№ 13462
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110141028 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл. 43б ППЗИХУ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, е
предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че
ответницата му дължи следните суми: 430 лв, представляващи целева социална помощ,
която е била отпусната на наследодателя на длъжницата- Т.Д. С. за закупуване на цифров
слухов апарат и за 20 броя батерии за този апарат, подлежаща на възстановяване поради
липса на представени разходооправдателни документи, съгласно заповед № Д_С_ЛЦ-ВС-4/
07.04.2017г. на директора на ДСП- „Лозенец ”, гр. София , и 217,64 лв, представляващи
мораторна лихва за периода от 23.11.2017г. до 18.11.2022г., заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК-
21.11.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 63282/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В
заседанието на 10.04.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна – Д. В. С. оспорва предявените искове видно от изявленията й в
представения на 07.09.2023г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Предявено
е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземанията .
В хода на съдебното производство ответницата поддържа оспорването на исковете.
1
При устинте състезания в заседанието на 10.04.2024г. ответницата е пледирала за отхъврляне
на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
63282/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Предмет на предявеният главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл. 43б ППЗИХУ е вземане на ищцовата агенция по чл. 43б ППЗИХУ за връщане на
неизползвана целева помощ , отпусната по реда на чл. 43а ППЗИХУ от агенцията на
правоимащото лице.
Според установената съдебна практика (например – решение № 278/ 13.10.2021г. по
въззивно гражданско дело № 20214400500485/2021г. на Плевенския окръжен съд , ІV
въззивен граждански състав) вземането на АСП по чл. 43б ППЗИХУ представлява частно
държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.4 ДОПК, чието основание и размер се
установяват със заповед по чл. 43б ППЗИХУ.
Съгласно съдебната практика заповедта по чл. 43б ППЗИХУ на директора на Д.С.П.”
за възстановяване на неизразходваната по предназначение целева помощ е индивидуален
административен акт , който се издава и оспорва по реда на АПК , а влязлата в сила
заповед по чл. 43б ППЗИХУ е изпълнително основание по чл.268,т.1 АПК , като
установеното с нея частно държавно вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК
съгласно чл.269,ал.2 АПК.
Следователно въпросите относно възникването, съществуването и погасяването на
вземането по чл. 43б ППЗИХУ на АСП са предмет на административни производства ,
регламентирани в АПК – както относно издаването на индвидуалния административен акт
– заповедта по чл. 43б ППЗИХУ на административния орган АСП , така и относно
връчването на този акт и влизането му в сила , а също и относно оспорването му , което
става чрез съответна жалба по реда на АПК , а не чрез възражения и искове по ГПК. Това
означава , че въпросите относно възникването, съществуването и погасяването на
вземането по чл. 43б ППЗИХУ на АСП не могат да бъдат предмет на граждански искове ,
предявявани и разглеждани по реда на ГПК от гражданските съдилища, каквито са
2
разглежданите искове по чл.422 ГПК. Предмет на производства по ГПК пред гражданските
съдилища (заповедни и искови дела) могат да бъдат само правните последици от влезлия в
сила индивидуален административен акт– заповедта по чл. 43б ППЗИХУ на АСП , но не и
фактите и правата , касаещи съдържанието на тази заповед, които подлежат на
установяваване и оспорване само в административните производства по издаването и по
оспорването на тази заповед.
Гореизложеното означава , че в граждански съдебни производства– заповедни дела
по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК , съответно искови дела по чл.124 и сл. ГПК , вземането по
чл. 43б ППЗИХУ може да бъде доказвано само с влязла в сила заповед по чл. 43б ППЗИХУ ,
но не и с други доказателствени средства. Да се приеме , че административен орган
(какъвто е ищецът АСП) има право да доказва частно държавно вземане по чл.162,ал.4
ДОПК с всякакви доказателстевни средства по ГПК в граждански съдебен процес , означава
да се заобиколят установените в АПК и ДОПК административни производства за
издаването , оспорването и влизането в сила на съответните индивидуални административни
актове и конкретно на тези , установяващи частни държавни и общински вземания.
Влязлата в сила заповед по чл. 43б ППЗИХУ е изпълнително основание по смисъла
на чл.417 , т.1 ГПК според съдебната практика, т.е. въз основа на този административен акт
може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , съответно
изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК , подлежащи на изпълнение по реда на ГПК в
изпълнителен процес.
Предмет на установителните искове по чл.422 ГПК за установяване на вземане по чл.
43б ППЗИХУ , присъдено със заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК, е
само валидността на индивидуалния административен акт , установяващ частното
държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.4 ДОПК , а именно валидността на заповедта по
чл. 43б ППЗИХУ, установяваща основанието, изискуемостта и ликвидността (размера) на
вземането по заповед по чл. 43б ППЗИХУ.
В случаите, когато решаването на даден правен спор зависи от административен акт
(както е в разглеждания случай), съдът е длъжен да упражни т.нар.косвен
правораздавателен контрол и да прецени валидността на съответния административен акт
(чл.17 ГПК).
В конкретния случай обаче АСП е предявила не заявление по чл.417 ГПК, а
заявление по чл.410 ГПК с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (а
не по чл.417 ГПК), т.е. само по твърдения на заявителя АСП , а не въз основа на документ–
изпълнително основание (влязла в сила заповед по чл. 43б ППЗИХУ ). Това е допустимо ,
поради което по заповедното гр.д. № 63282/ 2022г. по описа на СРС , 68 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , оспорена от длъжницата с възражение по чл.414 ГПК
, поради което по реда на чл.415 ГПК са предявени и разглежданите установителни искове
по чл.422 ГПК (въпреки непрецизността на петитума на исковата молба – б.с.).
В разглеждания случай ищецът твърди , че е издадена заповед по чл. 43б ППЗИХУ -
3
заповед № Д_С_ЛЦ-ВС-4/ 07.04.2017г. на директора на ДСП- „Лозенец ”, гр. София, както и
, че тя е влязла в сила , тъй като не е обжалвана по реда на АПК от адресата й Т.Д. С.
(наследодателка на ответницата – б.с.) в 7-дневен срок от деня на поставянето на
съответното уведомление на таблото на Д.С.П.” – Лозенец по реда на чл.61,ал.3 АПК /
редакция в сила до 10.10.2019г./.
В представения от ищеца екземпляр от заповед по чл. 43б ППЗИХУ - заповед №
Д_С_ЛЦ-ВС-4/ 07.04.2017г. на директора на ДСП- „Лозенец ”, гр. София няма отбелязване ,
че е влязла в сила. Индикация , че тази заповед не е влязла в сила , е и фактът , че АСП не е
предявила заявление по чл.417 ГПК , а заявление по чл.410 ГПК , т.е. АСП е поискала
издаване на заповед за изпълнение не въз основа на заповедта по чл. 43б ППЗИХУ, а въз
основа на нейните твърдения.
Според установената съдебна практика (например – решение № 278/ 13.10.2021г. по
въззивно гражданско дело № 20214400500485/2021г. на Плевенския окръжен съд , ІV
въззивен граждански състав) разпоредбата на чл.61,ал.3 АПК в редакцията й до
10.10.2019г., която е действала по време на издаването и на връчването на процесната
заповед , е било необходимо съобщението за заповедта да се постави на таблото за
обявление и да се публикува в интернет страницата на съответния орган, а по преценка на
съответния аадминистративен орган да се оповести по друг обичаен начин. Според
съдебната практика , за да влезе в сила административен акт при действието на чл.61,ал.3
АПК в редакцията й до 10.10.2019г. е било необходимо обявлението за съответната заповед
да се постави на таблото и да се публикува в интернет-страницата. Когато съобщението не е
публикувано на интернет-страницата , както е в разглеждания случай , се приема ,че не е
надлежно връчено на адресата , което възпрепятства влизането в сила на
административния акт.
Следователно в настоящото съдебно производство не е доказано по надежен начин
влизането в сила на инидивуалния административен акт , на който се позовава ищецът -
заповед № Д_С_ЛЦ-ВС-4/ 07.04.2017г. на директора на ДСП- „Лозенец”, гр. София. Поради
тази причина следва да се приеме , че не съществува частното държавно вземане по
чл.162,ал.4 ДОПК , което претендира ищеца и което подлежи на установяване само със
съответна заповед по чл. 43б ППЗИХУ, която може да бъде единственото доказателство за
вземането по чл. 43б ППЗИХУ в гражданско съдебно производство , каквото е настоящото.
Доколкото претендираното от ищеца вземане по чл. 43б ППЗИХУ не е доказано по
надлежен начин чрез влязла в сила заповед по чл. 43б ППЗИХУ, педявеният главен
установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 43б
ППЗИХУ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторните лихви , тъй като неговата
основателност е обусловен от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
4
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е предявено
съответно искане и не са представени доказателства за осъществени от нея разходи във
връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от А.С.П. чрез Д.С.П.,гр.София,
ул. „*** против Д. В. С. , ЕГН: **********, с регистриран адрес: град София, ж.к.. ***
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл. 43б ППЗИХУ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на
присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца следните суми : 430 лв (четиристотин и
тридесет лева), представляващи целева социална помощ, която е била отпусната на
наследодателя на длъжницата - Т.Д. С. за закупуване на цифров слухов апарат и за 20 броя
батерии за този апарат, подлежаща на възстановяване поради липса на представени
разходооправдателни документи, съгласно заповед № Д_С_ЛЦ-ВС-4/ 07.04.2017г. на
директора на ДСП- „Лозенец”, гр. София , и 217,64 лв ( двеста и седемнадесет лева и
шестдесет и четири стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 23.11.2017г.
до 18.11.2022г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 21.11.2022г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 63282/2022г.
по описа на СРС, 68 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5