Решение по дело №9674/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260744
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20181100109674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е  Н  И  Е

                                                         гр.София,04.02.2021г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

        при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9674 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

        Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

        Ищецът твърди в ИМ, че на 21.05.2017 г. по първокласен път I-3 (Бяла-Ботевград) е реализирано ПТП, при което е пострадал. Поддържа, че вина за ПТП имал Й.З.С.– водач на л.а. „БМВ“, модел „740Д“, рег. № РВ4672СТ, който не спазил правилата за движение. Заявява, че в резултат на ПТП са му причинени подробно описаните телесни повреди в ИМ , от които търпял неимуществени вреди – болки и страдания.Сочи, че към момента на ПТП водачът, управлявал л. а. „БМВ“, е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответника. Твърди, че е предявил претенциите си пред ответника, който не му заплатил обезщетение.Претендира обезщетение за  претърпените от него вреди в размер на 100 000 лв. - частичен иск от  общо 150 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017 г.,когато изтичал срока за произнасяне по претенцията му до окончателното изплащане.Претендира разноски вкл.адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА.

         Ответникът в писмен отговор, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесното МПС. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, пътувал без поставен обезопасителен колан.

         Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

         Видно от одобреното споразумение от 19.07.2019 г. по НОХД 1531/2018 г. на РС - Плевен,подсъдимият Й.З.С., е признат за виновен в това, че на 21.05.2017 година, на ПП І-3 Бяла - Ботевград, пътен участък при километър 63+690, в близост до разклона на град Славяново, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ” модел „740Д“ с регистрационен № ******, нарушил правилата за движение чл.5, 20 и 21 ЗДП, движейки се с превишена скорост 140,87 км/ч (извън разрешената 90 км/ч) и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Х.Г.Т., изразяваща се в травматично разкъсване на далака /слезката/, наложило неговото оперативно премахване, като животоспасяваща операция - престъпление по чл. 343, ал. І, буква Б предложение І във вр. с чл. 342, ал. І от НК.

         Съгласно Констативния протокол, план-схемата и КСМАТЕ  се установява следния механизм  на ПТП-то: Водачът на автомобила „БМВ“ в който пътувал ищеца в резултат на предприетото от него изпреварване губи устойчивото си праволинейно движение и навлиза в банкета на лентата за насрещно движение,след което отново се връща на платното на движение,но поради нарушената устойчивост л.а. извършва движение в посока надясно на посоката на движение,излиза от очертанията на платното за движение и със задната си лява част реализира удар с крайпътно дърво.

         Медицинската документация и КСМАТЕ сочат, че ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсване на слезката и нейното оперативното отстраняване, поради излив на 1000 мл. кръв в коремната кухина; разкъсно-контузна рана в областта на лявата раменна кост, охлузни рани в областта на дясната предмишница и окосмената част на главата; контузия на белия дроб в ляво. За период от около три месеца, ищецът е търпял болки и страдания, като за първия месец, те са били с интензивен характер. От оперативната рана в областта на корема, и от раните и охлузванията в областта на лява мишница и дясна предмишница останали оперативни белези: на корема около 20 см., а трите на предмишницата,успоредни, от които два с големина 3 см. третият - 4 см. На главата на ищеца е останала част от около 2 см., на която липсва окосмяване - при зарастването на раната новата тъкан няма свойствата на обикновена кожа и липсват фоликули. При изписването от болницата-  28.05.2017 г. ищецът е  в добро общо състояние и не се е нуждаел от чужда помощ.

                  От Констативния протокол и КСМАТЕ е видно, че ищецът е пътувал на задна средна седалка в процесния автомобил, без поставен предпазен колан, какъвто е имало наличен в превозното средство. В с.з. в.л.д-р Й. и П. сочат,  че ищецът би получил същите увреждания дори и да бе пътувал с правилно поставен колан, по причина че основният удар на автомобила е отзад, отляво. Това довело до придвижване на всички седящи на задната седалка в посока – наляво и от свободното движение на крайниците, на седящия до ищеца пътник, би се стигнало до удар, който да доведе до същата основна травма – загуба на далак.

        От показанията на свидетеля Т., баща на пострадалия, съдът установи че след болничния престой от 10 дни,синът му останал около половин година в къщи, бил на обезболяващи лекарства и той и майка му помагали да се обслужва. След преживяното ищецът се променил – започнал да нервничи, карал се постоянно с родителите си, започнал често да боледува, заради което и не можел да си намери работа. След злополуката отишъл да учи вечерно гимназията в гр. Лясковец.

        Съдът, като прецени показанията в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, намира, че същите противоречат на част от писмените доказателства. Конкретно в частта за продължителността на лечението и за необходимостта от помощ след изписването в обслужването ,показанията противоречат на епикризата. Последната е официален свидетелстващ документи и като такъв има значително по-висока доказателствена стойност от показанията на бащата на пострадалия. Затова съдът кредитира посоченото в нея, а именно, че при изписването си ищецът е бил раздвижен и не се е налагало да бъде обслужван в ежедневието си. По същите съображения съдът не кредитира показанията в частта им относно продължителността на лечението в болницата. Заявеното от свидетеля учестено боледуване, което не е подкрепено от писмени данни за прегледи или лечение, също не следва да се кредитира, в който смисъл е и становището на д-р Й. в с.з. на 29.10.2020 г. На следващо място съдът не приема за установено, че промените в настроението на ищеца, и това, че е спрял да учи, са в причинна връзка със злополуката,след като за тези обстоятелства  липсват доказателства.

        С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

        По иска по чл.432, ал.1 КЗ :

        Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ.

        За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ  е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.

        Не е спорно, че ответникът е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на виновния водач  за процесното ПТП с крайна дата на покритието 02.05.2018 г. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила съгласно чл. 300 ГПК на Споразумението от 19.07.2018 г., с което е приключило НОХД № 1531/2018 г. по описа на РС Плевен. Причиняването на тежка телесна повреда – загуба на слезката на ищеца е част от състава на престъплението, за което Й.С.е признат за виновен. По отношение на причиненото от ПТП увреждане на пострадалия ищец, решението на наказателния съд има обвързваща за настоящия съд сила.  Загубата на слезката  е установена и от заключението на КСМАТЕ.

        От заключението на в.л. д-р Й. съдът установи, че в резултат на ПТП ищецът е търпял неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази с указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчитайки: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; продължителността на лечебния и възстановителен период; възрастта на ищеца към датата на ПТП – 18 г.; трайните увреждания, в резултат на произшествието и остатъчните белези, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания и степента на увреждане на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 60 000 лева. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът съобрази и съдебната практика на САС, обективирана в Р-е № 2955/14.12.2018 г. по в. гр. д. № 3612/2018 г. на САС..

      По възражението за съпричиняване:

      С Р-е № 92/24.07.2013г. по т.д. № 540/ 2012г.,ТК,І ТО на ВКС по реда на чл.290 ГПК, е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд.

      Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В практиката на ВКС /Р-е № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Р-е № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Р-е № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и др./ е застъпеното становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Това сочи, че обстоятелствата, на които  страната основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

                     Възражението за съпричиняване  посочено от ответника в ОИМ касае пътуването на ищеца без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.

       От заключението на КСМАТЕ и обясненията на в.л. П. в с.з. се установи, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Той обаче би получил същите увреждания дори и да е бил с правилно поставен такъв. Ето защо съдът приема,че не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинна връзка с претърпените от него вреди,поради което неоснователно е възражението, че пътувайки без обезопасителен колан ищецът е допринесъл за настъпването на вредите.

         Поради изложеното съдът намира,че искът за претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 60 000 лева, а за разликата  до пълния предявен размер от 100 000 лева (част от общата претенция от 150 000 лева) следва да се отхвърли като завишен.

         По лихвата за забава:

         Отговорността на застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение при предявена пряко срещу него претенция по реда на чл.380 КЗ е установена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. Ищецът е предявил претенция за плащане  пред ответника видно от приложената молба на 09.06.2017 г. като ответникът не оспорва обстоятелството че не се е произнесъл по същата в законоустановения срок. Ето защо лихвата за забава е дължима след изтичане на срока за произнасяне (тримесечния)  по претенцията на основание чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ на 10.09.2017 г.,или считано от 10.09.2017 г.

         Ищецът обаче търси лихва, считано от 09.08.2017 г. като за периода от 09.08.2017 до 10.09.2017 г. искането за заплащане на лихва следва да се отхвърли

         По разноските:

         При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът не е направил разходи за производството и такива не му се дължат.

         Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Я.С., на когото на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди сумата от 2 178 леваадв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съобразно уважената част от исковете.

          На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски градски съд ДТ-2 400 лв. и разноски -300 лв. или общо сумата  2 700 лева.

         Ответникът е  заплатил 300 лв.депозит за заключението на вещите лица.На основание чл. 78, ал. 3 ГПК му  се дължат  разноски - 120 лева.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил искане за заплащане на възнаграждение за адвокат. Липсват доказателства такова да е заплащано,поради което съдът не следва да присъжда такива разноски.

          Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.Г.Т. ЕГН ********** ***4, със съдебен адрес адв. Я.С. *** , на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 60 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.05.2017 г., ведно със законната лихва от 10.09.2017 г. до окончателното плащане., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата му над 60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лв. (част от обща претенция от 150 000 лева),както и претенцията за заплащане законната лихва от 09.08.2017 г.до 09.09.2017 г.

          ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 700 лева - разноски за ДТ и депозити за вещи лица.

           ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Я.С. *** на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 178 лева.

           ОСЪЖДА Х.Г.Т. ЕГН ********** ***4, със съдебен адрес адв. Я.С. *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 120 лева – разноски за депозити за вещи лица.

                       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС офийския в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

                                  СЪДИЯ: