№ 23263
гр. София, 21.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110102250 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС.
Ищците- етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес: гр. София, ж.к. ”Д.’, *** твърди, че на 22.12.2022г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение против Н. Д. К. за сумата 521 лева,
представляваща такса за управление на етажната собственост и разходи за ремонт.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 70233 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищците извеждат субективните си права при твърдения, че ответникът притежава
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 16, с
административен адрес: гр. София, ж.к. “Д.”, ***. Същият сочи, че с решение на Общото
събрание на етажните собственици от 07.11.2018г., т. 1 е взето решение да бъде извършен
ремонт на асансьорите в етажната собственост на стойност 11000 лева, платима до
15.01.2019г. Съобразно дела на ответника в общите части на сградата, дължимите от него
разноски са в размер на сумата 99 лева. С решение 21.04.2017г., т. 3 е взето решение
размерът на таксата за управление и поддръжка е в размер на сумата 15,50 лева/ месец. С
решение на Общото събрание на етажните собственици от 12.05.2021, т. 5.4, размерът на
таксата за управление и поддръжка е променен на сумата 23 лева, а с решение на Общото
1
събрание на етажните собственици от 27.08.2021г.- на 20 лева.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да
плати разходите за ремонт, както и таксата за управление и поддръжка за периода м. май
2021г.м. април 2022г.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника вземането му за сумата 99 лева,
представляваща разходи за ремонт за асансьорите в етажната собственост и сумата 422 лева,
представляваща вноски за управление на етажната собственост.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 07.11.2018г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда, в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. "Д.", ***, вх. В. Етажните асобственици са
взели решение да бъде извършен ремонт на асансьорите в етажната собственост на
стойност 11000 лева, платима до 15.01.2019г.- т. 1. Съобразно дела на ответника в общите
части на сградата, дължимите от него разноски са в размер на сумата 99 лева.
На 21.04.2017г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. "Д.", ***, вх. В. Етажните собственици са взели
решение размерът на таксата за управление и поддръжка да бъде в размер на сумата 15,50
лева месечно- т. 3.
На 12.05.2021г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. "Д.", ***, вх. В. Етажните собственици са взели
решение размерът на таксата за управление и поддръжка да бъде променен от сумата 15,50
лева месечно на сумата 23 лева месечно- т. 5.4.
На 27.08.2021г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. "Д.", ***, вх. В. Етажните собственици са взели
решение размерът на таксата за управление и поддръжка да бъде променен от сумата 23
лева месечно на сумата 20 лева месечно.
На 24.07.2024г. ответникът е платил сумата 521 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
По общите факти:
По делото не е спорно между страните, че ответникът е носител на правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен
адрес: гр. София, ж.к. “Д.”, ***.
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС:
2
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че ответниците са собственици на процесния обект в процесната сграда в режим на
етажната собственост, че е валидно и стабилизирано решение от общото събрание на
етажната собственост, определящо размера на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на
ЕС.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да плащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд "Ремонт и обновяване".
Ищецът основава претенцията си на взето решение на проведено на 07.11.2018г.
събрание на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост, на които е
взето решение да бъде извършен разход за ремонт на асансьр в размер на сумата 11 000 лева,
която да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите
идеални части, като за процесния имот дължимите разходи са в размер на 99 лева.
За основателността на иска в доказателствена тежест на ищеца по реда на чл. 154 ГПК е
да установи, пълно и главно, че ответникът в първоинстанционното производство е
собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост и че е взето
решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, в
процесния период, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. В
тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти, е да докаже плащане на
дължимите суми.
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че с влязло в сила
решения на проведеното на 07.11.2018г. събрание на общото събрание на етажните
собственици от етажната собственост, е взето решение да бъде извършен разход за ремонт
на асансьор в размер на сумата 11000 лева. Посоченото решение е влязло в сила, като
ответникът не е представил доказателства да е оспорил законосъобразността му в
предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и разходите за поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни
в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за
поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател.
Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на
общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат
освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от
3
повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав съд намира, че за доказване основателността на заявената
искова претенция, при съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда етажна собственост, че
е взето валидно и стабилизирано решение от общото събрание на етажната собственост за
възлагане на управлението на професионален домоуправител и размера на
възнаграждението му, за заплащане на консумативи, поддръжка и управление на общи части
в определен размер, като и че тези задължения са изискуеми.
Конкретиката на случая сочи, че по силата на решение на общото събрание на етажните
собственици от 27.08.2021г. е определен размерът на разходите за управление и поддръжка
на общите части да бъде в размер на 20 лева месечно. Посоченото решение е влязло в сила,
като ответникът не е представил доказателства да е оспорил законосъобразността му в
предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.
Конкретиката на случая сочи, че на 24.07.2024 г. е ответникът е платил сумата 521 лева,
с което, съобразно признанието на ищеца в съдебно заседание на 18.10.2024г., е погасено
задължението за плащане на главниците за разходи за ремонт за асансьорите в етажната
собственост и вноски за управление на етажната собственост.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, т. 9, при иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК, по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са
от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска- от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в
съответствие с нормата на чл. 235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че
наведеното правопогасяващото възражение е основателно.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно законната лихва върху главницата за периода от предявяване на иска до
плащане на сумата:
Претенцията за присъждане на законна лихва, считано от предявяване на иска има
акцесорния характер. Законната лихва върху претендираното обезщетение няма характер на
самостоятелен иск, което да налага допълване на решението, а е законна последица от
уважаването на иска. Това задължение възниква, съществува и се прекратява в зависимост
от главния дълг. Принципът, че лихвата следва главното вземане, т. е., че тя се прехвърля,
залага, погасява заедно с него. Следователно, в случая не следва да бъде присъждана законна
лихва, считано от предявяване на иска.
Относно разноските по делото:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В случая задължението е погасено чрез плащане на 24.07.2024г., т.е. след предявяване на
исковете, с което ответникът е дали повод за образуване на делото, поради което ищецът има
право на разноски.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ищецът е представил доказателства, че действително е направил разноски и е поискал
присъждането им своевременно.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. "Д.", ***, против Н. Д. К., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване
съществуването на вземането на етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. "Д.", *** за сумата 99 лева,
представляваща разходи за ремонт за асансьорите в етажната собственост, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС и сумата 422 лева, представляваща вноски за
управление на етажната собственост за периода м. май 2021г.- м. април 2022г., с правно
5
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023г. по ч.гр. дело № 70233/ 2022г. по описа
на Софийски районен съд, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Д. К., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове за установяване съществуването на вземането на етажните
собственици в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. София,
ж.к. "Д.", *** сумата 425 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
70233/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 425 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково приизводство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6