РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Добрич, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102168 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19,
срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „**********“ №
****, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
541 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г:
1) 1693, 90 лева, представляваща неплатена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 28.04.2020 г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (16.02.2021 г.) до
окончателното плащане;
2) 158, 64 лева, представляваща неплатена договорна лихва по същия
договор за периода от 28.05.2020 г. до 08.02.2021 г.;
3) 43, 69 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода
от 29.05.2020 г. до 08.02.2021 г.;
4) 120, 00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит;
5) 3, 29 лева, представляваща законната лихва за периода от
09.02.2021 г. до 16.02.2021 г.
1
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ АД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на 22.10.2019 г. По силата
на съглашението банката е предоставила револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в
размер на 1500, 00 лева. Страните са уговорили променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е бил 21, 95 %. Срокът на
ползване на кредита и на валидност на картата е бил 3 г. Сочи се, че банката е
изпълнила задължението си като е издала кредитна карта и е предоставила на
М.М. лимита от 1500 лева.
Твърди се, че на 28.04.2020 г. между страните е сключен договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който са се уговорили остатъкът
от задължението по горепосочения договор да се изплаща под формата на
кредит за текущо потребление. Към тази дата остатъкът е бил 1695, 00 лева. В
тази връзка се заявява, че страните са се уговорили кредитът да се издължи за
12 месеца, до 28.04.2021 г. Предвидено е да се заплаща и променлива
възнаградителна лихва. Твърди се, че последното плащане по кредита е
направено на 16.06.2020 г.
Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните
суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д 541/2021 г. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на заповедния съд.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 541 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юриск. Б.Н., който
поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът не e депозирал отговор на
исковата молба.
Особеният представител – адвокат П.И., пледира за отхвърляне на
исковите претенции поради недоказаността им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения „договор за издаване и обслужване на кредитни
карти/револвиращ кредит за физически лица„ се установява, че на 22.10.2019
г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
заем. По силата на съглашението ищецът е предоставил на ответника
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1500, 00 лева,
при променлив лихвен процент, който към датата на кредита е бил 21, 95 %.
Уговорили са се кредитът да бъде усвояван чрез кредитна карта „Visa
2
Galaxy“, със срок на валидност от три години, която е предадена на ответника
на 30.10.2019 г., видно от декларация за предаване на кредитна карта (л. 15).
Ответникът се е задължил на десето число от месеца да плаща минимална
сума за револвиране в размер на 60 лева, съгласно Приложение U20 към
договора.
Впоследствие между страните е бил сключен договор за кредит за
текущо потребление на 28.04.2020 г. В същия е отразено, че задължението на
ответника към ищеца по договора за револвиращ кредит възлиза на 1737, 86
лева (1500, 00 лева главница и 237, 86 лева възнаградителна лихва).
Ответникът е внесъл единствено лихва в размер на 42, 86 лева. От същия
договор се установява, че страните са се споразумели ответникът да изплати
задължението си по предоставения кредит от 1695, 00 лева и възнаградителна
лихва до 28.04.2021 г., на дванадесет вноски, при променлив лихвен процент,
който към датата на кредита е бил 13, 45 %.
В чл. 18.2 от Общите условия към договора е уговорена предсрочна
изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над деветдесет дни. Съгласно чл. 20 от Общите условия таксите
за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка
на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът. В т. 5 от Приложение № 3
е посочено, че размерът на тези такси е изначално определен и възлиза на 120
лева.
От констативен протокол № 483, том I, № 11/2021 г. на нотариус
Цветан Антонов, вписан под № 84 в регистъра на НК, се установява, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е било връчено на ответника при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 20.01.2021 г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 1500, 00
лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница
от 1693, 90 лева и възнаградителна лихва от 158, 64 лева, за периода от
28.05.2020 г. до 08.02.2021 г. Експертът е изчислил, че върху просрочената
главница се дължи обезщетение за забава в размер на 43, 69 лева, за периода
от 29.05.2020 г. до 08.02.2021 г. и в размер на 3, 29 лева, за периода от
09.02.2021 г. до 16.02.2021 г. Посочил е също, че таксата за разходите при
изискуем кредит възлиза на 120 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за револвиращ кредит, впоследствие преструктуриран в договор за
кредит за текущо потребление. Установи се, че ищецът е изпълнил основното
си задължение по договора и ответникът е усвоил кредитния лимит от 1500,
00 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че
след преструктурирането на дълга по договора за кредит за текущо
потребление е останала непогасена част от главницата в размер на 1693, 90
лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е платил процесната сума.
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е
настъпила на 20.01.2021 г., когато е изтекъл срокът за получаване на
уведомлението от канцеларията на нотариуса. Необходимо е да бъде
съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е
посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се
установи от констативния протокол на нотариуса. Връчването на
уведомлението по чл. 47 от ГПК не препятства настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Това е така, защото фингираното връчване на
документа е предизвикано от поведението на ответника, който не е изпълнил
договорното си задължение да уведоми ищеца за промяната на адреса си.
При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва
да бъде уважен в цялост.
На тази основа следва да бъде прието, че поради настъпилата
предсрочна изискуемост, ответникът дължи и таксата за разходи при
изискуем кредит в размер на 120, 00 лева.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на
ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит;
изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за
плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта
на претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
4
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.
От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на
паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при променлив
лихвен процент, който към датата на кредита е бил 13, 45 %. От изчисленията
на вещото лице стана ясно, че за периода от 28.05.2020 г. до 08.02.2021 г. се
дължи възнаградителна лихва от 158, 64 лева. Следователно и този иск трябва
да бъде уважен в цялост.
По акцесорните искове за обезщетение за забава в тежест на ищеца е
да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетения за забава се претендират за периода от 29.05.2020 г. до
08.02.2021 г. и за периода от 09.02.2021 г. до 16.02.2021 г. Установи се, че
ответникът не е погасил още първата си вноска по кредита за текущо
потребление с падежна дата – 28.05.2020 г. Поради тази причина обезщетение
за забава се дължи от този момент върху неплатената главница. Експертът е
изчислил, че за периода от 29.05.2020 г. до 08.02.2021 г. размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 43, 69 лева, а за периода от 09.02.2021 г.
до 16.02.2021 г. възлиза на 3, 29 лева. Ето защо, исковете по чл. 86 от ЗЗД
следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
90, 39 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и
държавна такса в размер на 40, 39 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 793, 37
лева (държавна такса в размер на 227, 37 лева; депозит за вещо лице в размер
на 266, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00 лева). В
полза на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение от
150, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26 от НЗПП
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 90, 39 лева; за първоинстанционното производство – 943, 37
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“ АД,
5
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „*******“ № ******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1693, 90 лева,
представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2020 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението -16.02.2021 г., до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 541 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „*****“ № ***, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 158, 64 лева,
представляваща неплатена договорна лихва по договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2020 г., за периода от 28.05.2020 г. до 08.02.2021 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 541 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „*****“ № **** иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 43, 69 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 29.05.2020 г. до
08.02.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
541 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „*****“ № *****, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3, 29 лева,
представляваща законната лихва за периода от 09.02.2021 г. до 16.02.2021 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 541 по описа
на Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „*****“ № *****, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120, 00 лева,
6
представляваща разходи при изискуем кредит, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 541 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„*****“ № ********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19, сумата
от 90, 39 лева – разноски по ч.гр.д. № 541/2021 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„*****“ № 47 А, да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19, сумата
от 943, 37 лева – разноски по гр.д. № 2168/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7