендира намаляване
размера на обезщетенията, съответно на доказаните вреди и съобразно
съдебната практика по аналогични казуси.
В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно,
поради прекомерна завишеност на присъденото обезщетение, което е
несъобразено с принципа за справедлива обезвреда, залегнал в чл.52 ЗЗД.
Изтъква се, че наказателното производство в досъдебната му фаза е
осъществено в разумен срок, била е наложена най-леката мярка за
неотклонение, а настъпилите неблагополучия в личния живот на ищеца нямат
връзка с наказателното преследване. Посочено е още, че решаващият съд не е
1
обсъдил достоверността на свидетелските показания, предвид близките
родствени и приятелски отношения на свидетелите с ищеца, като в решението
липсва и яснота какви точно неимуществени вреди се обезщетяват.
Въззивна жалба е подадена и от Т.А., чрез неговия процесуален
представител, в отхвърлителната част на първоинстанционното решение за
размера над присъдените 12 000 лв. до претендираните 150 000 лв. Предвид
характера на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, вида на
наложената мярка „подписка“, изживения стрес от обвинение във връзка с
упражняваната професия, продължителността на наказателното производство
от близо 8 години, осъдителната присъда на „лишаване от свобода“ за срок от
две години, която е била отменена, възрастта и чистото съдебно минало на
ищеца, същият счита за справедлив предявеният размер за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди. Изтъква преживените изключително
неприятни емоции – безпокойство, нервно напрежение, страх от изхода на
делото, неудобство и срам, унижение и притеснение, депресираност и
подтиснатост, отразили се негативно на отношенията в семейството му,
близките, приятелите и колегите от полицията. Позовава се и на ограничение
на социалните контакти, както и големи проблеми при намирането на работа
при висящото наказателно производство. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на
иска в пълния предявен размер, в едно с присъждане на съдебните разноски.
В отговор на Прокуратурата на Р. България, въззивната жалба на ищеца
се оспорва като неоснователна, като е направено искане същата да не бъде
уважена. Поддържат се доводите във въззивната жалба на прокуратурата за
прекомерна завишеност на присъденото обезщетение от 12 000 лв.
Жалбите са подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на
обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, съдът, след преценка на становищата и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед
предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, на основание чл.2,
ал.1,т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Т.А. от
гр.Б. сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено
2
престъпление по чл.142а, ал.2,предл.3 НК, преквалифицирано по чл.142а,
ал.4, предл.1 и 2 НК, наказателното производство по което е приключило с
влязла в сила на 06.03.2020г. оправдателна присъда по ВНОХД №1307/2013г.
на Специализирания наказателен съд. В останалата част до предявения размер
от 150 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Изложени са
съображения, че за ищеца са настъпили вреди от неоснователното обвинение,
поради което прокуратурата дължи обезщетение за непозволено увреждане.
По справедливост е определен размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, в предвид търпените от А. негативни изживявания и неудобства, при
тежестта на обвинението, мярката за неотклонение, продължителността на
наказателното преследване, оставането без работа поради дисциплинарно
уволнение.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от
надлежен състав на компетентния съд, с изискуемите от закона в чл.235, ал.4
и чл.236 ГПК форма и елементи от съдържанието. Същото е допустимо, с
оглед надлежно развилото се съдебно производство по допустима за
разглеждане искова претенция.
По правилността на решението, в предвид посоченото във въззивните
жалби, съдът приема следното:
Искът е за обезщетение на неимуществени вреди от дейност на
правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на
престъпление по образувано наказателно производство, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда и има правното си основание в чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с
постановление от 30.11.2012г. по ДП №91/2011г. на ОСО при ОП-Б., ДП
№509/2011г. на ОП-Б., Т.А., полицай в група „Престъпления по пътищата“
към КП в ОД на МВР Б., е привлечен като обвиняем за това, че на
19.03.2011г., в съучастие с други две лица, действайки като помагач чрез
даване на съвети с разяснения за постове на МВР, чрез отстраняване на
спънки и използвайки джип с неустановена регистрация, противозаконно
лишил от свобода трето лице, което деянието е извършено от него като лице
от състава на МВР, престъпление по чл.142а, ал.2, пр.3, вр. чл.142, т.6, пр.6,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение
3
„подписка”. С постановление от 04.04.2013г. обвинението е
преквалифицирано по чл.142а, ал.4, предл.1 и 2 НК – действал като
извършител и деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия
начин чрез нанасяне на побой с причинена средна телесна повреда.
Със заповед №З-334/31.01.2013г. на Директора на ОД на МВР – гр.Б.
ищецът е уволнен дисциплинарно по повод на инцидента, за който му е
повдигнатото процесното обвинение, като е санкциониран за дисциплинарно
нарушение, изразява се в това, че А., в извън работно време, ставайки
свидетел на нанасяне на побой, не е предприел действия за предотвратяване и
пресичане на престъплението, не е оказал помощ на лицето в опасност, не е
уведомил компетентните органи на МВР, като в съучастие с извършителите
на побоя, управлявайки моторно превозно средство е откарал пострадалия до
дома, за което деяние е привлечен като обвиняем. Описаните действия са
приети от наказващия орган като съставляващи нарушения на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители от МВР и тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на Закона за МВР и Правилника за
неговото приложение. Заповедта е потвърдена с влязло в сила решение на
Административен съд – Б., потвърдено от Върховния административен съд.
По повдигнатото обвинение е образувано НОХД №1307/2013г. на
Специализирания наказателен съд, което след проведени 16 съдебни
заседания, на 11.09.2015г. е приключило с оправдателна присъда за А.,
потвърдена от Апелативния специализиран наказателен след разглеждане на
делото в 6 съдебни заседания. С решение № 21 от 26.04.2017г. по КНОХД №
1067/2016г. на ВКС присъдата е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане. С присъда № 6 от 08.12.2017г. по ВНОХД № 136/2017г. на
АСНК Т.А. е признат за виновен и е осъден на 2 години лишаване от свобода.
Последвала е повторна отмяна от касационната инстанция с решение от
17.10.2019г. по КНОХД № 529/2019г. на ВКС с връщане на делото на
въззивния съд, който по ВНОХД №536/2019г. е потвърдил оправдателната
присъда на ищеца и същата е влязла в сила на 06.03.2020г.
Видно от приложеното наказателно производство, Т.А. се е явявал в
съдебните заседания, не се е признал за виновен, давал е обяснения и не е
препятствал наказателния процес.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите В. А. и И. К..
Първият е баща на ищеца и заявява, че синът му преживял тежко случилото
4
се. Имал психически проблеми, не можел да спи спокойно, дистанцирал се от
близки и приятели, затворил се в себе си. Имал близки отношения с момиче, с
което живели заедно 1,5 – 2 години, но при угрозата за осъждане, започнали
спречквания и тя си заминала. Т. сега работел в чужбина, като заминаването
му било в резултат на преживяното. През годините, когато бил подсъдим,
ищецът бил и безработен, което му създавало голямо психическо напрежение.
Вдигал кръвно, ходил на лекар. След приключване на делото определено се
почувствал по-добре, олекнало му.
Свидетелят И. К. и ищецът живеят наблизо и се познават от 15 години.
Научил за повдигнатото на А. обвинение. Като приятел опитвал да заговори
за това, но ищецът избягвал въпроса. Променило се държанието му спрямо
свидетеля и останалите приятели. Не му се говорило, бил афектиран. И в
момента били приятели и в добри отношения. Последно се видели преди да
замине за чужбина. Чували се по празници и други поводи.
При така установените фактически обстоятелства, съдът счита
предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. В случая, постановената от съда оправдателна
присъда обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на
РБ за причинени на Т.А. вреди от неоснователно обвинение, като в случая са
налице и останалите законови условия за това, а именно – настъпили за
лицето вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредите.
А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безспорните в
подобни случаи притеснение, психическо напрежение и страх от
несправедливо осъждане по висящото обвинение, които негативни
преживявания са засилени в разглеждания казус при наличието на
постановена осъдителна присъда от 2 години лишаване от свобода, в
последствие отменена. Стигнало се до разрив в отношенията с приятелката
5
му, която го напуснала. Несъмнено, било е накърнено личното му
достойнство и добро име в обществото. Конкретните данни по делото сочат
значителен интензитет на вредите – не можел да спи спокойно, бил
афектиран, дистанцирал се от близки и приятели, променил напълно
поведението си, не отговарял като го питат нещо, не му се говорело. Още
повече, че наказателното преследване е било свързано със заеманата от него
длъжност като служител на МВР, което е допринесло за компрометирането
му сред колегите и в обществото в по-висока степен от тази, вследствие на
санкционираните с уволнението дисциплинарни нарушения.
Предвид посочените по-горе неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с процесното неоснователно обвинение, за Т.А. е налице
право на обезщетение при условията на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Досежно размера на обезщетението следва да се съобразят от една
страна характерът на обвинението, което е за тежко умишлено престъпление с
предвидено наказание „лишаване от свобода” по първоначалното обвинение –
от 2 до 8 години, а след преквалифициране на обвинението за по-тежко
престъпление – от 3 до 12 години и то от вида престъпления против
личността, които са с висока степен на обществена укоримост. Периодът от 7
година и 3 месеца, през който е било висящо наказателното производство, е
със значителна продължителност, близка до неразумен срок, като на
определен етап от съдебната фаза е била наложена ефективна присъда от 2
години лишаване от свобода. Проведени са общо 29 съдебни заседания.
Следва да се съобрази и възрастта на А., преживял необоснованото
наказателно преследване в продължителен период от живота си, когато е бил
в млада активна възраст от 25 до 32 години, като без съмнение висящото
наказателно дело е затруднявало намирането на работа. След уволнението от
МВР, ищецът е бил безработен и впоследствие е заминал на работа в
чужбина. На следващо място, предвид посоченото по-горе досежно вредите,
налице е засилен интензитет на претърпените от ищеца душевни болки и
страдания, свързани с неблагоприятни последици, както в личен, така и в
професионален план. Изложените до тук обстоятелства са аргументи за по-
висок размер на дължимото обезщетение.
От друга страна, наказателното производство не се е отразило на
здравословното състояние на А.. Липсва медицинска документация в тази
насока. Заявеното от св.В.А., че синът му вдигал кръвно, не е достатъчно да
6
обоснове извод за влошено здраве на ищеца, свързано с повдигнатото му
обвинение, след като не са налице доказателства за посещение на лекар и
предписано лечение. Не се установява и наказателното преследване да е било
публично разгласено чрез медийно отразяване или по друг начин. Търпяна е
най-леката мярка за неотклонение „подписка”.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за
съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на
чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетение от 15 000 лв. за претърпените от Т.А.
неимуществени вреди. Тази стойност е съобразена с икономическите условия
в страната към 06.03.2020г., датата на влизане на оправдателната присъда в
сила както и със съдебната практика по сходни казуси /вж.решение № 60251
от 19.11.2021г. на ВКС по гр.д. № 281/2021г., IV г.о., решение № 60221 от
16.12.2021г. на ВКС по гр.д. № 909/2021г., III г.о./.
Като е определил обезщетение в по-нисък размер, окръжният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
съответната отхвърлителна част и искът за този размер, следва да бъде
уважен, като основателен.
Искането за присъждане на съдебни разноски е неоснователно.
Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК, като се претендира сумата
от 2 300 лв. адвокатско възнаграждение. По делото липсват доказателства за
платен от ищеца адвокатски хонорар, като в приложеното по делото
пълномощно не е отразено договорено възнаграждение и плащането на
такова.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №456 от 04.11.2021г. по гр.д.№ 20211100100736/
2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ на Т. В. А. от гр.Б. против Прокуратурата на
Република България за размера над присъдените 12 000 лв. до размера от 15
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно обвинение по ДП№ 91/2011г. на ОСО при ОП-Бургас/ДП №
509/2011г. на ОП-Бургас/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. В. А.
7
от гр.Б. сумата от допълнително над присъдените 12000лв. още 3 000 лв., като
размерът на присъденото от двете инстанции обезщетение става общо в
размер на 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от дейност на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Т.А. за
присъждане на съдебни разноски по представения списък на разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8