Решение по дело №1513/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на О. В. В., [ЕГН], чрез процесуален представител, срещу Решение № 39/16.05.2024 година, постановено по НАХД № 266/2023г., година по описа на Районен съд-Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0324-000381/30.05.2023г. на Началника РУ-Провадия, с което на О. В. В., [ЕГН], за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Сочи се, че въззивния съд не се е произнесъл по част от възраженията на касатора. Твърди се и неправилно приложение на закона досежно изчисляване сроковете по чл.34 от ЗАНН относно възможността за започване на административнонаказателно производство. Твърди се и, че неправилно въззивния съд е приел, че е доказано по безспорен начин, че В. е управлявал автомобила, при положение, че в хода на въззивното производство е изслушан свидетел, който е заявил, че той е управлявал автомобила. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание, касатора редовно призован не се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

А. съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.10.2022г.. в 10,21 часа в община Ветрино на път Трети клас №208, в [населено място], по път III- 208 до входа на ЗК“Нива“, [населено място] в посока [населено място], въззивника, като водач на лек автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№[рег. номер], управлявал същото със скорост 105 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч при превишение от 55 км/ч. скоростта била измерена с фиксирана с АТСС тип /ARH-CAM-S1/ с фабр.№120cd05 и заснето в снимка №120CD05/0054774/16.102022n, като след премахване на допустимото отклонение на техническото средство, превишението е било 52 км/ч.

Н. въззивника бил съставен АУАН, който подписал с възражение, че актът е издаден извън давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и не подлежи на издаване на наказателно постановление. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпвали допълнителни възражения.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 22-0324-00381/30.05.2023 г. на Началника РУ-Провадия. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания - глоба в размер от 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба №°1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че нарушението е доказано и определената санкция кореспондира с посочената в закона.

Настоящият съдебен състав възприема установените от районния съд факти, но не и правните му изводи.

В мотивите си районния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, но тези изводи не кореспондират с представените по делото доказателства.

Видно и от съдържанието на приложения по делото АУАН, същия е съставен в отсъствие на нарушителя, като настоящата инстанция намира, че не са били налице законовите предпоставки за това. По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на АНО, че В. е канен за да му бъде съставен АУАН. От друга страна разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е категорична, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

(2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

Настоящата инстанция намира, че съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице законовите изисквания за това е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на АУАН а от там и на НП.

Чрез съставяйки АУАН в отсъствие на нарушителя, в конкретният случай е нарушено съществено и правото на защита на В.. Този извод се налага от тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, където е посочено, че „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ Като е съставен АУАН без преди това да е дадена възможност на законния представител на юридическото лице да посочи лицето, което е управлявало МПС е нарушен закона и правото на защита на В..

Н. следващо място, настоящата инстанция споделя възраженията на касатора относно изтеклия преклузивен срок за започване на административнонаказателно производство установен в чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН. В посочения текст ясно е записано, че не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай, проблемно е спазването на първия срок /3 месеца от откриване на дееца/. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на АНП: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗДвП.

Съдът не споделя извода на въззивната инстанция, че нарушителя е открит на 05.04.2023 г. – датата на която е съставен АУАН. Този извод от една страна не е подкрепен с никакви доказателства по делото, а от друга страна е логически невъзможен. Видно от доказателствата по делото, нарушеието е установено посредством техническо средство още на 16.10.2022 г. По делото има приложен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система рег. № 324р-21467 изготвен на 17.10.2022 г. В него е посочено, че информацията от използваното на 16.10.2022 г. автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120CD05 е извлечена на 17.10.2022 г. В протокола буквално е записано, че мл.инспектор И. е „свалил 73 броя статични изображения/видеозаписи от АТСС. Протокола е бил проверен от гл. инспектор Х. К. на 19.10.2022 г.

Тоест още на 17.10.2022 г. на актосъставителя мл.инспектор И. е било известно, че с товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№[рег. номер] е извършено нарушение. Въпреки, че по делото не са приложени доказателства за това, за да установи кой е собственик на ППС актосъставителят е следвало да извърши проверка в базата данни, след което да покани собственика на автомобила за да му даде възможност да заяви, кой е шофирал автомобила /виж чл.188, ал.2 от ЗДвП и т.н./ и едва след това да пристъпи към съставяне на АУАН. Ако по делото имаше приложен протокол от подобна извършена проверка или кореспонденция между актосъставителя и собственика на автомобила, това биха могли да бъдат косвени доказателства за датата на установяване на нарушителя. По делото обаче, както беше посочено по-горе не са представени подобни. Ето защо настоящата инстанция намира, че е технически невъзможно в деня на извършване на проверката в системата, чия собственост е автомобила да бъде съставен и АУАН. В административнонаказателното производство тежестта за доказване на нарушението и кой го е извършил пада върху АНО. След като от негова страна не са представени годни доказателства за противното, съдът приема, че извършителят е установен още на 17.10.2022 г., когато е свалено статичното изображение от АТСС. Респективно тримесечния срок за започване на АНП е изтекъл много преди 05.04.2023 г. – датата на съставяне на АУАН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Касатора е направил искане за присъждане на разноски и за двете инстанции в общ размер [рег. номер]. Ответника по касация е направил възражение с искане, в случай, че жалбата бъде уважена да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес по него, намира претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Справедливият му размер съдът определя [рег. номер]. по 600 лв. за всяка една от инстанциите.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И.:

ОТМЕНЯ Решение № 39/16.05.2024 година, постановено по НАХД № 266/2023г., година по описа на Районен съд-Провадия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0324-000381/30.05.2023г. на Началника РУ-Провадия, с което на О. В. В., [ЕГН], за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на О. В. В., [ЕГН] сумата от 1200/хиляда и двеста лева/лв., разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.