№ 1560
гр. София , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002402 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5661/05.08.2020 г. на „БТ-
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ №
2, вх. В2, представлявано от управителя Б. Т., и „АЛАРА 2000” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 6, ап. 35, представлявано от управителя
Б. Т., като съдружници в КОНСОРЦИУМ „КО-ЛАРА” ДЗЗД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 91, ет. 4 чрез пълномощника им адв. Л.
М. срещу решение № 82/03.07.2020 г. по т.д.№ 249/2019 г. по описа на СОС, с което са
отхвърлени предявените от тях срещу ОБЩИНА *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, пл. „***“ № 2, представлявана от кмета, обективно съединени искове за
плащане на следните суми /в общ размер от 43708.40 лв./, представляващи обезщетение за
забава в плащането на главници - суми, с които ОБЩИНА *** се е обогатила неоснователно
за сметка на „БТ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и „АЛАРА 2000” ЕООД поради извършени от тях
дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, за които дейности са издадени 23 бр. фактури:
1. Сумата от 2374.71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 170/30.04.2015 г. за периода от 06.05.2015 г. до 04.11.2016
г.; 2. Сумата от 2400.87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 171/31.05.2015 г. за периода 06.06.2015 г. до 04.11.2016 г.;
3. Сумата от 2655.33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 172/30.06.2015 г. за периода от 06.07.2015 г. до 03.02.2017
г.; 4. Сумата от 2631.54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 173/31.07.2015 г. за периода от 06.08.2015 г. до 03.02.2017
г.; 5. Сумата от 2270.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 174/31.08.2015 г. за периода от 06.09.2015 г. до 03.02.2017
г.; 6. Сумата от 2750.41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 175/30.09.2015 г. за периода от 06.10.2015 г. до 05.05.2017
1
г.; 7. Сумата от 2525.86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 176/31.10.2015 г. за периода от 06.11.2015 г. до 05.05.2017
г.; 8. Сумата от 2598.61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 177/30.11.2015 г. за периода от 06.12.2015 г. до 06.07.2017
г.; 9. Сумата от 2559.15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 178/31.12.2015 г. за периода от 06.01.2016 г. до 06.07.2017
г.; 10. Сумата от 2093.48лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 179/31.01.2016 г. за периода от 06.02.2016 г. до 06.07.2017
г.; 11. Сумата от 2140.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 180/29.02.2016 г. за периода от 06.03.2016 г. до 06.07.2017
г.; 12. Сумата от 2308.80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 181/31.03.2016 г. за периода от 06.04.2016 г. до 06.07.2017
г.; 13. Сумата от 2090.28 лева, представляваща обезщетение за забава в размерна
законната лихва върху сумата по фактура № 182/30.04.2016 г. за периода от 06.05.2016 г. до
06.07.2017 г.; 14. Сумата от лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 183/31.05.2016 г. за периода от 06.06.2016 г. до
06.07.2017 г.; 15. Сумата от 1826.58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 184/20.06.2016 г. за периода от 06.07.2016 г. до
06.07.2017 г.; 16. Сумата от 1772.47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 185/31.07.2016 г. за периода от 06.08.2016 г. до
06.07.2017 г.; 17. Сумата от 1668.06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 186/01.08.2016 г. за периода от 06.09.2016 г. до
06.07.2017 г.; 18. Сумата от 1391.68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 187/30.09.2016 г. за периода от 06.10.2016 г. до
06.07.2017 г.; 19. Сумата от 1143.54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 188/31.10.2016 г. за периода от 06.11.2016 г. до
06.07.2017 г.; 20. Сумата от 1025.60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 189/30.11.2016 г. за периода от 06.12.2016 г. до
06.07.2017 г.; 21. Сумата от 830.27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 190/31.12.2016 г. за периода от 06.01.2017 г. до
06.07.2017 г.; 22. Сумата от 499.13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 191/31.01.2017 г. за периода от 06.02.2017 г. до
06.07.2017 г.; 23. Сумата от 181.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 192/28.02.2017 г. за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2017 г.
Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно възприел, че датата, на
която ищците са отправили покана за заплащане към ответника е 06.07.2017 г. /датата на
подаването на исковата молба по т.д.№ 135/2017 г. по описа на СОС/. Поддържат, че
представените по делото протоколи и издадените въз основа на тях фактури, както и
документите, удостоверяващи връчването на тези документи, представляват покана за
плащане. С оглед изложеното обезщетение за забава било дължимо от датата на връчване на
всяка фактура до изплащане на сумата по нея. Жалбоподателите не спорят, че подписания
на 24.04.2014 г. между страните анекс за удължаване действието на Договора за възлагане
на обществена поръчка № Д-78/24.04.2009 г. е нищожен, което е установено със сила на
пресъдено нещо. Въпреки това дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване били
извършени и съответно е дължимо възнаграждението за тях. Поддържат, че не са били
наясно, че анексът е нищожен, но постоянно били отправяли покани за заплащане на
дължимите суми.
Жалбоподателите не сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата Община *** чрез процесуалния си представител адв.
2
М. М. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че по делото не било
установено, че ищците са изпратили покана за плащане до отватника. Такава покана не
представлявали представените по делото протоколи за приемане на работа и фактури
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
„БТ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и „АЛАРА 2000” ЕООД като съдружници в КОНСОРЦИУМ
„KO-ЛAPA” ДЗЗД са предявили срещу ОБЩИНА *** обективно съединени искове за
плащане на суми в общ размер от 43 708.40 лв., представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главниците по 16 бр. фактури: фактура № 177/30.11.2015 г.,
фактура № 178/31.12.2015 г., фактура № 179/31.01.2016 г., фактура № 180/29.02.2016 г.,
фактура № 181/31.03.2016 г., фактура № 182/30.04.2016 г., фактура № 183/31.05.2016 г.,
фактура № 184/20.06.2016 г., фактура № 185/31.07.2016 г., фактура № 186/01.08.2016 г.,
фактура № 187/30.09.2016 г., фактура № 188/31.10.2016 г., фактура № 189/30.11.2016 г.,
фактура № 190/31.12.2016 г., фактура № 191/31.01.2017 г., фактура № 192/28.02.2017 г. за
периода от падежа на всяка главница до 06.07.2017 г. - датата на подаване на исковата молба
по т.д.№ 135/2017 г. по описа на СОС, с решението по което ОБЩИНА *** е осъдена да
плати на ищците тези главници, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по 7 бр. фактури /№ №
170/30.04.2015 г., 171/31.05.2015 г., 172/30.06.2015 г., 173/31.07.2015 г., 174/31.08.2015 г.,
175/30.09.2015 г. и 176/31.10.2015 г./, съставени след изтичане на срока на договора за
изработка за дейности, извършени след изтичането на този срок, за периода от падежа на
всяка главница до датата на постъпилото забавено плащане по всяка от тях. Претендираните
суми по всяка една фактура са подробно описани в исковата молба с посочени размер и
период на лихвата за забава.
Твърденията на ищците са, че с договор от 01.12.2008 г. са създали гражданско
дружество КОНСОРЦИУМ „КО-ЛАРА“ ДЗЗД за постигане на стопанска цел: изпълнение
на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и
сметоизвозване на територията на ОБЩИНА ***“. Консорциумът спечелил процедурата по
ЗОП и на 24.04.2009 г. бил сключен договор за изпълнение № Д-78 със срок на действие
шестдесет месеца и обща цена 3 850 000 лв. без ДДС или 4 620 000 е вкл. ДДС. Преди
изтичането на срока на договора страните подписали анекс за удължаване на действието му
на основание действащата към онзи момент редакция на чл.43, ал.2, т.1, б.„а“ ЗОП.
Удължаването било безсрочно, но било уговорено, че същото е валидно до провеждане на
нова процедура по ЗОП. Страните приели, че всички останали клаузи на договора от
24.04.2009 г. се запазват и остават в сила. През 2012 г. ответникът започнал да забавя
плащанията по договора. На проведените срещи като причина било посочена липсата на
финансови средства. С писмо изх. № 7000-44/31.01.2017 г. ОБЩИНА *** уведомила
Консорциума, че считано от 31.01.2017 г. следва да преустанови извършваните дейности с
изключение на три района, които да бъдат обслужвани до 01.03.2017 г. Към този момент
неплатените по договора суми били в големи размери. На 06.07.2017 г. съдружниците в
консорциума подали искова молба срещу ОБЩИНА ***, по която било образувано т. д. №
135/2017 г. по описа на СОС. С решението по делото ОБЩИНА *** била осъдена да плати
на ищците като съдружници в консорциума следните суми: сумата от 11 864.35 лв.,
представляваща договорна неустойка за забава, претенднрана по чл.40 от договор № Д-
78/24.04.2009 г., дължима върху главницата по фактура № 158/30.04.2014 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 264 066.83 лв., представляваща сбор от
сумите на изцяло неплатените главници по фактури № № от 177/30.11.2015 г. до
3
192/28.02.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски в размер на 18 292.29 лв. С решението ищците били осъдени да платят на
ОБЩИНА *** направените по делото разноски в размер на 22 883.59 лв. С уведомление за
прихващане от 08.08.2019 г. ищците направили прихващане на дължимите суми към
ответника, а на 12.08.2019 г. ОБЩИНА *** платила всички дължими по решението суми. В
останалата част исковете били отхвърлени като съдът приел, че сключеният на 24.04.2014 г.
анекс между страните, с който се удължавал срокът на договора, е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.43, ал.2, т.5 ЗОП /отм./, действал към 24.04.2014 г. В частта обаче, в
която били отхвърлени акцесорните обективно съединени искове за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по фактури от № 177
до № 191 за периода от падежа до датата на извършеното със забава плащане, решението на
СОС било обезсилено, а производството по делото – прекратено. В настоящото
производство ищците предявяват исковете, по отношение на които предходното
производство е било прекратено.
В допълнителната искова молба ищците са уточнили, че тъй като вземанията
за главниците са с правно основание чл.55 от ЗЗД, претендират лихвата за забава считано от
поканата до длъжника да изпълни, съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. от
21.11.2019 г. по т.д.№ 5/2017 г. на ОСГТК. Считат, че протоколите, фактурите и
документите за връчването им представляват такива покани.
Ответникът ОБЩИНА *** оспорва предявените искове. Не оспорва
сключването на договор № Д-78/24.04.2009 г., но поддържа нищожност на Анекса към него
от 24.04.2014 г., с който страните удължили срока на договора до приключването на
процедура по ЗОП. Намира за неясно дали сумите се претендират на договорно или на
извъндоговорно основание, както и дали ищците твърдят, че е налице валиден и действащ
анекс към договора или не. Оспорва да е налице извънсъдебно признание от негова страна
на задължения към ищците. Излага доводи за недължимост на сумите на самите главници,
както и за това, че не е настъпила забава за плащане на същите като излага подробни
съображения. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност.
Представен е договор № Д-78/24.04.2009 г., сключен между ОБЩИНА ***
като възложител и КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД като изпълнител, за извършване на
сметосъбиране, сключен на 24.04.2009 г. след проведена процедура по ЗОП. По силата на
този договор консорциум ,,КО ЛАРА“ приема да извършва уговорената услуга на
територията на община *** до депо за битови отпадъци ***, в чийто обхват по обслужване
попада община ***. Изпълнителят се задължава да извършва редовно сметосъбиране и
сметоизвозване по предварително уточнен график. Договорът е сключен за срок от 60
месеца. За извършените услуги изпълнителят има право на ежемесечно възнаграждение,
платимо до 5 - то число на следващия месец, като общата цена на договора е 3 850 000 лв.
без ДДС. След изтичане срока на договора е подписан анекс на датата 24.04.2014 г. за
продължаване на действието му до провеждане на нова процедура по ЗОП със същия
предмет.
Договорът е за изработка, с трайно периодично изпълнение, тъй като е налице
уговорка за ежемесечно предоставяне на услугата от изпълнителя и ежемесечно изплащане
на нейната цена от възложителя. Налице са множество периодично повтарящи се престации,
чиято изискуемост настъпва в различен момент, а общият правопораждащ факт на тези
престации е сключеният договор.
4
С анекс от 24.04.2014 г. към договор № Д-78/24.04.2009 г., сключен между
ОБЩИНА *** като възложител и КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД страните, на
основание чл.43, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗОП са договорили продължаване на действието на
договора за срок до провеждане на процедура по ЗОП за обществена поръчка със същия
предмет и възлагането й на нов изпълнител.
Представени са 7 бр. фактури /№ № 170/30.04.2015 г., 171/31.05.2015 г.,
172/30.06.2015 г., 173/31.07.2015 г., 174/31.08.2015 г., 175/30.09.2015 г. и 176/31.10.2015 г.,
издадени от КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД към ОБЩИНА *** за извършени СМР по
описаните в тях протоколи от № 40 до 47 и договор за сметосъбиране и сметоизвозване на
твърди отпадъци в ОБЩИНА ***.
Представени са 16 бр. фактури: фактура № 177/30.11.2015 г., фактура №
178/31.12.2015 г., фактура № 179/31.01.2016 г., фактура № 180/29.02.2016 г., фактура №
181/31.03.2016 г., фактура № 182/30.04.2016 г., фактура № 183/31.05.2016 г., фактура №
184/20.06.2016 г., фактура № 185/31.07.2016 г., фактура № 186/01.08.2016 г., фактура №
187/30.09.2016 г., фактура № 188/31.10.2016 г., фактура № 189/30.11.2016 г., фактура №
190/31.12.2016 г., фактура № 191/31.01.2017 г., фактура № 192/28.02.2017 г. за периода от
падежа на всяка главница до 06.07.2017 г., издадени от КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД
към ОБЩИНА *** за извършени СМР по описаните в тях протоколи от № 40 до 47 и
договор за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди отпадъци в ОБЩИНА ***.
С писмо изх.№ 7000-474/01.11.2016 г. до КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД,
ОБЩИНА *** е уведомила, че салдото по фактури от № 170 до № 187 в размер 314 043.94
лв. е вярно.
С писмо изх.№ 7000-44/31.01.2017 г. до КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД,
ОБЩИНА *** е уведомила, че считано от датата на получаване на писмото Консорциумът
следва да преустанови извършването на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци.
С протокол от 09.03.2017 г., съставен между представители на ОБЩИНА ***
и КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД страните са се съгласили, че към датата на
прекратяване на договора за възлагане на сметосъбиране и сметоизвозване, възложителят
дължи на изпълнителя за фактически извършена и приета работа по издадени и приети 18
фактури за периода от 30.09.2015 г. до 1.01.2017 г. на обща стойност 298 781.92 лв.;
неустойка в размер 0.2% на ден по чл.40 от договора за периода 1.04.2012 г. до 1.03.2017 г.;
санкция в размер 10 % за принудително предсрочно прекратяване на договора по чл.41 от
него; неустойка 0.2% на ден за всеки ден закъснение в разплащане на дължимите суми към
1.03.2017 г.
С уведомление изх. № 7000-205/08.08.2019 г. до кмета на ОБЩИНА ***
КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД е направило изявление за прихващане на насрещните
вземания, установени и присъдени с решение № 146/05.11.2018 г. по т. д. № 135/2017 г.
СОС
С постановеното решение № 146/05.11.2018 г. по т. д. № 135/2017 г. СОС е
отхвърлил претенциите за заплащане на суми по фактурите, издадени в периода м. май 2012
г. - м. декември 2012 т.. както и фактура № 158/30.04.2014 г. в размер на 125 688. 68 лв..
както и предявените при условия на евентуалност искове за заплащането им поради наличие
на неоснователно обогатяване, отхвърлил е претенциите с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане на неустойка в размер на 310 674.98 лв. по неплатените главници на цитираните
фактури от 2012 г. без фактура № 158/30.04.2014 г. Съдът е осъдил ответника да заплати
сума в размер на 11 864.35 лв. - договорна неустойка за забава на плащането по фактура №
158/30.04.2014 г. Отхвърлил е претенцията за заплащане на неустойка в размер 322 539.33
5
лв. поради неоснователно обогатяване. Отхвърлил е иска за заплащане на главници по
фактури, издадени за периода месец ноември 2015 г. - месец февруари 2017 г. за сума в
размер на 264 497.99 лв., като е осъдил ответника да заплати сумата от 264 066.83 лв. на
основание чл. 55. ал. 1 ЗЗД като за разликата до 264 497.99 лв. също е отхвърлил иска.
Отхвърлил е иска по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер 562 869. 47 лв. - неустойка
върху неплатени главници по фактури за периода месец ноември 2015 г. - месец февруари
2015 г., както и по фактури за периода м. юли 2013 г. — м. октомври 2015 г., както и
претенцията, заявена при евенуталност като такава за неоснователно обогатяване.
Отхвърлил е и иска за заплащане на сума в размер 329 060.76 лв. — мораторна лихва за
забавено изпълнение за неплатени главници по фактури за периода месец ноември 2015 г. -
месец януари 2017 г.
С решение № 1217/22.05.2019 г. по т.д.№ 54/2019 г. САС, ТО, 5 състав е
обезсилил решение на СОС № 146/05.11.2018 г. по т. д. № 135/2017 г. в частта, с която е
отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер 562 869. 47 лв. -
договорна неустойка за забавено изпълнение на главниците по 45 броя фактури, издадени за
периода м. ноември 2015 г. - февруари 2017 г., както и фактури, издадени за периода м. юли
2013 г. – м. октомври 2015 г., заедно със законната лихва, както и в частта, с която е
отхвърлен иск по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сума в размер 562 869. 47 лв. -
неоснователно обогатяване поради забавено изпълнение на главници по 45 броя фактури,
издадени за периода м. ноември 2015 г. - м. февруари 2017 г., както и фактури, издадени за
периода м. юли 2013 г. - м. октомври 2015 г.. ведно със законната лихва, както и в частта, с
която е отхвърлен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 329 060. 76 лв. за
забавено изпълнение на главници но 15 броя фактури, издадени за периода м. ноември 2015
г. - м. януари 2017 г., заедно със законната лихва и прекратява производството по делото.
Представено е авизо по преводно нареждане за плащане на суми от бюджета
от 12.08.2019 г., видно от което ОБЩИНА *** е превела сумата 329 898.59 лв. на
КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД, дължима по решение № 146/05.11.2018 г. по т. д. №
135/2017 г. СОС. Представени са Протоколи от № 40 до № 62, съставени между ОБЩИНА
*** и КОНСОРЦИУМ „KO-ЛAPA” ДЗЗД съответно за месеците от април 2015 г. до
февруари 2017 г. за приемане на извършената през съответния период работа от страна на
изпълнителя по процесния договор. Представени са и протоколите, с които КОНСОРЦИУМ
„KO-ЛAPA” ДЗЗД е предавала на ОБЩИНА *** протоколите за сметоизвозването за
съответните периоди и издадените фактури за задълженията по тези протоколи, както и
самите протоколи, с к
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното заплащане на дължими суми по общо 23
издадени от ищеца към ответника фактури за дължими суми за извършена работа.
Ищецът не спори и твърди, че за част от главниците по тези фактури с влязло
в сила съдебно решение е признато, че същите са дължими на основание чл.55, ал.1, т.1 от
ЗЗД поради неоснователно обогатяване – нещо получено без основание и с допълнителната
искова молба уточнява, че претендира лихвата за забавеното изпълнение на задължението за
връщане на даденото без основание. Следователно независимо, че ищецът претендира лихва
за забава за вземанията си по фактури, същият претендира обезщетение за забава за
изпълнение на извън договорно задължение.
Няма спор между страните и от представените по делото писмени
6
доказателства се установява, че са били обвързани от договор за изработка, по силата на
който ищецът е извършвал дейности по сметосъбиране и сметоизвозване по уговореното с
договора възнаграждение. Договорът е бил с трайно периодично изпълнение, тъй като е
налице уговорка за ежемесечно предоставяне на услугата от изпълнителя и ежемесечно
изплащане на нейната цена от възложителя. Налице са множество периодично повтарящи се
престации, чиято изискуемост настъпва в различен момент, а общият правопораждащ факт
на тези престации е сключеният договор.
Ответникът е възразил относно действителността на сключеният на 24.04.2014
г. анекс към договора, с който е удължен неговия срок до приключване на процедура по
ЗОП с твърдения, че противоречи на закона /нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Съдът
намира възражението основателно с оглед разпоредбата на чл.43, ал.2, т.5 от ЗОП /отм./,
действал към датата на сключването на анекса. Съгласно тази норма удължаването на срока
на договор за услуга с периодично или продължително изпълнение се допуска единствено
при едновременно наличие на следните предпоставки: 1./ не по-късно от 6 месеца преди
изтичане на договора да е открита процедура със същия предмет, която да не е завършена;
2./ срокът на договора се удължава с не повече от 6 месеца и прекъсването на услугата би
довело до значителни затруднения за възложителя. По делото не са ангажирани
доказателства, че към датата на сключване на анекса са били налице условията на
хипотезата на посочения текст. По тази причина сключеният анекс е в противоречие с
правната норма и на основание чл.26, ал.1, прп.1 от ЗЗД е нищожен.
След изтичане на срока на договора на 24.04.2014 г. страните не са били
обвързани от договорна връзка като всичките процесни фактури са издадени след
прекратяване на договорните отношения между тях.
Тъй като вземанията по процесните фактури не произтичат от договор, по
отношение на падежите на задълженията по тях са неприложими правилата на договора
между страните. За част от вземанията - за главниците по 16 бр. фактури: фактура №
177/30.11.2015 г., фактура № 178/31.12.2015 г., фактура № 179/31.01.2016 г., фактура №
180/29.02.2016 г., фактура № 181/31.03.2016 г., фактура № 182/30.04.2016 г., фактура №
183/31.05.2016 г., фактура № 184/20.06.2016 г., фактура № 185/31.07.2016 г., фактура №
186/01.08.2016 г., фактура № 187/30.09.2016 г., фактура № 188/31.10.2016 г., фактура №
189/30.11.2016 г., фактура № 190/31.12.2016 г., фактура № 191/31.01.2017 г., фактура №
192/28.02.2017 г. , по т.д.№ 135/2017 г. по описа на СОС, с влязло в сила решение ОБЩИНА
*** е осъдена да ги плати на ищците тези главници на основание неоснователно
обогатяване.
Вземанията са основани на неоснователно обогатяване в хипотезата на
начална липса на основание, в който случай и тъй като денят за изпълнение на
задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора да изпълни задължението си /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. С оглед чл.86, ал.1 от ЗЗД от
поканата за изпълнение е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва. В
хипотезата на неоснователно обогатяване при начална липса на основание, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора да изпълни, като от тази дата дължи
обезщетението за забава. Ищците твърдят, че протоколите, с които са предавани издадените
фактури и протоколи за извършена работа представляват такива покани. Настоящият
съдебен състав не възприема това становище. В представените протоколи и фактури липсва
отправено волеизявление от ищците към ответника, представляващо покана за заплащане на
сумите, фигуриращи във фактурите. Протоколите за приемане на работата и фактурите са
доказателство за приемане на описаната като извършена работа в тях.
С оглед липсата на договорна връзка между страните в периода, за който са
издавани процесните фактури, не следва да бъде прилагано правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ,
тъй като не е налице търговска сделка, от която да произтичат исковите претенции.
7
Най-ранна покана за заплащане на дължими суми поради неоснователно
обогатяване е направена с исковата молба по т. д. № 135/2017 г. по описа на СОС като
самият препис от исковата молба е получен от ответника дори на по-късна дата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обезщетение за забава не е дължимо за период предхождащ 06.07.2017 г.
По отношение на претенцията за законната лихва върху главниците по 7 бр.
фактури /№ № 170/30.04.2015 г., 171/31.05.2015 г., 172/30.06.2015 г., 173/31.07.2015 г.,
174/31.08.2015 г., 175/30.09.2015 г. и 176/31.10.2015 г./, за които ищецът твърди, че са
съставени след изтичане на срока на договора за изработка за дейности, извършени след
изтичането на този срок, за периода от падежа на всяка главница до датата на постъпилото
забавено плащане по всяка от тях. По отношение на вземанията за главниците по тези
фактури не е налице влязло в сила съдебно решение, чиято задължителна сила да обвързва
съда, поради което съдът намира, че в случая не се касае за неоснователно обогатяване, при
което е необходимо да има разместване на имуществено благо/придобиване на права което
да не в съответствие с правния ред или не е оправдано.
В процесния случай сме изправени пред водене на чужда работа в хипотезата
на чл.62 от ЗЗД – при наличие на одобрение на управлението на работата от страна на
заинтересования, при което съгласно законовия текст, важат правилата за пълномощието.
Ответникът не спори, а от представените доказателства е видно че е приел работата и че е
заплатил възнаграждение за нейното извършване.
В този случай отново липсва договорна връзка и съответно определен с
договор ден за изпълнение на задължението за заплащане на извършената работа,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора да изпълни задължението
си /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. С оглед чл.86, ал.1 от ЗЗД от поканата за изпълнение е дължимо
обезщетението за забава в размер на законната лихва. В хипотезата на водене на чужда
работа, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора да изпълни, като от
тази дата дължи обезщетението за забава. Съдът по-горе в мотивите е посочил защо приема,
че по делото не са представени доказателства за отправена от ищеца покана към ответника
за заплащане на дължимите суми. С оглед липсата на отправена покана преди датата на
исковата молба по т. д. № 135/2017 г. по описа на СОС съдът намира, че обезщетение за
забава не е дължимо за период предхождащ 06.07.2017 г.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските на страните във въззивната инстанция:
При този изход на делото въззивниците носят отговорността за направените по
делото разноски, включително на тези извършени от ответника по жалбата, за които във
въззивното производство има представен списък, съгласно който и доказателствата за тях,
разноските са 4560 лв. за адвокатско възнаграждение
Въззивниците са направили възражение, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение за защита по процесното дело е 1841.25 лв. Въззивният състав
намира, че с оглед правната и фактическата сложност на делото присъдените разноски под
8
формата на адвокатско възнаграждение следва да се в размер 2500 лв.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/03.07.2020 г. по т.д.№ 249/2019 г. по описа на
СОС.
ОСЪЖДА „БТ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***“ № 2, вх. В2, представлявано от управителя Б. Т., и „АЛАРА
2000” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 6, ап. 35,
представлявано от управителя Б. Т., като съдружници в КОНСОРЦИУМ „КО-ЛАРА” ДЗЗД
с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 91, ет. 4
да заплатят на ОБЩИНА *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
„***“ № 2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2500 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9