РЕШЕНИЕ
№…
17.03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар Д. Б.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №14 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от В.Д.П. чрез адв. Г.Г. срещу Решение № 2183/ 29. 10. 2019 г. по гр. д. № 3046/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Л.И.И. сумата от 15 000 лева за причинени неимуществени вреди и сумата от 933, 33 лв. законна лихва върху главницата от 15 000 лв. от датата на увреждането до датата на предявяване на иска.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Л.И.И. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. П.И., че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от ЗЗД, В. Д. П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ, на Л.И.И.,***, сумата от 15 000/ петнадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие на виновното му поведение неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психологически дискомфорт и емоционален стрес, законната лихва за неимуществени вреди от 04.10.2018г.(датата на увреждането) до 15.05.2019г. (датата на завеждане на исковата молба) - 933, 33 лв., както и да му заплати сумата за имуществени вреди - 1462.04лв. и законната лихва за имуществени вреди от 04.10.2018г. (датата на увреждането) до 15.05.2019г. (датата на завеждане на исковата молба -90,97 лв., като на присъдената обща сума в размер на 16 646,34 лв.(шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лв. и тридесет и четири ст.)лв. и законната лихва от датата на подаване исковата молба - 15. 05. 2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Д. П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.И.И.,***, направените по делото разноски в размер на 1029 лв. за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Д. П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса, съобразно уважените искове в размер на 665, 84 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.
В мотивите на решението районният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение против Л.И.И. роден на *** ***, с постоянен адрес:***, и адрес за призоваване: ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като международен шофьор, неосъждан, с ЕГН *********, за това, че на 04.10.2018г. в гр. Плевен, обл. Плевен, в близост до Басейнова дирекция – Дунавски район, причинил на Л.И.И., ЕГН **********, от гр. Плевен средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата / голям и малък пищял/ на десния крак в областта на глезенната става, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Описаните травми са довели до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Съдът е установил че от деянието на ответника ищецът е претърпял през продължителен период от време, сериозни болки, страдания и ограничения, изживял е силна уплаха за живота си, унижение и неудобство, злепоставящи го в обществото. Приел е, че вследствие причинената на ищеца дълбока рана, се наложила последваща терапия, че оздравителният процес е продължил дълго време, през който период ищецът е изпитвал силни болки и ограничения.
Районният съд е достигнал до извода, че побоя дълго време ищецът е имал силно главоболие, което продължава и до момента, изпитвал е силен страх да излезе от дома си, ужас и срам от случилото се незаслужено унижение. Вследствие изживяния силен стрес от тежкото посегателство над личността му, от предизвикания страх за живота му, се е наложил прием на лекарства, като и до настоящия момент терапията продължава.
Прието е, че описаните негативни изживявания, болки, страдания и ограничения, представляват по естеството си неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответника и следва да бъдат репарирани от него.
За фактическите си изводи съдът се е позовал на свидетелските показания, заключението на вещото лице и приложените към делото писмени доказателства: епикриза и др, които съдът е кредитирал като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал.
Съдът е приел за безспорно установено, че вината за настъпването на вредоносния резултат е на ответника и че същият е в пряка причинна връзка с неговото противоправно поведение, а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът е достигнал до извода, че са доказани по несъмнен начин твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, също така е налице причинноследствена връзка между деянието и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, болки, мъки и страдания.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия, който с поведението си е предизвикал инцидента, при който е пострадал, поради което съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да намали обезщетението за нанесени неимуществени вреди. Изразени са твърдения за неправилно приложение на материалния закон от съда, като съдът не се е произнесъл по възражението за съпричиняване и за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оплакванията са и за нарушение на процесуалния закон, тъй като районният съд е взел под внимания само доказателствата на ищеца, без да се кредитират доказателствата на ответника.
Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни по следните съображения.
Видно от доказателствата по делото въззивникът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение от Районна прокуратура- Плевен за причинена следна телесна повреда на въззиваемия, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В наказателното производство е сключено споразумение между прокуратурата и въззивника като обвиняем, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок . Съдът е одобрил споразумението с определение, влязло в сила на 15. 004. 2019 г., постановено на 15. 04. 2019 г. по НОХД № 377/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
В хода на гражданското производство са разпитани свидетели, включително и единственият свидетел- очевидец Б. И. Г., който е заявил, че е дал подробни показания в досъдебното производство и не си спомня подробности. Твърди, че е видял два спрени автомобила на пътното платно, чул някакъв скандал, но не и конкретни думи. Видял е спрял автомобил в насрещното движение затова свидетелят е решил, че има проблем. Другите разпитани свидетели предават разказите на страните по делото или представят своите преки впечатления от здравословното състояние на въззиваемия след нанесената му средна телесна повреда във връзка с неговото възстановяване, претърпените болки и страдания пред вид размера на претендираното обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на тези доказателства въззивният съд приема, че фактите по инцидента между страните са установени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като въззивникът ( обвиняем в наказателното производство) се е съгласил с повдигнатото му обвинение в споразумението с районната прокуратура, одобрено с влязло в сила определение на районния съд. Други доказателства в гражданското производство по фактите на извършване на деянието и евентуално поведение на въззиваемия, което да бъде определено като съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в производството пред районния съд и в настоящото производство не са установени. Следователно въз основа на фактите в наказателното производство, изложени в обвинителния акт следва да се приеме, че въззивникът е извършил виновно деяние, за което освен наказанието по реда на НК, следва да носи и отговорност при деликтно поведение за причинените на въззиваемия неимуществени вреди. Въззивният съд счита, че твърденията на въззивника за съпричиняване на въззиваемия не са доказани в производството пред районния съд. Не са представени доказателства за такова съпричиняване и във въззивното производство, поради което съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на присъденото обезщетение на въззиваемия за претърпените неимуществени вреди, съответно на лихвата върху присъдената главница. Въззивният съд приема, че по делото е безспорно доказано наличието на деяние, извършено виновно от въззивника спрямо въззиваемия, на последния вследствие на това виновно поведение са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинената средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата ( голям и малък пищял) на десния крак в областта на глезенната става. Въз основа на посочената причинно- следствена връзка между виновно извършеното деяние и причиненото увреждана районният съд правилно, при преценка на тежестта на увреждането е определил размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди на въззиваемия.В този смисъл е Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г., Пленум на ВС, т.ІІ, съгласно което размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Посочено е,че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица обективни обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В Решение № 131 от 18. 06. 2019 г. на ВКС по н. д. № 520/ 2019 г., І н.о., НК съдът е посочил, че преценката за сппаведливост като принцип, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД не е произволна, а се основава на редица обстоятелства, които имат отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията, тяхното времетраене, интензитет и др. Районният съд се е съобразил с преценката на посочените обстоятелства и на тази основа е определил размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди нанесени от въззивника на въззиваемия.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, независимо от кратко изложените мотиви по съществото на казуса, поради което следва решението да бъде потвърдено в обжалваната част досежно размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на въззиваемия и досежно лихвата за забава върху присъденото обезщетение. В останалата част решението на районния съд е влязло в законна сила като необжалвано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 1029 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 , пр. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 2183/ 29. 10. 2019 г. по гр. д. № 3046/
2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Л.И.И. сумата от 15 000 лева за причинени неимуществени
вреди и сумата от 933, 33 лв. законна
лихва върху главницата от 15 000 лв. от датата на увреждането до датата на
предявяване на иска.
В останалата част
Решение № 2183/ 29. 10. 2019 г. по гр. д. № 3046/ 2019 г. по описа на
Плевенския районен съд като необ- жалвано
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК В.Д.П. с ЕГН**********
да заплати на Л.И.И. с ЕГН********** направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 1029 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :