П Р О Т О К О Л
Гр. Варна, 18.10.2019
г.
Варненският районен съд, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 18.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА сложи за разглеждане гр. Дело № 8211 по описа за 2019 г., докладвано от
съдията.
На поименното повикване в 14:12 часа се явиха:
Ищецът „О.2." ООД,
редовно призован, представлява се от адв. С.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Е.П.”
АД, редовно призован, представлява се от адв. Никодим Г***,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Л.С.Б., редовно призовано, се явява лично.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г***: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази редовното призоваване на страните и липсата на други
процесуални пречки за развитие на производството, след спазване разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата
молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата
молба.
АДВ. Д.: Поддържаме исковата молба, така както е предявена
АДВ. Г*** : Поддържаме отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, на основание чл.145, ал.3 от ГПК ПРИКАНВА страните ДА СЕ СПОГОДЯТ,
като указва на същите че могат да решат спора си чрез медиация или по
доброволен ред чрез спогодба, което ще доведе до бързо и ефективно уреждане на
спора помежду им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 от ГПК.
АДВ. Д.: Не
е възможно постигането на спогодба.
АДВ. Г*** : Не е възможна спогодба.
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото,
като съобрази становищата на страните за невъзможността за постигане на
спогодба, на основание чл. 146 ГПК
ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца „О.2." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, срещу ответника „Е.П.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 16
724,44 лв. по издадена фактура №**********/10.05.2019г. за обект на потребление
находящ се на адрес в гр.Провадия за период на
потребление от 17.04.2017г. до 16.04.2018г. по клиентски номер: ********** с
абонатен номер:**********.
Претендират са направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Сочи, че е страна по договор с търговско
дружество с фирмено наименование „Е.П." АД, ЕИК: *** за пренос, доставка и потребление на електрическа
енергия, на адрес: гр.
Провадия , клиентски номер: ********** с абонатен номер:**********
.
Сочи,
че на през
месец май 2019 година при проверка на текущата сметка на каса на ответника е
установено, че „Е.П." АД претендира от ищцовото
дружество сума в размер на 16 724,44лв. по издадена фактура
№**********/10.05.2019г. за обект на потребление находящ
се на адрес в гр. Провадия.
Впоследствие
след входиране на жалба са изпратени копие от
цитираната фактура, констативен протокол на Българския институт по метрология
№734/24.04.2019г. и констативен протокол №1301332/16.04.2018г. съставен от служители
на „Електроразпределение Север" АД. Ищецът настоява,
че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната
фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет
на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно
основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва
и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е
одобрена цена в размер приложена към процесната
фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното
дружество.
Към
датата на съставяне на протокола от Българския институт по метрология, сочи, че
е налице решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело
№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98
от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това
решение е публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от
дата 14.02.2017г.
Налице
е и решение №2315/21.02.2018г. по адм. дело
№3879/2017г. на Върховен административен съд, с
което са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51
от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г.
на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г., което е
потвърдено, влязло е в законна сила и е обнародвано на основание чл.194 от АПК
в Държавен вестник брой 97 от 23.11.2018г..
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем,
се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на
цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която съобразно нормата на чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Комисията
не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не е
изпълнила вмененото й с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците
от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Поради
това към момента на проверката, ищецът сочи, че липсва приложим материален
закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На
следващо място сочи, че е налице Решение №798 от 20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на Върховен административен съд, с
което е отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго
Про Продажби" АД.
Налице
е и Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело
№2719/2016г. на Върховен административен съд, с което е отменено Решение №ОУ-05
от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос
на електрическа енергия на „Енерго Про Мрежи" АД ( със сегашно наименование
„Електроразпределение Север" АД)
В
този смисъл към датата на издаване на протокола за проверка не е имало
действащи Общи условия или ако е имало са били Общите условия на „Енерго Про Продажби" АД и
„Електроразпределение Север" АД приети в далечната 2007г.
Това
е така, защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следва
да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването
трябва да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен
всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.З от Закона за енергетиката (за „Енерго Про Продажби" АД) и
чл.104а, ал.З от Закона за енергетиката ( за,,Електроразпределение Север"
АД). Тоест, за да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014г. следва
да са осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което
да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един
местен всекидневник. След като са налице решения на Върховния административен
съд, с които са отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия
от 2014г. то липсата на една от императивните предпоставки за действието им е
отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ
вече не могат да бъдат прилагани.
Общите
условия от 2007 година обаче, не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2,
т.6 (досежно „Енерго Про Продажби" АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Електроразпределение Север" АД) от Закона за
енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Липсват действащи правила за
измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсват и действащи Общи условия
съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно
„Енерго Про Продажби"
АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно
„Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката.
Ищецът твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в
нормативно определения срок. Този срок е определен в чл. 43, ал.4 от Закона за
измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен
вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията
Настоява,
че е налице неравноправен характер на така извършената корекция от ответника
следва от липсата на предвидена както на нормативна в лицето на приети
разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност да бъде проведена корекционна процедура в
полза на потребителя в случаите на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Изрично в чл.104а, ал.2, т.5,
б."Б" от ЗЕ е указано, че Общите условия на „Електроразпределение
Север" АД и в чл.98а, ал.2, т.6, б. „Б" от ЗЕ (относно Общите условия
на „Енерго Про
Продажби" АД) следва да съдържат възможност за корекция на сметка както в
полза на крайния снабдител, така и в полза
на потребителя. Това обаче не е предвидено нито нормативно, нито договорно.
Ето
защо на това основание, но и не само, счита че разпоредбите на чл. 38 от ОУ на
„Електроразпределение Север" АД от 2007г. изм. през 2009г. са нищожни,
противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за
разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това
противоречат на интереса на потребителя. За потребителя не е съществувала обвързваща
действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната
сума, а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно
доставената и отчетена посредством средството за търговско измерване
електрическа енергия. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече платени месечни сметки е
неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми
Общите
условия на „Електроразпределение Север" АД в чл. 38 са в най-висша степен
пример за неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителите.
Те
представляват част от Общи условия, които не са индивидуално уговорени клаузи,
а са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, което влече и тяхната нищожност по
аргумент на чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП.
Корекцията
на сметка по смисъла на чл.38 от Общите условия на „Електроразпределение Север"
АД припокрива в абсолютна степен хипотезата на чл.143 от ЗЗП, където се
посочва, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Налице са и трите предпоставки посочени в чл.143 от
ЗЗП.
С оглед изложеното намира, че сумата е
начислена неправомерно за електроенергия, която не съм потребил,
поради което е налице правен интерес да ми бъде установено, че не дължи на
ответника сумата, представляваща корекция на сметка, определена въз основа на
неправомерно начислена енергия, а не доставена и отчетена по електромер
електрическа енергия.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага
становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е
неоснователен.
Настоява,
че спора не е подведомствен на съда, предвид подадено от ищеца Заявление №
4009472 от 26.11.2015г., в което е договорено, че споровете с ответното
дружество ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд – Варна, при сдружение „ППМ“,
съобразно неговия правилник.
Излага
се, че е налице правно основание за възникването
на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго
- Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия.
Твърди,
че между ищецът и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава
се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес на потребление, както и
че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол.
Сочи
се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия.
Ищеца и
ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи" АД.
Ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и
времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в
процесния обект.
На 16.04.2018 г.
е извършена техническа проверка на измервателната система в фекта
на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието
на двама независими свидетели - служители на дружеството ищец.
Дружеството
няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1301332.
Процесният електромер е демонтиран,
поради съмнения за софтуерна манипулация, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 28542Т и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена
от Български институт по метрология, Главна диракция
„Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената
експертиза е съставен Констативен протокол № 734/24.04.2019 г. Установено е,
че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4. - 92344,8 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. СТИ
не отговаря на техническите изисквания.
Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща! съда доказателствена сила. 1
На 09.05.2019
г., „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното взшане.
Установено
е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.4. - 92344 квтч. |
На 10.05.2019 г.
„Е.П." АД издава фактура № **********, с моето е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 16724,44 лв.
ри липса на
данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация,
следва да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.14. количество енергия в размер
на 92344 квтч е реално доставено и консумирано от абона|а.
Начислена е сума, представляваща стойност
на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е установено
едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното
количество е допълнително начислени на абоната. Това количество електроенергия не
представлява служебно начисление от страни на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетен* от средството
за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера
не е било фактурирано.
Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.
Този
тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При
ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Въпреки,
че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена
от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищщецът
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В
тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да
установи наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
В
тежест на ОТВЕТНИКА по делото е
да установи при условията на пълно и главно доказване, основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер. Ответникът следва
да установи дължимостта на процесната
сумата по корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
СЪДЪТ
предостави по реда на чл.146, ал.3 от ГПК възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и
дадените указания, както и да предприемdj съответните процесуални
действия във връзка с указанията.
АДВ.Д. : Нямам
възражения по доклада.
АДВ.Г***: Нямам
възражения по доклада. Относно подведомствеността на спораq сме изразили становище в отговора на ИМ, че е
подведомствен на Арбитражен съд Варна.
Считаме, че е налице подписано заявление от името на дружеството всички спорове да бъдат
решавани от Арбитражен съд –Варна. Налице е валидно арбитражно споразумение, обективирано в заявлението
за продажба на ел.енергия, въз
основа на което е сключен и договорът за продажба на ел.енергия при общи
условия. Има и практика на ВОС, делата
се прекратяват по подведомственост. Считаме, че спорът не е потребителски, т.к.
ел.енергията се ползва за стопански нужди.
СЪДЪТ намира ангажираните със сезиращата го молба и
отговора на ИМ преписи от писмени документи за релевантни към установяване на
обстоятелства от предмета на спора, поради което и на основание чл. 146, ал. 4
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА представените с исковата
молба писмени доказателства в заверен вид: копие на фактура
№**********/10.05.2019г.; констативен
протокол на Българския институт по метрология №734/24.04.2019г.; констативен
протокол
№1301332/16.04.2018г.
съставен от служители на „Електроразпределение
Север" АД.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства
в заверен вид: Заявление
за продажба на ел. енергия № 4009472/26.11.2015 г. Договор за достъп и пренос №4009470/11.12.2015 г. , Констативен протокол №
1301332/16.04.2018 г.; Констативен
протокол № 734/24.04.2019 г. на Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди, Регионален отдел - гр. Русе; Становище
за начисляване на електрическа енергия от 09.05.2019 г.; Фактура № **********/10.05.2019 г.; Справка за потреблението за
клиентски № **********; Извлечение
за фактури и плащания за клиентски № **********; Писма 2 броя; Товарителница - 2 броя; Констативен протокол за
монтаж на СТИ № 11157410/30.11.2015 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпило на 18.09.2019г.
заключение по назначената СТЕ, представено от вещото лице в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, след
снемане на самоличността му.
В.Л. Л.С.Б., 70 г., бъл.гр., омъжена,
неосъждана, без дела и родствени връзки със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл.291 НК.
-
Поддържам заключението, което съм представила.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Д.:
-
Периодът на
корекция на сметка е определен служебно, той е останал още от старите ПИКЕЕ-та,
за срок от една година назад, считано от датата на проверката. Възможно да е
консумирано ел.енергия в по - голям
период от датата на монтажа. Може да се приеме и да бъде по – кратък срок, но
понеже количеството е по – голямо, приемам, че е за период от една година или
от датата на монтажа. Периодът на корекцията не е установен с техническо
средство, определен е служебно.
Страните заявяват,
че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, като съобрази, че изготвеното заключение дава
отговор на поставените на вещото лице задачи
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице и го приобщава към доказателствения материал на делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила молба от в.л. Л.С.Б., с която моли да й бъде завишено възнаграждението с 27.00лв.
Заявява, че часовата ставка за вещи лица е завишена от 01.07.2019 г. от
11.30лв. на 16.70 лв. Представя справка-декларация.
АДВ. Г***: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като взе предвид представената от вещото лице Л.С.Б., молба и справка-декларация, с оглед извършената работа
по изготвената СТЕ, намира същата за основателна, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ОПРЕДЕЛЯ ОКОНЧАТЕЛНО възнаграждение
на вещото лица, в размер на 167,00
лв. по изготвената СТЕ.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна
да довнесе още 27.00 лв. – явяващи
се разликата до 167,00 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на
днешното с.з.
ИЗДАВА РКО на вещото лице
за възнаграждение в размер на 140.00 лв., което да
се изплати от внесения депозит.
/Издаден РКО/.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СТАНОВИЩЕ НА
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИЩЦОВОТО ДРУЖЕСТВО по направеното възражение за
прекратяване на делото, поради наличие на арбитражна клауза.
АДВ. Д.: Това са предварително изготвени бланки от ответното
дружество, касаещи взаимоотношенията и договора. По никакъв начин не е
индивидуализирано юридическото лице, не е индивидуализирано с БУЛСТАТ, няма как
да се прецени точно кое дружество следва да реши един такъв спор, въз основа на
предварително изготвената бланка. Клиентът ми няма как да въздейства върху ответното
дружество да си промени бланките, няма квадратче да отбележи дали е съгласен
или не е съгласен с арбитражната клауза. Същото възражение правим по представения
договор. Считаме, че има данни да е било обвързано с ответната страна, поради
което считам, че настоящият спор следва да бъде разгледан от компетентния съд Районен съд-Варна. Считам, че трябва
да оставите без уважение искането.
АДВ. Г***: Много ясно е посочено кой е Арбитражния съд. Не е длъжно да се посочва арбитража, друг
такъв няма. Относно становището, че няма право да влияе на ответното дружество.
Напротив, считам, че управителят е можел да посочи, че не е съгласен с
арбитражната клауза. По никакъв начин не се вижда някакво негово възражение за
арбитражната клауза. Заявлението отговаря на всички изисквания, има подписи на
страните, има практика на ВКС, компетентен да разгледа този спор е Арбитражния
съд.
АДВ. Г***:
Представям списък на разноските, по чл.80 ГПК, като желая да ни се присъдят
разноски в производството. Моля да
включите и тези 27лв. за вещото лице които следва да внесем.
АДВ.Д.: Правя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,
моля да бъде намален до минимума. Представям
списък с разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, по
направеното с отговора на ИМ и поддържано в днешно с.з. искане за прекратяване
производството по настоящия иск, поради неподведомственост на спора пред РС –
Варна, намира следното: Видно от заявление № 4009473 от 26.11.2015 г. за продажба на ел. енергия, представено пред
„Енерго Про Мрежи“АД, изходящо от ищеца по делото „О.2.“ ООД, като
и видно от представения Договор за достъп и пренос на ел.енергия през ЕРМ „Енерго про мрежи“ АД при ОУ от 11.12.2015 г., сключен между „Енерго
Про Мрежи“АД и
„Овеч ООД“ в гр. Варна, и в двата посочени документа
е договорено, че всички спорове възникнали между страните се отнасят за разрешаване
пред Арбитражен съд - гр.Варна, при сдружение
„ППМ“, съобразно неговия правилник. В настоящият случай, спорът не се явява
потребителски, доколкото ищцовото дружество е субект,
който потребява енергия за стопански цели, поради
което и не стои на разглеждане въпросът за прилагане разпоредбата на чл.117,
ал.1 - ал.3 ГПК, като с оглед договорената арбитражна клауза, съдът, намира, че
спорът не му е подведомствен, поради което счита, че следва да прекрати производството
по него.
Водим от горното,съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8211/2019 г., по описа на
ВРС, 33-ти състав, като неподведомствено на Варненски районен съд.
На основание чл. 78, ал.4 ГПК, като прецени направеното възражение от
пълномощника на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като счете същото за неоснователно, съобразно
правилата на чл.7 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, доколкото същото не надвишава посочения
минимален размер по тази Наредба,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.4 ГПК „О.2." ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Е.П.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2472.00лв. за адв. възнаграждение,
КАКТО и сумата от 167,00лв., за
депозит за възнаграждение на вещото лице по изготвена и приета по делото СТЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в едноседмичен
срок, считано от датата на днешното с.з., за което страните се считат уведомени
чрез процесуалните си представители.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: