Р Е Ш Е Н И Е №22
гр.Силистра, 31.03.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година,в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор………, като
разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №5 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Областния управител на област с
административен център гр.Силистра,подадена при условията на чл.45 ал.4
изр.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и
чл.32 ал.2 от Закона за администрацията,срещу Решение №659,взето по Протокол №29/ 16.12.2021г. от заседание
на Общинския съвет гр.Силистра, с което: по т.3 е прието договорите с
ползвателите на общински земеделски имоти - полски пътища, да се сключват при
наемна цена от 85.00 лева за декар за съответното землище, определена от
Областна дирекция „Земеделие“ Силистра. Оспорването
е частично, по отношение на точка 3 от атакувания акт на органа на местното
самоуправление, като жалбоподателят твърди, че същото е взето в явно
противоречие с материалния закон.В съдебно заседание, чрез упълномощен
представител гл.юрисконсулт Д.Г., поддържа, че съгласно чл.37в ал.16 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),ползването на
общинските имоти,представляващи полски пътища и попадащи в масивите за
ползване,се предоставят по цена в размер на средното годишно рентно плащане за
землището на всяко отделно населено място, съставна част на Община
Силистра.Позовава се на §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ,нормиращ реда за определяне на
същото, като в приложимата правна рамка не се срещала разписана възможност тази
цена да бъде определяна свободно от общинските съвети. Ето защо настоява
атакуваното решение, в частта му по т.3 (относно цената) да бъде отменено, като
счита, че при приемането му, неправилно е приложен материалният закон. Релевира
и доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и, че не била спазена нормативно установената форма, поради
пълна липса на мотиви (фактически основания) за приемане на решение от оспорения
вид относно наемната цена. Нещо повече, в Докладната записка, с която било
внесено предложение за вземане на решението в заседание на общинския съвет, изготвена
на базата на Искане от Директора на ОДЗ-Силистра,съгласно регламентацията от
чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ,са посочени средните годишни рентни плащания за всяко
землище поотделно, които са в диапазона от 25.00 лв. до 63.00 лв. за декар, а
по предложение на Постоянната комисия по общинска собственост,наемната цена била
определена на 85.00 лева за всички землища, без каквито и да е мотиви.Не било посочено
как е определена, тъй като очевидно в никое селище не е достигната такава рента
през 2020г. Същата е записана в оспореното решение като „определена от ОДЗ
Силистра“, което не се установявало, тъй като във внесеното Искане до
Общ.С-Силистра от директора на същата, били посочени съвсем различни стойности
на годишните рентни плащания в различните землища.
С
оглед на горните възражения намира, че са налице отменителните основания от
чл.146 т.2,т.3 и т.4 АПК,поради което моли
Решение №659/16.12.2021г. на Общ.С -Силистра, да бъде отменено в частта
му по т.3, относно определената наемна цена за декар от 85.00 лева,като
несъответно на закона и фактите по делото.Не претендира съдебни разноски, но
заявява възражение за прекомерност, по реда на чл.78 ал.5 ГПК, на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника.
Ответникът-Общински съвет гр.Силистра,чрез
представител по пълномощие адв.Ч. от АК-Силистра, поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че частично оспореното Решение №659/16.12.21г.
било законосъобразно, като прието в предвидената от закона форма,при изяснена
фактическа обстановка, с необходимия кворум, на редовно заседание на Общинския
съвет.Счита, че оплакването за липса на мотиви по отношение на оспорената част
от акта било неоснователно, защото нямало нормативно изискване да се излагат
отделни мотиви по отношение на всяка част от формираното волеизявление,което в
случая,в основата си било надлежно мотивирано с искането на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, подадено по реда на чл.37в ал.16
ЗСПЗЗ. Намира за неправилно становището на оспорващия орган, че общинският
съвет е приел немотивирано решение, като не е посочил фактически основания за определяне
на конфликтната цена по процесната точка от Решението,тъй като на самото
заседание били постъпили предложения за промяна на цената за ползване на
полските пътища (и от трите постоянни комисии /ПК/, на които е била
разпределена ДЗ №1638/02.12.21г.), които представлявали иманентно присъща част
на самия акт,вкл. негови мотиви.Частично атакуваното решение съдържало и правни
основания за неговото приемане, а това са чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА и чл.8 ал.1 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС), както и приложимия в случая чл.37в
ал.16 ЗСПЗЗ.Съгласно първото посочено основание, общинският съвет приема решения
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя
конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на районни кметства, а
съгласно чл.8 ал.1 ЗОбС придобиването, управлението и разпореждането с имоти и
вещи - общинска собственост,се извършва под общото ръководство и контрол на общинския
съвет. Приема, че разпоредбата на чл.37в ал.16 ЗСППЗ е специална и урежда
предоставянето за ползване на полските пътища, които са включени в масивите на
ползвателите, подали молби за тяхното ползване, но твърди, че в периметъра на
компетентността си ответният орган бил определил различна цена. Развива
аргумент,че при прецизен прочит на ал.16 чл.37в ЗСПЗЗ, следвало: директорът на
ОДЗ е длъжен да подаде искане до съответния общински съвет, като собственик на
въпросните полски пътища.Към това искане следвало да приложи и размера на
средното годишно рентно плащане за всяко землище,за което има подадени молби от
ползватели на масиви, съгласно влезлите в сила заповеди по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ.Никъде
обаче, в този текст не било посочено, че общинският съвет е длъжен да вземе
решение за предоставяне на полските пътища по определените от ОДЗ цени.Единственото
му задължение било да приеме решение в едномесечен срок от постъпване на това
искане.В обобщение твърди, че главният аргумент на областния управител - за
нарушение на чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ не издържал критиката на закона, защото била
приложима нормативна уредба на Закона за общинската собственост, конкретно
разпоредбата на чл.14 ал.8,която се явявала специална по отношение на проблемната
наемна цена.Същата гласяла недвусмислено,че „наемните цени се определят от общинския
съвет“ и, следователно той именно бил органът, разполагащ с правомощието да
определя размера на наемните цени, при наем на общински имоти, каквито
безспорно са и полските пътища.Общински съвет разполагал с материална и териториална
компетентност да вземе оспореното решение.Именно директното предоставяне за
ползване на полските пътища на ползвателите на масиви,в които се намират (извън
регламентацията от чл.14 ал.2 ЗОбС - чрез състезателна процедура), било
допълнителен мотив за увеличение на наемната цена от общинския съвет Силистра.
Предвид гореизложеното твърди, че процесното решение, в оспорената му част, било
прието законосъобразно, в изискуемата форма, при изцяло изяснена фактическа
обстановка,с необходимото мнозинство,поради което настоява за отхвърляне на
жалбата на областния управител. Моли за присъждане на съдебни разноски, по
представен списък по чл.80 ГПК.
Заинтересованата
страна - Община гр.Силистра, не се
представлява в процеса и не депозира становище по повдигнатия съдебен административен
спор.
Производството е по реда на чл.145 и
сл.АПК,във връзка с чл.45 ал.4 изр.2 ЗМСМА и във връзка с чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ и чл.8
ал.11 ЗОбС.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: Оспорването е процесуално допустимо, като подадено срещу
административен акт, в отклонение от чл.145 АПК, по силата на специалната
разпоредба на чл.45 ал.4 и ал.3 ЗМСМА; подлежащ на съдебен контрол; от активно
легитимирана страна, предвид нормативните правомощия на областния управител да
упражнява контрол за законосъобразност по отношение на всички категории актове
на общинските съвети,вкл. изрично посочените по чл.45 ал.4 ЗМСМА.Съгласно препращането
от чл.45 ал.12 ЗМСМА,са приложими правилата от АПК, което означава, че
14-дневният срок от чл.149 ал.1 АПК се отнася и за оспорващия орган.Последният
е спазен, независимо от липсата на доказателство относно датата на връчване на
процесното решение на областния управител, съгласно изискването от чл.100, във вр. с чл.92 ал.1 от Правилника за организацията и дейността
на общински съвет Силистра (л.46-л.61) - занапред само Правилника.След справка
с официалния сайт на Община Силистра (http://www.obs-silistra.com/)
се установява, че както Протокол №29/16.12.2021г., така и процесното Решение
№659 са публикувани на 20.12.2021г.,което сочи,че подадената на 04.01.2022г.
(първи работен ден след група почивни) жалба,е процесуално допустима.Без значение е организацията на работа в звеното
по чл.29а ЗМСМА,свързана със съобщаването на процесното решение на областния
управител,както и с регистрирането на жалбата срещу него,поставяне на вх.номер
и др.под.,при липса на каквито и да е доказателства за обратното. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение №659, взето
по Протокол №29/16.12. 2021г. от заседание на общинския съвет
гр.Силистра,в частта му по т.3,с която е прието договорите с
ползвателите на общински земеделски имоти - полски пътища,да се сключват при
наемна цена от 85.00 лева за декар за съответното землище, определена от
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра.Още тук следва да бъде отбелязано, че
такава цена не е определяна от ОДЗ-Силистра, видно от доказателствата по
делото,което вероятно е стилистична грешка,предвид и проведената защита в
съдебното производство от автора на обжалвания акт, който не оспорва, че
органът е определил процесната наемна цена, а не Областната дирекция
„Земеделие“ Силистра,по реда на §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ и чл.75б ал.2 ППЗСПЗЗ.
От
материалите,съдържащи се в административната преписка, се установява,че с
Искане на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, заведено с вх. №1616/23.11.2021г.
(л.11-л.15), адресирано до Председателя на общинския съвет гр.Силистра,
ответният орган е уведомен, че с влезли в сила заповеди по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ, са
разпределени масивите в посочените в Приложението (л.14-л.15) землища, в които
са включени проектирани в плана за земеразделяне полски пътища (последните, по
хипотеза - общинска собственост) и отразени в същия, попадащи в
масивите за ползване на съответните ползватели. Съгласно чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ,
същите могат да подават заявления до председателя на комисията по чл.37в ал.1
ЗСПЗЗ за предоставяне ползването на проектираните в плана за земеразделяне
полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите
и за напоителните канали, които не функционират, попадащи в разпределените им
масиви за ползване за стопанската 2020-2021г.,по цена в размер на средното годишно
рентно плащане за съответното землище.Такава е изричната уредба с чл.37в ал.16
ЗСПЗЗ,като с §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ е нормиран редът за определяне на горната цена,
а с ал.3 на същия §2е ДР ЗСПЗЗ е разпоредено нейното задължително оповестяване
посредством публикуване на интернет страницата на съответната областна дирекция
„Земеделие“, в изпълнение на базовите принципи от чл.12 АПК за прозрачност и
предвидимост при уреждане на релевираните правоотношения. Заявления са били
подадени от земеделски стопани за ползване на полски пътища в подробно
посочените селищни землища (със съответния брой) в Приложение към искането,
намиращо се на л.14 и л.15 от делото.
Председателят
на общинския съвет гр.Силистра е изготвил Докладна записка (ДЗ)
№1638/02.12.21г. (л.8-л.10),възпроизвеждаща основното искане,вкл. по отношение
на размера на наемната цена в обема на установените средни годишни рентни
плащания от ОДЗ-Силистра за различните землища, която е разпределил за
становище на три от постоянните комисии в съвета: - по общинска собственост,
приватизация и следприватизационен контрол, жилищна политика; - по икономическа
и инвестиционна политика,опазване на околната среда, туризъм, горско и водно
стопанство; - по устройство на територията и транспорт.Същите са я обсъдили на
свои заседания, проведени на 14.12.2021г.,видно от присъствени листи и протоколи,
намиращи се на л.16- л.21 от делото. Членовете на ПК по общинска собственост са
взели решение да подкрепят ДЗ,но при наемна цена от 85 лева за декар,защото са
преценили така посочената (в ДЗ) средна годишна рента за „много ниска“,а на
някои от тях било известно, че в определени села от общината се изплащала рента
от над 80 лева, достигаща до 120 лв.Членовете на ПК по устройство на
територията също са решили да подкрепят ДЗ, но при актуализиране на цената, а в
ПК по икономическа и инвестиционна политика - да подкрепят проекта за решение,
но при наемна цена за полските пътища от 70 лева за декар. От приложения
Протокол №29/16.12.2021г. от проведеното заседание на общинския съвет, се
установява, че на него са присъствали 30 общински съветници от общо избрани 33,
с мандат 2019-2023г., което сочи на спазен регламент от чл.27 ал.2 ЗМСМА.Докладвани
са били становищата на трите постоянни комисии, след което не са последвали
обсъждания. На гласуване е било подложено предложението на ПК по общинска
собственост за цена, при която да бъдат сключени договорите с ползвателите на
полските пътища от 85.00 лева за декар, което с 19 гласа „за“; 2 -„против“ и 7
-„въздържал се“,е било прието.С последващо гласуване е прието предложеното проекто-решение,
в съвкупността му от четири отделни точки (ДЗ № 1638), което в частта му по т.3
е предмет на настоящия контрол. Не се спори между страните, че като решение от
кръга на нормираните с чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, същото е валидно прието с
мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците,
съгласно чл.27 ал.4 ЗМСМА, при поименно гласуване (арг.чл.27
ал.5 ЗМСМА), отразено в протокола.
При горните фактически установявания,
настоящият състав приема от правна страна следното: Оспорването е частично,по отношение на точка 3 от атакувания акт на
органа на местното самоуправление, като жалбоподателят твърди,че същото е взето
в явно противоречие с материалния закон и при нарушени изисквания за него-вата
форма (липса на фактически основания, обосновали приемането на такава точно
наемна цена за всички землища в общината, различна от средното годишно рентно
плащане за отделните селища). Съгласно чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ ползването на
общинските имоти, представляващи полски пътища и попадащи в масивите за
ползване, се предоставя по цена в размер на средното годишно рентно плащане за
землището на всяко отделно населено място, съставна част на общината. Според §2е
ал.1 ДР ЗСПЗЗ същото се определя от комисия, назначена със заповед на директора
на ОДЗ-Силистра, въз основа на данни,предоставени от съответната общинска
служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски,изчислена на база
повече от половината договори, вписани в Службата по вписванията и регистрирани
в общинската служба по земеделие.От представения Доклад от 29.01.2021г. на
комисия, назначена със Заповед №РД 09-01-04/04.01.21г. на директора на
ОДЗ-Силистра (л.64-л.68) е видно, че нормативните изисквания са спазени и са
определени средните годишни рентни плащания по землища и по видове
имоти,съобразно начина на трайното им ползване, като релевантни за делото са
тези за имоти с НТП „нива“.Същите са публикувани на официалния сайт на Областна
дирекция „Земеделие“ Силистра. След това са проведени процедурите за постигане
на споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в
отделните землища,създаването на масивите за ползване и тяхното разпределяне по
реда на чл.37в ал.1-ал.3 ЗСПЗЗ,а след влизане в сила на заповедите по чл.37в
ал.4 ЗСПЗЗ, е инициирана процесната по делото процедура.
Относно компетентността на органа,спазване
на изискването за форма и на административнопроизводствените правила - чл.146
т.1, т.2 и т.3 АПК: Според чл.138 КРБ,Общинският съвет е орган на местното
самоуправление в общината.Няма съмнение, че именно в неговите правомощия е да управлява
и се разпорежда с общинската собственост,вкл. в случаите по ЗСПЗЗ. Съгласно
чл.140 КРБ общината има право на своя собственост,която използва в интерес на
териториалната общност. Компетентността на всеки орган на власт е
законоустановена, като според чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА,общинският съвет е овластен
да взема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,т.е.
да упражнява правата на едноличния собственик- общината.В изпълнение на това си
правомощие ответният колективен орган е приел процесното решение, вкл. по
оспорената т.3, като е спазил административнопроизводствените правила, според
приложения Протокол №29/16.12.2021г., защото по точка четвърта от дневния ред,
в рамките на редовно проведено заседание на общинския съвет, са изразени
становищата на трите, посочени по-горе постоянни комисии, съгласно регулацията
от чл.96-чл.98 от Правилника, без допълнителни разисквания.Конфликтният момент
(различен от проекта за решение по ДЗ №1638) е свързан с цената, на която да
бъдат предоставени за ползване общинските полски пътища, попадащи в масивите за
ползване,съгласно мотивираното искане от директора на ОДЗ-Силистра. Проведеното
гласуване е съобразено с чл.27 ал.4 и ал.5 ЗМСМА (поименно, със съответното
мнозинство),което сочи на извод за липса на съществени нарушения,допуснати в
процеса на волеобразуване от ответния колективен орган. Настоящият състав
приема,че не е нарушено и нормативното изискване за форма на оспорения акт, тъй
като мотиви (в становището на ПК по общинска собственост) са изложени в
заседанието на общинския съвет, свързани с това, че „предложените“ цени от
ОДЗ-Силистра били занижени, което мотивирало предложението на комисията за цена
в оспорения размер. Отделен е въпросът доколко са законосъобразни така
изложените фактически обстоятелства, а още повече доколко са установени
(доказани, посредством методиката от §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ).
Възражението
на ответния общински съвет, че нямало нормативно изискване всяка част от
единното му решение да бъде отделно мотивирана, следва да бъде отклонено като
неоснователно, предвид значимостта на оспорената част (т.3) от Решение
№659,свързана с особено съществен елемент от неговото съдържание- при каква
наемна цена да бъдат сключвани договорите с ползвателите на масивите, в които
се намират съответните общински полски пътища. Ето защо, в тази му част
оспореното решение задължително е следвало да бъде мотивирано, както
основателно счита областният управител, но не и с аргументите, посочени от ПК
по общинска собственост, а съгласно проверени данни за рентните плащания в
различните селища на общината през 2020г. и след прилагане на методиката от §2е
ал.1 ДР ЗСПЗЗ. Произволно определената цена за ползването на полските пътища от
общинския съвет, не се вмества в нормативния регламент, което налага още тук да
бъде отхвърлено, като неоснователно и възражението на ответния орган, че
съгласно чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, във връзка с чл.14 ал.1, ал.2 и ал.8 ЗОбС,
единствено общинският съвет бил оправомощен да определя наемните цени за
общинските имоти.В контекста на ал.2 на същия чл.14 ЗОбС се счита, че заради
разписаните правила в специалния ЗСПЗЗ, в конкретния случай, било взето решение
да се предоставят полските пътища на съответните ползватели на земеделските
масиви (а не по общия ред - след търг), но определянето на цената за това
ползване, било в изключителната власт на Общ.С-Силистра. Ако не можел и това да
направи, се обезсмисляла изцяло разпоредбата на чл.37в ал. 16 ЗСПЗЗ, защото възможност
за отказ от предоставяне на ползването на пътищата нормотворецът не бил предвидил
и, следователно, решения от вида на процесното по делото били чиста формалност
- по искане на ОДЗ-Силистра се определяли полските пътища, тяхното
местоположение и площ и цената за ползването им.Последното сочело,че не оставал
сегмент от въпросното правоотношение (което предстояло общината да учреди със
съответните земеделски производители),по който принципалът да формира собствено
становище. На пръв поглед възражението изглежда логично, но при съобразяване с
нормативните възможности от чл.37е ал.2 ЗСПЗЗ, например, или при заявено
инвестиционно намерение от страна на общината, засягащо процесните полски
пътища или друго, именно общинският съвет е този, който може и следва
мотивирано да откаже предоставянето им за ползване. Ето защо възражението
подлежи на отхвърляне като неоснователно.
Нормативното
изискване за начина на определяне на цената за ползването на полските пътища, в
хипотезата на чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ,вр. с §2е ал.1 ДР
ЗСПЗЗ,не може да бъде преодоляно с позоваване на общата разпоредба на чл.14
ал.8 ЗОбС, щом се регулират специални правоотношения по ЗСПЗЗ. В този контекст
поставен спорният въпрос, води до извод за основателност на довода на областния
управител, че в конкретния случай не може да намери приложение никое от
основанията от чл.14 ЗОбС, тъй като процесните правоотношения се намират на
терена на специалния ЗСПЗЗ, конкретно регламентирал тяхното възникване и
уреждане.Без колебания по въпроса е и съдебната практиката,като за целите на
настоящото произнасяне е достатъчно да бъде посочено Решение №14742/27.11.20г.,адм.д.№7317/20г.,
IVО на ВАС.
Относно
главния релевиран довод за противоречие с материалния закон и несъответствие с нормативната
цел: С чл.37в ЗСПЗЗ е нормиран редът,
по който се създават масиви за ползване на земеделски земи. Съгласно ал.4 на
с.чл. комисията по ал.1 изготвя доклад до директора на областната дирекция
„Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите
на земеделски земи в съответното землище,разпределението на масивите за
ползване и дължимото рентно плащане,въз основа на който директорът на ОДЗ
издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 01.октомври.
на съответната година.В масивите за ползване могат да се включат и
проектираните в плана за земеразделяне полски пътища.След влизането в сила на
заповедта по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ,съгласно регулацията от
чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ,подава искане до общинския съвет за предоставяне на полските
пътища, попадащи в масивите за ползване, по цена в размер на средното годишно
рентно плащане за землището.Общинският съвет приема решение в едномесечен срок
от подаване на искането.Когато в този срок общинският съвет не е приел решение,
директорът на ОДЗ определя със заповед цена за имотите - плоски пътища, в
размер на средното годишно рентно плащане за землището, която се публикува на
интернет страницата на общината и на съответната ОДЗ и се обявява в кметството
и в сградата на общинската служба по земеделие. Въз основа на тази именно
заповед ползвателите внасят дължимите суми по банкова сметка ***ето ѝ, като
неизпълнението на последното е скрепено с последицата от чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ. Предвид
установеното по-горе, че така нормираната процедура е изпълнена, като
неоснователно следва да бъде отклонено изцяло възражението на ответния орган за
приложимост на разпоредбите на ЗМСМА и ЗОбС в обсъдения по-горе контекст и
най-вече на плоскостта на христоматийното правило за предимство на специалния
закон пред общия.
В обобщение, настоящият състав приема,че
ответният общински съвет, макар и компетентен да приеме релевираното Решение №659/16.12.2021г.
в частта му по т.3, и при очевидно спазени изисквания на чл.27 ал.4 и ал.5 ЗМСМА,е игнорирал изцяло материалноправната повеля от чл.37в ал.16
ЗСПЗЗ,гарантираща прозрачност и предвидимост в действията на административните
органи при създаване и уреждане на правоотношенията,свързани с обработване на
полските пътища,включени в масивите за ползване от земеделските стопани, съгласно
влезлите в сила заповеди по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ.Нормативната идея е проведена
докрай посредством регламентирания заместващ го акт на директора на ОДЗ, при
бездействие на общинския съвет в рамките на темпоралната му компетентност от
същия чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ. Следователно, налице е отменително
основание по смисъла на чл.146 т.4 АПК,защото в пряко противоречие с разпоредбата
на чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ,във вр. с §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ,
ответният орган е определил наемната цена, при която следва да бъдат сключени
договорите с ползвателите на полските пътища, в размер на 85.00 лева за
декар,която е чувствително по-висока от законосъобразно определените размери на
средните годишни рентни плащания за всяко отделно землище в общината.
Последното
сочи на накърняване и на целта на закона, свързана с пълноценното обработване
на всички земеделски имоти,вкл. полски пътища,за което собствениците (когато са
различни от обработващите земите) да получават еквивалентна и пропорционална престация
в размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище, каквато
именно е нормативната идея от чл.37в ал.16 ЗСПЗЗ. Няма основание общината, като
собственик на полските пътища, попадащи в масивите за ползване, да бъде
третирана по различен начин от собствениците на имотите по чл. 37в ал.3 т.2
ЗСПЗЗ,които съгласно чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ получават суми в размер на същото средно
рентно годишно плащане за землището, за ползваните им имоти от трети лица. Това
е в съгласие и с конституционния принцип за равнопоставеност на различните
видове собственост (арг.чл.17 КРБ). С произволното
(необосновано) увеличаване на горната цена се създават предпоставки за
неоснователно обогатяване на собственика, от една страна, а от друга - за
нарушаване на базовите принципи от чл.12 и чл.13 АПК за прозрачност и
предвидимост на действията на общинската администрация. Това е така и защото
обсъденият по-горе Доклад на комисията от §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ за определяне на
средните годишни рентни цени за различните видове земеделски имоти (според
начина им на трайно ползване),е изготвен и оповестен на сайта на ОДЗ-Силистра
още в началото на 2021г.,което е мотивирало земеделските производители,при
нормативната яснота относно цената и публикувания ѝ размер, да подадат съответните
искания до ОДЗ-Силистра за обработване и на полските пътища, включени в
разпределените им масиви за ползване.Те не са очаквали и нямат основание да
очакват,че някой от горните елементи на бъдещите договори за ползване ще бъдат
така драстично променени (например: средното годишно рентно плащане за „ниви“
за 2020г. за землището на с.Бабук е определено на 25.00 лв./дка, а общинският
съвет е взел решение за полските пътища в същото землище да бъде 85.00 лв./дка,
което е повече от 3 пъти завишение).
В
конкретния случай не става въпрос за несъобразяване с диспозитивна разпоредба
на закона, а за пряко нарушаване на изричната нормативна повеля от чл.37в ал.16
ЗСПЗЗ, във връзка с §2е ал.1 ДР ЗСПЗЗ.Последното непосредствено корелира и с отменителното
основание от чл.146 т.5 АПК, както беше обсъдено по-горе. Разноски в процеса
своевременно е поискал ответният общински съвет, каквито обаче, с оглед изхода
на делото, не му се следват. При осъществяване на дейността по чл.168 ал.1,във
връзка с чл.146 АПК, настоящият състав установи, че са налице отменителните
основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 АПК, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.“второ“ АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Областния управител на област с
административен център гр.Силистра, Решение №659, взето по Протокол №29/16.12.2021г.
на Общински съвет гр.Силистра, в частта му по т.3, с която е разпоредено договорите за ползване на полските
пътища, включени в масивите за ползване със заповед по чл.37в ал.4 ЗСПЗЗ, да се
сключват след заплащане на наемна цена за декар в размер на 85.00 лева за
съответното землище на общината.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: