ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 27.04.2017 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: В. ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №257 по описа на съда за 2016 година, взе предвид следното:  

   

                                                                                                                                                                 Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по Заявление вх.№2710/11.04.2017 г., подадено от адв.С. П., като пълномощник на М.А.Ю. – жалбоподател по делото, с което се моли съдът да допълни постановеното решение, като присъди в полза на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение. Декларира се, че договореният адвокатски хонорар бил заплатен на адв.П. изцяло в деня на първото съдебно заседание по делото.

Насрещната страна, Главен архитект на Община Хасково, в предоставения срок, не ангажира становище по молбата.

Молбата е подадена от страна – жалбоподател в производството по адм.дело №257/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково, по пощата, с дата на пощенското клеймо 10.04.2017 г., т.е. в срока за обжалване на Решение №163/23.03.2017 г., съобщено на М.А.Ю. на 28.03.2017 г., поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

С Решение №163/23.03.2017 г., постановено по адм.дело №257/2016 г. Административен съд – Хасково е осъдил Община Хасково да заплати на жалбоподателя М.А.Ю. доказаните по делото разноски в общ размер 170 лева.

Съдът е изложил мотиви, че според представения на лист 26 от делото Договор за правна защита и съдействие (без дата), сключен между адв.С. П. и М.А.Ю., е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лева, със срок за плащане 20.10.2016 г., но до приключване на делото не са представени доказателства за реалното заплащане на така договореното възнаграждение, поради което същото не следва да се присъжда в тежест на насрещната страна.

Въпросите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са разрешени с Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС на Р.България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, по тълкувателно дело №6 за 2012 г. Според т.1 от Тълкувателното решение, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В т.11 на същото Тълкувателно решение е посочено, че претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Направеното в Заявлението на писмено деклариране от адв.С. П. за получено адвокатско възнаграждение е без правно значение, тъй като от една страна е направено след приключване на делото пред настоящата инстанция, а от друга – не са представени надлежни писмени доказателства за заплащането на договорената сума от 600 лв., нито заплащането ѝ е отразено в писмения договор, подписан между двете страни.

Реалното извършване на тези разноски от страна на жалбоподателя не е доказано, поради което искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.А.Ю., с която се иска изменение на Решение №163/23.03.2017 г., по адм.дело №257/2016 г. по описа на АС – Хасково в частта за разноските, явяващи се адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                 

                                                                                                          СЪДИЯ: