№ 1103
гр. Русе, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520101436 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 ГПК, с материалноправно основание
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.
Ищецът ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че въз основа на подадено от него заявление по
реда на чл.410 от ГПК било образувано ЧГД № 6422/2022 г. по описа на РС-Русе и издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника И. С. Л.. Последният подал възражение за
недължимост на сумите, предмет на издадената заповед, поради което на основание чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява настоящия установителен иск.
Твърди още, че на 03.09.2017 г. в гр. Русе, на ул.“П.“, пред № 104, И. С. Л., като
водач на л.а.,,Порше", модел ,,Кайен“, с рег.№ ВТ2845КК, реализирал ПТП, вследствие на
което били причинени щети на паркиралия л.а.„Дачия", модел ,,Логан", с рег.№ Р3187 ВХ.
По случая бил изготвен Протокол за ПТП № 1526292, в който било отразено, че виновният
водач И. С. Л. е напуснал местопроизшествието. Към датата на събитието отговорността на
водача на л.а.,,Порше", модел ,,Кайен“, с рег.№ ВТ2845КК, била застрахована с полица
"Гражданска отговорност" № BG/22/117001981416, със срок на валидност от 15.07.2017 г. до
15.07.2018 г. в ЗК „Лев Инс" АД. В резултат на ПТП били причинени имуществени щети на
собственика на увредения автомобил „Дачия Логън", с рег. № Р3187ВХ, застрахован с
имуществена застраховка „Каско“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с полица №
**********, валидна от 10.10.2016 г. до 09.10.2017 г., които след подадено уведомление за
щета и образувана ликвидационна преписка изплатили обезщетение. На основание чл.411 от
К3, след изплащане на обезщетение по имуществена застраховка, ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД отправило претенция към ищеца, като по повод събитието била образувана
1
преписка по щета № 0000-5106-17-5-05234, приключила с отказ за плащане. ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД предявило претенцията си по съдебен ред. Образувано било ГД №
55498/2018 г. по описа на СРС, приключило с решение № 91621/11.04.2019 г., с което ЗК
„Лев Инс“ АД била осъдена да заплати на ищеца ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
сумата от 12560 лева, ведно с мораторна лихва, изчислена за периода от 06.01.2018 г. до
окончателното й плащане. Издаден бил изп.лист, въз основа на който било образувано
изп.дело № 20198440401599 по описа на ЧСИ Стоян Якимов. На 10.10.2019 г. по сметка на
ЧСИ сумата била изплатена.
И. С. Л. участвал в производството пред СРС като трето лице-помагач на страната на
ЗК „Лев Инс“ АД и съгласно императивната норма на чл.223, ал.2 от ГПК установеното в
мотивите на влязлото в сила решение по гражданското дело имало обвързваща сила по
отношение на подпомагащата страна в производството.
И. С. Л. напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР и без да изчака да му бъдат дадени указания, с което нарушил
разпоредбите на чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 К3 застрахователят имал
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния
водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Предвид изложените обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че И. С. Л. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 14 803.54 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка
„ГО“, полица № BG/22/1170019814160306Х0218262 и постановено решение по гр.д.№
55498/2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 19.12.2022 г., предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
6422/2022 г. по описа на РС-Русе. Претендира присъждане и на разноските, направени в
двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който възразява срещу
допустимостта на предявения иск. Твърди, че не е доказано той да е управлявал автомобила
си на процесната дата и да е участник в твърдяното ПТП, настъпило на 03.09.2017 г.
Във връзка с процесното ПТП било образувано досъдебно производство /пр.пр.№
4375/17 г. /ДП № 2909/2017 г. по описа на РРП/, по което на два пъти на ответника било
повдигано обвинение, впоследствие прекратявано с постановление на РРП, последното от
дата 16.03.2022 г. Поради това счита, че не е надлежна страна в настоящото производство.
В условията на евентуалност счита иска за неоснователен и го оспорва по размер,
като твърди, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелства. И. Л. не оспорва, че е
участвал като трето лице-помагач на ответника /ищец в настоящото производство/ по гр.д.№
55498/2018 г. по описа на СРС, но оспорва да е управлявал автомобила си „Пopшe Кайен", с
рег.№ ВТ 2845 КК, на 03.09.2017 г. и че като негов водач е бил участник в ПТП с л.а.“Дачия
2
Логан“, с рег.№ Р 3187 ВХ. Ответникът оспорва и твърдението, че е виновният водач за
настъпването на твърдяното ПТП на 03.09.2017 г., както и че е напуснал
местопроизшествието без да изчака да му бъдат дадени указания и така да е нарушил
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Оспорва и твърдението, че постановеното по гр.д.№ 55498/2018 г. по описа на СРС
решение има обвързваща сила по отношение на него като подпомагаща страна на ответника
в същото производство. Твърди, че автомобилът е семейна имуществена общност, закупен
по време на брака му с Д.С.Й.. Предвид прекратяването на воденото досъдебно
производство спрямо него с постановление на РП-Русе от 16.03.2022 г. счита, че не е
доказано виновно и противоправно поведение от негова страна. Счита, че не е доказано, че
именно той е управлявал МПС, участвало в ПТП на 03.09.2017 г., както и вината му за
настъпване на вредоносния резултат. Доколкото застраховка „Гражданска отговорност" има
лимит и щетите, причинени от ПТП, попадат в рамките му, то застрахователят е платил
съобразно предвиденото в закона. За да възникне право на регрес, обаче, било необходимо
наличието на конкретни предпоставки по чл.45 ЗЗД, а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, да е налице и
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
В хода на развилото се производство по гр.д.№ 55498/2018 г. пред Софийски районен
съд били събрани доказателства, че на мястото на ПТП – ул.„П.“ пред № 104 в гр. Русе,
било забранено спирането и паркирането на автомобили, поради което ПТП настъпило
изцяло по вина на водача на л.а.“Дачия Логан" с рег. № Р3187 ВХ, който паркирал
автомобила при изрична забрана за спиране и паркиране, въведена със знак В27. Предвид
постановлението на РРП от 26.02.2019 г., получено от И. Л. след последното заседание по
гр.д.№ 55498/2018 г. на СРС на 20.03.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство, то за него не е бил налице интерес да обжалва постановеното от Софийски
районен съд решение. Третото лице-помагач не било главна страна в процеса и иск от или
срещу него можел да се предяви в отделен процес, какъвто е настоящият случай. В
отношенията си с противната страна третото лице ще е обвързано от установителното
действие на решението, а във вътрешните отношения между подпомаганата и
подпомагащата страна ще важи задължителната сила на мотивите. В Решение №
91621/11.04.2019 г. не било прието, че И. Л. е идентичен с водача, управлявал л.а.„Порше
Кайен" с peг.№ ВТ2845КК и не се сочела вината за настъпване на ПТП от 03.09.2017 г. да е
негова. До момента не било доказано същият да е извършил нарушение на ЗДвП и
престъпление по НК, поради което същият не попадал в кръга на лицата, на които може да
се предяви регрес. В настоящото производство не се представяли доказателства и
ответникът да е имал поведение, с което умишлено е предизвикал застрахователното
събитие. Представеният Протокол за ПТП ответникът е отказал да подпише, тъй като бил
съставен четири дни по-късно от твърдяното за настъпило с негово участие ПТП.
И. Л. оспорва и размера на настоящия установителен иск, като твърди, че не става
ясно как е формирана претендираната сума. Ако разликата между присъдената сума с
3
решението на СРС и претендираната по настоящото дело представлява изплатена мораторна
лихва от страна на ищеца, то същата не била дължима от ответника, тъй като такава би се
дължала от предявяване на покана за плащането й.
Моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендира и
присъждане на направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 6422/2022 г. по описа на РС-Русе в полза на ЗК „Лев Инс“
АД е издадена Заповед № 3091/20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК против И. С. Л. за сумата 14 803.54 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № BG/22/117001981416 и постановено решение по гр.д.№ 55498/2018 г. по описа на
СРС, ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. и 346.05 лв. деловодни разноски. В
законоустановения месечен срок длъжникът е оспорил дължимостта на присъдените суми,
поради което и заявителят предявява настоящия установителен иск.
Приложен е Протокол за ПТП № 1526292, съставен от служител на Сектор „ПП“-Русе
на 07.09.2017 г. в 10,10 ч., според който на 03.09.2017 г. в 00,40 часа е настъпило ПТП в
гр.Русе, ул.“П.“ 104 между л.а.“Порше Кайен“ с рег.№ ВТ 2845 КК и паркиран л.а.“Дачия
Логан“ с рег.№ Р 3187 ВХ, собственост на АПМП „Д-р Божидар Николов“. Ответникът И.
С. Л. е вписан в протокола като собственик и като водач на горното МПС. В графа
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е посочено „Изяснява се“. Описани
са щетите по двата автомобила, както и 3 бр. еластични оградни колчета, като под схемата
на ПТП е посочено, че същото не е посетено на място. Отказът на участник 1 да подпише
протокола е удостоверено с подписа на свидетел.
С влязло в сила на 20.05.2019 г. съдебно решение № 91621/11.04.2019 г. по гр.д.№
55498/2018 г. по описа на Софийски районен съд ЗАД „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл.411, ал.1 КЗ, сумата от 12560 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за
нанесени вреди на МПС „Дачия Логан“ с ДК № Р3187ВХ при ПТП от 03.09.2017 г.
вследствие виновно противоправно деяние на водач на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „Порше Кайен“ с ДК № ВТ2845КК, ведно със
законната лихва от 06.01.2018 г. Решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника – И. С. Л..
По образуваното изп.дело № 1599/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов и район на
действие СГС въз основа на издадения изп.лист по горното гр.дело, на 10.10.2019 г. ЗК“Лев
Инс“ АД превежда сумата 17303.02 лв. с основание: „пълно плащане“.
Към настоящото дело е приложено и досъдебно наказателно производство –
прок.преписка № 4375/2017 г. по описа на РП-Русе, водено срещу ответника И. С. Л. за
4
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С Постановление от
16.03.2022 г. досъдебното производство по отношение на ответника е прекратено, тъй като
не е доказано участието на обвиняемото лице в извършване на горното престъпление.
По делото е разпитан свидетелят И. Ш. – изготвил протокола за ПТП по процесния
случай, който обаче заявява, че нищо не си спомня по случая, нито пък е сигурен дали е
посетил местопроизшествието или пък протокола е съставен в Пътна полиция.
Ведно с писмо от Община Русе от 16.06.2023 г. е приложено заверено копие на схема
на участък от път в гр.Русе, ул.“П.“ в района на № 104, актуална и към 03.09.2017 г., от
която е видно, че на посочения участък има монтирани ограничителни стълбчета на южния
тротоар, както и пътен знак В27 вдясно по посоката на движението „Забранени са престоят
и паркирането“.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат
следните изводи:
За основателност на претенцията по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на
застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е
заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на
действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са
нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е
причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието
от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен
по следните съображения:
Анализирайки събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира, че в
случая горните кумулативно изискуеми законови предпоставки не са налице. Безспорно е,
че на 03.09.2017 г. в гр.Русе, по ул.“П.“, пред № 104, е реализирано ПТП между водача на
л.а.“Порше Кайен“ с рег.№ ВТ 2845 КК и паркирания л.а.“Дачия Логан“ с рег.№ Р 3187 ВХ,
собственост на „АПМП – ИД Д-р Божидар Николов“, вследствие на което, за нанесените
имуществени вреди на последния по застраховка „Каско“ било изплатено застрахователно
обезщетение от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Последното застрахователно
дружество от своя страна упражнило правото си на регрес срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.“Порше Кайен“ с рег.№ ВТ 2845 КК – ЗК „Лев
Инс“ АД. Въз основа на влязлото в сила решение и издадения изп.лист по гр.д.№ 55498/2018
5
г. по описа на Софийски районен съд, ищецът по настоящото дело е изплатил на
застрахователя по застраховка „Каско“ присъденото обезщетение, ведно със законната лихва
от 06.01.2018 г. и деловодни разноски.
В съдебното производство по горното гр.дело № 55498/2018 г. по описа на СРС
ответникът е привлечен и участвал като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК
„Лев Инс“ АД.
Текстът на чл.223 от ГПК, на който се позовава и ищецът, предвижда, че
постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна, а установеното в мотивите на решението е задължително за третото
лице в отношенията му със страната, поискала привличането.
В съответствие с цитираната разпоредба съдът е длъжен да зачете обвързващата сила на
мотивите по влязлото в сила съдебно решение по приложеното гр.дело. В тях е установено,
че „при движение по ул.“П.“ водачът на МПС „Порше Кайен“ удря паркиралия л.а.“Дачия
Логан“, вследствие на което последният се измества напред и надясно, като преминава през
колчетата и се удря в дърво“. Съдът е приел още, че „съставеният Протокол за ПТП №
1526292/07.09.2017 г. …. се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление по
отношение на констатираното местоположение на автомобилите и отразената пътна
обстановка“.
Т.е., в мотивите към решението на съда се приема за безспорно установено, че вина за
настъпилото на 03.09.2027 г. ПТП има водачът на л.а.“Порше Кайен“. Никъде в съдебния
акт, обаче не се сочи кой е управлявал въпросното МПС.
Приложеният протокол за ПТП е съставен четири дни след пътния инцидент, без
посещение на място от страна на полицейските служители, подписан от свидетел поради
отказа на И. Л. да го подпише, като в същия документ не са описани обстоятелствата, при
които е станало ПТП, нито извършените нарушения. Липсват данни ответникът да е
санкциониран за нарушения на ЗДвП, а воденото досъдебно наказателно производство е
прекратено по отношение на него, поради липса на достатъчно доказателства кой е
извършителят на престъплението по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
При това положение недоказан остава факта, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило застрахователното събитие от 03.09.2017 г.
Както беше посочено по-горе, за да възникне регресното право за ищеца е необходимо
освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение
да е било задължително по закон. Хипотезите за това са изброени в чл. 125 от ЗДвП. В
исковата молба ищецът не конкретизира причината, поради която според него е било
задължително посещението на полицията. Разпоредбата на чл. 125, т.7 и т.8 от ЗДвП, като
основание за задължителното посещение на мястото на ПТП от страна на службите за
контрол на МВР, предвижда: когато между участниците в произшествието има разногласие
6
относно обстоятелствата, свързани с него или едно от моторните превозни средства не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието
щети.
В протокола за ПТП нарушение на ЗДвП „напускане мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата“ не е отразено. Очевидно е, че ПТП с
настъпили материални щети и за двата автомобила се е състояло. Липсват данни, обаче, за
разногласие между водачите относно обстоятелствата по настъпването на инцидента /като
единият от тях остава неизвестен/, още повече, че пътният инцидент е с паркирал автомобил,
т.е. вторият участник не е присъствал, нито са налице данни, че някой от автомобилите е бил
в състояние да не може да се движи на собствен ход.
При това положение не може да се приеме, че в полза на застрахователя е възникнало
правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, за да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение.
Поради изложеното съдът приема, че не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на ответника като пряк причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по договора за „ГО“. Предявеният установителен иск като
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът дължи направените от ответника деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1730 лв. – депозит за свидетел и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Застрахователна компания „Лев
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67А, против И. С. Л., ЕГН **********, установителен иск за дължимост на сумата 14
803.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „ГО“, полица № BG/22/1170019814160306Х0218262 и постановено решение по
гр.д.№ 55498/2018 г. по описа на СРС, със законната лихва от 19.12.2022 г., предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
6422/2022 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А, да заплати на И. С. Л., ЕГН
**********, 1730 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8