№ 19956
гр. С*, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110155885 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на „****“ ЕАД, срещу Л. Ц.
М..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на
интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 44,44 лв. главница
за периода 01.05.2020 г.– 30.04.2022 г. ведно с законната лихва считано от
21.06.2023 г.; сумата от 5,56 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г.-
06.06. 2023 г.; сумата от 28,31 лв. - цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно с законната лихва
считано от 21.06.2023 г. и сумата 5,75 лв. - мораторна лихва за периода
16.07.2020 г.-06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за
юрисконсулт.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
1
постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни,
като в тази връзка се релевира, че не е налице валидно облигационно
правоотношение между страните по делото; оспорва размера и
законосъобразността на процесните вземания. При условията на евентуалност
е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК и с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
44,44 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г.– 30.04.2022 г., ведно с законната лихва считано от
21.06.2023 г.; сумата от 5,56 лв. - обезщетение за забава (мораторна лихва) за
периода 15.09.2021 г.- 06.06. 2023 г.; сумата от 28,31 лв. - цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно с
законната лихва считано с законната лихва от считано от 21.06.2023 г., както
и сумата от 5,75 лв. обезщетение за забава (мораторна лихва)за периода
16.07.2020 г.- 06.06.2023 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 87 състав.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
От представените по делото доказателствата се установява че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР
(сега КЕВР). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
2
облигационно правоотношение с "****" ЕАД при публично известни общи
условия (Решение № **** г. по гр.д. № **** г., ІІІ г.о. на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства, а именно –
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том ****, дело № **** г.,
съставен на 11.03.1993 г., се установява, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния имот - гараж № 16, на ул. „****“ № 1 в гр. С*,
който му е дарен от неговите родители.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът Л. Ц. М., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
в производството по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се установява че за процесния
период в имота на ответника, няма отоплителни тела с монтирани ИРРО, тъй
като са били демонтирани, поради което за целия процесен период няма
начислена ТЕ за отопление на имот.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота – 30 куб.м., в
съответствие с формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., и
съгласно представен акт/списък за разпределение на кубатурата в сградата.
Посоченият списък за разпределение на кубатурата на гаражите към
жилищната сграда на бл. **** на ул. „****“ № 1 (л. 17 от делото) е подписан
на 13.12.1971 г. от Е. М.а – майка на ответника и към онзи момент собственик
на имота, както и от председателя на дом. съвета, който е предоставил
документа на топлофикационното дружество. Видно от същия, процесния
гараж № 16 е с обем от 30,25 куб.м., поради което отопляемият обем на имота
е съобразен правилно при начисляване на количеството ТЕ, отдадена от
сградната инсталация.
За процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общи части на
сградата.
В процесния имот няма ползване на ТЕ за БГВ (битово горещо
водоснабдяване), поради което такава не е начислена.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че за
процесния период изчисленията извършени от ФДР – ТЛП по делото „****“
ЕООД.
Заключенията на СТЕ и ССчЕ, изцяло си кореспондират и изводите на
вещите лица напълно съответстват помежду си. За процесните отоплителни
сезони, а именно – м.05.2020 г.-м.04.2021 г. и м.05.2021 г.-м.04.2022 г., т.е. за
целия процесен исков период - от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ищецът е
начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот
в общ размер на сумата от 42,71 лв. – цена, дължима за ТЕ за сградна
инсталация.
3
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР „****“
ЕООД е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността
на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за доплащане в размер на 1,96 лв. (0,61 лв. - за връщане за
отоплителен сезон 2020/2021 г. и 2,57 лв. за доплащане за сезон 2021/2022 г.)
Предвид горното съдът намира за доказано по делото, че дължимата сума за
реално доставена през процесния период ТЕ (за сградна инсталация) възлиза
на сумата в общ размер на 44,67 лв., поради което искът, който е предявен за
сумата от 44,44 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай по делото са представени писмени доказателства –
Договор № **** г., и протокол за проведено ОС на ЕС на ул. „****“ № 1, вх. А
и вх. Б за избор на ФДР от 19.10.2011 г., от които се установява, че етажните
собственици на сградата към която принадлежи и процесния имот – гараж
№16 са избрали ФДР „****“ ЕООД за извършване на услуга по топлинно
счетоводство срещу възнаграждение, която услуга след 2020 г. се извършва от
ТЛП по делото - „****“ ЕООД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство ФДР е
осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение. Стойността на дължимата сума
за такси за дялово разпределение съгласно неоспореното заключение на ССчЕ
за целия процесен период е в общ размер на сумата от 28,32 лв., поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
4
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
фактурата за м. 05.2020 г., с дата на издаване – 31.05.2020 г. е с падеж за
плащане настъпил на 14.07.2020 г., като вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва върху начислената главница за ТЕ за процесния период
възлиза на сумата от 5,25 лв.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е
възникнало като срочно съгласно раздел ІХ от Общите условия и
представения Договор № **** г., а доколкото ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане в горепосочения размер, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 01.05.2020 г.
до 31.04.2022 г. Нейният размер е установен от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза – 5,74 лв., поради което искът следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищца. Ищецът е направил разноски в исковото
производство в общ размер на сумата от 875 лв., от които 25 лв. – платена д.т.,
400 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. – депозит за ССчЕ, както и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
В производството по ч.гр.д. № **** г. на СРС, 87 състав, направените
разноски са в размер на 75 лв., от които 25 лв. – д.т. и 50 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на делото, същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ че Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С*, ул. „****“,
№ 1, вх. А, ет. 5, ап. 9, дължи на „****“ ЕАД, сумата от 44,44 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.–
30.04.2022 г., ведно с законната лихва считано от 21.06.2023 г.; сумата от 5,56
лв. - обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г.- 06.06.
5
2023 г.; сумата от 28,31 лв. - цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно с законната лихва
считано с законната лихва от считано от 21.06.2023 г., както и сумата от 5,75
лв. обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 16.07.2020 г.-
06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Ц. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С*, ул. „****“, № 1, вх. А, ет. 5, ап. 9, да заплати на „****“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. „****” № 23Б,
сумата в общ размер от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) - разноски за
настоящото исково производство и за заповедното производство - ч.гр.д. №
**** г. на СРС, 87 състав.
Решението е поставено при участието на „****" ЕООД, ЕИК **** –
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6