Решение по дело №317/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 135
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20223000500317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500317 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 317/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, подадена чрез
М.Г. - ст. инспектор в ТД Варна против решение № 82 от 23.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 38/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд, с
което са отхвърлени исковете й по чл.153 ЗПКОНПИ против Н. И. А. и С. А.
Ю. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на
обща стойност от 44421,27лв., както следва:
1/ На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от С. А. Ю.: - Сумата от 100 лв., претендирана като равностойност на
придобитите дружествени дялове от капитала на „Джани А.и“ ЕООД, ЕИК
*********; - Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади 1.9 ТДИ“ с
рег. № РР 1214 ВР, дата на първа регистрация 21.04.1998 г., рама №
WV2ZZZ9KZWR536042, двигател № 001475;
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от
Н. И. А.: - Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № РР
4560 АТ, дата на първа регистрация 22.07.1997 г., рама
1
№WVWZZZ3BZWP083698, двигател № AHL062515; -Товарен автомобил,
марка „МАН“, модел „18.264“ с рег. № РР 0926 АН, дата на първа
регистрация 08.06.1998 г., рама № WMAM391084Y038497, двигател №
18888105125211 и -Лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. №
РР 7652 АР, дата на първа регистрация 28.05.1998 г., рама №
W0L0JBF35W7089058, двигател № X18XE14371890;
3/На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от Н. И. А.: -Сумата от 236,46 лв., представляваща внесени
погасителни вноски по кредитна карта през 2011 г. по банкова сметка с IBAN
№ BG 47 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“ АД; -Сумата
от 12 750 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG
38 CECB 9790 20С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД; -Сумата от
2 220 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 03
CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки. -Сумата от 4000 лв., представляваща получени и непреобразувани в
друго имущество парични преводи от трети лица по сметка с IBAN № BG 03
CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.5, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от С. А. Ю.: -сумата в общ размер на 13 898 лв.,
представляваща внесени на каса средства през 2018 г. и 2019 г. по банкова
сметка с IBAN № BG 98 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска
банка“, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други
банкови сметки; -Сумата от 235 лв., представляваща лични вноски по банкова
сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД, непреобразувани в друго имущество
и нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата от 1781,81 лв.,
представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични
преводи от трети лица по сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД; -Сумата от
1 000 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 22076233 в
„Банка ДСК“ ЕАД, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани
по други банкови сметки
и КПКОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса от 1 776,85 лв.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно,
2
като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано по изложени съображения. Молила е за отмяната му с
уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Оплакванията са, че погрешно окръжният съд: -изключил сумата от 10 727,40
лв. – разходи за задгранични пътувания, изчислени по Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина при липсата на
установяване от насрещната страна на различни разходи за това; - включил в
анализа сумата от 4000 лв. като доходи на ответника от работата с пчелни
продукти при недоказаност на този факт, както и приел за доход отнетата по
наказателното дело сума от 200 лв. (подкупа); - отнесъл към дохода, вместо
към имуществото, получените от чужбина средства; - изключил при анализа
на имуществото неналичните парични средства;
Ответниците, чрез адв. К., са подали писмен отговор на жалбата, с
който бланкетно са оспорили същата и са молили за потвърждаване на
обжалваното решение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът
КПКОНПИ чрез държавен инспектор Стоименова е поддържала въззивната
жалба.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните доказателства намира следното:
Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Н. И.
А. и С. А. Ю., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност от 44 421,27лв. включващо: 1/ На основание чл.
142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. А. Ю.: - Сумата от 100
лв., претендирана като равностойност на придобитите дружествени дялове от
капитала на „Джани А.и“ ЕООД, ЕИК ********* и -Лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Кади 1.9 ТДИ“ с рег. № РР 1214 ВР, дата на първа
регистрация 21.04.1998 г., рама № WV2ZZZ9KZWR536042, двигател №
001475;
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от
Н. И. А.: - Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № РР
3
4560 АТ, дата на първа регистрация 22.07.1997 г., рама
№WVWZZZ3BZWP083698, двигател № AHL062515; -Товарен автомобил,
марка „МАН“, модел „18.264“ с рег. № РР 0926 АН, дата на първа
регистрация 08.06.1998 г., рама № WMAM391084Y038497, двигател №
18888105125211 и -Лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. №
РР 7652 АР, дата на първа регистрация 28.05.1998 г., рама №
W0L0JBF35W7089058, двигател № X18XE14371890;
3/На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от Н. И. А.: -Сумата от 236,46 лв., представляваща внесени
погасителни вноски по кредитна карта през 2011 г. по банкова сметка с IBAN
№ BG 47 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“ АД; -Сумата
от 12 750 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG
38 CECB 9790 20С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД; -Сумата от
2 220 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 03
CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки. -Сумата от 4000 лв., представляваща получени и непреобразувани в
друго имущество парични преводи от трети лица по сметка с IBAN № BG 03
CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.5, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от С. А. Ю.: -сумата в общ размер на 13 898 лв.,
представляваща внесени на каса средства през 2018 г. и 2019 г. по банкова
сметка с IBAN № BG 98 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска
банка“, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други
банкови сметки; -Сумата от 235 лв., представляваща лични вноски по банкова
сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД, непреобразувани в друго имущество
и нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата от 1781,81 лв.,
представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични
преводи от трети лица по сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД; -Сумата от
1 000 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 22076233 в
„Банка ДСК“ ЕАД, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани
по други банкови сметки.
Производството на комисията се води по ЗПКОНПИ и е допустимо –
налице са всички предвидени в закона предпоставки: КПКОНПИ е сезирана с
4
постъпило уведомление на Окръжна прокуратура – Разград с вх. №
УВКПКОНПИ[1]1185/03.09.2019 г. по описа на ТД Варна за привличането на
Н. И. А. като обвиняем по ДП № 275 ЗМ-236/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Исперих за престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от
НК (предложил и дал подкуп, представляващ парична облага – сума на
стойност 200 лв. на длъжностно лице, полицейски орган, за да не извърши
действие по служба – да не състави АУАН за установено административно
нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата), попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 21 от ЗПКОНПИ;
образувана е проверка (протокол за проверка № ТД 04ВА/УВ-
12919/11.09.2019 г.), обхващаща периода от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 г.; с
решение № 320/10.02.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответниците
имущество на обща стойност от 44 421,27лв., а с решение № 320 от
10.02.2021 г. и за внасяне в съда на мотивираното искане.
Ответницата С. А. Ю. е лице -фактически съжител на ответника А. за
целия период на проверката и е свързано по см. на §1, т.15 от ДР на
ЗПКОНПИ лице.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество е за отнемане от проверявания Н. И. А. и от
съжителстващото с него лице С. А. Ю. на: четири автомобила (три леки и
един товарен), на сума - равностойност на дружествени дялове в търговско
дружество (100 лв.) и на суми, представляващи вноски по банкови сметки от
проверяваните, както и получени преводи от трети лица и на погасителни
вноски по кредитна карта (в общ размер за Н. А. от 19 206,46 лв. и за С. Ю. –
16 914,81 лв.), при твърденията, че ответникът е реализирал доходи от
незаконни източници, с които е придобил имущество подлежащо на отнемане
на това основание.
КПКОНПИ е признала в мотивираното искане, че в началото на
проверката ответникът Н. А. е притежавал следното имущество: жилище в
гр.Разград, придобито 2007 г.; два леки автомолбила „Опел Вектра“,
придобити съответно 2003 и 2005 г. и сумата от 3 756,73 лв. – салдо по
банкова сметка в „ОББ“ АД. Поддържала е също така, че през проверявания
период (от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 г.) Н. А. е придобил четири автомобила
5
- т.а. „Мерцедес“, л.а. „ Фолкваген Пасат“, т.а. „Ман“, л.а. „Опел Вектра“,
всички налични, като не се претендира за отнемане л.а. „Фолкваген Пасат“,
поради закупуването му с наличните средства по сметката. С. Ю. е придобила
л.а. „Фолксваген Кади“ и 10 дружествени дяла на стойност 100 лв. в „Джани
А.и“ ЕООД. Като придобито имущество комисията е сочила и неналични
суми -общо вноски по банкови сметки 30 108 лв., погасителни вноски по
кредити 735,24 лв. получени суми от трети лица по банкови сметки – 5 781,81
лв. внесен капитал – 100 лв. и средства от престъплението -200 лв.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем.
Съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само
незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в
патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е
налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е
такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на
съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у
свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица,
на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя
му. Следователно на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него
лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или
приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е
било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. (така Решение №
6
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
По въпроса дали следва да се отчитат като придобито пред
проверявания период имущество сумите преминали през банковите сметки на
проверявания:
Както е прието в преобладаващата към настоящия момент и споделяна
от настоящия състав съдебна практика на ВКС (по въпроса е образувано, но
понастоящем е висящо тълкувателно дело № 4/21 на ОСГК), постъпилите
суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка.
С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в
края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните
средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на
изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да
обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане (цит.
Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК).
За да се произнесе по основателността на претенцията, най-напред
следва да се установи вида и стойността на придобитото в проверявания
период от ответника имущество, което е налично към края на периода или е
отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл.
148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на
наличното трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки
парични средства, които не са налични в края на проверявания период не са
част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение и съобразно изложеното (без неналичните суми),
цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години е: - пет
автомобила, както следва т.а. „Мерцедес“, л.а. „ Фолкваген Пасат“, т.а. „Ман“,
7
л.а. „Опел Вектра“ и л.а. „Фолксваген Кади“ с пазарна стойност към датите на
придобиването съгласно заключението на вещото лице И.Радев съответно
3 190 лв., 2 237 лв., 4 856 лв., 1 907 лв. и 2 633 лв. или общо на стойност
14 823 лв; - както и дружествени дялове на стойност 100 лв. Т.е. общо
стойността на така придобитото имущество се равнява на сумата от 14 923
лв., което налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на
проверявания в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за
провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник (към
който въпрос са относими и оплакванията на въззивника). Независимо от
горното, само за пълнота следва да бъде посочено, че дори и при положение
на включване в стойността на имуществото и на неналичните суми от
19 206,46 лв. и 16 914,81 лв., то отново размерът на придобитото имущество
не надвишава 150 000 лв. и не е налице релевантното по закона увеличение на
имуществото.
При това положение, искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. До идентичен правен
извод, макар и по други съображения, е достигнал окръжният съд в
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, КПКОНПИ дължи заплащане на държавна
такса за въззивното производство в размер на сумата от 888,43 лв. съгл.
чл.157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 23.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 38/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд
дължимите държавни такси за въззивното производство в размер на сумата от
888,43 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9