М О Т И В И
към Присъда № 33 от 20.02.2015 год. по
НОХД № 1869/2014 год. на СлРС
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата С.Л.Л. за извършено от нея
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимата и на самата подсъдима, и след като установи, че
нейните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин.
Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимата и проведеното съкратено съдебно
следствие, да й бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „Б” от НК - „Пробация”, изразяваща се в „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от една година с периодичност три пъти седмично, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, както и
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева. По отношение на веществените
доказателства, пледира да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Разпитана
в съдебно заседание, подсъдимата С.Л.Л. се признава за виновна по повдигнатото
й обвинение и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съжалява за извършеното и моли да й бъде наложено минимално наказание.
Адв.
Д. *** – служебен защитник на подсъдимата, не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Счита, че са налице условията на
чл. 55 от НК, а именно за налагане на наказание „Пробация”, изразяваща се в
двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, с периодичност два
пъти седмично, наказанието „Глоба” да бъде в минимален размер, а по отношение
на предмета на престъплението – предоставя на съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
С.Л.Л. е със средно образование, разведена, работи, неосъждана.
На
15.05.2014 год. по утвърден план за СПО е била извършена проверка в търговски
обект на ЕТ „В. – С.Л.”***, намиращ се в търговски център „Дружба” в гр. Сливен
В хода на проверката свидетелите Т.С. и И.Н. – инспектори в сектор „ПИП” при ОД
на МВР – гр. Сливен установили, че в магазина има изложени 26 броя тениски, 4
броя спортни елеци, 6 броя панталони – всички носещи логото и надписа на
марката „Адидас”. Собственик и управител на ЕТ „В. – С.Л.”*** е подс. С.Л.Л..
В
деня на проверката подсъдимата работела и като продавач-консултант в търговския
си обект. Облеклата, носещи марките „Адидас”, били предадени от подс. С.Л.Л. на
полицейските служители и същите били описани от свид. Т.С. в протокол за
доброволно предаване от 15.05.2014 год. Подсъдимата била закупила дрехите с
надпис „Адидас” от непознато лице и за извършената покупка нямала издадена
фактура или друг документ, удостоверяващ произхода на стоките.
Притежатели
на изключителното право за разпространение и притежание на търговските марки
„Адидас” са фирмите „Adidas AG”, Germany (Адидас АГ, Германия) и „Adidas International
Marketing BV”, Netherlands (Адидас Интернешънъл Маркетинг БВ, Холандия).
Юридически
представител за Република България на търговските марки „Адидас” е фирма „Арсис
Консултинг” ЕООД с упълномощено лице свид. В.С.С..
ЕТ
„В. – С.Л.”*** не е получила необходимото по закон съгласие на носителите на
права върху марките „Адидас” да използва същите в търговската си дейност, в
т.ч. да разпространява, продава, предлага за продажба и съхранява с тези цели
такива стоки.
От
заключението на извършената комплексна маркова и оценителна експертиза е
установено, че всяка от задържаните по ДП стоки са били означени поне с една
идентична и/или сходна марка на „Адидас”, която има действие и на територията
на РБългария. Знаците, имитиращи марките са щамповани, бродирани или пришити,
етикетите са без или с произволен бар-код, който не е залепен на стикер както
при оригиналните стоки. Качеството на изработка на стоките и на изработка на
изображенията на марките е ниско. От заключението на вещото лице се установява
още, че знаците на „Адидас”, налични върху процесните дрехи, са идентични на
действащите в Р. България марки: ВG 12670, ВG 40719, СТМ ********* и СТМ
*********, ВG 10533, IR 469145, IR 836756 и СТМ *********, ВG 8503, IR 391692,
IR 414034, 4035, IR 876661, СТМ ********* и СТМ *********, ВG 12670 и СТМ
*********. Всички марки, които са идентични/сходни на поставените върху
задържаните спортни артикули са регистрирани и действащи на територията на
РБългария, както по време на предаването им, така и към момента на изготвяне на
експертизата. Вещото лице не е установило вписани лицензионни договори за
марките, действащи към дата 15.05.2014 год. при задържане на веществените
доказателства, носещи марките „Adidas”. Това се потвърждава и от справка изх. №
24-00-257(1) от 19.05.2014 год. на Патентно ведомство. Вещото лице определя стойността
на претърпените имуществени и неимуществени вреди на 2 122,00 лева (две
хиляди сто двадесет и два лева).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимата и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило
Комплексната маркова и оценителна експертиза, тъй като няма основания да се
съмнява в неговата компетентност и безпристрастност.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата С.Л.Л. е осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1
от НК, тъй като на 15.05.2014 год. в гр. Сливен, в обособен търговски обект,
намиращ се в търговски център „Дружба”, без съгласието на притежателя на
изключителното право: фирмите „Adidas AG”, Germany (Адидас АГ, Германия) и
„Adidas International Marketing BV”, Netherlands (Адидас Интернешънъл Маркетинг
БВ, Холандия) – притежатели на търговските марки ADIDAS („АДИДАС”) с юридически
представител за Р. България – „Арсис Консултинг” ЕООД с упълномощено лице В.С.С.,
използвала без правно основание в търговската дейност на фирма ЕТ „В. – С.Л.”***
нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО („Правото върху марка включва правото
на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради
неговата идентичност или сходство с марката и идентичността, или сходството на
стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”) и чл.
13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО (Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1
е: „Предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак”) – като предлагала за продажба обекти на това изключително
право, а именно: 24 броя тениски – идентични в словесен, лого и графичен
вариант със защитените марки рег.№ ВG 10533, рег.№ ВG 12670, рег.№ ВG 40719,
рег.№ СТМ *********, рег.№ IR 469145, рег.№ IR 836756 на „Adidas” (Адидас); 2
броя блузи –
идентични в словесен, лого и графичен вариант със защитените марки рег.№ ВG
10533, рег.№ ВG 12670, рег.№ ВG 40719 „Adidas” (Адидас); 6 броя панталони
идентични в словесен, лого и графичен вариант със защитените марки рег.№ IR
876661, рег.№ СТМ *********, рег.№ СТМ ********* на „Adidas” (Адидас); 4 броя
елеци, идентични в словесен, лого и графичен вариант със защитените марки рег.№
СТМ *********, рег.№ СТМ ********* и рег.№ СТМ ********* на „Adidas” (Адидас),
всички на обща стойност 2122,00 лева (две хиляди сто двадесет и два лева).
Деянието
подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните последици от него.
Като
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът прецени чистото й съдебно
минало, семейното й положение, добрите й характеристични данни и изразеното
съжаление за извършеното.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимата при
условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК,
предвид изказаното от нея самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда
при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т.
2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя
при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал.
1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно
за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за
подсъдимата при определяне на наказанието й. Ето защо съдът наложи на
подсъдимата наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: *****,
за срок от шест месеца като
подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
На
основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимата Л., кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”.
Така
определеното наказание на подсъдимата съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 172б, ал. 3 от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства
по делото, както следва: 24 броя тениски, 2 броя блузи, 6 броя панталони и 4
броя елеци, всички носещи марката „Adidas”, поставени в две
полиетиленови торби и запечатани с лепенки № Б0292 и № Б0291 на ОДМВР-Сливен, оставени
на съхранение в ОД на МВР – гр. Сливен.
След
влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото следва да се
унищожат.
На
основание чл. 86, ал. 3 от ЗМГО, препис от присъдата след влизането й в сила,
следва да се изпрати на ОД на МВР - гр. Сливен, с оглед предприемане на
действия по унищожаване на веществените доказателства.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимата С.Л.Л. беше осъдена да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 200,00 лева (двеста лева) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: