Р Е Ш Е Н И Е № 356
гр.ВРАЦА,21.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното
от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №372 по описа за 2018 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№262/14.12.2017 год. по гр.дело №996/2017 год.
на Районен съд-Мездра състав на съда е отхвърлил предявения от Д.Ц.Д. ***
против Г. Ю.И. *** иск с правно
основание чл.127,ал.2 СК.
Със същото
решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Ф.Д.Ц.,с ЕГН********** на майката Г.Ю..Определил е режим на
виждане на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния,както и един месец в
годината,който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.Определил е
местоживеене на детето Ф.Д.Ц. при майката Г.Ю. ***.Осъдил е бащата Д.Ц.Д. да
заплаща за детето Ф. чрез неговата майка и законна представителка Г.Ю. месечна
издръжка в размер на 120.00 лв., считано от
влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Недоволен от решението е останал ищецът Д. Ц.Д., който го е обжалвал изцяло.Въззивникът оспорва фактическите
изводи на съда, обосновали правния му извод,че упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на майката като по-пригоден родител и
твърди,че събраните доказателства са анализирани непълно.Излага подробни
доводи.Иска решение №262/14.12.2017
год. да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
постановено друго "по същество на спора".
В срока по чл.263,ал.1 ГПК Г. Ю.И. е подала отговор,в който се мотивира
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен състав взе предвид
следното:
Съдебното
производство е образувано пред Районен съд-Мездра по искова молба на Д.Ц.Д., с
която е предявен против Г.Ю.И. *** иск с правно основание чл.127,ал.2 СК - за
определяне местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете- Ф.Д.Ц.;
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ф. на
бащата Д.Д.; за определяне режим на лични отношения на детето с майката Г.И.;
за осъждане на майката Г.И. да заплаща месечна издръжка за детето Ф..
В исковата
молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала, като от съвместното
им съжителство е родено детето – Ф.Д.Ц.. Посочва се, че от 17.11.2016г. ответницата
Г.И. е напуснала жилището, в което са отглеждали съвместно детето си и от
тогава са във фактическа раздяла. Ищецът сочи, че условията за отглеждане на
детето в родното село на майката Г.И. *** са крайно лоши, хигиенно-битовите
условия са крайно незадоволителни.
Пред
първоинстанционния съд ответницата Г.И. не е ангажирала писмен отговор по
предявения иск, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същия и иска на нея
да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Ф..
В подкрепа
на твърденията си страните са ангажирали писмени и гласни доказателства.
От
приложеното по делото удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0010/20.01.2010
г. на Община Мездра се установява, че детето Ф.Д.Ц. е родено на *** год. от
майка Г.Ю.И. и баща Д.Ц.Д..
Между страните не се спори, че са живели на съпружески
начала до м.декември 2016 год. в жилище, собственост на родителите на ищеца в
гр. ***. Безспорно е и обстоятелството, че след раздялата ответницата Г.И. е
напуснала жилището, като детето Ф. е останало да живее в жилището заедно с баща
си Д.Д. и неговите родители.
Пред
първоинстанционния съд са приети социални
доклади,изготвени от Дирекция "Социално подпомагане"-Мездра и от Дирекция "Социално
подпомагане"-***.
От социалния доклад изготвен от
Дирекция "Социално подпомагане"-Мездра се
установява, че детето Ф. е родено на ***г. в гр. Мездра от майка Г.Ю.И. и баща
неизвестен. В доклада е посочено, че на 19.07.2017г. е допуснато припознаване
на детето и като негов баща в удостоверението за раждане е посочен Д.Ц.Д.. Сочи
се, че през осемте години на съвместно съжителство между Г.Ю.И. и Д.Ц.Д. двамата са се грижили за детето и са
осигурявали основните му физиологични, емоционални и социални нужди. През
м.декември 2016 г. е възникнал конфликт между Г.И. и Д.Д. и И. е напуснала гр. ***, работата си като
шивачка в града и се е установила да живее в родното си село ***, Община ***, а
детето е останало при биологичния си баща- Д.Д.. В доклада е отразено още, че
жилището в гр. ***, в което живее семейството, е собственост на родителите на Д.Д..Състои
се от две обединени гарсониери, които образуват четири стаи, две бани и две
тоалетни. Електрифицирано и водоснабдено е. Детето Ф. има собствена стая, но с оглед
ниската му възраст бабата по бащина линия обитава същата стая. Бащата работи в
частна фирма в с. ***, Област Враца и получава тр.възнаграждение около 500
лв.месечно и работното му време е съобразено с отглеждането на детето.
От представения в
първата инстанция социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане"
гр. *** се установява, че след фактическата раздяла между страните ответницата Г.И.
***, в жилището на майка си, представляваща едноетажна къща, състояща се от
салон и четири стаи. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и разполага с
основните удобства. В доклада е посочено, че от 05.04.2017г. до 20.07.2017г.
детето е живяло при ответницата И., след съдействие от страна на ОЗД в ДСП ***
и ОЗД в ДСП Мездра. В последствие след припознаването на детето от бащата, то
живее при него в гр. ***. Пред социалния работник ответницата е разяснила, че
комуникира всеки ден с детето по телефона, но когато е с баща си то е по
резервирано и се манипулира от него и близките му, и е изразила своето желание
детето да живее при нея в с. ***. В заключението на социалния доклад е
посочено, че за пълноценното развитие на детето Ф. е необходимо поддържането на
привързаност с майката и бащата, както и с членовете на разширеното семейство
чрез осъществяването на лични контакти, както и недопускането на конфликти
между родителите, които се отразяват неблагоприятно върху емоционалното му
развитие. Сочи се още да не се допускат манипулации върху поведението и мнението
на детето от страна на родителите.
Пред първоинстанционния
съд са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Г.И. и П.К.,и
двамата от гр. ***. Св. И. сочи, че живее в гр. *** в един блок със страните и
ги познава като семейство. Детето е добре облечено, сресано и измито. Твърди,
че тя има две деца и заедно с нея, детето Ф. го водят или бащата,или бабата. А
ответницата не я е виждала няколко месеца.
Св. П.К.познава ищеца от
две години и половина, тъй като съпругата му работи заедно с него. Виждал е
детето ,като са ходили на гости в дома му, то изглежда добре облечено,
подсигурени са му условия за отглеждането му.Свидетелят сочи, че знае ,че
ответницата е напуснала Д., но не знае по какви причини.
С
обжалваното решение Районен съд-Мездра е предоставил упражняването на
родителските права над детето Ф.Ц. на майката Г.И., определил е местоживеене на
детето на адреса на майката в с.***, община ***, а на бащата Д.Д. е определил
режим на лични отношения с детето. Осъдил е бащата Д.Д. да заплаща месечна
издръжка на детето Ф.Д.Ц., чрез неговата майка и законен представител Г.И. в
размер на 120 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
По претенцията за определяне местоживеене на детето,
упражняване на родителските права и режим на лични отношения.
При разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права п
равно релевантен е
интересът на детето. Преценката на този интерес се обуславя от съвкупността на
всички обстоятелства по конкретния случай. В ППВС № 1/1974 год. е разяснено, че
интересите на детето следва да бъдат преценени с оглед следните обстоятелства:
възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към детето, желанието на родителите за отглеждане на
детето, привързаност между детето и родителите, пол и възраст на детето, помощ
на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия
на живот. Тези критерии изрично са залегнали и в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, приложима в случая по силата на препращащата разпоредба на чл.127, ал.2 СК,
според която при разрешаването на въпроса за родителските права съдът взема
предвид всички обстоятелства с оглед интереса на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите и привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лице, социалното обкръжение
и материалните възможности.
Не случайно в закона
и съдебната практика на първо място при изброяване на обстоятелствата, които
имат правно значение относно разрешаването на въпроса за упражняване на
родителските права, са посочени родителските качества. Правилното възпитание на детето и формирането му като
индивид зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на
родителите и умението им да направляват детето, да дават положителен пример, да
внушават правилни постъпки и пр. Преценката относно родителските качества
следва да бъде извършена въз основа на конкретното проявление на личността на
всеки от родителите и неговите постъпки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че и двамата родители притежават
добри родителски качества, полагат за детето отлични грижи и задоволяват
неговите потребности.
От събраните по делото
доказателства - социални доклади и свидетелски показания, се установява, че и
двамата родители имат желание да се грижат за детето. Това желание е
демонстрирано и пред социалните работници. От друга страна, данните по делото
сочат, че детето също е привързано и към двамата си родители.
В случая обаче страните
не са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права и съдът
е този, който следва да определи на кого от двамата родители ще следва да ги
предостави От събраните доказателства се установява, че и двамата родители
желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права, разполагат
с подходящите условия и възможности за неговото отглеждане. И двамата заявяват,
че детето следва да осъществява пълноценен контакт с другия родител.Но с оглед
ниската възраст на детето, то е все още на 7 години, има нужда от своята майка не само в емоционален план, но и
с оглед възпитателските качества на майката и умението й да налага правила и да
изгражда навици у детето, които на този етап за Ф. са от изключително значение.
Що се отнася до наведените от бащата доводи във въззивната жалба, че ще е трудна
адаптацията на детето към нов приятелски кръг ,ако замине да живее с майка си в
с.***,то те са неоснователни. С оглед възрастта си и безспорната емоционална
подкрепа от страна на майката, това няма да е проблем за него. С преместването
си при майката детето няма да бъде лишено
от контакти, напротив, както има възможност да запази досегашните си такива
/при посещенията си в гр.***/, така и да създаде нови и по-широки такива. В
жилището,в което живее майката ,социалният работник е установил също добри хигиенични
условия, обзавеждане съобразно нуждите на детето, както и в жилището в гр. ***.
Освен възрастта на детето, все още е крехка и психиката му и нуждата му от
постоянни, сигурни и любящи грижи в уютна домашна обстановка, които майката може
да му осигури. При изложените съображения, упражняването на родителските права
и местоживеенето на детето следва да бъде предоставено на майката.
По отношение
режима на лични отношения на бащата с детето:
Личните отношения
между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките
относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да
се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По
тази причина мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
В конкретния
случай въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични
отношения на бащата с детето за напълно адекватен, съобразен с нуждите и
потребностите на детето да общува с бащата.
Във всички случаи
обаче следва да се посочи, че личните контакти на детето с родителя,
неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен
характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие
на добра воля и съгласие между страните
Като е
достигнал до същите изводи при определяне мястото на живеене на детето,
предоставянето на родителските права и определяне режима на лични отношения,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
По претенцията за издръжка на детето.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК задължението за издръжка е безусловно и
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Законовите критерии относно размерът на издръжката, дължима на ненавършилите
пълнолетие деца, са уредени в разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, според която
размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителя.
В конкретния
случай, парична издръжка се дължи от бащата като родител, който не е пряко
ангажиран в отглеждането на детето. Майката, като родител ,на когото се
предоставят родителските права, участва в издръжката на детето чрез грижите и
средствата, които ще отделя при отглеждането за задоволяване на ежедневните му
нужди. Необходимата издръжка за детето Ф. съдът определя на 200 лв., от които
бащата следва да поеме 120 лв., а разликата следва да се осигури от майката,
която ще полага грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и
решението на РС-Мездра следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262/14.12.2017
год. по гр.д.№ 996/2017 год. на Районен съд-Мездра.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........