№ 37
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20235000500034 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Р. Х. чрез процесуалния му
представител адвокат М. О. против решение № 313/29.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 202/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и
да постанови друго решение, с което да признае за установено, че Р. Р. Х. не
дължи на „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на
„Т. ф-. с.“ ЕАД – София сумата 72 802,20 лв., представляваща посочен в
споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задълженията по
договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й плащане, както и
сумата 4 064,83 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка отделна
месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802,20
лв., изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009 г.
падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и сумата 3 643,00
1
лв. съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от
07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на Софийски градски съд и за
чието събиране било образувано изпълнително дело № 1458/2019 г. по описа
на ЧСИ С. Л., рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд -
София, като погасени по давност, ведно със законните последици.
Претендира възнаграждение за процесуалния си представител по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Въззиваемият „Е. м.“ ЕООД – София чрез процесуалния му
представител адвокат Н. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Р. Р. Х. чрез
процесуалния му представител адвокат М. О. против „Е. м.“ ЕООД – София
обективно съединени искове по чл. 439 от ГПК. Ищецът твърди, че на
07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. на Софийски градски съд против него и в
полза на „Т. ф. с.“ ЕАД – София бил издаден изпълнителен лист за 72 802,20
лв., която сума представлява посочен в споразумение от 26.10.2009 г.
консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от
11.07.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010
г. до окончателното плащане, 4 064,83 лв. мораторна лихва върху всяка
отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72
802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от
26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и 3 643
лв. съдебни разноски. В исковата молба се твърди също, че по молба на
взискателя и въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие района
на Окръжен съд – София, по което му била връчена покана за доброволно
изпълнение на 21.10.2019 г., със запорно съобщение от същата дата до „Б. Д.“
АД бил наложен запор на банковата му сметка, а със съобщение от 20.05.2020
2
г. ищецът уведомен, че с постановление от 10.02.2020 г. като взискател в
изпълнителното производство бил конституиран „Е. м.“ ЕООД – София в
качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател „Т. ф.
с.“ ЕАД. Доколкото решението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, е влязло в сила на 17.04.2012 г., от този момент е
започнала да тече погасителна давност за вземанията по него, тя е
петгодишна и е изтекла на 17.04.2017 г., която дата предшества образуването
на изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л., поради което ищецът счита, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, за събирането на които е образувано
изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л. поради погасяване на задълженията му по
давност, като моли съда да постанови решение, с което признае за установено
в отношенията между страните, че Р. Р. Х. не дължи на „Е. м.“ ЕООД – София
в качеството му на частен правоприемник на „Т. ф-. с.“ ЕАД – София 72
802,20 лв. по споразумение от 26.10.2009 г., представляващи консолидиран
размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до
окончателното й изплащане, 4 064,83 лв., представляващи мораторна лихва
върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на
задължението от 72 802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в
споразумение от 26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до
27.06.2010 г., и 3 643,00 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на
Софийски градски съд и за чието събиране е образувано изп.д. № 1458/2019 г.
по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен
съд - София като погасени по давност. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния му
представител адвокат О..
Ответникът „Е. м.“ ЕООД – София чрез процесуалния му представител
адвокат Н. К. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли. Счита, че задълженията не са погасени по давност, тъй като въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 6235/2012
г. на ЧСИ Н.М. с район на действие района на Софийски градски съд,
впоследствие прекратено поради перемпция, като по него давността била
прекъсвана няколко пъти с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и извършването на всяко изпълнително действие, като моли съда да
3
съобрази давностния срок и със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Р. Р. Х. против
„Е. м.“ ЕООД – София искове.
Това решение е обжалвано от ищеца изцяло, като то е предмет на
въззивното производство в пълен обем.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
По делото е безспорно, че по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на
Софийски градски съд е бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г., с
който Р. Р. Х. е осъден да заплати на „Т. ф. с.“ ЕАД – София 72 802,20 лв.,
представляващи посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран
размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до
окончателното й изплащане, 4 064,83 лв. мораторна лихва върху всяка
отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72
802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от
26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и 3 643
лв. съдебни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и с молба от 18.05.2012 г.
на „Т. ф-. с.“ ЕООД – София е образувано изп.д. № 2012***0406235 по описа
на частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № *** и с район на действие района
на Софийски градски съд, по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение на 28.05.2012 г., невръчена на длъжника, като на същата дата е
наложен запор и са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки
в страната.
4
На 20.10.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и
наложен запор върху движими вещи – персонални компютри, битова и бяла
техника, находящи се на постоянния адрес на длъжника, като с разпореждане
на съдебния изпълнител опис е насрочен на 28.11.2014 г., впоследствие
пренасрочен за 29.05.2015 г., на 26.06.2017 г. и на 14.02.2018 г.
На 27.01.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
Р. Х. в „М.“ ЕООД – София.
С постановление от 12.03.2019 г. е прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са вдигнати
наложените обезпечителни мерки, като постановлението не е било
обжалвано.
Въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 16.05.2019 г. от „Т.
ф. с.“ АД – София е образувано изп.д. № 2019***0401856 по описа на ЧСИ
Н.М., прехвърлено по искане на взискателя и преобразувано под №
20199270401458 по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие
района на Окръжен съд - София, като с разпореждане на съдебния изпълнител
от 01.10.2019 г. е наложен запор върху откритите банкови сметки и пенсия на
длъжника.
С постановление от 10.02.2020 г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК и
след сключен договор за цесия като взискател в изпълнителното
производство е конституирано „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на
частен правоприемник на „Т. ф-. с.“ АД - София.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението, предявявайки иск, като се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Законодателят приема, че това е моментът, в който страните имат
обективната възможност да ангажират доказателства за релевантните по
правния спор факти, въз основа на които да им бъдат признати, респ.
отречени на противната страна, права, като в исковия процес това е датата на
приключване на съдебното дирене във въззивното производство, а в
заповедното това е моментът на изтичане на срока за възражение по чл. 414 от
ГПК, до който длъжникът може да се противопостави на издаване на
заповедта, а след това да оспорва изпълнението само въз основа на
5
новонастъпили факти.
По отношение на това откога започва да тече погасителната давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В правната теория и съдебната практика се приема, че изискуемостта
настъпва тогава, когато кредиторът може да иска от длъжника изпълнение на
задължението си, като при липса на доброволно такова той има възможност
да прибегне към държавна принуда, а за начален момент на изискуемостта се
приема настъпване на падежа на задължението.
Следователно изискуемостта на задълженията за заплащане на сумите
по споразумение от 26.10.2009 г. е настъпила в момента на падежа на
срочните задължения, макар по делото да няма данни кога са били те,
откогато е започнала да тече погасителната давност за вземанията, като след
влизане в сила на решението по гр.д. № 7594/2010 г. /за което страните не
спорят, че е на 17.04.2012 г./ е започнала да тече нова петгодишна давност /чл.
117, ал. 2 от ЗЗД/.
Според т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /което е задължително за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2
от ЗСВ/, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите си и в съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД
Върховният касационен съд приема, че по принцип погасителната давност се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие
за принудително изпълнение на вземането, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и
независимо от това дали съответното изпълнително действие е било
резултатно и от него са постъпили суми за удовлетворяване на кредитора,
като примерно са изброени следните изпълнителни действия: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
6
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Както вече беше посочено, на 28.05.2012 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника във всички търговски банки в страната, на 20.10.2014
г. взискателят е поискал извършване на опис и налагане на запор върху
движими вещи, собственост на длъжника, а на 27.01.2017 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Р. Х..
За да бъде преценено дали и кога е текла погасителна давност, следва
да се посочи, че в този период е действало ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
В задължителната си практика след постановяване на цитираното ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /за пример вж. Р
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ІV г.о. и Р. № 51/21.02.2019 г.
по гр.д. № 2917/2018 г./ Върховният касационен съд, давайки отговор на
правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., приема, че предвид
факта, че правното действие на новоприетото тълкувателно решение е само
занапред, при спор относно последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на предходния тълкувателен акт, той
ще се разреши с прилагане на новото тълкувателно решение от датата на
обявяването му, която съдът приема за 26.06.2015 г.
Следователно отмяната на възприетото становище в ППВС № 3/1980
г., че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и тя
не тече през неговото времетраене, и заменянето му с това, че давността не е
прекъсната със самия факт на образуване на изпълнителното производство, а
се прекъсва многократно с извършване на всяко изпълнително действие, се
7
прилага от посочената дата на приемане на новия тълкувателен акт, като
давността е била спряна преди това по силата на факта, че за събиране на
сумите е образувано изпълнително производство, продължила е да тече след
26.06.2015 г., но е била прекъсната на 27.01.2017 г. и след това на 01.10.2019
г. по новообразуваното изпълнително дело, като предвиденият петгодишен
давностен срок не е изтекъл до 14.06.2022 г., когато е предявен искът, както и
до момента на последното съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Тук следва да бъде разгледан въпросът дали извършените
изпълнителни действия във висящото изпълнително производство, по което е
настъпила перемпция и то следва да се счита прекратено по право, но липсва
акт на съдебния изпълнител, са валидни.
Настоящият състав намира, че следва да бъде даден положителен
отговор на този въпрос, съобразявайки се изцяло с константната практика на
Върховния касационен съд /за пример вж. Р. № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г., IV г.о./, като следва да се приеме, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй
като той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като
новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не.
На база на гореустановената фактическа обстановка и изложените въз
основа на нея правни изводи съдът намира, че след образуване на първото
изпълнително производство, а след прекратяването му и на второто такова в
релевантния по спора период взискателят не е бездействал, като в
сравнително неголеми интервали от време е отправял искания до частния
съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на
вземанията си, които са били уважавани от съдебния изпълнител, но
взискателят не е бил удовлетворен поради липса на активи у длъжника, с тези
си действия той многократно е прекъсвал давността, поради което не може да
се приеме, че е изтекла петгодишна давност, изискуема по чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, водеща до погасяване на посочените вземания на „Е. м.“ ЕООД - София.
8
Поради изложеното съдът приема за установено, че ищецът не е
доказал по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно
доказване, че задълженията му са погасени по давност, поради което исковете
са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът е претендирал разноски за настоящата инстанция, но не е
представил доказателства за извършени такива, поради което разноски не се
присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313/29.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 202/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9