РЕШЕНИЕ
№ 3413
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. М. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-017620/26.08.2021 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, О“ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт
и допуснати процесуални нарушение в производството, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което се
претендира неговата отмяна. По-конкретно се твърди, че изложената в
обстоятелствената част на НП фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава, доколкото се гради единствено на данни на другия
водач. От друга страна се сочи, че при издаване на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същият е
съставен в отсъствието на жалбоподателя, въпреки че същият не е бил
уведомен. Счетено е също така, че са допуснати нарушение по чл. 42, ал. 1, т.
4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при описаните на нарушението по
пункт II.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С***, който поддържа депозираната жалба по
изложените съображения. В допълнение сочи, че евентуалната правна
квалификация на нарушението по пункт I от НП следва да се по чл. 25 от
ЗДвП, а нарушението по пункт II не се подкрепяло от събрания
доказателствен материал.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. около 11:10 ч. свидетелят Д. А. К. управлявала лек
автомобил „Н*******“, с рег. № ****** по бул. „Никола Й. Вапцаров“, с
посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“, като
се намирала в крайна лява лента за движение. В същото време
жалбоподателят управлявал товарен автомобил „С******“, с рег. № ******, в
гр. София, по бул. „Никола Й. Вапцаров“, с посока на движение от бул.
"Симеоновско шосе" към бул. „Черни връх“, като се намирал в съседната -
дясна лента на движение на свидетеля К., Пътното платно на бул. „Никола
Вапцаров“ в посока бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул.
„Атанас Дуков“ се състояло от четири ленти за движение, като лентите, в
които се намира МПС управлявани от свидетеля К. и жалбоподателя за
наляво. Свидетелят К. и жалбоподателят предприели маневра ляв завой на
кръстовището на бул. „Никола Й. Вацаров“ и ул. „Атанас Дуков“ в посока
болница „Токуда“, при което управляваният от жалбоподателя, поради
големите си габарити, навлязъл в лентата за движение на свидетеля К., при
което реализирал ПТП с последната, вследствие на което били причинени
имуществени вреди по управлявания от К. лек автомобил, след което
жалбоподателят продължил своето движение в посока болница „Токуда“.
Свидетелят К. настигнала управлявания от жалбоподателя товарен автомобил
като му подавала звукови сигнали да спре. Пред входа на болница „Токуда“
двата автомобила спрели, като се провел разговор между свидетеля К. и
жалбоподателя относно реализираното ПТП и виновникът за причиняването
му, като не било постигнато съгласие по този въпрос и жалбоподателят
напуснал мястото на ПТП. Свидетелят К. сигнализирала органите на О“ПП“ –
СДВР, чрез позвъняване на тел. 112.
Местопроизшествието било посетено от Н***** и Ц******* – на
длъжност младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, които съставили
докладна записка и протокол за ПТП № 1785723 по данни на свидетеля К..
На 24.03.2021 г. ОД-МВР – Сливница постъпили писмени обяснения от
жалбоподателя И.С., съгласно които на 10.02.2021 г. в 11.20 часа именно той
е управлявал процесния товарен автомобил „С******“, с рег. №*******.
Св. Е.П. преценил, че с действията си жалбоподателят И.С. е нарушил
2
разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от ЗДвП, за което в
присъствието на двама свидетели, един от които очевидец на ПТП и в
отсъствието на жалбоподателя, съставил АУАН Серия АА №
950741/19.05.2021 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя лично на
09.07.2021, който го подписал с възражението, че описаната в АУАН
фактическа установка на отговаря на действителната такава, както и че не
разчита съдържанието на АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на жалбоподателя били
депозирани писмени възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 21-4332-017620/26.08.2021 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите ЕМ. З. П. и Д. А. КР., приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за ПТП №
1785723/10.02.2021 г., докладна записка обяснения на И.С., заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на
водача, способи на доказване – СТЕ.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Е.З., чрез същият е изготвил
процесния АУАН, въз основа на докладна записка, доколкото изложеното се
подкрепя от доказателствения материал. Показанията на този свидетел не са
информативни относно релевантните обстоятелства, доколкото не е свидетел
на случката.
Показанията, депозирани от свидетеля Д.К. – участник в процесното ПТП,
съдът постави в основата на доказателствените си изводи, след като извърши
внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства и намери, че
същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, като от тях се
установяват фактите и обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП,
както и хронологията на протеклите в действителността събития.
Показанията на свидетеля К. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като участник в ПТП е
възприела непосредствено интересуващите предмета на делото факти и
обстоятелства, а и същите се подкрепят и напълно корелират с останалия
събран в производството доказателствен материал. От показанията на
свидетеля се установява местоположението на двата автомобила на
процесното кръстовище, както и че двамата водачи са предприели маневра
3
завой на ляво, а не както е посочено в НП обратен завой по отношение на
движението на жалбоподателя. Това се подкрепя от изложеното от свидетеля
К., че е успяла да настигне жалбоподателя именно пред болница „Токуда“,
която не е в обратна посока на движение, а в посока именно при маневра ляв
завой. Така изложено се подкрепя от назначената по делото СТЕ, която
възпроизвежда разговора между свидетеля К. и оператор на тел. 112.
Съществени са показанията на свидетеля и по отношение на последващите
действия на жалбоподателя, след реализиране на ПТП, а именно проведения
разговор между К. и С., при който не са разрешили въпроса за вината за
настъпилото ПТП, при което жалбоподателят напуснал с управлявания от
него автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в тази част,
доколкото същите подробно илюстрират проведения разговор с
жалбоподателя и неговите действия, а и се подкрепят от останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
В същото съдът съзира нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН при изготвяне на АУАН. Видно от съдържанието на същия, АУАН е
издаден в отсъствието на жалбоподателят, като му е връчен впоследствие на
09.07.2021 г. В същото време не са били нали предпоставките по чл. чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя,
доколкото няма данни по делото жалбоподателят да не е бил намерен или
след отправена покана да не се е явил, а тъкмо напротив, доколкото в свои
писмени обяснения от 24.03.2021 г. е посочил актуален адрес, телефонен
номер, както и че именно той е управлявал процесния товарен автомобил.
При така изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН е допуснато
4
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правота на защита
на жалбоподателя, което влече отмяна на атакуваното НП. Само за
допълнение следва да се посочи, че в АУАН е посочено, че е издаден на
основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, като актосъставителят не е взел предвид, че
тази разпоредба единствено предвижда, че АУАН може да се състави в
отсъствието на свидетели, когато нарушение е установено въз основа на
официални документи, но не и в отсъствието на нарушителя, когато не са
налице основанията по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Независимо от изложеното съдът намира, че следва да се произнесе и по
възведените с НП нарушения.
По пункт едно:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП „При недостатъчно
широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на
платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е
длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни
превозни средства“.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се
установява, че ударът е настъпил поради навлизане на жалбоподателя в
лентата за движение на автомобила управляван от свидетеля К., при маневра
завой наляво осъществена от двамата водачи. Категорично се установи, че
жалбоподателят не е предприемал маневра обратен завой, каквато е
инкриминира с процесното НП. Съвкупният анализ на всички събрани
доказателства води до извод за вина на жалбоподателя за реализираното
ПТП, но не и до осъществяване на посочения състав на нарушение по чл. 38,
ал. 3 от ЗДвП. В случая установените обстоятелства сочат на извършване на
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП но административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, което той не е
извършил, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Като са игнорирали събраните по преписката доказателства за механизма
на ПТП, актосъставителят и наказващият орган са издали необосновани
АУАН и НП, като са приели, че жалбоподателят предприел маневра обратен
завой, а не и фактически установеното, че ПТП е настъпило след като
жалбоподателят е навлязъл в лентата за движение на свидетеля К. при
предприета маневра завиване наляво. Последното е довело и до погрешно
определената правна квалификация на нарушението.
По пункт две:
Съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН и НП е твърде
лаконично и не е съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на НП е посочено единствено, че
5
жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите за МВР.
Липсва описание на конкретно поведение на жалбоподателя – имало ли е
съгласие между него и другия участник в ПТП относно механизма на
деянието, вината на участници и др. При посоченото описание съдът намира,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя на разбере какво
обвинение точно му е повдигнато, за да може пълноценно да реализира
правото си на защита.
По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление
следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на
направените по делото разноски. Доколкото обаче по делото не е направо
такова искане, а и не са представени доказателства за извършване на разноски
от страна на въззивника, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 115- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-017620/26.08.2021 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, О“ПП“, с което на И. М. С., ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП
МУ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6